№ 490
гр. Бургас, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120200877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. У., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № ********** от ******** г., издадено от началник на Второ РУ към ОД на
МВР – Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са й наложени наказание „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Поддържа се защитната теза, че след отказа на контролните органи за
регистрация на управлявания от жалбоподателката мотоциклет, не й е било указано, че
следва да регистрира транзитни номера, с които да придвижи моторното превозно средство.
Жалбоподателката, редовно уведомена явява се лично и с адв. Й.. Поддържа жалбата и
доразвива изложените в нея доводи. Счита, че не е налице виновно поведение от страна на
жалбоподателката, тъй като предпоставка за извършване на нарушението е поведението на
служителите на сектор „Пътна полиция“, които не са снабдили жалбоподателката с
временни транзитни номера. Намира, че предвид добросъвестното поведение на
жалбоподателката и факта, че се касае за придвижване в рамките на 100 – 200 метра, случаят
следва да се квалифицира като маловажен и приложение да намери разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
1
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателката Д. У. закупила на 15.08.2022 г. мотоциклет „*******” с рама
****************. На 17.08.2022 г. жалбоподателката получила мотоциклета с куриер на
територията на сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас, като на същата датата трябвало да го
регистрира. Жалбоподателката заплатила необходимата застраховка „Гражданска
отговорност“ за превозното средство. Служител от сектор „Пътна полиция“ обяснил на
жалбоподателката, че мотоциклетът не може да бъде регистриран на същия ден (17.08.2022
г.), тъй като мотоциклетът е нов и данни за него не фигурират в системата на МВР. Също
така на жалбоподателката й било обяснено, че мотоциклетът не може да остане в сградата
на сектор „Пътна полиция“. При тези обстоятелства жалбоподателката решила да придвижи
мотоциклета до автосервиз, находящ се в близост до сектор „Пътна полиция“.
Около 11:30 часа на 17.08.2022 г. жалбоподателката предприела управление на
мотоциклета „*******” с рама **************** без регистрационни номера в гр. Бургас,
по ул. „О.“ в посока завод „С.“. Заедно с нея бил и свидетелят У. – баща на
жалбоподателката, който управлявал пред нея лек автомобил. В същото време и на същото
място свидетелката Р. К. полицейски служител във Второ РУ изпълнявала служебните си
задължения, като в момента, в който жалбоподателката я видяла спряла управлявания от нея
мотоциклет. При извършената проверка свидетелката К. установила, че жалбоподателката
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Отделно от това свидетелката
К., констатирала, че жалбоподателката управлява процесния мотоциклет без предпазна
каска. Свидетелката К. съставила срещу жалбоподателката АУАН за извършени нарушения
по чл. 140, ал. 1 и чл. 137 е от ЗДвП. Материалите били изпратени на РП – Бургас. С
постановление от 12.10.2022 г. прокурор от БРП е отказал да образува наказателно
производство образуваното, като е приел, че деянието не представлява престъпление по
смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Материалите били изпратени в сектор „ПП” гр. Бургас. На
основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било издадено от АНО обжалваното в настоящото
производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка. Показанията на свидетелката К.
са последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетеля Д.
У. – баща на жалбоподателката, който е придружавал У. до сектор „Пътна полиция“ за
регистриране на закупения от нея мотоциклет, както и към момента на извършване на
проверката от свидетелката К..
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
2
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на
издаденото НП. Обжалваното НП и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.). Съдът намира за неоснователно възражението за
допуснато съществено нарушение в производството, изразяващо се в противоречие между
описаното в АУАН и НП. В действителност в АУАН от фактическа страна
актосъставителката е посочила, че жалбоподателката е управлявала мотоциклет без
поставена регистрационна табела и без да използва защитна каса по време на управление. В
обстоятелствената част на НП са изложени фактически констатации единствено за
управление на моторно превозно средство от жалбоподателката, без регистрационни табели,
което не е било регистрирано по надлежния ред. При така изложеното обаче според съда, не
е налице противоречие между двата акта (АУАН и НП). Вменените на жалбоподателката
фактически положения с НП са обективирани и в АУАН. В случая наказателното
постановление е било издадено след постановен отказ от РП – Бургас да образува
наказателно производство и по тази причина жалбоподателката е била наказана с
процесното НП единствено за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като по тази
причина в НП се съдържат само обстоятелства от фактическия състав на нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че на 17.08.2022 г. около 11:30
часа жалбоподателката е управлявала в гр. Бургас мотоциклет „КТМ RC ***” с рама
****************. Отделно от това се установява, че управляваният от жалбоподателката
мотоциклет не е бил регистриран по надлежния ред. При така установените обстоятелства
правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката.
На първо място съдът намира за неоснователно поддържаното възражение за липса на
виновно поведение от страна на жалбоподателката, поради това, че служителите в сектор
„Пътна полиция“ са отказали регистрацията на мотоциклета и не са предложили на
жалбоподателката временни транзитни номера. Процедурата по издаване на транзитни
регистрационни табели е предвидена в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като в чл.
27, ал. 1, т. 1 от Наредбата, такива табели се издават в случаи на придвижване на
3
нерегистрирани превозни средства в страната. От данните по делото не се установява
жалбоподателката да е предприела действия за временна регистрация на закупения от нея
мотоциклет, а е инициирала процедура за постоянна регистрация. Още повече от
показанията на свидетеля У. става ясно, че причината за отказа да бъде регистриран
мотоциклетът, е липсата на данни за превозното средство в системата на сектор „Пътна
полиция“ поради това, че е нов модел, което обстоятелство поставя под съмнение факта
дали изобщо може да се регистрира мотоциклетът дори и с временни транзитни
регистрационни табели. По тази причина най-вероятно служителите от сектор „Пътна
полиция“ не са предложили на жалбоподателката временна регистрация. Независимо какви
са били техните действия, безспорно за жалбоподателката е съществувала забраната,
предвидена в чл. 140, ал. 1 ЗДвП да управлява нерегистрирано превозно средство. Въпреки
това жалбоподателката е предприела управление на процесния мотоциклет, без
регистрационни табели, за да го придвижи от сектор „Пътна полиция“. С това свое
поведение жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което
правилно е била ангажирана и административнонаказателната й отговорност.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателката за наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН поради
маловажност на случая. Съгласно чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. Следователно процесното нарушение на ЗДвП
не може да се квалифицира като маловажно.
В санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е предвидено, че се наказва
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с наказания
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с
„глоба“ от 200 до 500 лв. Посочената норма правилно е приложена от АНО и на
жалбоподателката са били наложени предвидените наказания в определените в нормата
минимални размери, а именно наказания - „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от ******** г., издадено
от началник на Второ РУ към ОД на МВР – Бургас, с което на Д. Д. У., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са й
наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 6 месеца.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5