Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84 ал. 3, във вр. с чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А., с ЛНЧ **********, гражданин на Сирия, с адрес РПЦ на ДАБ при МС – с. Баня срещу Решение № 22155/18.12.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният орган неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция е трета сигурна държава за оспорващия. Счита, че същата не отговаря на определението в § 1, т. 9 б. „б“, б. "г" и б. „д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", тъй като липсвали данни той и семейството му да са защитени от връщане на територията на Сирия, че има възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, още по – малко, че били налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат на територията на РТурция. Оспорващият твърди, че е невъзможно в РТурция да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, поради това, че държавата била страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г., но с географско ограничение при присъединяването си. Турция прилагала Конвенцията само по отношение на бежанци от Европа. Заявява, че през периода от време на пребиваването си в Турция е получил карта, с която да удостоверява самоличността си и да има достъп до някои социални услуги. Едновременно с това счита, че Турция формално отговаря на изискването на § 1 т. 9 б. „г“ от ДР на ЗУБ, но фактически той не може да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към сирийските бежанци. Принципът „забрана за връщане“ бил основополагащ относно закрилата на бежанците. Турция не отговаряла и на изискването по § 1 т. 9 б. „б“ от ДР на ЗУБ, като принудително изселвала от територията си сирийски граждани, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това са живеели сирийските к. Позовава се на печатен материал в „Дойче веле“ и Резолюция на ЕП, с твърдение, че спрямо сирийските бежанци и него в частност не съществува защита от принудително връщане на територията на Сирия. Счита още, че при анализа на ситуацията на РТурция административният орган е подходил напълно формално, като не изложил никакви доводи, че Турция би го приела обратно и би му предоставила международна закрила. Моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован не се явява, не се явява и назначения от съда процесуален представител адв. Д. Д. от АК – Сливен.

В открито съдебно заседание ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа, че РТурция се явява трета сигурна страна, развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си за материална и процесуална законосъобразност на атакуваното административно решение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С молба вх. № УП3597/04.09.2023 г. в РПЦ при ДАБ - с. Баня жалбоподателят М. А. А. поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Самоличността на чужденеца била установена с декларация по чл. 30 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, заведена с рег. № УП3597/05.09.2023 г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег. №УП3597/05.09.2023 г. като М. А. А., гражданство - Сирия, етническа принадлежност - а., религия – м., с., професия шивач, образование – начално, семейно положение – женен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-3597/19.09.2023 г. Директор на РПЦ – с. Баня при ДАБ поискал от Специализирана дирекция "М" - ДАНС писмено становище по постъпилата от М. А. А. молба за закрила. С отговор рег. № М-20954/17.10.2023 г. Директор на СД „М“ – ДАНС от името на дирекцията не възразил на лицето да се предостави закрила, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ.

С Покана рег. № УП3597/05.09.2023 г. А. бил приканен да се яви на интервю в РПЦ – с. Баня на 21.09.2023 г.. На 21.09.2023 г. с молителя М. А. А. било проведено интервю, обективирано в Протокол рег. № УП3597. Чужденецът заявил, че не съществуват пречки от здравословен или психически характер за провеждане на интервюто; не носел документи за самоличност, тъй като били откраднати в Турция; напуснал Сирия нелегално, влизайки в РТурция през 2014 г., като пребивавал в гр. Истанбул и работил като шивач през цялото време с документи за временна защита. Пет от децата му били регистрирани в Турция и имали документи за временна защита, като ходили на училище. Съпругата му била домакиня. Веднъж бил задържан по грешка и престоял в затвора в продължение на 21 дни, след като установили, че не е участник в протест, бил освободен. Напуснал Сирия през януари 2014 г., тъй като в края на 2013 г. в района на града където живеел избухнал въоръжен конфликт между части на ДАЕШ, сирийската армия и свободната сирийска армия. Били извършвани безразборни бомбардировки, включително и върху цивилното население. Решил да напусне Турция защото отношението към сирийските бежанци се променило, имало расизъм и дискриминация. Според заявеното от А., към него или семейството му не е имало отправяни заплахи, напуснал страната заради войната, която била риск за живота на семейството му; искал да се установи в България, за по-добър живот в европейска държава; познава химна на Сирия, описва банкнотите, монетите, столицата, знамето и регистрационните табели на автомобилите в Сирия; би се завърнал в Сирия когато има мир, сигурност и спокойствие.

Младши експерт в РПЦ – с. Баня представил пред Председателя на ДАБ становище рег. № УП3597/26.10.2023 г., в което предложил на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 18.12.2023 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС постановил Решение № 22155, с което на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А.. Решението било връчено на неговия адресат на 12.01.2024 г., а жалбата срещу, по която е образувано настоящото съдебно производство била депозирана пред административния орган на 19.01.2024 г.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх. № ЦУ-1428/21.09.2023 г. относно общото положение, актуалната обществено-политическа обстановка (към 21.09.2023 г.) и положение на кюрдите в Сирийска арабска република и Справка вх. № ЦУ-1315/04.09.2023 г. относно Република Турция, съдържаща актуална към 04.09.2023 г. информация относно общото положение в страната, обществено-политическата обстановка, как турското законодателство регламентира и защитава правата на бежанците в Турция, положение на сирийските бежанци в Турция и отговаря ли РТурция на определението за „трета сигурна държава“ относно гражданите на Сирия, търсещи международна закрила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, при следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1, предл. второ от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Освен валидно, атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение се установява, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – с. Баня при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, извършено от компетентен орган, в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – арабски. Налице са и категорични данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Спазено е и изискването на чл. 58 ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, такова е предоставено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не е възразено по предоставяне на статут при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В процесния случай жалбоподателят е регистриран в РПЦ – с. Баня при ДАБ като сирийски гражданин, предвид което за държава по произход по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Сирийската арабска република. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8 ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут нито в държавата му по произход, нито в Република Турция, където е пребивавал последните 9 години. Жалбоподателят не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в страната, в която е пребивавал след това - Турция. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е съществуващия военен конфликт. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини нито в Сирия, нито в Турция. Напротив – заявеното от него сочи, че водещият мотив за напускане както на страната по произход, така и на РТурция е от икономически характер. В бежанската история на кандидата за убежище А. не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване, или посегателства с мащаб, достигащ границата на преследване, нито за риск от такова. Съгласно приложената по делото справка за общото положение на сирийските бежанци в РТурция, сирийските бежанци се регистрират, получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Досежно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си на произход и държавата Турция да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и никакви изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ досежно държавата на произход, като е приел, че не може да се очаква кандидатът да се установи в друга част от територията на държавата, където да се ползва от закрила, която да е ефективна и с траен характер, като правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на чужденеца с оглед разписаното в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ и обстоятелството, че А. е пребивавал на територията на РТурция в продължение на повече от 9 години. Неговото пребиваване там е било легално, в режим на временна закрила, като според заявеното в бежанската история във време на същото А. не е имал основания за се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Липсват твърдения от чужденеца да е бил принуждаван да се върне в Сирия, нито да е имал проблеми с властите, да е бил заплашван, или спрямо него да е оказвано насилие. С изложени подробни изводи, които се споделят изцяло от съда, като съответни на доказателствата, административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1 т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки държавата Турция, в която е пребивавал жалбоподателят след напускането на Сирия, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на кандидата за закрила. От събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю може да се направи извода, че същия няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. С оглед данните, съдържащи се в приетата справка относно Република Турция, следва да се приеме, че в тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Административният орган е извършил преценка както на изложената бежанска история, така и на сигурността в тази държава, анализирана в посочената справка и правилно е установил, че Турция се явява трета сигурна държава за кандидата, като той може да поиска и получи закрила от турските власти. В подкрепа на това е и заявеното от А., че повече от 9 години е живял там спокоен живот, не е бил принуждаван да напуска и да се завърне в Сирия и в РТурция не съществува риск за неговата сигурност. Видно от справката, касаеща Турция, на територията на държавата няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие, а по отношение на бежанците се предоставя режим на временна закрила, като кандидатите получават идентификационна карта за временна закрила и разполагат с достъп до целия набор от права и услуги, уредени в Регламента за временна закрила. Пак според данните в тази справка: „Всички сирийски бежанци в Турция са защитени от принудително връщане в Сирия.“. Съгласно чл. 21 т. 7 от Устройствен правилник на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75 ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.

Извършената преценка за липса на основания жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в Турция, не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл е възприетото в практиката на Върховният административен съд по идентични случаи, изразена в Решение № 3889 от 20.04.2022 г., постановено по административно дело № 12324/2021 г., Решение № 2496 от 17.03.2022 г. постановено по адм. дело № 12323/2021 г. и Решение № 6890/23.06.2023 г., постановено по адм. № 4075/2023 г. на Върховен административен съд.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А., с ЛНЧ **********, гражданин на Сирия, с адрес РПЦ на ДАБ при МС – с. Баня срещу Решение № 22155/18.12.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.