№ 287
гр. Шумен, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630201442 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21 – 0869 – 001747/16.06.2021год. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е
от ЗДвП на жалбоподателя ВЛ. КР. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен, бул. „Славянски4 № 9
вх.1 ет.3, ап.7 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Оспорва вменено му нарушение по същество, излагайки доводи, че
мястото на което паркирал автомобилът си не представлява тротоар. Счита, че нарушението
неправилно е квалифицирано по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Излага доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН – непосочване на ЕГН на
свидетелите в АУАН, както и че АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел,
който не е присъствал при установяване на нарушението. В съдебно заседание, редовно
призован се явява лично, като поддържа депозираната жалба.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като
неоснователна. Намира, че вмененото нарушение е доказано по несъмнен начин, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В придружителното
писмо е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
1
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 15.05.2021г. свидетелите ЦВ. ЕМ. ЦВ. и Р. Н. Н. – мл. автоконтрольори в сектор
ПП при ОДМВР- Шумен работили в екип. Около 07.40 часа при обход по ул.
«Университетска», до ШУ «Епископ Константин Преславски», забелязали неправилно
паркиран въхру тротоара л.а. «Хонда Сивик» с рег. № Н 8085 ВТ. След извършване на
справка в АИС и установяване на собственика на автомобила, а именно жалбоподателя ВЛ.
КР. Г., на същия бил съставен фиш серия GT №721949 в негово отсъствие за неправилно
паркиране и към МПС било закрепено уведомление. Със служебен фотоапарат изговили и
снимка на паркирания автомобил. Във връзка с подадено от жалбоподателя възражение до
ОДМВР – Шумен на 17.05.2021г. срещу съставения фиш, същият бил анулиран. На
28.05.2021г. св. Ц.Ц. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 1747, в негово присъствие, за
нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП за това, че на 15.05.2021г. около 07.40 часа в гр.Шумен на
ул. „Университетска“ до ШУ „Епископ Константин Преславски“ паркирал собствения си
л.а. ««Хонда Сивик» с рег. № Н 8085 ВТ върху тротоара, в населено място извън
разрешените за това места определени от администрацията или от собственика на пътя.
При предявяване на акта жалбоподателя Г. саморъчно отразил вързажения изразяващи се в
това, че не е извършил нарушението, същото не било доказано и противоречало на ЗДвП,
както и че не му било предоставено копие от снимката.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.178е от ЗДвП на
жалбоподателя ВЛ. КР. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление му е връчено лично на 30.07.2021г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и приобщеното веществено доказателство –
изготвената снимка от полицейските служители. Съдът кредитира напълно показанията на
ЦВ. ЕМ. ЦВ. и Р. Н. Н.. Същите изясняват факти и обстоятелства във връзка с възприетите
от тях действия на жалбоподателя, кореспондират с приобщените писмени доказателства,
както и с приобщеното веществено доказателство. Свидетелите Ц. и Н. са очевидци на
извършеното нарушение. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
2
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е
съществен порок, тъй като съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде
подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Наред с това същото по никакъв начин не води и до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя в настоящото производство, тъй като последния има възможност
да сочи всякакви доказателства за оборване съдържанието на акта. Непосочването на ЕГН
също не опорочава производството, тъй като свидетелят е служител при ОДМВР – Шумен,
което е посочено в АУАН и може да бъде индивидуализиран.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 94 ал.3 от ЗДвП пътните превозни средства се спират за престой и
паркиране в населените места възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Нормата допуска престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Съгласно чл. 93 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и §1 т.44 и т.45 от ДР на ППЗДвП, ППС е
в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. ППС
се счита за паркирано, когато не са налице обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да
избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В конкретният случай безспорно се касае за
паркирано МПС, доколкото не се доказаха обстоятелствата по чл.93 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните гласни доказателства, приобщената снимка изготвена от
полицейските служители, както и изисканата и приета от съда схема на входа – изхода на
ул.“Университетска“ пред обозначения с табела служебен вход за автомобила на ШУ
„Епископ Константин Преславски“, по безспорен начин се установява, че на посочената в
АУАН и НП дата и час жалбоподателят е паркирал управлявания от него автомобил в
населено място на ул. «Университетска» в гр.Шумен, извън платното за движение, а именно
на тротоара. По смисъла на § 1 т.5 от ДР на ППЗДвП "тротоар" е изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Безспорно мястото, където е бил
позициониран автомобила притежава тези характеристики и съставлява тротоар видно и от
3
представената от Община Шумен схема. Паркиране на тротоар е допустимо само при
определени условия, които са кумулативно предвидени. За да бъде разрешено паркирането
на тротоари, освен изискванията автомобилът да тежи до 2.5 тона, да има разстояние не по
– малко от 2 метра за преминаване на пешеходци и да не е в непосредствена близост до вход
или гараж, има и още едно изискване, за да е възможно паркирането, а именно, ако
собствениците на пътя или администрацията са определили мястото за такава цел. При
положение, че там, където е бил паркиран автомобила от жалбоподателя не е било посочено
като място за паркиране, т.е не е сред разрешените за паркиране, дори да са били налице
другите условия визирани в нормата на чл.94 ал.3 ЗДвП, то паркиране не е било разрешено.
Доколкото от предоставената от Община Шумен схема на процесния пътен участък
по безспорен начин се установява, че мястото, на което жалбоподателят е паркирал
управлявания от него автомобил съставлява тротоар, извършеното от него нарушение е
съставомерно по чл.94 ал.3 от ЗДвП, а не такова по чл.98 ал.2 т.1 от ЗДвП, която разпоредба
въвежда забрана за паркиране пред входове на паркове, кина, театри, предприятия, както и
на други места, където е възможно да влизат или излизат ППС. Съдът намира, че
нарушението не попада и в хипотезата на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, която регламентира
забрана за паркиране на платното за движение и на тротоара непосредствено пред
входовете на жилищни сгради и гаражи, доколкото в конкретният случай се касае за
служебен вход на университет. В процесния случай разпоредбата на чл. чл.94 ал.3 от ЗДвП
се явява специална.
Административно – наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя съобразно разпоредбата на чл.178 е от ЗДвП, предвиждаща налагане на
глоба от 50 лв. до 200 лв. на лице, което паркира на тротоарите в населени места извън
разрешените за това места, която също се явява специална спрямо чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Наложеното наказание е в минимално предвидения размер.
В случая не са налице и основания за квалифициране на установеното нарушение
като „маловажен случай”. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той
следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая
деянието не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение,
както правилно е преценил и наказващият орган.Конкретното деянието не бележи
значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
подобни нарушения и законът не предвижда настъпването на определени резултатни
4
последици, освен самото нарушаване на забраната да се паркира на тротоара извън
определените за това места. Целта на тези разпоредби на ЗДвП е да се опазят животът и
здравето на участниците в движението по пътищата,както и да се улесни тяхното
придвижване.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от Ив. Симеонова
– гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН.
Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално
представителство в две открити съдебни заседания, делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 0869 – 001747/16.06.2021год.
на Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.178е от ЗДвП на жалбоподателя ВЛ. КР. Г., ЕГН ********** от гр. Шумен, бул.
„Славянски“ № 9 вх.1 ет.3, ап.7 е наложено административно наказание “глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЛ. КР. Г., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5