РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1138
по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от
„Евроземеделие 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт №
Р-03000320003883-091-001/04.02.2021 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с
Решение № 51/29.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с който в тежест на дружеството вследствие изводи за
неизпълнение на условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б,
ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО са установени задължения за корпоративен данък за 2017
г. в размер на 95 252,57 лева и лихви за забава в размер на 27 546,07
лева, и за 2018 г. в размер на 52 587,37 лева и лихви за забава в размер
на 9 875,53 лева до датата на ревизионния акт.
В
жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на
ревизионния акт. По-конкретно жалбоподателят твърди, че материалните активи са
придобити по сделки, които не са привидни, че активите са нови и придобити при
пазарни условия. Посочва, че представените от доставчиците документи неправилно
не са ценени като доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
наличието на кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване на
доставките. Счита изводите на органите по приходите в обратния смисъл за
неправилни и необосновани, като моли актът да бъде отменен и в полза на
дружеството да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответникът
в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП моли жалбата да бъде
отхвърлена по съображенията в ревизионния акт и решението на решаващия орган.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-03000320003883-091-001/04.02.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 51/29.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите.
Ревизионният акт е издаден в ревизионно производство с
обхват задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2017 и 2018 г. Основната дейност на дружеството през
ревизираните периоди е отглеждане на зърнени (без ориз) и бобови растения и
маслодайни семена и отдаване под наем на земеделска земя. Регистрирано е като
земеделски производител в МЗХ. Извършва и ресторантьорска дейност. Ползва
земеделски земи под наем от дружества и физически лица в землищата на гр.
Силистра, гр. Главиница, с. Бистра, с. Алеково. Ползва дворно място и обект за
съхранение на зърно, ресторант и офис.
През ревизираните периоди е
прилагало националните счетоводни стандарти, подлежало е на одит. Водило е
текущо счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и
счетоводните стандарти. Подавало е годишни данъчни декларации, не е извършвало
нарушения по Закона за разплащанията в брой.
Дружеството е данъчнозадължено лице
по ЗКПО за корпоративен данък в размер на 10 % от данъчната печалба, установена
по реда на част втора, глава шеста от ЗКПО. Подало е годишна данъчна декларация
за 2017 г. със следните данни:
Общо разходи 7 122 659,85
лева
Общо приходи 5 426 216,43
лева
Счетоводна печалба 1 696 443,42
лева
Преобразувания в увеличение – общо
520 512,77 лева
(счетоводни амортизации и разходи за глоби)
Преобразувания в намаления – общо 454 039,36 лева
(данъчни амортизации)
Счетоводен финансов резултат 1 762 916,80 лева
Данъчен финансов резултат 1 762 916,80
лева
Корпоративен данък 176 291,68 лева
Преотстъпен корпоративен данък 95 252,57 лева
Данък след преотстъпването 81 039,11 лева
С
ревизионния акт поради невнасяне на месечни авансови вноски за 2017 г. в
законоустановения размер е констатирано, че дружеството дължи лихви за
просрочие в размер на 5 333,25 лева, които е внесло преди ревизията, на
15.05.2018 г.
По
отношение на преотстъпения данък за 2017 г. са извършени проверки
относно изпълнението на изискванията по чл. 167 от ЗКПО. Установено е, че
дружеството няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Относно изпълнението на изискванията по чл. 179, ал. 1 от ЗКПО е установено, че
дружеството е обработвало през 2017 г. земеделски земи, засети с пшеница,
слънчоглед, рапица, картофи, чесън, тикви. Печалбата от непреработена растителна
и животинска продукция е в размер на 1 534 675,22 лева, преобразувана
за данъчни цели по ЗКПО 1 587 542,77 лева с припадащ се корпоративен
данък 158 754,25 лева, от който на преотстъпване по чл. 179 от ЗКПО
подлежи 60 %, или 95 252,57 лева, колкото е декларирало дружеството.
Относно
изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, ревизиращите са
установили, че преотстъпеният данък е инвестиран в покупка на земеделска
техника по фактура № **********/18.12.2018 г., издадена от „Интер инженеринг
технолоджи“ ЕООД с данъчна основа 202 000 лева и ДДС 40 400 лева, по-конкретно
за следните активи:
-
Верижен
транспортьор с входящ приемен бункер 35 000
лева
-
Кофичков
елеватор 6,5 м 24 000
лева
-
Магнитен
сепаратор 3 500 лева
-
Машина за
грубо почистване 47 500
лева
-
Кофичков
елеватор 4 м - 2 бр. 36 000
лева
-
Камъкоотделителна
машина 56 000
лева.
Към фактурата при ревизията са
представени договор за производство на техника от 05.11.2018 г., приложение към
договора, приемо-предавателен протокол от 18.12.2018 г., извлечение от банкова
сметка ***, запитване за оферта и оферта от „Елика – елеватор“ ООД.
Извършена е насрещна проверка на
дружеството, посочено като производител във фактурата. Искането за представяне
на документи и писмени обяснения не е връчено на адреса по чл. 8 от ДОПК, тъй
като дружеството не е било познато на този адрес. При посещение на място е
установено, че на този адрес има необитаема постройка със запуснат вид.
Искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, в указания срок не са представени
документи. Приобщени са документи от данъчното досие на „Интер инженеринг
технолоджи“ ООД. При проверка в информационната система на НАП е установено, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС на 28.12.2016 г. и дерегистрирано, считано
от 21.12.2019 г. поради обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Отчетено е, че към
договора липсват технически спецификации на оборудването, в базата на НАП са
декларирани само три трудови договора за заварчик, бояджия и оператор преса, а
срокът за изработване на оборудването е 30 календарни дни. При съпоставка с
кадровите ресурси на „Елика – елеватор“ ООД (129 работници) и предложения от
това дружество срок за изработка 60 дни, както и въз основа на обяснение от
„Мадара Агро“ ЕООД, че за производството са необходими от 60 до 90 дни и
персонал от 10 до 15 души, органите по приходите са приели, че не са налице
категорични данни за реалност на доставката, не е възможно да се установи дали
посоченият за производител притежава активи, кадрова обезпеченост, материали и
други. Управителят на дружеството е имал трудов договор за периода
16.03.-05.11.2018 г. като работник лунапарк. Установени са и други фактурирани
на земеделски производители машини, а покупките на материали и наем за д.п.
12.2018 г. са от „Интер агро транс“ ЕООД, дружество, свързано с ревизираното
лице. При пускането на пазара, машините трябва да отговарят на Закона за
съществените изисквания към продуктите и Наредбата за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на машините, и по-специално към тях да има
инструкция за експлоатация и техническа документация, каквато не е представена.
Прието е за недоказано, че фактурираната техника е нова в съответствие с
изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Не са установени и конкретните
характеристики на техниката, поради което не може да се определи пазарната й
цена, във връзка с условието по чл. 189б, ал. 2, т. 2 от ЗКПО. Няма констатации
за неизпълнение на останалите изисквания по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО.
Доставката по фактурата е приета за
симулативна, а наличието на фактура не е прието като доказателство за
действителното осъществяване на доставката. Поради неизпълнението на
изискванията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО, органите по приходите са
приели, че липсва основание за преотстъпване на корпоративния данък за 2017 г.
в размер на 95 252,57 лева и са коригирали в увеличение годишния
корпоративен данък с тази стойност. За невнесения в срок корпоративен данък са
начислили и лихва в размер на 27 546,07 лева за периода 01.04.2018 г. –
04.02.2021 г.
По отношение на преотстъпения данък
за 2018 г. е установено, че дружеството е подало годишна данъчна декларация
със следните данни:
Общо приходи 5 833 845,64
лева
Общо разходи 4 825
677,32 лева
Счетоводна печалба 1 008 168,32
лева
Преобразувания в увеличение – общо 454 595,18
лева
(счетоводни амортизации и разходи за
глоби)
Преобразувания в намаление – общо 433 628,82 лева
(данъчни амортизации)
Счетоводен финансов резултат 1 029 134,68
лева
Данъчен финансов резултат 1 029 134,68
лева
Корпоративен данък 102 913,47 лева
Преотстъпен корпоративен данък 52 587,37 лева
Данък след преотстъпването 50 326,10 лева.
В
ревизионния акт е констатирано невнасяне на месечни авансови вноски за 2018 г.
в законоустановения размер и че дължимите лихви за просрочие в размер на
3 114,91 лева са внесени от дружеството преди ревизията, на 23.04.2019 г.
По
отношение на преотстъпения данък за 2018
г. са извършени проверки относно изпълнението на изискванията по чл. 167 от ЗКПО. Установено е, че дружеството няма подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Относно изпълнението на изискванията по чл. 179, ал. 1 от ЗКПО е установено, че дружеството е обработвало през 2018 г. земеделски земи,
засети с пшеница, слънчоглед, рапица, резене, соя, картофи, чесън, зеле, лук.
Печалбата от непреработена растителна и животинска продукция е в размер на 860 100,64
лева, преобразувана за данъчни цели по ЗКПО 876 456,22 лева с припадащ се
корпоративен данък 87 645,62 лева, от който на преотстъпване по чл. 179 от ЗКПО подлежи 60 %, или 52 587,37 лева, колкото е декларирало дружеството.
Относно
изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, ревизиращите са
установили, че преотстъпеният данък е инвестиран в покупка на земеделска
техника по фактура № **********/23.12.2019 г., издадена от „Сребърна“ ЕООД, с
данъчна основа 112 000 лева и ДДС 22 400 лева, по-конкретно за
следните активи:
-
Сеялка 51 000
лева
-
Продълбочител 35 000
лева
-
Валяци за
валиране 26 000
лева.
Към фактурата са представени договор
за покупко-продажба на техника от 25.10.2019 г., приложение към него,
приемо-предавателен протокол от 23.12.2019 г., извлечение от банкова сметка ***.
За установяване на обстоятелствата
по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО (дали закупената техника е нова) до доставчика
е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения. От страна
на дружеството са постъпили исканите документи, от които се установява, че
дружеството е придобило сеялката по фактура № 4609/17.05.2018 г. от „Интер агро
транс“ ЕООД, а продълбочителят и валяците за валиране са произведени от
„Сребърна“ ЕООД. Във връзка с естеството на сеялката като актив или стока за
продавача са изискани допълнително счетоводни документи, които сочат, че тя е
заведена като стока, не е използвана в дейността на дружеството и е била
съхранявана в база Карапелит. Производител на сеялката е „Мадара агро“ ЕООД, което
е представило документи относно датата на производство – август 2016 г., и датата
на продажба на „Интер агро транс“ – м. септември 2016 г., техническите
характеристики, гаранционните условия, декларация за съответствие и други.
Относно регистрацията на придобитата от „Сребърна“ ЕООД техника е направено
запитване до Контролно-техническа инспекция – Силистра, на което е даден
отговор, че продълбочителят и валяците подлежат на регистрация по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника, но конкретните активи
не са регистрирани.
От събраната информация органите по
приходите констатират, че сеялката е произведена през м. август 2016 г.,
продадена е през м. септември 2016 г. на „Интер агро транс“ ЕООД, свързано лице
с „Евроземеделие 1“ ЕООД. Продадена е от „Интер агро транс“ ЕООД на „Сребърна“
ЕООД на 17.05.2018 г., и препродадена на „Евроземеделие 1“ ЕООД на 23.12.2019
г. на стойност два пъти по-висока от покупната стойност. Според ревизиращите не
е категорично доказано, че сеялката е нова по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1
от ЗКПО. Поради констатираното двукратно увеличение на цената на сеялката без
обосновка е прието още, че не е изпълнено условието по чл. 189б, ал. 2, т. 2 от ЗКПО.
По отношение на валяците за валиране
и продълбочителя, в представените от „Сребърна“ ЕООД документи липсват технически
характеристики и данни за производител, гаранционни условия и други. Представени
са фактури за купени материали – ламарина, винкел, грунд, бои и други, но не е
установено дали същите са достатъчни за производството, не е ясно къде са били
съхранявани и къде е произведена техниката. Не е установено дали назначените в
„Сребърна“ ЕООД лица имат необходимата квалификация за проектиране и
производство на техниката. Предвид това е прието за недоказано, че техниката е
произведена от това дружество и че е нова съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Прието е още, че не могат да се установят характеристиките на техниката,
което е пречка да се определи пазарната й цена и да се провери изпълнението на
условието по чл. 189б, ал. 2, т. 2 от ЗКПО. Няма констатации за неизпълнение на
останалите изисквания по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО.
Поради неизпълнението на
изискванията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО, органите по приходите са
приели, че липсва основание за преотстъпване на корпоративния данък за 2018 г.
в размер на 52 587,37 лева и са коригирали в увеличение годишния
корпоративен данък с тази стойност. За невнесения в срок корпоративен данък са
начислили и лихва в размер на 9 875,53 лева за периода 01.04.2019 г. –
04.02.2021 г.
