О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА С.
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3339
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 21.11.2019 г. са обявени в
Търговския регистър по партидата на „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********
изготвените от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторите на
дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списък на неприетите предявени
вземания на кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили в съда следните възражения и молби:
1. Молба с вх. № 147539/28.11.2019 г. от кредитора „К.П.М.“ ЕООД с
искане да се поправят технически грешки относно изписване името на „К.П.М.“
ЕООД и относно посоченото основание на вземането на дружеството в обявения
списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството.
Със становище от 09.12.2019 г. избраният от първото
събрание на кредиторите синдик Н.А.Г. счита възражението за основателно.
Посочва, че се касае за технически грешки от несъществен характер, които не
променят по никакъв начин списъците и не нарушават правата на молителя. С оглед
изложеното иска да се уважи като основателно подаденото от кредитора
възражение.
2. Молба с вх. № 147535/28.11.2019 г. от кредитора „Р.Л.“ с искане да
се поправят грешки от техническо естество при препращането в т. 2.5., като
основанието следва да бъде „законна лихва за забава върху сумите по точка 2.1.
и 2.2. за периода от 28.09.2018 г. до окончателното
им изплащане.
Със становище от 09.12.2019 г. избраният от първото
събрание на кредиторите синдик Н.А.Г. счита възражението за основателно.
Посочва, че се касае за технически грешки от несъществен характер, които не
променят по никакъв начин списъците и не нарушават правата на молителя. С оглед
изложеното иска да се уважи като основателно подаденото от кредитора
възражение.
3.
Възражение с вх. № 147542/28.11.2019 г. от длъжника „Л.П.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ срещу
включване в списъка на приетите вземания в т. 1.1.
публични вземания на Национална агенция за приходите съгласно декларации по чл.
92, ал. 1 ЗКПО за периода 2008 г. – 2013 г. Твърди, че за вземанията за 2008 г.
е изтекъл 10-годишния давностен срок, съгласно чл.
171, ал. 1 ДОПК, поради което същите следва да се счита погасени по давност и
като такива да бъдат изключени от списъка на приетите от синдика вземания.
Оспорва включената в списъка в т. 1.2., т. 1.3. и т. 1.4. законна лихва за
забава върху главницата по т. 1.1. в частта, за която
е начислена върху главницата по т. 1.1., която е
погасена по давност. Счита за погасени по давност посочените в т. 2.1. от
списъка публични вземания на Национална агенция за приходите за задължителни
осигурителни вноски по декларации образец 6 за вземания за 2007 г. и 2008 г. С
оглед на това оспорва включването в списъка на приетите от синдика вземания в
т. 2.2., т. 2.3. и т. 2.4. на законна лихва за забава
върху главницата по т. 2.1. в частта, за която е начислена върху главница,
която е погасена по давност. Предвид изложеното иска да се одобри списъка на
приетите вземания след извършване на съответната промяна като се изключат
горепосочените вземания на Национална агенция за приходите.
Със становище от 09.12.2019 г. синдикът Н.А.Г. счита
възражението за основателно. Посочва, че в случая временният синдик е приел
безусловно вземанията, въпреки ясните индикации, че задълженията към Национална
агенция за приходите за посочения от длъжника период са погасени по давност.
Поддържа, че в случая очевидно е изтекла предвидената в закона погасителна
давност и длъжникът се позовава на нея с изрично възражение пред компетентния
орган. С оглед изложеното иска възражението да се уважи.
В проведеното открито съдебно
заседание представителят на Национална агенция за приходите оспорва
възражението като неясно и некоректно. По същество счита същото за неоснователно.
4.
Възражение с вх. № 146900/27.11.2019 г. от кредитора Д.Б.М. срещу включване в списъка на неприети
вземания на вземането му за възнаградителна лихва от
8 % годишно върху главницата от 85 000 евро, която възлиза на
81 222,22 евро. Счита, че е несъстоятелен посоченият от синдика в списъка
аргумент за неприемане на вземането, а същият е следвало да направи преценка за
съществуването или несъществуването на предявеното вземане според наличието или
липсата на информация, предоставена от длъжника, съгласно която информация
дружеството е начислявало лихви върху заемната сума съгласно условията на
договора. Твърди, че заемната сума е предоставена на заемателя
с банков превод от 18.05.2006 г., от която дата се начислява дължимата годишна
лихва в размер на 8 % от заемната сума. Посочва, че срокът на заема е изтекъл и
същият е изискуем, ведно с лихвите по него. Вземането му е предявено с молба от
23.02.2018 г. като за периода от 18.05.2006 г. до 23.02.2018 г. дължимата лихва
е в размер на 81 222,22 евро. Предвид изложеното иска да се изключи вземането
му за лихва от списъка с неприети вземания и да се включи в списъка с приети
предявени вземания.
Със становище от 09.12.2019 г. синдикът Н.А.Г. счита
възражението за основателно. Посочва, че вземането за дължима лихва не е
обяснено ясно в молбата за предявяване на вземания, поради което преценката на
синдика е била да не уврежда кредиторите с неясно изчислено задължение, поради
което го е включил в списъците на неприети вземания. След справка в
счетоводството установил, че задължението се води надлежно, главницата е
постъпила в указаните срокове и на практика задължението, включително и за
лихвата не се оспорва от длъжника.
В проведеното на 20.01.2020 г. редовно открито съдебно
заседание явилите се страни и синдикът поддържат депозираните възражения и
становища.
Съдът, като
взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
1. По молбата подадена от кредитора
„К.П.М.“ ЕООД:
Молбата е подадена в законоустановения
седмодневен срок от обявяване на списъците с приети и неприети вземания в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 21.11.2019 г. По
същество молбата не представлява възражение срещу вземането на кредитора, което
е включено в списъка с приети вземания, а касае допуснати технически грешки.
Видно от вписването в търговския регистър наименованието на кредитора е „К.П.М.“
ЕООД, поради което името на дружеството, посочено в списъка по т. 6 и в т. 1.1. на стр. 6 като „К.П.М.“ ЕООД следва да се поправи. Основателно
е искането да поправка датата на договора за комбиниран банков кредит, като
вместо посочената 01.12.2009 г. се чете 01.12.2008 г., което отговаря на
предявеното от кредитора вземане.
2. По молбата
подадена от кредитора „Р.Л.“, учредено в Гибралтар по Закона за търговските
дружества от законодателството на Гибралтар като акционерно дружество.
Молбата е подадена в законоустановения
седмодневен срок от обявяване на списъците с приети и неприети вземания в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявени в търговския регистър на 21.11.2019 г. По
същество молбата не представлява възражение срещу вземането на кредитора, което
е включено в списъка с приети вземания, а касае допусната техническа грешка на
стр. 4 от списъка с приети вземания в графа „Основание на вземането“ по т.
2.5., като коректното изписване е „законна лихва за забава върху сумите по
точка 2.1. и 2.2. за периода от 28.09.2018 г. до
окончателното им изплащане.
3. По възражението
подадено от длъжника „Л.П.“ ЕООД срещу вземания на Национална агенция за
приходите:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 21.11.2019 г., а възражението е подадено на
28.11.2019 г., което е в законоустановения
седмодневен срок.
С подаденото възражение длъжникът възразява срещу
вземанията на Национална агенция за приходите по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2008 г.
и съответно лихвите, и срещу вземанията за задължителни осигурителни вноски по
декларации образец 6 за месеците 2007 и 2008 г. и съответно лихвите поради
изтичане на предвидената в чл. 171 ДОПК 10-годишна давност.
Вземанията на Национална агенция за приходите са
предявени в производството по несъстоятелност на „Л.П.“ ЕООД с молба от
26.10.2018 г. Конкретно са посочени основанията за публичните вземания за
данъци – декларации, подадени от дружеството по реда на ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО и
декларации-образец 6 за ДДФЛ, подадени по реда на КСО и техните размери.
Страните не спорят относно обстоятелствата по възникване на вземанията и
техните размери.
Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК, на която разпоредба
длъжникът се позовава, с изтичане на 10-годишен давностен
срок, считато от 1 януари на годината, следваща
годината през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Съдът е обвързан от направеното оспорване от длъжника
с подаденото възражение, като видно от същото длъжникът счита, че са погасени
поради изтичане на 10-годишна давност вземанията на Национална агенция за
приходите по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2008 г. и вземанията за задължителни
осигурителни вноски на основание декларации образец 6 за 2007 г. и за 2008 г.
В случая корпоративният данък за 2008 г. е следвало да
бъде внесен в срок до 31.03.2009 г., съгласно чл. 93 ЗКПО, поради което давностният срок за процесните
вземания е започнал да тече от 01.01.2010 г. Към 01.01.2020 г. е изтекъл срокът на абсолютната давност за
вземанията по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2008 г. Съгласно чл. 173, ал. 2 ДОПК
вземанията се отписват служебно с изтичане на срока по чл. 171, ал. 2.
Следователно абсолютната давност за публични вземания настъпва автоматично с
изтичането на 10 години от началото на течение на давностния
срок и е независима от спирането или прекъсването на давността през този
период. Предвид изложеното възражението на длъжника за изтекъл 10-годишен давностен срок за вземанията по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2008
г. е основателно. Същевременно видно от молбата за предявяване на вземания на
Национална агенция за приходите и представените към нея доказателства по
годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 ЗКПО с вх. №
2210И0016194/31.03.2009 г. се претендира главница: 0,00 лева и лихви: 281,13
лева. Ето защо възражението е основателно и следва да се уважи за сумата 281,13
лева за лихви като тази сума се приспадне от приетото вземане по т. 1.2. от
списъка на приети вземания като от размера на приетото вземане по т. 1.2. от 53 744,05
лева стане 53 462,92 лева.
По изложените по-горе съображения погасени с изтичане
на 10-годишен давностен срок са и вземанията за
задължителни осигурителни вноски за 2007 г. и 2008 г., за които длъжникът е
направил възражение. За посочените две години Национална агенция за приходите
претендира вземане и то само за лихва по декларация – образец 6 с вх. №
220020719745603 за месец 05/2007 г. в размер на 205,57 лева. За месец 2008 г.
не е предявена претенция от кредитора. Сумата в размер на 205,57 лева като
погасена по давност следва да се приспадне от тази, посочена в т. 2.3. от
списъка като размера на приетото вземане от 865,34 лева става 659,77 лева.
При съобразяване гореизложеното настоящият съдебен
състав намира, че възражението на длъжника „Л.П.“ ЕООД е основателно за
горепосочените суми.
4. По възражението
подадено от кредитора Д.Б.М.:
Възражението е допустимо, тъй като списъците на
приетите и неприетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ са
обявени в търговския регистър на 21.11.2019 г., а възражението е подадено на
27.11.2019 г., което е в законоустановения
седмодневен срок.
Кредиторът Д.Б.М. възразява срещу включване в списъка
на неприети вземания на вземането му за възнаградителна
лихва от 8 % годишно върху главницата от 85 000 евро, която възлиза на
81 222,22 евро за периода от 18.05.2006 г. до 23.02.2018 г.
С молба за предявяване на вземания от 26.10.2018 г. Д.Б.М.
е поискал да бъдат включени вземанията му срещу „Л.П.“ ЕООД, произтичащи от предоставен
от него в полза на длъжника паричен заем по договор, сключен на 08.05.2016 г.,
които са главница в размер на 85 000 евро, ведно с годишно възнаграждение
/лихва/ от 8 % върху главницата, заедно със законна лихва за забава върху
сумата от датата на предявяване на вземането до окончателното му изплащане.
В подкрепа на заявените вземания кредиторът представя
двустранно подписан между страните договор за паричен заем от 08.05.2006 г.,
съгласно който заемодателят Д.Б. М. се задължава да предаде в собственост на заемателя „Л.П.“ ЕООД сумата от 85 000 евро, която заемателят се задължава да върне, ведно с уговореното
възнаграждение. В чл. 3.1. е предвидено, че заемателят
дължи на заемодателя 8 % от заемната сума годишно като възнаграждение /лихва/ за
предоставената му от заемодателя заемна сума. Видно е, че с последващи
анекси към договора е изменян първоначално определеният срок, като с последния
анекс № 2 от 08.05.2006 г. с чл. 1, срокът на договора за паричен заем е
определен до 07.05.2017 г.
За да включи синдикът вземането на Д.Б. М. за възнаграждителна лихва от 8 % върху главницата по
отпуснатия заем от 85 000 евро в списъка на неприетите вземания на
кредиторите на „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/, е приел, че кредиторът не е
конкретизирал периода, за който се претендира лихвата и не е посочил конкретен
размер на претенцията си. Такова уточнение е направено с подаденото в срок
възражение, съгласно което кредиторът Д.Б.М. претендира дължима възнаградителна лихва в размер на 81 222,22 евро за
периода от 18.05.2006 г. до 23.02.2018 г.
В производството по чл. 692 ТЗ съдът съобразява
представените към молбата за предявяване на вземането доказателства и дали
същите установяват съществуването на вземането. В разглеждания случай страните
изрично са уговорили дължим размер на възнаградителната
лихва от длъжника за ползване на предоставената в заем сума – 8 % годишно от
предоставената от заемодателя заемна сума. Страните не спорят, като това
обстоятелство е заявено и в подаденото становище по възражението от синдика, че
в счетоводството на „Л.П.“ ЕООД се води надлежно както задълженията за главница
по договора за заем, така и за лихва. Заемната сума е предоставена на заемателя с банков превод от 18.05.2006 г.
Съдът намира, че страните са уговорили, че за
предоставената в заем сума се дължи възнаграждение в размер на 8 % годишно от
предоставената заемна сума. Такова възнаграждение е дължимо обаче само за
периода до настъпване на крайния падеж на договора 07.05.2017 г., доколкото не
се твърди, нито има данни договорната връзка да е прекратена на по-ранен етап.
След крайния срок на договора и при наличие на неизпълнение, заемополучателят би могъл да понесе съответна санкция чрез
заплащане на уговорени лихви, неустойки, обезщетения за забава и др., но не и възнаградителна лихва, която, както е прието и в мотивите
към Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора.
При съобразяване изложеното и приложените към молбата
за предявяване на вземането и към възражението доказателства настоящият съдебен
състав счита, че възражението е основателно за сумата 74 337,74 евро за
периода от 18.05.2006 г. до 07.05.2017 г., като за разликата до претендирания размер от 81 222,22 евро и за периода от
08.05.2017 г. до 23.02.2018 г. следва да се остави без уважение.
По останалите включени в списъците с приети и неприети
от синдика вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги
одобри във вида, в който са изготвени и приети от синдика.
На основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, след одобряване от
съда на списъка с приетите вземания по чл. 692, ал. 1 ТЗ, следа незабавно да се
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ –
определяне реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, определяне
метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнагражденията им.
Събранието на кредиторите следва да бъде насрочено в
кратък срок, при съобразяване изискванията за публикуване на поканата в
Търговския регистър най-малко седем дни преди датата на събранието, съгласно
чл. 675, ал. 1 вр. с чл. 619, ал. 4 ТЗ и на графика
на заседанията на състава. Ето защо като дата на събранието, съдът определя
23.03.2020 г. от 13:30 часа.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ВНАСЯ по молба с вх. № 147539/28.11.2019
г., подадена от кредитора „К.П.М.“ ЕООД корекции в списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на Агенцията по
вписванията на 21.11.2019 г., като в списъка по т. 6 и т. 1.1.
на стр. 6 името „К.П.М.“ ЕООД се чете: „К.П.М.“ ЕООД, и вместо посочената дата
01.12.2009 г. се чете дата 01.12.2008 г.
ВНАСЯ по молба с вх. № 147535/28.11.2019
г., подадена от кредитора „Р.Л.“ корекция в списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията на
21.11.2019 г., като на стр. 4 от списъка с приети вземания в графа „Основание
на вземането“ по т. 2.5. се чете: „законна лихва за забава върху сумите по
точка 2.1. и 2.2. за периода от 28.09.2018 г. до
окончателното им изплащане.
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. №
147542/28.11.2019 г., подадено от длъжника „Л.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу
списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 21.11.2019 г. като ИЗКЛЮЧВА вземанията на Национална агенция за приходите от списъка с
приети вземания и включва същите в списъка с неприети вземания, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както следва: сумата
281,13 лева за вземане за лихви по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2008 г., като сумата
се приспадне от приетото вземане по т. 1.2. от списъка на приети вземания и
така общият размер от 53 744,05 лева става 53 462,92 лева и сумата 205,57 лева за вземане за лихви
за задължителни осигурителни вноски по декларация – образец 6 за м. 05/2007 г.,
като сумата се приспадне от приетото вземане по т. 2.3. от списъка на приети
вземания и така общият размер от 865,34 лева става 659,77 лева.
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 146900/27.11.2019 г., подадено от кредитора Д.Б.М. срещу
списъка на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като ИЗКЛЮЧВА от списъка на неприетите
вземания и включва в списъка на приети вземания вземането на Д.Б.М. в размер на 74 337,74 евро,
представляващо дължима сума за възнаградителна лихва
по договор за заем от 08.05.2006 г., дължима за периода от 18.05.2006 г. до 07.05.2017 г., като оставя без
уважение възражението в останалата част за разликата над 74 337,74 евро до
претендирания размер 81 222,22 евро и за периода
от 08.05.2017 г. до 23.02.2018 г.
ОДОБРЯВА, с отчитане на горните промени,
списъците на приетите и неприетите вземания на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и обявени в търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 21.11.2019 г.
СВИКВА на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ Събрание на кредиторите на „Л.П.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 1 /Адвокатска къща/, на 23.03.2020 г. от 13.30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-1 състав, ТО,
СГС, при дневен ред: Определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника; определяне метода и условията на оценка на имуществото
и избор на оценители и определяне на възнагражденията им.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се
обяви в търговския регистър при Агенцията по вписванията.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: