ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1025
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110216276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от
АПК.
Постъпила е молба пълномощник на Директора на СДВР пред съда, с
която се иска да се редуцира присъдените на защитника на жалбоподателя К.
А. Е., с ЕГН: ********** разноски в размер на 600.00 лева, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В мотивите се излагат
оплаквания, че размерът на възнаграждението е бил твърде висок и не
отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Препис от молбата е била връчена на защитника на жалбоподателя,
който не е депозирал възражение.
Съдът, като прецени молбата намира, че същата е допустима и следва
да бъде разгледана. По същество същата се явява неоснователна.
Видно от данните по делото е, че с влязло в сила Решение № 4451/
22.11.2022г., постановено по АНД № 16 276/2022г. по описа на СРС, издадено
от Директор на СДВР Наказателно Постановление № 18/ 15.04.2020г.е било
отменено, като в същото решение съдът е осъдил дирекцията да заплати на К.
А. Е., с ЕГН: ********** сумата в размер на 600.00 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдебното производство
по делото е протекло в няколко съдебни заседания, с ангажиране на
допълнителни доказателства от страните. Част от отлаганията са били по вина
1
на административно наказващия орган, който не успя даустанови и осигури за
разпит свидетеля по съставения АУАН, въз основа на който е било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Съдът не споделя възражението на молителя, че делото не е било с
фактическа и правна сложност, тъй като неговата продължителност е
разлеждане е била свързана с неплънотата на доказателствата, за които
Директора на СДВР носи доказателствената тежест. В случая не се
констатира прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като с
първоначалното пълномощно на упълномощения защитник на
жалбоподателя, е била договорена и заплатена сумата от 400 лева, която е
предвидената в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери за
адвокатските възнаграждения. С второ пълномощно, представено в съдебно
заседание, защитникът е отразил договорена и заплатена сумата от 200 лева
или общо 600 лева. Следва да се отчете обстоятелството, че ангажираният
адвокат е от друга адвокатска колегия и заплащане на отделен хонор е
възможно да е свързано с пътни разходи и отделно явяване в съдебно
заседание, т.е. действия, свързани извън изготвянето на самата жалба и
процесуално представителтство. Поради тази причина и съдът не счита, че
цялостната сума значително завишава размера на адвокатското
възнаграждение за конкретното дело, поради което е същата не следва да
бъде намалявано до предвидения конкретно определен размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за редуциране на
разноските, свързани с адвокатското възнаграждение на защитника на
жалбоподателя, следва да бъде оставена без уважение. Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на Директор на
СДВР от 01.12.2022г., по АНД № 16 276/2021г. по описа на СРС, с която се
иска от съда редуциране до предвидения конкретно определен размер на
присъдените на защитника на жалбоподателя К. А. Е., с ЕГН: **********
разноски в размер на 600.00 лева, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
2
съобщението му пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3