С възражението срещу ревизионния
доклад от страна на ревизираното лице са представени документ за професионална
квалификация на Станислав Желев, удостоверение за въвеждане в експлоатация на
склад за съхранение и почистване на резене, копие от инвентарна книга на
„Сребърна“ ЕООД, технически спецификации на валяци за валиране и продълбочител,
оферта за продълбочител от „Анимекс“, експедиционна бележка от „Сребърна“ ЕООД
за трите актива, диплома на Александър Александров, писмено обяснение от
Неделчо Дечев Марков, управител на „Сребърна“ ЕООД. В обяснението е посочено,
че дружеството ползва новопостроена сграда в ПЗ Север – Силистра с обособена
работилница, оборудвана с машини, има квалифицирани работници – заварчик,
ел.техник-техническо лице. Има и други машини и производства, 10 работници –
монтажници и общи работници. Инвентарът е предаден от мястото на производство.
С жалбата по чл. 152 от ДОПК срещу
ревизионния акт не са представени доказателства. В хода на производството пред
решаващия орган (в деня на произнасянето му – 29.04.2021 г.) от страна на ревизираното дружество са
представени талони за регистрация на сеялка, продълбочител и валяци за валиране
от 01.04.2021 г. От „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД на същата дата са
представени техническа характеристика на лентови кофични елеватори, машина за
обеззаразяване, триор, верижен транспортьор и камъкоотделителна машина, фактури
и свидетелство за правоспособност, обяснения, трудова книжка и обобщена
спецификация, обяснения, договор за наем и други.
В хода на
съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза
със задача вещото лице след запознаване с представените в ревизионното
производство доказателства и оглед на място на земеделската техника по фактура
№ 37/18.12.2018 г. от „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД и по фактура №
**********/23.12.2019 г. от „Сребърна“ ЕООД да даде отговор на следните въпроси:
1.
Какво
представлява всяка една от описаните във фактурите техника като функции и
технически характеристики.
2.
Съответства
ли описанието на техниката във фактурите с техниката, представена при огледа в
дружеството жалбоподател.
3.
Какви
са необходимите оборудване, материали и персонал за производство на
фактурираните земеделски машини и инвентар.
4.
Включените
в обобщената спецификация за производство на техниката материали достатъчни ли
са по вид и количество за производството на фактурираната техника.
5.
Подлежи
ли на одобряване на типа фактурираната техника.
6.
Възможно
ли е от огледа да се установи кога и от кого са произведени, как са
идентифицирани съответните фактурирани вещи.
7.
Подлежат
ли на регистрация и технически прегледи, извършвани ли са технически прегледи
на закупената по фактурите техника и кога.
8.
Действат
ли нормативни изисквания за безопасност на съответната техника и удостоверена
ли е безопасността й по законоустановения ред.
9.
Да
определи пазарната цена на нова техника от съответния вид към датата на всяка
от фактурите.
Съгласно заключението на вещото лице,
оборудването по двете фактури е различно по естеството си. Машините, доставени
от „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД са фиксирани и са част от поточна линия.
Оборудването от „Сребърна“ ЕООД е прикачно.
Фиксираното оборудване е монтирано в
базата на дружеството-жалбоподател. Верижният транспортьор служи за придвижване
на зърното в т.нар. силозни системи. Кофичният елеватор служи за вертикално
транспортиране на продукция и включна приемна секция, разтоварваща секция,
метални кофички, елеваторна лента или верига, лагери, директно монтиран мотор –
ведуктор. Конкретният елеватор е с височита 4 и 6,5 м, с гумена елеваторна
лента с текстилна нишка, метални кофички с вместимост 0,42 кг.
Камъкоотделителната машина работи на принципа на вакуума за отделяне на тежки
примеси. Машината за грубо почистване използва сита и барабани за отделяне на
едри примеси. Машината за грубо почистване и калибриране сортира продукти по
обем и плътност. Сеялката е редова, за слети повърхности, не е извършен оглед,
тъй като се е намирала извън Силистра. Продълбочителят е предназначен да
разрохква дълбоко почвата, като изменя строежа и структурата, за да поема и
задържа валежи и проникване в дълбочина. Представлява агрегат с извънгабаритни
размери. Валяците за валиране подготвят процеса на покълване, като раздробяват
едрите почвени отломъци.
Относно съответствието между
описаната техника във фактурите и представената при огледа вещото лице посочва,
че техниката по фактурата от „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД съответства на
фактурата. Сеялката не е оглеждана, а продълбочителят и валяците отговарят на
описанието. Оглед в помещенията на „Сребърна“ ЕООД не е извършван, тъй като
фирмата е преустановила съществуването си. „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД
разполага с инженер и техническо лице, оборудвани халета, складове, работници.
Според вещото лице машините не подлежат
на одобряване на типа. Превозните средства подлежат на регистрация и технически
прегледи. Производителят е идентифициран по монтираните информационни табели,
на които фигурират и серийните номера. Относно пазарната цена вещото лице е
посочило, че пазарната цена на фактурираните стоки е по-висока от заплатената
по фактурите (съответно 278 067,60 лева с ДДС при 242 400 лева за фактурата
от „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД и 174 840 лева с ДДС при
134 400 лева за фактурата от „Сребърна“ ЕООД. За да достигне до този извод
е изчислило средно аритметична стойност между цената по фактурите и цените по
офертите съответно от „Елика – елеватор“ ООД и от „Анимекс“. Според вещото
лице, високата цена се обяснява с това, че произведените от двете дружества
машини и агрегати не са серийни, а индивидуално произведени.
По въпросите какви са необходимите
оборудване, материали и персонал за производство на фактурираните машини и
инвентар, и дали включените в обобщената спецификация за производство материали
са достатъчни по вид и количество за производството на фактурираната техника, е
назначена допълнителна техническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото
лице, същото е посетило производствената база на „Интер инженеринг технолоджи“
ЕООД, запознало се е с оборудването и организацията на дейността, проектната
документация и персонала. Описва подробно установените на място обекти,
оборудване. Посочва, че дружеството произвежда селскостопански машини по
индивидуална поръчка, като за снижаване на цената произвежда предварително
основни детайли за няколко броя машини. Част от технологичния отпадък предава
на леярни за отливане на заготовки. Лагери, електродвигатели, свързващи
елементи и други купува от специализирани фирми. Конструктивната документация
на фактурираните от дружеството машини е налична, макар и неоформена по БДС. За
определяне на вложените материали е използвало обобщените спецификации и
детайлните количествени сметки, като ги е сравнило със закупените материали по
данни от фактури. Изчислило е площите на разгъвките на детайлите от листов
материал, определило е процента на технологичния отпадък и съответно вида и
количеството на листовия материал. Определило е времето за изработване на
детайлите въз основа на дължините на срезовете и скоростта на рязане на
конкретния материал. Преценило е по потребената електроенергия за м. ноември и
декември 2018 г., че това се дължи на работата на плазмената система за рязане
при необходимия режим на рязане. Въз основа на подробните изчисления дава
категорично становище, че дружеството е разполагало с необходимото оборудване,
персонал и материали за производството на фактурираните земеделски машини и
инвентар. Включените в обобщената спецификация за производство на техниката
материали са достатъчни по вид и количество за производството.
При така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320003883-020-001/01.07.2020 година с предмет задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2017 – 2019 г. включително. Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (28.07.2020 година). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320003883-020-002/03.07.2020 г. от обхвата на ревизията е отпаднала 2019 г. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320003883-020-003/27.10.2020 е удължен срокът на ревизията до 23.12.2020 г. От доказателствата в преписката съдът установява, че заповедите за възлагане на ревизия са издадени от орган по приходите, определен за това със Заповед № Д-2273/20.12.2018 година на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, ревизионното производство е приключило в посочения срок, определен при спазване на изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизионният акт, предмет на контрол в настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионния акт в обжалваната част, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Не се твърдят и при служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията, които да могат да обосноват отмяната на ревизионния акт само на това основание. Спорът в производството е правен и се отнася до изпълнението на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък за 2017 и 2018 г. във връзка с придобитите по процесните две фактури активи. По отношение на останалите изисквания за правомерност на преотстъпването спор не е повдиган.
Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО (в редакцията след измененията в ДВ бр. 12 от 2015 г., действала и през двата ревизирани периода), корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1) преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на определената дейност, придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2) активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест дружеството, което претендира правомерно упражняване на правото на преотстъпване на корпоративен данък, носи тежестта да докаже при пълно и главно доказване изпълнението на всички предвидени в разпоредбата условия.
Съдът приема, че от събраните в ревизионното производство, допълнително представените на датата на произнасяне на решаващия орган и приетите в съдебната фаза доказателства не се доказва изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО по отношение на фактурираните от „Сребърна“ ЕООД и от „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД активи, по следните съображения.
По отношение на земеделската техника, фактурирана от „Сребърна“ ЕООД, и по-специално сеялка на стойност 51 000 лева се установява, че същата е придобита от свързано с жалбоподателя лице през 2016 г., впоследствие продадена на трето лице през 2018 г., което я фактурира на двойно по-висока от първоначалната стойност на жалбоподателя в края на 2019 г. Независимо от представените счетоводни регистри, според които сеялката е заведена при първия купувач и при издалото фактурата дружество като стока, а не като актив, това не доказва безспорно, че сеялката е била фабрично нова при прехвърлянето й на жалбоподателя. Представената декларация от „Сребърна“ ЕООД представлява частен писмен документ, а удостовереното в него обстоятелство, че сеялката е фабрично нова, е поставено под съмнение от други събрани в производството документи. Според фактурата, с която „Сребърна“ ЕООД (със седалище гр. Шумен) е придобило сеялката от първия купувач „Интер агро транс“ ЕООД (свързано с жалбоподателя лице със седалище гр. София), сеялката е транспортирана за сумата 20,80 лева без да е ясно къде е предадена и къде е получена. По данни от договора за първоначалната покупко-продажба, тя е предадена на територията на гр. Вълчедръм. Не е установен начинът на транспортиране от Вълчедръм от „Интер агро транс“ ЕООД до мястото, където е съхранявана сеялката в Карапелит от „Сребърна“ ЕООД, както твърди управителят на последното дружество (л. 115 от преписката). Не е доказано, че сеялката, която има качеството на прикачен инвентар, е била транспортирана като товар, а не на собствен ход, което би поставило под съмнение дали е фабрично нова. Съхранението на сеялката в Карапелит, декларирано от „Сребърна“ ЕООД също повдига въпроси, доколкото наетият от последното склад включва метална силозна клетка за съхранение на зърнени култури, елеваторна кула и авторазтоварище (договор за наем на л. 105-107 от ревизионната преписка). Най-сериозни съмнения в изпълнението на кумулативните изисквания за преотстъпване повдига двукратното повишение в цената на сеялката между първата покупко-продажба през 2016 г. и придобиването й от жалбоподателя в края на 2019 г. За това повишение няма изложени правдоподобни доводи и житейска логика, предвид развитието на техниката и появата на нови модели с по-добри технически показатели, моралното и физическото овехтяване на произведена преди повече от три години вещ, дори и наистина да не е ползвана по предназначение. В съдебното производство не беше успешно доказано, че фактурираната цена, която е оспорена от ответника, съответства на пазарната цена. Съдебно-техническата експертиза в това отношение не борави с нито един от методите на пар. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, като се базира на офертна, а не на използвана реално между несвързани лица цена, и на фактурираната цена.
Що се отнася до фактурираните от „Сребърна“ ЕООД продълбочител и валяци за валиране, техните характеристики не са установени от представените документи, липсват всякакви данни относно мястото и начина на производството им, съответствието им с техничските изисквания за вида оборудване. Последващата им регистрация като земеделска техника след края на ревизионното производство не доказва нито че са били произведени от „Сребърна“ ЕООД, нито кога са били произведени, и по-специално, че са били нови към момента на фактурирането им. Не е доказано и съответствието на фактурираната им цена с пазарната цена към периода на придобиване.
По отношение на оборудването, фактурирано от „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД, съдът приема за недоказано, че то е ново и че цената, отразена във фактурата, е пазарната цена на оборудване от същия вид. В хода на ревизията дружеството не е намерено на адреса за кореспонденция. Документи, оформени като изходящи от управителя му, са представени в деня на произнасяне на решаващия орган, подадени от адреса на управление на жалбоподателя (транспортен етикет в папка 4 от ревизионната преписка). Според обяснението от дружеството, производството е осъществено в Алфатар, в база, наета от свързаното с жалбоподателя лице „Интер агро транс“ ЕООД, заедно с оборудването. Материалите е закупувало предимно от същото дружество, което ги е доставяло със собствен транспорт. Към ревизионната преписка е приобщен протокол № П-03001920059690-073-001/21.10.2020 г. от проверка за установяване на факти и обстоятелства относно „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че дружеството не се помещава на адреса за кореспонденция. Лицето, живеещо на постоянния адрес на управителя П. Й. В., е заявило, че В. не живее на този адрес от 15 години и не му е известна фирмата. В. е издирен чрез органите на МВР и към 22.05.2020 г. е установен на адрес в гр. Силистра, ул. „Москва“ № 148, ет. 2, ап. 15, където му е връчено искане за документи и писмени обяснения. Според обяснения на управителя В., дружеството ползва обект под наем в с. Цар Асен, общ. Алфатар, от 03.11.2016 г., бивш завод за пожарогасители, по договор с наемодател „Интер инвест“ ЕООД. Обектът е посетен на 07.08.2020 г., при което е установено, че е отдаден под наем на земеделски производител А.К, в него не се извършват СМР, има складирана пшеница. При проверката са установени и превеждани аванси между „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД, „Интер агро транс“ ЕООД и „Сребърна“ ЕООД (за линия за почистване през 2016 г.), издавани фактури за доставка на семена тикви, резене, чесън от „Сребърна“ ЕООД на „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД през 03.2019 г., картофи и лук, фактурирани от „Евроземеделие 1“ ЕООД на „Сребърна“ ЕООД и други. Установено е, че П. Й В. е задържан и приведен в Затвора – Белене на 21.09.2020 г. за изтърпяване на присъда една година лишаване от свобода (документите от дружеството са постъпили при решаващия орган на 29.04.2021 г., представени по интернет с квалифициран електронен подпис). Представените от дружеството при ревизията документи са оспорени от решаващия орган като съставени за целите на ревизионното производство и недостоверни. Дори и обсъдени в тяхната съвкупност, те не отстраняват съществените неясноти кой, кога и къде е произвел фактурираното оборудване, създават основателни съмнения дали това оборудване е било ново към момента на придобиването му от жалбоподателя и дали посочената във фактурата цена съответства на пазарната. Последното не беше доказано от събраните доказателства. Заключението на съдебно-техническата експертиза в това отношение не борави с нито един от методите на пар. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, като изчислява единствено средноаритметична цена между офертна, а не на използвана реално между несвързани лица цена, и фактурираната цена. Освен това трябва да се отбележи, че макар и формално между издалото фактурата дружество „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД и жалбоподателя да не е налице свързаност, собственото твърдение на първото, че се снабдява с материали почти изключително от свързаното с жалбоподателя „Интер агро транс“ ЕООД, ползва негова база под наем, както и установените множество фактурирани сделки за различни стоки и услуги в други данъчни периоди между всички дружества доставчици помежду им и с жалбоподателя, водят до извод за наличие на отношения между тези дружества извън официално обективираните в представените документи, което говори за възможност за договаряне между тези дружества на цени, различаващи се от пазарните. Подробно описаните от вещото лице М. и вещото лице Р. обстоятелства относно посетената от тях производствена база в гр. Силистра не могат да обосноват извод за това, че базата се използва именно от „Интер инженеринг технолоджи“ ЕООД и че намиращите се в нея работници и оборудване са наети от това дружество, което му позволява да произведе оборудване като фактурираното. Вещото лице няма удостоверителни функции и правомощия да констатира кой е правният субект, който държи и осъществява дейност в обекта. Събраните при ревизията доказателства не позволяват да се установи безспорно кой е обектът, където е произведено оборудването – посетеният от вещите лица обект е в гр. Силистра – Западна производствена зона и не съответства на обекта, в който според заявеното в представените при ревизията документи е изработено оборудването – в гр. Алфатар, бивш краварник в стопански двор, а според предходни изявления на управителя – бивш завод за пожарогасители в с. Цар Асен, общ. Алфатар. Освен това констатациите на вещите лица са направени през 2022 г., а за фактурираните активи се твърди, че са произведени през 2018 г. Съществените неясноти и липсата на категорични доказателства кой, кога и къде е произвел активите, за които се претендира преотстъпване на корпоративен данък, не позволяват да се приеме за доказано, че активите са били нови към момента на придобиването им от жалбоподателя, и че цената на придобиване е съответствала на пазарната.
По гореизложените съображения, съдът намира, че изводите на органите по приходите за неизпълнение на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО при ползваното от жалбоподателя преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. са правилни и в съответствие със събраните доказателства. Жалбата срещу ревизионния акт е неоснователна в цялост и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството, предвид материалния интерес от 185 261,54 лева, в полза на Дирекция „ОДОП“ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 532,62 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Евроземеделие 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-03000320003883-091-001/04.02.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, потвърден с Решение № 51/29.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „Евроземеделие 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 4 532,62 (Четири хиляди петстотин тридесет и две цяло и шестдесет и две ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: