РЕШЕНИЕ
№ 1485
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 06-ЗЗД-1836/2021 от
11.10.2021г. на Началник VІ РУ - гр.Пловдив, с което на К. Д. В., с ЕГН
********** от *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 300 / триста / лева за нарушение по чл.8, ал.3, вр. с чл.45, ал.3 от ЗЗД /
Закон за закрила на детето/.
Жалбоподателят В. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения
подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – VІ РУ - гр.Пловдив, редовно призована не
изпраща представител, но в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
1
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 06.06.2021г. около 03.00ч непълнолетният М. К. В., ЕГН **********
заедно със свои приятели връстници се намирал в парк находящ се в
гр.Пловдив, на ул.“Босилек“ №10. В групата нямало нито едно пълнолетно
лице, въпреки че по силата на чл.8, ал.3 ЗЗД такова следвало да има.
Всъщност до този момент децата били на рожден ден, но решили на тръгване
да слязат в парка, където изчаквали да отворят закусвалня от където да си
купят закуски, а след това да се разотидат по домовете си. По повод сигнал за
нарушаване на нощна тишина обаче патрул на VІ РУП посетил парка, където
установил децата без пълнолетен придружител. Така била образувана
преписката по настоящото дело, а за горното на 15.06.21г. свид. Тр. Н. Н. –
*** при VІ РУП-Пловдив, след като снел обяснения от детето М.К. В. и
неговия баща – жалб. К.В., съставил срещу последния АУАН № 06-ЗЗД-1836/
бл.№ 384504/ за това , че на посоченото време и място не придружил сина си
на обществено място след 22.00ч. Въз основа на този акт било издадено и
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на свидетеля Тр. Н. Н., разпитан в хода на съдебното
производство, както и от писмените доказателства, представени по делото –
АУАН, заповед, писмени обяснения от М.В. и жалбоподателя К.В., които
Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си. Не бяха представени никакви други
доказателства, които да опровергаят горепосочените такива.
При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и
наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.В. по чл.8, ал.3 от
ЗЗД, съгласно родителите, настойниците, попечителите или другите лица,
които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени
места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-
годишна възраст. В процесния казус се установи, че макар по-рано през деня
детето М. В. да е било на рожден ден в частен дом, то след това е напуснало
този дом без пълнолетен придружител. Намирало се е на обществено място –
парк, след 22.00ч като в групата не е имало пълнолетен придружител. По
силата на посочената по-горе норма би следвало жалб.В. да отиде да
придружи сина си до прибирането му у дома или да осигури друг пълнолетен
2
за това. Очевидно нищо от горното не е било сторено. Не е основателно
възражението, че всъщност на рождения ден децата са били поверени на
друго лице. Това трето лице / евентуално родител на рожденика или негов
сродник/ не е лицето полагащо по принцип грижи за детето М. по см. на чл.8
от ЗЗД. Още повече няма как да придружи всяко едно от гостуващите деца до
дома му. Дори да е поело подобно задължение, то това не освобождава
родителя за задълженията , които той на собствено основание има към децата
си. На следващо място не е основателно възражението, че административно
наказателното производство било образувано срещу бащата. Еднакво
отговорни са и двамата родители, стига някой от тях да не е лишен от
родителски права. В процесния казус липсват такива доказателства, а
лишаването от право е положителен юридически факт, който следва да се
докаже от лицето, което твърди, че е настъпил. В случая жалбоподателя нито
е възразил в този смисъл, нито е ангажирал подобни доказателства. Напротив,
от обясненията които депозирал в писмен вид пред актосъставителя, е видно ,
че той все още упражнява родителски контрол върху детето си, с което
живеят в едно домакинство. Отношенията пък между самите родители, с
оглед възражението, че на процесната дата контрол осъществявала майката,
също са без значение. Самия факт, че жалбоподателя е баща на детето, не му
позволява да се освободи от отговорност, а отношенията между него и
майката на детето са вътрешни, които следва да уредят помежду си.
При така установените факти правилно е санкциониран жалбоподателя
от наказващия орган, тъй като съгласно чл.45, ал.3 от ЗДД се предвижда
наказание глоба от 300 до 500 лв. за горното нарушение по чл.8, ал.3 от с.з. В
случая наказващият орган е наложил наказание на минимума, под който
съгласно нормата на чл.27 ЗАНН не може да се слезе. Действително видно е,
че детето е било в близост до дома си, тъй като живее на ***, а парка се
намира на № 10, но факта, че се наложило патрул на полицията да посети
мястото, сочи че липсата на родителски контрол е довела и до друго
нарушение на обществения ред. Именно ангажираните на органите на реда
сочи, че не е налице маловажност на случая по см. на чл.28 б."а" ЗАНН. Не е
нужно наказващия орган да сочи изрични съображения в тази насока, тъй
като чл.57 ЗАНН не съдържа подобно изискване към съдържанието на НП. С
факта, че е издадено такова, то явно е налице преценка от решаващия орган,
че не следва да се прилага диферензцираната процедура. На съдебен контрол
3
подлежи именно тази преценка, която в процесния казус е правилна.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-ЗЗД-1836/2021 от
11.10.2021г. на Началник VІ РУ - гр.Пловдив, с което на К. Д. В., с ЕГН
********** от гр.Пловдив, ... е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 300 / триста / лева за нарушение по чл.8, ал.3, вр. с чл.45, ал.3 от
ЗЗД / Закон за закрила на детето/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4