Определение по дело №658/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
Към определение № 472 от 05.12.2024 г. по ЧНД № 658/2024 г.
по описа на Окръжен съд – С.

Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Г. Ф. Г., в която се твърди наличие
на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Осъдената иска да бъде условно
предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание.
В постъпилото становище от началника на Затвора - С. са изложени
обстоятелствата относно осъждането и търпяното наказание от лишената от
свобода Г.. С конкретни съображения, в които не отчита да са налице
законовите предпоставки за приложението на чл.70, ал.1 от НК, началникът на
затвора предлага да бъде оставена без уважение молбата за условно
предсрочно освобождаване на осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав осъденото лице – лично и с упълномощен
защитник поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно
освобождаване.
Представителят на началника на Затвора – С. намира искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената Г. Ф. Г. е с българско гражданство, родена в гр. К., с
постоянен адрес в с. П., общ. К., със средно образование. Осъждана е. С
влязла в сила присъда № 5/28.04.2016 г. по НОХД № 40/2016 г. по описа на
Окръжен съд – К. й е наложено наказание в размер на 12 години лишаване от
свобода за престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 от НК при първоначален строг
режим.
Постъпила е в Затвора – С. на 11.03.2016 г.
Към датата на днешното съдебно заседание – 05.12.2024 г., осъдената е
изтърпяла фактически 9 /девет/ години 6 /шест/ месеца и 22 /двадесет и два/
дни, от работа – 1 /една/ година 8 /осем/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни или
общо 11 /единадесет/ години 3 /три/ месеци и 14 /четиринадесет/ дни.
Остатъкът за изтърпяване е в размер на 8 /осем/ месеца и 16 /шестнадесет/
дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на началника на
затвора, се установява, че в актуален план осъдената не е дисциплинарно
проявена. Наложените по-рано дисциплинарни наказания са заличени.
Със заповед № 4/15.03.2022 г. на Началника на затвора е изменен
режимът й от „строг“ в „общ“, а със заповед № 20/01.07.2024 г. е преместена в
1

затворническо общежитие от открит тип.
Осъществяваната корекционна дейност по отношение на осъдената е
съсредоточена върху първоначално идентифицираните проблемни области –
трудова заетост и образование, начин на живот, мисловни умения и нагласи.
Поради емоционална нестабилност, осъдената също така е обект на
психологическо консултиране, психиатрична помощ и подкрепа, чрез които
преодолява самоувреждащи нагласи.
Диагностично-оценъчната дейност, цифрово и стойностно отразена в
оценката на правонарушителя установява, че изследваните параметри при
осъдената са устойчиви и трудно се повлияват от реализираните
рехабилитиращи интервенции. Наблюдаваното задържане на промяната се
дължи на особености в личността на осъдената, а именно: трудно приема
различни виждания, не изпитва потребност от преструктуриране на
стандартите си, има силни вътрешни съпротиви към нови изисквания,
предпочита по-изолирани контакти с останалите, сътрудничи основно след
поредица от разговори и напътствия. Според наблюденията на ресорната
администрация, осъдената разбира промяната като резултат от външни
фактори и обстоятелства, а не от собствени усилия и съзнателна активност.
Свободното време при осъдената е обвързано от трудова дейност.
Установено е колебливо отношение, предвид налични периоди, в които
лишената от свобода преустановявала работа, търсейки други възможности за
реализация. Към настоящия момент продължава да работи в същото
производствено звено.
Налице е епизодично участие в реализираните в затвора конструктивни
дейности, основно по инициатива на служителите, с предпочитание от
осъдената към такива без допълнително натоварване и отговорности – през
2023 г. в „Открит урок по Табата“ и в образователно състезание по повод 24
май, а през 2024 г. участва в турнир по народна топка. В становището на
началника на затвора е посочено общото впечатление на всички работещи с
нея служители е, че въпреки дългогодишния престой в институцията,
осъдената предпочита да съхранява ресурсите си, да остава в страни от
случващото се, да не излиза от рамките, които сама е създала, което реално
задържа промяната.
Според съдържащите се в приложените документи данни, лишената от
свобода не се ползва с авторитет в затворническата общност. Понастоящем не
е избирана в самодейните органи на лишените от свобода в затворническото
общежитие.
Работещите с осъдената служители констатират отсъствие на
достатъчно добре изградени в живота на свобода трудови умения. Липсват
данни за професионални квалификации, които да я подпомогнат в намирането
на работа. По време на изтърпяване на наказанието първоначално е назначена
в бригада „Домакински почистващи средства“, като в определени периоди е
спирана от работа или самата тя е преустановявала дейност. Понастоящем
работи в същото производство.
2

Въпреки констатациите за известни колебания в трудовата дейност, по
предложения на преките работодатели за добро поведение на работното място
и отговорно изпълнение на трудовите задачи е награждавана многократно.
Поради завършено в живота на свобода средно образование, в условията
на затвора не е включена в образователния процес.
Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на
правонарушител е в границите на среден – 53 точки. Същият е с идентична
стойност и в първоначалната оценка на риска от 20.04.2017 г.
Изготвените в хода на изтърпяване на наказанието до настоящия момент
11 оценки са със стойности, както следва: 53 т., 51 т., 51 т., 57 т., 52 т., 52 т., 50
т., 50 т., 50 т., 53 т., 53 т. Профилът на нуждите откроява като проблемни
следните параметри: „управление на финанси и доходи“, „начин на живот и
обкръжение“, „емоционално състояние“, „мисловни умения и поведение“;
„нагласи“. Съпоставянето на първоначалната и последващите оценки не
регистрира обща промяна в положителен аспект. През м.04.2020 г. се
наблюдава завишаване на общата стойност с 6 точки /от 51 т. на 57 т./, които
постепенно бележат снижение до 50 т., след което отново се наблюдава
увеличение на риска от повторно осъждане до настоящата стойност от 53 т.,
идентична с първоначалната оценка. Според становището на ресорната
администрация в актуален план се отчита задържане на стойностите в раздели,
които подлежат на корекционна намеса, което налага продължаване на
поправителното въздействие.
Откроените първоначални проблемни аспекти включват липсата на
редовен източник на доход в живота на свобода, недобрата социална
компетентност на осъдената, установената лека степен на тревожно-
депресивна симптоматика, склонността към необмислени реакции, липсата на
умения да идентифицира правилно проблемните си области и отсъствието на
умения за изграждане и вземане на алтернативни решения, неумението й да се
съобразява с отправени изисквания, търсенето на външни причини за
неуспехите и склонността към себеоправдаване и прехвърляне на
отговорности.
Установените промени в актуален план отчитат намаляване на
стойностите в раздел „образование, обучение и трудова заетост“ с 4 т. предвид
сравнително постоянната й трудова активност; намаляване в раздел
„управление на финанси и доходи“ с 2 т., тъй като в условията на затвора
разчита на собствен източник на доходи и по-малко на подкрепа от близките
си; увеличаване на стойностите в раздел „начин на живот и обкръжение“ с 2 т.,
поради стремеж към самоизолиране и дистанциране от социалния живот в
затворническата група; увеличение в раздел „емоционално състояние“ с 2 т.
предвид автоагресивни действия в минал период и състояние на лабилност;
увеличение в раздел „нагласи“ с 2 т., поради липса на активно сътрудничество
с персонала в посока поправяне и промяна.
Видно от попълнената форма за самооценка от 31.10.2024 г. към
системата за оценка на осъден правонарушител, осъдената не посочва
3

проблемни области, което според ресорната администрация сочи за отсъствие
на достатъчно умения да идентифицира проблемите си и да изгражда
адекватни стратегии за решаването им.
Проверката на документите в затворническото досие потвърждава
заключението в становището на началника на затвора за задържане
стойностите на риска от рецидив в идентична с първоначалната обща
стойност. Ключова е липсата на понижение в раздели, пряко относими към
личностната промяна – „мислови умения и поведение“ и „нагласи“.
Положителна промяна е отчетена единствено в раздел, свързан с трудовата
активност на осъдената.
В живота на свобода има риск, макар и в средния диапазон, от
осъществяване на престъпна дейност, предвид неосъзната необходимост от
позитивна личностна промяна, устойчивите съпротиви и нежелание за
развитие на компетентности и умения, които биха могли да бъдат полезни в
процеса на ефективна ресоциализация.
В актуалния индивидуален план за изпълнение на присъдата са
заложени цели, изискващи сътрудничество и активност от страна на
осъдената, чието корекционно въздействие се нуждае от продължение.
Поправителното въздействие е насочено към активизиране на ресурсите на
лицето в провежданите дейности, формиране на умения за алтернативно
решаване на проблеми, разпознаване на фактори, свързани с извършеното
правонарушение с отрицателни последици в живота й; преодоляване на
себеотносно мислене и търсене на комфорт на всяка цена. Според изразеното
в становището на началника на затвора становище, активността на осъдената
не е достатъчна, за да подпомогне процеса на положителна промяна и се
нуждае от допълнително фокусирани интервенции. Наблюдаваното запазване
и затвърждаване на проблемни зони налага необходимост от продължаване на
поправителното въздействие. В представеното становище е изразена позиция
за неизпълнени в достатъчна степен към настоящия момент цели, което
препятства позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от
свобода.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Г. Ф. Г. от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание
12 години лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е
изтърпяла фактически повече от половината от наложеното наказание
лишаване от свобода по НОХД № 40/2016 г. по описа на ОС – К..
Отсъства втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а
именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне.
4

С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като
доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Посоченият законов текст при изброяване
на доказателствените източници се фокусира върху обективни данни,
съдържащи констатации за поведението на осъденото лице в рамките и при
изтърпяване на наказанието /в затворната институция/. Наблюденията и
впечатленията за настъпила промяна при осъдения, придобити от негов
родител, който не се намира в затвора, не могат в конкретния случай да се
противопоставят на системните наблюдения на служителите, ангажирани
ежедневно с корекционната дейност с лишената от свобода, в продължение на
период, надхвърлящ девет години.
Съдържащите се в затворническото досие документи, изготвените
оценки на правонарушител, доклади, становища и др. за времето на
продължителния престой на осъдената в пенитенциарното заведение, са в
пълно съответствие с фактите, изложени в становището на началника на
затвора, приложено по настоящото дело. Отчетени са както положителните
промени в частта относно трудовата заетост на осъдената, така и негативното
развитие на проследените сектори „начин на живот и обкръжение“,
„емоционално състояние“, „нагласи“. Обобщените данни не сочат на
тенденциозност, а проследяват поведението и промените в ключови раздели,
свързани с целяната положителна промяна у осъдената.
От цялостния прочит на приобщените доказателства не може да се
направи категоричен извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент
престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето
поправяне. Поради това настоящият състав не може да формира извод за
наличие на втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от
НК. Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока
трайна и необратима позитивна личностова промяна. Факт е трудовата
ангажираност, за която осъдената е награждавана многократно, макар и в този
раздел да са отчетени временни колебания. Осъдената е стимулирана с
промяна на режима от строг в общ със заповед от 15.03.2022 г. и преместване в
затворническо общежитие от открит тип със заповед от 01.07.2024 г.
Сам по себе си фактът за полаган труд не е достатъчен да се заключи за
трайност и необратимост на промяната. Макар да няма актуални
дисциплинарни прояви и да се придържа към установените в затвора правила,
5

осъдената има ограничено участие в общопенитенциарни мероприятия и е
като цяло дистанцирана от социалния живот. Отсъстват данни за системно
включване в конструктивни форми на положителна себеизява. Липсата на
активност в творчески и други дейности, особено предвид наличния
потенциал – завършено средно образование в живота на свобода, очевидно
сочи недостатъчност на поправителния ефект на наказанието към настоящия
момент, доколкото не са мобилизирани всички ресурси и поведението не
бележи необходимата промяна. Епизодичното участие в определени турнири и
състезания по празнични поводи не са достатъчни, за да се достигне извод за
трайно демонстрирана промяна за престоя на осъдената в затвора.
Наличната в проследените доказателства информация не позволява
убедителен извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Отхвърлянето на възможностите за разширяване на знания, компетенции и
опит, непостигнатата на този етап промяна в нагласите и неосъзнаването на
необходимостта от личностно развитие, недостатъчната активност към
съпътстващите дейности и създаваните затруднения във връзка изпълнение на
индивидуалния план, сочат за непостигнати в пълен обем цели на
наказанието. Липсата на убедителни доказателства за трайна личностова
промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се
е поправила. Цялостното поведение на осъдената, фиксираните проблемни
зони в оценката на правонарушителя, които на този етап не бележат
положителна промяна и при които понастоящем се наблюдава влошаване,
рискът от рецидив, който остава в границите на среден и конкретното
поведение, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата
на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на
поправително въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране
профила на нуждите. Наличните към настоящия момент доказателства по
смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие
на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената Г. от неизтърпяната част на наложеното й
наказание лишаване от свобода. Размерът на остатъка от наложеното
наказание дава възможност за продължаване на поправителното въздействие
върху осъденото лице и постигане на заложените в индивидуалната програма
цели.
Обстоятелствата, на които акцентира защитата – младата възраст на
осъдената, подкрепящата семейна среда, както и че бащата на осъдената
наблюдава промяна при нея, включително дадените пред защитника обещания
за намеренията на осъдената, сами по себе си не могат да обосноват извод за
допускане на условно предсрочно освобождаване. Те не са от категорията
обстоятелства, визирани в разпоредбите на чл.439а от НПК и чл.70, ал.1 от НК
за допускане на условно предсрочно освобождаване. Тълкуването на
последните налага извод, че основанията, въз основа на които съдът допуска
6

условно предсрочно освобождаване касаят оценка на поведението и
промяната на самото осъдено лице по време на изтърпяване на наказанието. В
конкретния случай изискванията на материалния закон не са спазени, поради
което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложените съображения, съдът следва да остави без
уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7

Номер на акта:	472
Дата:	5 декември 2024 г.
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20242200200658
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 ноември 2024 г.

Определение по дело №658/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите