Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 70 17.02.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На дванадесети февруари две
хиляди и двядесета година
В публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Снежина
Радева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№2339 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу Д.Ц.Й., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 10850,40 лв. главница по
договор за паричен кредит, 5291,40 лв. възнаградителна лихва и сумата 892,69 лв. обезщетение за забава и
законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в
настоящото и в заповедното производство разноски. Твърди, че между страните по
делото е сключен договор за паричен кредит за сумата 12 000 лв., че ищецът
е изпълнил задълженията си по договора, което било удостоверено с полагане на
подписа върху „удостоверение на изпълнението“, че ответницата е поела задължението да върне
сумата ведно със съответните разходи на 72 месечни вноски по 311,28 лв. ,
като 20,25 % бил годишния лихвен
процент, а 7,12 % годишния процент на
разходите, че ответницата е преустановила плащането на вноските на 20.11.2018 г., като до този
момент била платила 12 вноски, че вземането е станало предсрочно изискуемо поради
неизпълнението на задължението на ответника, както и че размерът на неплатените
вноски е 16141,80 лв., а за периода от
20.12.2018 г. до 11.10.2019 г. е начислил и обезщетение за забава. Обосновава
допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2090/2019 г. В исковата си молба ищецът твърди, че кредитът е изискуем
от 20.12.2018 г. и от тази дата претендира и законната лихва върху сумата.
Исковата молба и приложенията са
връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият не е депозирал отговор.
Предявените обективно съединени искове са допустими, тъй като за същите
суми има издадена заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ответника по делото Д.Ц.Й. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД е сключен договор за кредит PLUS-15385582 от 02.11.2017 г. за
сумата 12 000 лв. със срок за
погасяване 72 месеца, т.е. до 20.10.2023 г. Фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 20,25% , съответно общата дължима
сума е 22 412,16 лв. Годишният
процент на разходите е 20,25 %. При сключване на договора ответницата е
подписала и екземпляр от общите условия.
За договора е подписан и стандартен
европейски формуляр. Отделните вноски са записани в погасителен план, който е
част от договора.
В
чл.2 от договора страните са се договорили, че със сумата 6 380,47 лв. ще
бъде погасено друго задължение на ответницата към същия кредитор, както и
„такса ангажимент“.
В
чл.5 от договора е посочено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска.
По
делото е представена покана до ответницата, с която кредиторът я уведомява за
това, че вземането й е предсрочно изискуемо. Поканата е с дата 08.04.2019 г., представена
е и обратна разписка, с която се твърди, че е връчена поканата. Това връчване не
е оспорено от ответницата.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 10 850,40 лв. главница е частично основателен и доказан до размера на 10 685,40 лв. Между страните е бил сключен договор за кредит, ответницата е получила сумата, предмет на договора и е спряла плащането на уговорените вноски за погасяване на вземането. Това неизпълнение е дало право на ищеца да прекрати /развали договора и той е направил това с изпращане на изрично уведомление преди да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение / последното е от 25.10.2019 г./ . След това прекратяване цялата главница по кредита е станала изискуема и ответницата дължи нейното заплащане. Според посоченото от ищеца в исковата молба ответницата е погасила 12 месечни вноски. Видно от погасителния план в договора /л.16/ след дванадесетата вноска с падеж 20.10.2018 г. е планирано да остане непогасена главница от 10 685,40 лв. и именно в този размер следва да бъде уважен иска.
Предявеният иск за заплащане на договорна лихва в размер на 5291,40 лв. е частично основателен и доказан. Договорът за паричен кредит е възмездна сделка и уговорената договорна лихва е цената на получената услуга, а именно възможността за известен период от време заемателят да ползва сумата, след което да я върне. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителският кредит урежда максималният процент на годишния процент на разходите, а именно пет пъти размера на просрочените задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България.
С Постановление на Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения този размер е регламентиран като основният лихвен процент, определен от Българска народна банка в сила от 01.01., съотв. 01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен лихвен процент на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в размер на 10%. Следователно максималния годишен процент на разходите, определен в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%, поради което уговорената договорна лихва при ГПР от 20,25 % е в рамките на посочената такава от закона, поради което длъжникът дължи нейното заплащане, след като е била изрично уговорена в сключения от него договор.
Договорната лихва се дължи само за периода на действие на договора – т.е. до 20.12.2018 г., от която дата според ищеца същият е предсрочно изискуем. Ето защо искът следва да бъде уважен до размера на 393,36 лв. Тази сума е сбора от 197,49 лв. възнаградителна лихва от вноската с падеж 20.11.2018 г. и 195,87 лв. – възнаградителна лихва от вноската с падеж 20.12.2018 г. За да установи размера на лихвата като част от тези две вноски съдът приспадна частта от главницата, която се получава при съпоставянето на оставащата главница в съответната редица с тази по предходната вноска. В останалата част до размера на сумата 5 291,40 лв. лв. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като след настъпването на предсрочната изискуемост на договора за кредит, длъжникът дължи връщането на цялата непогасената главница ведно със законната лихва за забава. Следователно до датата на предсрочната изискуемост ответникът има право на ползва сумата и дължи връщането й на части ведно с договорната лихва, то след тази дата той няма право да ползва получената сума, а следва да я върне веднага и ако не не го направи дължи закона лихва за забава
С оглед това и предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на 892,69 лв. Същото се претендира за периода от 20.12.2018 г. г. до 11.10.2019 г. и като размер не е оспорено от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 248,16 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и част от направените разноски по ч.гр.д.№2090/2019 г. по описа на РС Разград, а именно 238,17 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Ц.Й., ЕГН
********** ***, че същата дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж,
рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“клон България, ЕИК
********* , със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост“, №4,
Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 10 685,40
лв. / десет хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/
главница по договор за кредит PLUS-15385582 от 02.11.2017 г., ведно
със законната лихва от 24.10.2019 г. до изплащане на главницата, сумата 393,36
лв. / триста деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода 20.11.2018 г. – 20.12.2018 г. и
сумата 829,69 лв. /осемстотин двадесет и девет лева и шестдесет и девет
стотинки/ законна лихва за периода 20.12.2018 г. – 11.10.2019 г. , за които е
издадена заповед за изпълнение №4299/28.10.2019 г. по ч.гр.д.№2090/2019 г. по
описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за заплащане на главница и на мораторна
лихва в останалата им част, а именно до размера на 10 850,40 лв. за
главницата и до размера от 5291,40 лв. и за периода от 21.12.2018 г. до
20.10.2023 г. за мораторната лихва.
ОСЪЖДА Д.Ц.Й.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж,
рег.№********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“клон България, ЕИК
********* , със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост“, №4,
Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 238,17 лв. / двеста тридесет
и осем лева и седемнадесет стотинки/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2090/2019 г. и сумата 248,16 лв. / двеста
четиридесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/ съдебни разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение
по настоящото гр.д.№2339/2019 г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението
делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2090/2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: