Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 21.12.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седми декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1402 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Ю.Г.К. и Г.Ч.Г. срещу Решение № 230 от 15.11.2019г.
по гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с Решение
№ 146 от 13.05.2020г., с което на
основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1, пр. I и III от ЗН вр. чл. 26, ал. 1, пр. I и ал. 2, пр. I от ЗЗД са отхвърлени
предявените от въззивниците срещу Д.И.М. с ЕГН ********** искове за
прогласяване нищожността на завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно
завещание от 04.05.2015г., извършено от А.Д.К., п. на *** поради ненаписване и
неподписване на завещанието лично от завещателя, евентуално поради невъзможен
предмет, както и за унищожаване на завещанието поради неспособност на
завещателя А.Д.К. да извършва завещателни разпореждания към датата на съставяне
на завещанието, както и на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Д.И.М.
с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. ***,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 36868.45.104 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-57/16.04.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 12794 кв.м. и при граници: ПИ с
ид. 36868.124.17; 36868.45.105; 36868.45.79 и 36868.59.7, стар идентификатор
пл. № 650001, на основание саморъчно
завещание от А.Д.К., п. на 20.12.2005г., датирано от 04.05.2015г., обявено
с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, рег. № 106 от 11.01.2016г. по
описа на Нотариус, рег. № 194 А.Г., с район на действие този на ВРС.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и
необоснованост. Съдържа доводи, че в нарушение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест между страните, съдът не е съдействал на страните за
изясняване на спорните въпроси относно индивидуализацията на имотите, предмет
на завещанието; относно предмета на завещанието, както и относно наличието на
имотите в патримониума на завещателката към момента на откриване на
наследството й. Наред с това валидността на завещанието е оспорена с доводи, че
текста не е написан и не е подписано саморъчно от завещателката; има неясен
предмет и волята на завещателката не може да се изясни чрез тълкуване на
завещанието; съдържа съкращения, поправки, добавен текст и зачерквания и не е
съставено в цялост на 04.05.2015г. Евентуално навели доводи за унищожаемост –
липса на завещателна дееспособност към момента на съставяне на завещанието. В
решението си съдът не е обсъдил всички събрА.по делото доказателства, както не
се е произнесъл и по всички наведени възражения на страните. Свидетелските
показания са обсъдени противоречиво, а част от тях – кредитирА.безкритично. Не
е съобразено изявлението на ищеца, че съобразно завещателното разпореждане е
придобил ¼ ид.ч. от завещаните имоти, а исковата претенция има за
предмет целия имот в с. К.. Молят в заключение обжалваното решение да се отмени
и вместо него се постанови друго, с което искът за собственост бъде отхвърлен с
извод за неоснователност, а исковете за недействителност на завещанието –
уважени.
В отговор на
жалбата Д.И.М. оспорва доводите в нея. Поддържа неоснователност на оплакванията
за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че имотите, предмет на
завета са в достатъчна степен индивидуализирА.и определяеми чрез представените
по делото писмени доказателства; реституцията е завършена преди съставяне на
завещанието и не е установено спорният имот да е бил предмет на разпореждане
преди момента на откриване на наследството; волята на завещателката е ясна и не
е доказано към момента на съставяне на завещанието да е била опорочена, както е
спазена и формата за действителност на завещанието. В този смисъл
установителният иск е доказан, а решението на ДРС – правилно. Същевременно
инцидентните установителни искове не са доказА.и правилно са отхвърлени. Отправил
искане в тази връзка жалбата и обективираните в нея искания да се оставят без
уважение.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност.
За да се произнесе по
допустимостта на решението, съдът съобрази следното:
Производството пред ДРС е образувано по повод предявени
от Д.И.М. срещу Ю.Г.К. и Г.Ч.Г. положителни
установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на недвижим
имот, находящ се в землището на с. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 36868.45.104 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-57/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
12794 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 36868.124.17; 36868.45.105; 36868.45.79 и
36868.59.7, на основание саморъчно завещание от А.Д.К., п. на 20.12.2005г., датирано от
04.05.2015г.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са, както
следва: съгласно саморъчно завещание от Г.Н.К. и Договор за доброволна делба на
недвижими имоти от 22.04.2015г., А.Д.К. придобила правото на собственост върху
недвижим имот пл. № 650001 с площ от 12794 кв.м., находящ се в с. К., общ. Д. с
ид. 36868.45.104. Със саморъчно завещание от 04.05.2015г. А.К. завещала
собствения си недвижим имот на него. А.К. починала на ***, когато Ю.К. с
договор за дарение прехвърлила недвижимия имот в с. К. на дъщеря си Г.Ч.Г.,
въпреки, че е била уведомена от ищеца, че за имота има съставено и обявено
саморъчно завещание. С оглед възникналия спор за собственост по отношение на
описания имот и формалната легитимация на втората ответница към настоящия момет,
за него е налице правен интерес да установи правото си на собственост със СПН в
отношенията му с ответниците. Отправил искане поради това за положително
произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, ответниците оспорили
исковете по основание. Оспорили твърдението на ищеца, че е заветник по силата
на саморъчно завещание от А.К., както и че на това основание е придобил правото
на собственост върху имота. Навели твърдения, че собственик на имота е Г.Г., на
основание сключен с Ю.К. договор за дарение по НА № 42/27.01.2016г. Договорът
за дарение е вписан на 28.01.2016г. в СВ – Д., преди датата на вписване на
саморъчното завещание, извършено на 08.02.2016г. Като единствен наследник по
закон на А.К., ответницата Ю.К. валидно се е разпоредила в полза на втората
ответница – Г.Г. с процесния имот, получен по универсално наследствено
правоприемство. Оспорили твърдението, че първата ответница е била уведомена от
ищеца за съставеното в негова полза завещание от А.К.. Оспорили валидността на
завещанието с твърдение, че същото не е написано и подписано от лицето, сочено
като негов автор; съдържа поправки, добавяния и зачерквания, които пречат да
бъде установена волята на завещателката; има неясен предмет, волята на
завещателката е неясно изразена, противоречива и не може да се определи чрез
тълкуване. Последното обуславя недействителност на завещанието. Евентуално
навели правоунищожаващо възражение, че към момента на съставяне на завещанието,
завещателката е била недееспособна – не е била способна да действа разумно и да
се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание, поради
което завещанието е унищожаемо. Завещателката е страдала от редица заболявания
– мозъчна атеросклероза с придружаващи соматични състояния; захарен диабет;
диабетна полиневропатия; стенокардия; глаукома; последици от мозъчен инфаркт.
След консултация с психиатър на 12.08.2015г. е констатирано, че А.К. има
органична промяна на личността с наличие на депресивни епизоди. На 31.10.2015г.
е извършено психологично освидетелстване на същата, извършено от клиничен
психолог, дал заключение за промяна в мисловната дейност, поддаване на манипулации
от външни лица и предоверяване на болестни мотиви при подписване на документи,
с неизвестно съдържание. Наред с това оспорили, завещаните имоти да са били в
патримониума на завещателката към датата на смъртта й – *** Въз основа на тези
твърдения предявили инцидентни установителни искове с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 26, ал. 2, пр. I от ЗЗД
за установяване нищожността на завещанието като ненаписано и неподписано от
завещателката, както и поради липса на предмет – завещаните имоти не
могат да бъдат индивидуализирани; в протокола за обявяване на саморъчно
завещание изобщо липсва написаното на стр. 2 от завещанието, а предметът на
завещателното разпореждане е фактически и правно невъзможен, както и възражение
за унищожаемост на това завещание на
основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН – като извършено от лице, неспособно
да завещава.
В отговор на инцидентните установителни и несрещен искове,
ищецът Д.М. оспорил фактическите твърдения в същите относно здравословното и
психическо състояние на завещателката към момента на завещателното
разпореждане, както и способността й да завещава. През м. ноември 2015г. по
инициатива на ответницата е образувано ч.гр.д. № 2327/2015г. по описа на ВОС с
искане майка й да бъде поставена под запрещение. По делото е била назначена
СПЕ, заключението на която категорично е установила, че А.К. не страда от
психично заболяване, като основание за поставянето й под запрещение. През
същата година ответницата сезирала ВРП с искане майка й да бъде настанена за
принудително лечение в психиатрично отделение – прокурорска преписка №
4990/2015г., приключила с отказ за образуване. С нотариално заверено пълномощно
от юли 2016г., Ю.К. е упълномощена от майка си да се разпорежда с банковите
сметки на майка си, да получава пенсии и всякакви парични помощи и обезщетения. По време на действие на
упълномощаването, упълномощителката е била дееспособна, разбирала е свойството
и значението на дадените пълномощия. През последните години от живота й, А.К. е
била в конфликтни отношения с дъщеря, а извършения преглед от клиничен психолог
на 13.10.2015г. е под формата на консултация с дъщерята на пациента. Посочил,
че имотите в завещанието са достатъчно индивидуализирани, а волята на
завещателката е ясна, точна и категорична. Отправил искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което исковете за недействителност на завещателното
разпореждане да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В проведеното пред ДРС първо съдебно заседание на
30.01.2018г. /л. 194/ ищецът заявил, че оттегля предявения срещу Ю.К.
установителен иск, доколкото същата никога не е притежавала права върху спорния
имот, както и понастоящем не се легитимира формално като собственик на същия.
Ето защо заявил, че не разполага с правен интерес от установителния иск срещу
тази ответница, поради което отправил искане за частично прекратяване на
производството по делото.
В рамките на правомощията
си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертА.от
закона и задължителната съдебна практика /т. 4 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по
тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС/, съдебният състав констатира, че
постановеното от ДРС решение е частично недопустимо и подлежи на обезсилване.
Недопустимостта на
обжалваното решение произтича от нарушаване на диспозитивното начало в
гражданския процес, уреден в чл. 6, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. I от ГПК ищецът може да оттегли
исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото
заседание по делото. Последната урежда хипотеза на десезиране на съда по молба
на лицето инициирало процеса. Ако това десезиране под формата на оттегляне на
иска се прави до приключване на първото /редовно/ по делото съдебно заседание,
становището на ответника под формата на съгласие, не е необходимо. А първо
редовно съдебно заседание е това, за което страните са призовА.редовно, даден е
ход на делото /чл. 142, ал. 1, пр. I от ГПК/ и е пристъпено към разглеждане на делото в
открито заседание съгласно правилата на чл. 143 и сл. от ГПК. В случая в първото редовно проведено по делото съдебно заседание,
ищецът валидно е десезирал съда от разглеждането и решаването
на предявения спор по отношение на ответницата Ю.К. до приключване на първото
заседание. В този случай, за правния ефект на оттеглянето съгласието на
ответника не е необходимо. С извършеното надлежно от ищеца процесуално действие
по оттегляне на иска, ДРС е бил валидно десезиран. Неговото задължение и право
да реши делото по отношение на този ответник са се погасили, защото оттеглянето
на иска е погасило процесуалното правоотношение. Като е разгледал спора по
същество по отношение на Ю.К. след като процесуалното правоотношение е било
вече погасено, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което
подлежи на обезсилване в тази част, а образуваното производство пред ДРС и ВОС
– следва да се прекрати по отношение на този ответник.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Със
Саморъчно завещание от 27.02.2009г. Г.Н.К. с ЕГН ********** завещал на А.Д.К. –
съпруга цялото си движимо и недвижимо имущество – жилище в гр. Варна и в гр. П.,
вилно място м. „Боровец-север“, вилно място в м. „Боровец-юг“, жилищен парцел в
гр. П.и земеделска земя – лична и придобита по наследство от родители и деди в
землищата на гр. П., м. „Р.“ и „Солницата“, в с. Т., в с. В., в с. К. и в с. М.,
както и компенсаторни бонове, записи, ценни книжа, банкови сметки и др.
Завещанието е обявено с Протокол рег. № 2630/08.05.2014г. от пом. нотариус Ж.К.
по заместване на Нотариус А.Г..
На
22.04.2015г. е сключен договор за доброволна делба, вписан в книгите по
вписванията под № 179 от 23.04.2015г. в СВп – Д., наследниците на И.Т.Ц., роден
на ***г. сред които и Д.И.М., като пълномощник на А.Д.К. с пълномощно рег. №
522 и нотариално удостоверено съдържание рег. № 523 от 17.04.2015г. по описа на
Нотариус Наталия Стоева, рег. № 114 и Ю.Г.К. поделили доброволно съсобствените
си имоти, при което А.Д.К. получила в дял и изключителна собственост ПИ с ид.
36868.45.104 по КК на с. К., общ. Д., обл. Варна, находящ се в с. К., м.
„Картал тарла“, с площ от 12795 кв.м. и при граници: имоти с ид. 17, 105, 79 и
7, а Ю.Г.К. получила в дял и изключителна собственост ПИ с ид. 36868.45.105, в
с- К. с площ от 12794 кв.м.
Със
Саморъчно завещание от 04.05.2015г. А.Д.К. завещала на Д.И.М. „при пълно
здравословно мислене, без страничен натиск от други лица в знак на многократна
благодарност за оказана юридическа помощ, помощ пред здравните и социални
власти, индивидуална помощ, свързана
живота й:
- нива,
землище с. К., общ. Д., обл. Варна, Картал тарла, по дело за делба, наследници И.Т.Ц.,
б.ж. на с. К.;
-
земеделска земя с. М., общ. Вълчи дол ½ от полагаемата й се земя при
делбата с Л.Н.С.на бащината й земя на Н.Г.К., б.ж. на гр. П., обл. Варна;
-
земеделска земя, вилна зона, м. „Р.“, землище гр. П.¼ от полагаемата й
си земя като наследник, включваща: общо 8 дка Тухларница; 12 дка в съседство
без нотариален акт /на север/; 6 дка над Глинената кариера, хавра, залесена от
Горско стопанство, гр. П.и гледано дело от 1995г. в районен съд гр. П.с ищец Г.Н.К.,
син на Н.Г.К.; лозе 1 дка до Глинената кариера на юг“.
А.Д.К.
починала на ***, когато призована да я наследи била единствената й жива
низходяща – дъщеря й Ю.Г.К., видно от Удостоверение за наследници от
03.02.2016г. на л. 42/54 от делото.
Завещанието
е обявено с Протокол рег. № 106/11.01.2016г., д. 2/2016г. от пом.-нотариус Ж.К.
по заместване на Нотариус А.Г..
Пред
ДРС е прието заключение на СГЕ, от което се установява, че ръкописният текст и
подписа срещу „завещател“ в Саморъчно завещание от 04.05.2015г., съхранявано
при Нотариус А.Г., са изпълнени от А.Д.К.. В обясненията си експертът посочва,
че съдържанието на завещанието е изпълнено с една химикална паста, с изключение
на надписа „Бог да ни пази …“ и допуска този надпис да е добавен в различно
време. Зачерквания в съдържанието липсват с изключение на добавката над
¼ - изписана дума „полагаема“.
На
09.04.2015г. А.Д.К. упълномощила адв. Д.М. да я представлява и да й съдейства
пред компетентните оргА.за подаване на документи пред Община Варна за ползване
на социални услуги в общността /домашен патронаж/.
С
безсрочно пълномощно, с официална заверка на подписа на упълномощителя от м.
07.2015г. А.Д.К. упълномощила дъщеря си Ю.К. да я представлява пред Общината и
пред всички банки, да получава личната й пенсия и др., като видно от
отбелязването на пълномощното, същото е представено от упълномощеното лице пред
Първа инвестиционна бА.на 28.08.2015г. /л. 120 от делото/. На 13.07.2015г. Ю.К.
предявила пред ВОС иск с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС срещу А.К. за
поставяне на последната под пълно запрещение /л. 157 и сл./.
С
договор за дарение от 27.01.2016г. по НА № 42/2016г. на Нотариус В.М., рег. №
465 Ю.Г.К. дарила на Г.Ч.Г. собствения си недвижим имот, придобит по
наследство, а именно ПИ с ид. 36868.45.104, находящ се в с. К., целия с площ от
12794 кв.м., като си запазила право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
дарявания имот до края на живота си, а дарената приела с благодарност.
По
инициатива на ищеца по делото са събрА.и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите д-р К.К.и Н.Г.. В показанията си първата свидетелка
установява, че е освидетелствала приживе А.К. по разпореждане на съда по делото
във ВОС, изготвила е и експертиза, която не е била изслушала поради кончината
на лицето. Провела е две срещи с лицето, като първата й среща през 2015г. била
в присъствие на съдебния състав, прокурор и протоколист, както и защитника й –
ищеца Д.М. в двора на къщата. Провела цялостно психиатрично освидетелстване и
формирала заключение към този момент, че състоянието на лицето не е налагало поставяне
под запрещение. Лицето е било ориентирано. Втората среща е провела в друг ден,
известно време след първото посещение и продължила около час и половина.
В
показанията си свидетелката Г. /живяла под наем в жилище на ищеца/, установява
близките отношения на разбирателство и взаимопомощ между ищеца и А.К..
Ответниците
също са ангажирали гласни доказателства по делото посредством показанията на
свидетелите П.О.и К.Я.. В показанията си същите установяват, че А.била
интелигентен човек, учител, с богата библиотека, с добра визия. Занемарила се и
здравословното й състояние се влошило след загубата на сина и съпруга й през
2014-2015г., когато Ю. била отстранена със заповед от дома на майка си. През
юли А.си счупила крака, М. извикал линейка. А.била изоставена, а свидетелката О.я
посещавала 2-3 пъти в месеца, „не съм посещавала А.много често“. „Един, два,
три пъти съм я посещавала“. Станала неподвижна, не можела сама да се обслужва,
стояла сплъстена, мръсна, не искала да се мие. Някой път я „уцелвала“ в
съзнание и си говорели, идвала на себе си. Вторият свидетел помагал по молба на
Ю. за снабдяване на А.с дърва, монтирал пералня и печка в дома й. През 2015г.
посетил дома на А.три пъти. Впечатленията му са, че А.била неконтактна,
неугледна и неадекватна.
Пред
ДРС е проведена Комплексна СППЕ, от заключението на която се установява
следното: А.К. страдала от исхемичен мозъчен инсулт в територията
на ДСМА; Лявостранна хемипареза; Неинсулинозависим захарен диабет; Диабетна
полиневропатия; Хипертонична болест – 3-та степен; Глаукома; Петрохантерно
счупване закрито в дясно, със 100% инвалидизация. Психичното й състояние се
характира с психопатоподобни прояви и церебрастенен синдром, с несдържаност на
афектите на лабилен емоционален фон. Интелектуалните й възможности са се
отнасяли към ниските стойностите на условно приетата норма, със задоволителна
ориентация. Мисленето й е било предимно конкретно ситуационно, но не са били
нарушени възможностите й за обобщение, абстракция, анализ и синтез. Не е
установено грубо нарушение на паметта или загуба на способността за
диференциране на същественото от несъщественото. Към датата на съставяне на
саморъчното завещание – 04.05.2015г. е страдала от психично заболяване,
покриващо критериите по Международната класификация, 10-та ревизия F07.9
Неуточнено органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на
мозъчно заболяване. А.К. е страдала от когнитивен дефицит на базата на оформен
психоорганичен синдром като последица от соматичните й заболявания и
напредналата й възраст, но не до степен да са нарушени базисните й психични
годности. Налице е значително съхранение на ядрото на личността. Невъзможността
й да се движи и обслужва, непълноценното й зрително възприятие, липсващия й
слух обусловили осв. да живее в собствен свят, в който да се доверява на тесен
кръг хора. Поведението й се характеризира с постоянство и целенасоченост. Била
е в добро психично състояние и адекватна, целенасочена и постоянна в
поведението. Налице е подредена мисъл, правилен по структура и граматически
правопис, търсене на начини да изживее достойно останалата част от живота си.
Преживяните психотравмени моменти /смъртта на сина си и съпруга си/, неминуемо обусловили
влошаване във времето на психичното й състояние, но не с такава тежест и не
може да се говори за напредване на органичните промени на паметта и интелекта в
рамките на деменция. При наличие на съхранено ядро на личността, А.К. е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Отстоявала е своята истина за нещата и с оглед съхранената й
критичност, не се поддавала на манипулация, както и не е било възможно да бъде
манипулирана от трети лица при извършване на определени действия.
По
повод предприето оспорване на заключението, по делото е проведена повторна
Комплексна СППЕ, изготвена от вещите лица С.В> и К.К.. В заключението си
същите установяват, че към момента на съставяне на завещанието от 04.05.2015г.
няма данни А.К. да е страдала от психични заболявания. Страдала е от множество
соматимни заболявания, повечето от които с хроничен ход на протичане. Това е
обусловило влошено функциониране, затруднения в ежедневните дейности,
самообгрижване и самообслужване. Не се установяват нарушения в мисловния процес
и възприятно-представната дейност, а интелектуалното функциониране е в
границите на нормата. Няма данни към този момент К. да е страдала от умствена
недоразвитост или разстройство на съзнанието, които да обусловят нарушение на
базисните психични годности. Състоянието на невъзможност да се самообслужва е
поставило освидетелстваната в зависима роля, което би могло да я направи
по-податлива на евентуални опити за манипулация. В обясненията си експертите
посочили, че емоционалните постъпки дори и податливи на манипулиране, не са
болестни, че в текста на завещанието не е налице разкъсаност на мисловния
процес.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
По инцидентните установителни исковете с
правно основание чл. чл. 42, б. „б“ вр.
чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 26, ал. 2,
пр. I
от ЗЗД:
Предмет
на разглеждане са искове за установяване недействителност на саморъчно
завещание, основан на твърдения за нарушение изискването за форма, свързано с
ръкописно написване и подписване на текста му; зачерквания, добавки и
противоречиво изразена воля; както и липса на предмет, доколкото завещаните
имоти не са индивидуализирА.с достатъчни белези.
По
определение завещанието е личен, едностранен безвъзмезден и строго формален акт
– законовите изисквания за неговата форма и съдържание са императивни и
спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя като достатъчна
гаранция за съобразяване на изразената от него воля, който поражда действие
след откриване на наследството. За действителността на саморъчното завещание е
необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 от ЗН – да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след
завещателните разпореждания.
От
друга страна, като едностранна формална правна сделка и по силата на чл. 44 от ЗЗД, по отношение на завещанието правилата относно договорите намират съответно
приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска
те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Завещателните
разпореждания могат да бъдат нищожни не само на специалните основания по чл. 42
от ЗН, но и тогава, когато са налице общите основания за недействителност на
сделките, посочени в чл. 26 от ЗЗД.
Установено
е по делото от заключението на СГЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, че завещателното разпореждане на А.К.,
обективирано в саморъчно завещание от 04.05.2015г. е изцяло написано ръкописно
и подписано от самата завещателка. Датата на съставяне на завещанието е
обозначена в текста на завещанието, при това ръкописно от завещателката. Подписът
на завещателката е поставен след завещателните разпореждания, поради което
съдебният състав приема, че като съставено при спазване на императивните
изисквания за форма и съдържание на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание от
04.05.2015г. е валидно. Оспорената автентичност на завещателното разпореждане
поради това е недоказана, доколкото заключението на СГЕ установява по
категоричен начин, че ръкописният текст на завещанието и подписът срещу завещател
принадлежат на лицето, посочено като негов автор, а именно А.К.. Документът
отговаря и на изискванията за форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 25,
ал. 1 от ЗН.
С
това завещание, починалата на *** завещателка А.К., завещала на Д.И.М. следните
недвижими имоти: 1/ нива в землището на с. К., общ. Д., обл. Варна, Картал тарла, по дело
за делба, наследници И.Т.Ц., б.ж. на с. К.; 2/ земеделска
земя с. М., общ. Вълчи дол ½ от полагаемата й се
земя при делбата с Л.Н.С.на бащината й земя на Н.Г.К., б.ж. на гр. П., обл.
Варна; 3/ земеделска земя, вилна зона, м. „Р.“, в землището на гр. П.¼
от полагаемата й си земя като наследник, включваща 8 дка Тухларница; 12 дка в
съседство без нотариален акт /на север/ и 6 дка над Глинената кариера, хавра,
залесена от Горско стопанство, гр. П.и гледано дело от 1995г. в районен съд гр.
П.с ищец Г.Н.К., син на Н.Г.К. и лозе 1 дка до Глинената кариера на юг. Няма
спор по делото, а и от съвкупната оценка на доказателствата по делото се
установява, че завещателното разпореждане е частно по смисъла на чл. 16, ал. 2
от ЗН.
По
възраженията на въззивниците, че текстът на завещанието е нечетлив, със
зачерквания и добавки и непълен относно имотите, които са предмет на
разпореждане от страна на завещателката, законът повелява изрично, че
саморъчното завещание следва да бъде изписано ръкописно от завещателя, без
значение колко красив и четлив е почеркът му и до каква степен написаното е
издържано граматически и лексикално правилно. Достатъчно е от прочита на текста
да става ясна волята на завещателя или да е възможно тя да бъде разкрита, вкл.
и чрез тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД. В случая, е видно, че почеркът, с
който е изписано завещанието дори и трудно разбираем, не е неразбираем.
Отчитайки възрастта, установеното от СППЕ състояние на зрението /глаукома на
дясното око и пълна декомпенсация на лявото; начална старческа катаракта на
двете очи/ и цялостното физическо състояние и свързаните с него затруднения в моториката
на автора, съдът приема, че текстът на акта се разчита и не се установява да
съдържа зачерквания или такива добавки, които да обуславят несвързаност,
разпокъсаност и противоречие в обективираната воля на автора на завещанието и
да буди съмнение за действителната воля на завещателката и да прави същата
неясна и противоречива. Установява се единствено еднократно прескачане на ред и
добавена думата „полагаемата“ на последния ред на първата страница над израза
„1/4 ми се земя“. Тази добавка е изпълнена в процеса на писане, със същата по
химически състав химикална паста, използвана и в останалото съдържание на
завещанието. Експертът установява, че единствено надписа
„Бог да ни пази …“ е изпълнен с различна химикална паста и допуска да е добавен
в различно време спрямо момента на съставяне на завещанието. Този надпис обаче
е несъществена част и не касае задължителен реквизит от съдържанието на
разпореждането и не влияе върху валидността му. Въпреки него, текстът е напълно
свързан и разбираем, като не оставя съмнение относно съдържанието на волеизявлението
на автора. Посочени са достатъчно индивидуализиращи белези на завещателя и на лицето,
в чиято полза е направено завещанието. Що се касае до индивидуализацията на
имотите, следва да се отбележи, че от съдържанието на оспореното саморъчно
завещание и данните по делото може да бъде извлечен категоричен извод, че то
обективира разпореждане на завещателката с определено имущество за времето след
смъртта й, в полза на въззиваемия, с оглед, на което има характер на завет по
смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН. В съдебната практика се приема разбирането, че
посочването на имуществото, предмет на частно завещателно разпореждане е
съществен елемент от съдържанието на завещанието, но законът не поставя
изискване в документа поземлените имоти, предмет на разпореждане да бъдат индивидуализирА.по
всички кадастрални данни по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Достатъчно
е имотите да бъдат описА.по начин, че да бъдат определяеми, с оглед завещателя
и на конкретните обстоятелства. При непълно описание на завещаните имоти,
волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед на употребените в
завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска
логика. В конкретния случай, завещателката е посочила изрично, че завещава нива
в с. К., м. „Картал тарла“, по дело за делба, наследници И.Т.Ц., б.ж. на с. К.;
земеделска земя, с. М., общ. Вълчи дол, ½ от пологаемата й се земя при
делбата с Л.Н.С.на бащината й земя на Н.Г.К., б.ж. гр. П.; земеделска земя,
вилна зона м. „Р.“, землище гр. П.¼ от полагаемата й се земя като
наследник, включваща 8 дка Тухларница,12 дка в съседство без нотариален акт /на
север/ и 6 дка над Глинената кариера, хавра, залесена от Горско стопанство, гр.
П.и гледано дело от 1995г. в районен съд гр. П.с ищец Г.Н.К., син на Н.Г.К. и
лозе 1 дка до Глинената кариера на юг. Това описание на имотите, съдът приема
за достатъчно да се установи с кои имоти А.К. е искала да се разпореди за след
смъртта си. Имотите са описА.по местонахождение, площ, посочено е, че са
наследствени, като има препратка към съдебните спорове, на които са били
предмет. Към датата на изготвяне на завещанието завещателката е
индивидуализирала имотите според възможностите й, не е могла и не е била длъжна
да ги индивидуализира с други белези, в т.ч. по граници. Така изразената воля
на наследодателя е ясна и недвусмислена. Имотите са определяеми и видно от
справки по лице от СВп – П.и Д., същите са определени ПИ 650001, с площ от
12794 кв.м., с. К., м. Картал Тарла /процесния/; ¼ ид.ч. от ПИ 047015, с
площ от 10.892 дка, с. М.; ¼ ид.ч. от ПИ 023033, с площ от 6.292 дка, с.
М. и по 1/8 ид.ч. от ПИ 152031,с площ 24.801 дка и от ПИ 151007, с площ от 6
дка, гр. П., м. Р.. Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че наведените
основания за нищожност на завещанието поради неясна воля и липса на предмет са
недоказани. Предявените искове за недействителност на саморъчното завещание
поради това като недоказА.по основание са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
В
обжалваното решение ДРС е постановил идентичен правен резултат по инцидентните
установителни искове, който като правилен и съответен на материалния закон
следва да се потвърди.
По възражението с правно
основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаемост на завещанието поради
липса на завещателна способност към момента на извършване на акта:
Ако страната иска да се
формира сила на пресъдено нещо по едно преюдициално отношение, тя следва да го
въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск
съгласно чл. 212 от ГПК. Искът за унищожаване на завещателно разпореждане по
чл. 43, б. „а“ от ЗН обаче не може да бъде заявен като инцидентен, доколкото
исковете за унищожаване имат за предмет упражняване на едно потестативно право,
а не установяването му. Този иск не е установителен, а конститутивен по
характер и не може да бъде заявен като инцидентен.
Същевременно с т. 7, б. в“
на ТР № 1/2013г. на ОСГТК е дадено разрешение, че ако е подадена насрещна искова
молба, която не отговаря на изискванията за редовност, първоинстанционният съд
не следва да приема насрещния иск за съвместно разглеждане във висящото исково
производство /в случая липсва посочена цена на иска и платена държавна такса по
иска за унищожаемост/, а на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК трябва да постанови
определение за отделянето му.
В конкретния случай обаче
искът за унищожаване на завещателното разпореждане не е заявен като насрещен,
поради което не е приет за съвместно разглеждане с нарочен акт на съда, респ.
отделен за разглеждане в самостоятелно производство. По него не е посочена цена
на иска и не е събрана държавна такса /съгласно т. 1а от ТР № 4/14.03.2016г. по
т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС искът е оценяем, като съгласно чл. 69, ал. 1, т.
4 от ГПК цената му се формира от стойността на завещаното имущество на база
данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, а ако няма такава
– от пазарната оценка/.
Доколкото ДРС в случая,
въпреки нередовността на исковата молба, заявена като инцидентен установителен
иск се е произнесъл по същество по конститутивния иск, то постановеното по него
решение е недопустимо и следва да се обезсили.
Доводите в тази връзка
следва да се разгледат като възражение за унищожаемост на саморъчното завещание
като извършено от лице, неспособно да завещава.
Разпоредбата
на чл. 13 от ЗН урежда, кое лице е дееспособно и може да прави завещание. Това
е всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно
запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Такова лице може
да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Общото
правило на чл. 13 от ЗН сочи, че за наличност на завещателна дееспособност е
необходимо лицето да е способно да действа разумно, т.е. да съзнава и ръководи
постъпките си. Затова, за основателността на иска по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН е необходимо и достатъчно да се установи, че към момента на извършване на
завещателното разпореждане, лицето не е било способно да действа разумно.
Завещателната
дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на
завещателя, в случая със саморъчното завещание – към момента на изготвянето на
завещанието в писмен вид и неговото подписване. Недееспособността, която
предхожда или следва съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна. От
заключенията и на двете проведени комплексни СППЕ по делото, които се основат
на медицински документи, удостоверяващи здравословното /физическо и психическо/
състояние на завещателката към датата на съставяне на завещанието, се
установява, че към релевантния момент А.К. е била в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; няма данни
да е страдала от психични заболявания, както няма данни към този момент да е
страдала от умствена недоразвитост или разстройство на съзнанието, които да
обусловят нарушение на базисните психични годности. Лицето е било годно да
действа разумно, с подредена мисъл, в добро психично състояние и адекватно,
целенасочено и постоянно в поведението си. За да обоснове този извод, съдът
кредитира заключенията и на двете експертни заключения, които в генералния
извод за способността на лицето да действа разумно към 04.05.2015г. са взаимно
подкрепящи и допълващи се, професионално обосновА.и категорични. Заключението
им не е оборено от останалите доказателства по делото – писмени и гласни, нито
е налице съществено разминаване и противоречие в заключенията на вещите лица по
двете експертизи. По релевантния въпрос за способността на лицето да действа
разумно към конкретния момент, съдът не кредитира показанията на свидетелите О.и
Я., приемайки същите като инцидентни, изолирани, плод на субективно възприятие
и интерпретация на свидетелите и непочиващи на обективни факти и обстоятелства.
В тази част свидетелските показания за оборени, както от показанията на
свидетелката К., така и от писмените доказателства, както и от експертните
заключения. Представеното от ответниците психологическо освидетелстване на А.К.,
извършено на 31.10.2015г. от психолог Р.Г. е негодно доказателство /гласни
доказателства, представени в писмен вид/, поради което съдът не обсъжда.
От
съвкупността на доказателствата съдебният състав приема за установено, че
въпреки множество соматични заболявания, А.К. се е държала нормално и е
действала разумно, нарушенията в ежедневното функциониране и ограниченията при
самообслужването са засегнали предимно емоционалната сфера, а не и волевата
сфера и когнитивните функции на освидетелстваната /мислене, памет, интелект/. Именно
тези до голяма степен запазени /незасегнати от болестта/ когнитивни функции на
личността са в основата на това едно лице да действа разумно в своя полза и да
защитава делата си. Ето защо, съдът приема за безспорно установено, че към
04.05.2015г. А.К. е имала завещателна дееспособност /можела е да действа
разумно/, поради което релевираните от въззивниците възражения с правно
основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещателното
разпореждане като недоказА.са неоснователни.
По положителния установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК:
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предявен
е вещен иск, с предмет правото на собственост върху поземлен имот с ид. 36868.45.104,
в с. К., основан на твърдения за придобиване на основание саморъчно завещание
от 04.05.2015г.
Установено
е по делото, че завещателното разпореждане от 04.05.2015г., извършено от А.К.,
п. на *** е действително и е породило целените с него правни последици.
Няма
спор по делото и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че към момента на
откриване на наследството на А.К. на ***, същата е била собственик на завещания
имот в с. К. на основание приетия по делото договор за доброволна делба от
22.04.2015г., в който е участвала и първата ответница.
Следователно,
на основание валидно извършено частно завещателно разпореждане правото на
собственост е преминало в патримониума на облагодетелстваното от завета лице –
ищеца по делото. На твърдяното основание ищецът е собственик на поземления имот
в с. К..
По въпроса дали правата на въззиваемия,
произтичащи от завещателното разпореждане са противопоставими на
приобретателката по договора за дарение на имота Г.Г. с оглед поредността на
вписването, следва да се има предвид, че частните завещателни разпореждания
пораждат право да се придобие едно или няколко имущества след смъртта на
наследодателя и придават качеството на заветник на облагодетелстваното лице.
Заветът има пряк транслативен ефект и бенефициентът става собственик на
конкретното имущество от момента на откриване на наследството. Разпоредбите на
чл. 112, б. ”и” от ЗС, съответно чл. 113 от ЗС не въвеждат разграничение между
общи и частни разпореждания по смисъла на чл. 16 от ЗН, като употребеният в чл.
112, б. ”и” от ЗС израз – „завещания“ се възприема от правната доктрина и практика
като общ и включващ, както универсалните завещания по чл. 16, ал. 1 от ЗН, така
и заветите по чл. 16, ал. 2 от ЗН. Вписването на посочените в чл. 112 от ЗС
актове има за цел да осигури публичност, както и противопоставимост на правата на страната –
титуляр по акта срещу всички права, придобити от трети лица след вписването.
Като фактическо и правно действие вписването е без отношение към съдържанието
на акта и няма транслативно действие. Дори и невписани, тези актове обвързват
страните, по силата на съдържащите се в тях волеизявления, но придобитите вещни
права не ще могат да бъдат противопоставими на правата на третите лица, вписали
своите актове преди тях. Според изричната разпоредба на чл.113 от ЗС, актовете
по чл. 112 от ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица,
които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху
недвижимия имот. Правилото на чл.113 от ЗС е неприложимо както в отношенията
между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между
наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт,
сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание
е без значение, тъй като в първия няма конкуренция между актове, подлежащи на
вписване, понеже придобиването на недвижими имоти по наследство не подлежи на
вписване, а във втория случай праводателят не е един и същ. Ето защо в
хипотезата, при която трето лице придобива от наследник имот, с който
наследодателят се е разпоредил чрез завет в полза на ненаследник, праводателите
по двете сделки са различни, поради което извършената разпоредителна сделка от Ю.К.
е непротивопоставима на вещното право на собственост на ищеца върху процесния имот,
макар и заветът да е обявен и вписан след вписването на дарствената сделка.
Договорът за дарение не е произвел вещен ефект, доколкото дарителят по него не
е притежавал правото, с което се е разпоредил. Правото на собственост върху
имота е придобито към момента на откриване на наследството на А.К. – *** от
въззиваемия М..
В
заключение, предявеният установителен иск за собственост е доказан по
основание. Като основателен същият следва да се уважи като се приеме за
установено, че ищецът е собственик на имота.
В обжалваното решение ДРС е постановил
идентичен правен резултат и по този иск, който като правилен следва да се
потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискА.разноски. Съгласно
представен списък претендираните от правоимащата страна разноски под формата на платено възнаграждение
на адвокат възлизат на сумата от 1200 лв. Възражението за прекомерност
релевирано от другата страна е неоснователно, с оглед високата правна и
фактическа сложност на делото, обусловена, както от предмета и характера на делото,
разгледаните доводи и възражения на страните, така и от обема на предоставената
правна помощ. В тази размер и с оглед изхода на делото, отговорността за
разноски следва да се понесе от въззивницата.
На
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК въззивницата Ю. К.също има право на поискА.разноски.
Съгласно представен списък, разноските под формата на платена държавна такса и
възнаграждение на адвокат възлизат на 350 лв. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 230 от
15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с Решение № 146
от 13.05.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, в
които е постановено по отношение на Ю.Г.К. с ЕГН **********, като процесуално
недопустимо, поради предприето от ищеца оттегляне на иска спрямо този ответник
в първото съдебно заседание по делото.
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 232 от ГПК
производството по гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, както и в.гр.д. №
1402/2020г. по описа на ВОС по отношение на Ю.Г.К. с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 230 от
15.11.2019г. по гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с Решение № 146 от 13.05.2020г., с което на основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал.
1 от ЗН и чл. 26, ал. 2, пр. I
от ЗЗД са отхвърлени
предявените от Г.Ч.Г. с ЕГН ********** срещу Д.И.М. с ЕГН ********** искове за
прогласяване нищожността на завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно
завещание от 04.05.2015г., извършено от А.Д.К., п. на *** поради ненаписване и
неподписване на завещанието лично от завещателя и поради невъзможен предмет.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 230 от 15.11.2019г. по
гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с Решение № 146 от 13.05.2020г., с
което на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“
от ЗН е отхвърлен предявения от Г.Ч.Г. с ЕГН ********** срещу Д.И.М. с ЕГН **********
иск за унищожаване на завещателното разпореждане, обективирано в саморъчно
завещание от 04.05.2015г., извършено от А.Д.К., п. на *** поради неспособност
на завещателя да извършва завещателни разпореждания към датата на съставяне на
завещанието.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230 от 15.11.2019г. по
гр.д. № 526/2016г. по описа на ДРС, IV-ти състав, поправено с Решение № 146 от 13.05.2020г., с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е прието за установено в отношенията между страните, по отношение на Г.Ч.Г. с
ЕГН **********, че Д.И.М. с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот,
находящ се в землището на с. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 36868.45.104 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-57/16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
12794 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 36868.124.17; 36868.45.105; 36868.45.79 и
36868.59.7, стар идентификатор пл. № 650001, на основание саморъчно
завещание от А.Д.К., п. на 20.12.2005г., датирано от 04.05.2015г., обявено
с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, рег. № 106 от 11.01.2016г. по
описа на Нотариус, рег. № 194 А.Г., с район на действие този на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Ч.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.М. с ЕГН ********** сумата
от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща съдебни разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Д.И.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Г.К. с ЕГН ********** сумата от 350
/триста и петдесет/ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.