Решение по дело №1455/2022 на Административен съд - Бургас

Съдебното производство е образувано по жалба на ЗЕДА ТУР АД, гр.София, ул. „Хан Крум“ № 12 против Решение № 273, взето по протокол № 10 от 10.12.2004г. на Общински съвет – Несебър, с което, на основание чл.6 от Приложение № 2 от ЗМДТ са определени границите на зоните в населените места в Община Несебър, както следва: а) гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ и кв.“Зора“ - първа зона; б) гр.Обзор – първа зона; в) с.Свети Влас – първа зона; г) с.Равда – първа зона. Предметът на делото се извежда вкл. от Определение № 1377/18.08.2022г. по адм.дело № 998/2022г. на Административен съд Бургас.

Решението се оспорва като незаконосъобразно, както и като нищожно, издадено при липса на компетентност, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Възразява, че то не било доведено до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и/или Интернет, както и липсва информация за решението на интернет страницата на Общински съвет Несебър. Възразява още, че в решението липсват фактически основания за издаването/приемането му, като е определена само една зона, което обезсмисля изобщо определянето на граници на зоните в населени места. Иска се отмяна на решението или прогласяване му за нищожно. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, вкл. становището, че процесното решение не е влязло в сила.

Ответникът Общински съвет – Несебър, чрез представляващия го адвокат, счита жалбата за неоснователна, като посочва, че следва да бъде разгледана само по отношение на искането за прогласяване на нищожност, претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съобразно постановеното Определение № 7880/14.07.2023г. по адм. дело № 3135/2023г. по описа на ВАС, съдът ще разгледа жалбата само в контекста на твърдяната нищожност на общия административен акт. Възражението на пълномощника на жалбоподателя, че следва да се разгледа и законосъобразността на акта, тъй като към настоящия момент не е влязъл в сила, е неоснователно, тъй като видно от мотивите на касационната инстанция изрично е посочено, че решението на Общинския съвет Несебър е влязло в сила и се ползва със стабилитет, поради което жалбата на ЗЕДА ТУР АД е върната за разглеждане само относно валидността на решението. Възражението на адв.П. от с.з. на 14.09.2023г., че Върховният административен съд е посочил, че жалбата е допустима, е неоснователно, тъй като тази допустимост касае частното производство пред ВАС, а не допустимостта на настоящото производство.

Данните от административната преписка сочат, че кметът на Община Несебър е внесъл за разглеждане в Общински съвет Несебър докладна записка вх.№ 1039/30.11.2004г. относно определяне границите на зоните в населените места в Община Несебър за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, като за целта е направено предложение за разглеждане с проект на решение.

На заседание на Общински съвет Несебър, проведено на 10.12.2004г., за което е бил съставен Протокол № 10, видно от т.9, докладната записка е била обсъдена и на основание чл.6 от Приложение № 2 от ЗМДТ е взето процесното Решение № 273/10.12.2004г., с което, на основание чл.6 от Приложение № 2 ЗМДТ Общински съвет – Несебър, в упражнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА, е определил границите на зоните в населените места на територията на Община Несебър, както следва: а) гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ и кв.“Зора“ - първа зона; б) гр.Обзор – първа зона; в) с.Свети Влас – първа зона; г) с.Равда – първа зона.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на имот - хотелски комплекс „Амфибия“ и ресторантски комплекс „Сирена“, намиращи се в к.к. „Слънчев бряг“, общ.Несебър, с което обосновава правния си интерес от обжалването.

Решението на Общински съвет – Несебър не е нищожно.

Пороците на административния акт, водещи до неговата незаконосъобразност, са нормативно установени в разпоредбата на чл.146 от АПК.

Хипотезите на нищожност на административния акт нямат законова регламентация, поради което в доктрината е възприето разбирането за особена същественост на пороците, до степен, да правят нетърпим в правния мир издадения административен акт, в който случай следва да се прогласи неговата нищожност.

Отнесено към настоящия случай, съдът не констатира наличието на основания, обосноваващи извод за нищожност на процесното решение с характер на общ административен акт.

Общият административен акт е издаден от компетентен орган в упражнение на правомощията му по чл.21 от ЗМСМА, съгласно която разпоредба общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения и приет на основание чл.6, ал.7 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, съгласно която норма границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет, поради което материалната компетентност на издателя на акта – Общински съвет Несебър, е обоснована.

Решението е обективирано в предвидената от закона писмена форма, като изложеното в докладната записка на кмета на общината по същество представлява мотивите на взетото решение за зониране на населените места в Община Несебър, за определяне на данък върху недвижимите имоти, респ. данъчната оценка на същите във вр. с чл.19 от ЗМДТ. Наличието на мотиви съдът отбелязва предвид обстоятелството, че тяхната липса се приравнява на нарушение на изискването за форма. Необходимо е да се отбележи, че дори пълната липса на мотиви не води до нищожност на акта, а до неговата незаконосъобразност, защото мотивите не са същинското волеизявление на органа, а само обосновават неговата воля.

Не се констатира също така и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушаването на тези правила води до нищожност на административния акт в редки и изключителни случаи – напр. ако административният орган е колективен и е взето решение без нормативноустановен кворум, което води до липсата на надлежно формирана воля. В настоящия случай съдът не констатира наличието на тежки нарушения в хода на процедурата, със степен на същественост, влияещи върху действителността на административния акт. Решението е взето с мнозинство от 16 гласа "за", при кворум от 16 общински съветници.

Основното възражение на жалбоподателя касае липсата на разгласяване на решението, в частност, че същото не е доведено до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване, както и че не е било изпратено на областния управител и кмета на общината. По делото се представиха доказателства за публично оповестяване на взетото решение, а именно извадка от дневника на Общински съвет Несебър, воден в периода от 14.01.2004г. до 29.12.2004г., видно от която с рег.№ 1105/22.12.2004г. е регистрирано изпращане на копие от протокол № 10 от 10.12.2004г. до областния управител и кмета на Община Несебър. Представена е извадка и от в. „Слънчев бряг Прес“, бр.18-19 (1488), от която е видно, че решенията взети по протокол № 10/10.12.2004г. са публикувани, в частност и процесното Решение № 273. Следва да се отбележи, че действията по разгласяване/публикуване на обжалваното решение по никакъв начин не влияят върху валидността на акта, тъй като те не са част от процедурата по приемането му, а я следват и са правнозначими за преценяване само относно спазването на срока за упражняване правото на жалба.

Предвид обстоятелството, че нарушението на материалния закон по дефиниция касае законосъобразността на административния акт, а не неговата валидност, то за да е налице порока нищожност на основание нарушение на материалния закон, това предполага административен акт с подобно съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Конкретният случай не е такъв – процесното решение на общинския съвет намира своето законово основание – чл.6, ал.7 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, във вр. с чл.19 от с.з., което представлява годно правно основание за издаване от общинския съвет на решение по определяне на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони, т.е. приетото решение не е лишено от законова опора.

Не е налице и нетърпимо противоречие с целта на закона като друга възможна хипотеза на нищожност. Решението е взето именно за постигане целта на чл.6, ал.7 от Приложение № 2 към ЗМДТ и в този смисъл преследваната с акта цел не се отклонява от законоустановената.

На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на ответника следва да бъдат присадени разноски в размер на 500лв., поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІІ -ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗЕДА ТУР АД, гр.София, ул. „Хан Крум“ № 12 против Решение № 273, взето по протокол № 10 от 10.12.2004г. на Общински съвет – Несебър.

ОСЪЖДА ЗЕДА ТУР АД, гр.София, ул. „Хан Крум“ № 12, с ЕИК *********, да заплати на Община Несебър сумата от 500лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:
Членове: