№ 13428
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110125322 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част трета, глава двадесет и пета “бързо
производство” ГПК.
Предмет на делото е предявеният от Т. Р. В. срещу В. И. В. иск с правно
основание чл. 249 ЗЗД за опразване на заетия за послужване ВТОРИ ЕТАЖ с
идентификатор 44063.6228.2711.1.2, находящ се в с. Л., ул. П. № **.
Ищцата твърди, че по силата на съдебна спогодба е извършена делба на
наследствен недвижим имот с идентификатор 44063.6228.2711 и находящата
се в съшия сграда с идентификатор 44063.6228.2711.1, като са обособени две
части – първи етаж и втори етаж, поделени между ответницата и нейната
сестра, като майка им и ищца по делото е със запазено пожизнено право на
ползване върху целия имот. Обосновава, че през 1994 г. е сключила с
ответницата заем за послужване, по силата на който й е предала процесния
втори етаж за безвъзмездно ползване. Аргументира, че поради влошаване на
отношенията между двете сестри с нотариална покана, връчена на
ответницата на 25.03.2025 г. ищцата е прекратила договора за заем за
послужване и е поканила ответницата да й върне заетата вещ – процесния
втори етаж. Твърди се, че до настоящия момент въпреки прекратяване на
правоотношението ответницата не е изпълнила задължението си за предаване
на помещението.
1
Ответницата в срока и по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
предявените в исковата молба претенции, в който оспорва иска като
неоснователен. Признава факта, че по силата на съдебна спогодба е извършена
делба на наследствен недвижим имот с идентификатор 44063.6228.2711 и
находящата се в съшия сграда с идентификатор 44063.6228.2711.1, като са
обособени две части – първи етаж и втори етаж, поделени между ответницата
и нейната сестра, като майка им и ищца по делото е със запазено пожизнено
право на ползване върху целия имот. Релевира доводи, че ищцата не е
упражнявала правото си на ползване, поради което същото е погасено.
Оспорва да е сключван договор за заем за послужване между страните по
делото. Признава, че ползва процесния втори етаж.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявения иск с правно основание чл. 249 ЗЗД, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти: валидното възникване на твърдяното
облигационно правоотношение по договор за заем за послужване, че е
предоставил ползването на процесния имот на ответника, както и че
действието на правоотношението е прекратено.
Страните не спорят и с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че по силата на
съдебна спогодба е извършена делба на наследствен недвижим имот с
идентификатор 44063.6228.2711 и находящата се в съшия сграда с
идентификатор 44063.6228.2711.1, като са обособени две части – първи етаж и
втори етаж, поделени между ответницата и нейната сестра, като майка им и
ищца по делото е със запазено пожизнено право на ползване върху целия
имот, както и че ответницата ползва процесния втори етаж от 1994 г. до
настоящия момент, както и че ищцата е изпратила до ответницата нотариална
покана за предаване на процесния втори етаж, получена на 25.03.2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 ЗЗД с договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за
временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за
послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за
2
форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни
действия, стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за
обвързването им с този договор. Следователно, за да е налице валидно
сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да
постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят
да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно
ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения
срок или след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за
заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие
заетата вещ да бъде предадена. В този смисъл е константната практика на
ВКС: РЕШЕНИЕ № 50046 ОТ 27.02.2023 Г. ПО ГР. Д. № 3024/2022 Г., Г. К., ІV
Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 844 ОТ 05.12.2019 Г. ПО ГР. Д. №
1583/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и др.
В случая от събраните по делото доказателства и съвпадащите си
твърдения на страните се установява, че ответницата ползва процесния втори
етаж от 1994 г. до настоящия момент, без противопоставянето от страна на
запазилата си правото на ползване на имота ищца. Не се твърди и не се
установява ответницата да заплаща на ищцата ползването на имота. Поради
изложеното съдът намира, че страните по делото с конклудентни действия са
постигнали съгласие за ползването на втория етаж от къщата по силата на
договор за заем за послужване.
С оглед спецификата на спора, съдът не се произнася по направеното по
делото от ответника възражение за собственост и погасено вещно право на
ползване на ищцата. В това производство въпросът за собствеността върху
имота, или за вещното право на ползване върху имота, не подлежи на
изследване и установяване със сила на пресъдено нещо, нито като елемент на
претенцията, имаща облигационноправен, а не петиторен характер, нито чрез
инцидентен установителен иск за наличие, респ. липса на право на
собственост/вещно право на ползване върху предоставения въз основа на
договора за заем за послужване имот. Достатъчно е ищецът да установи
качеството си на заемодател, като характера на договора е облигационен
такъв, и се сключва с постигане на съгласие за това, както и че са налице
предпоставките за прекратяване на договора по чл. 249, ал 1 ЗЗД /изтичане на
уговорения срок или завършване на ползването/ или тази по ал. 2 на същата
законова разпоредба /ако не е уговорен срок или не е определена целта на
3
ползването/-да е поканил заемателя да върне вещта. В този смисъл е
константната практика на ВКС: РЕШЕНИЕ № 50046 ОТ 27.02.2023 Г. ПО ГР.
Д. № 3024/2022 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 844 ОТ
05.12.2019 Г. ПО ГР. Д. № 1583/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и др.
Дори да се приеме, че между страните по договор за заем за послужване
не е постигнато съгласие за срока на ползването /който срок не е съществен
елемент на договора/, по силата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят може
всякога да поиска връщането на вещта.
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че на
25.03.2025 г. ответницата е получила от ищцата нотариална покана, с която
ищцата прекратява договора за послужване и кани ответницата в едномесечен
срок от получаване на поканата да върне заетата за послужване вещ -
процесния втори етаж. С изтичането на дадения в поканата срок,
изискуемостта на задължението за връщане е настъпила и след като по делото
не се установява, а и не се твърди връщането на фактическата власт, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 80 лв. за заплатена държавна такса и 1000 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.243 ЗЗД, във вр с чл. 310, ал.1, т.2 ГПК В. И.
В., ЕГН ********** ДА ОПРАЗНИ заетото за послужване помещение –
ВТОРИ ЕТАЖ с идентификатор 44063.6228.2711.1.2, находящ се в с. Л., ул. П.
№ ** и да предаде държането върху имота на Т. Р. В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на Т. Р. В., ЕГН ********** сумата в размер от 1080лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от днес – 09.07.2025 г., на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5