РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20211110161040 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск от „Б. И.“ ЕООД срещу „Е.“ АД по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване
съществуване на вземане за сумата 9335.04 лева, от които 8214.49 лева – неплатена
цена за наем на помещение за м.02.2021г. по договор за наем от 01.04.2011г., за което е
издадена фактура № ....../01.02.2021 г., 600.00 лева – неплатена цена за наем за
м.02.2021г. на 10 паркоместа по договор за наем от 01.04.2011г., за което е издадена
фактура № ......./01.02.2021 г., и 520.55 лева – неплатена консумация на електрическа
енергия за м.12.2020г. по дебитно известие № ......./15.01.2021 г., дължима по договора
за наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
24.06.2021г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на помещение с площ от 1100 кв.м., находящо се
на петия етаж в производствена сграда на бившия завод „Електроника“ в гр.София,
както и на 10 паркоместа, по отношение на които с ответника „Евро 07“ АД и
предишния собственик на имотите - „Б. С.“ АД, ЕИК ....., е бил сключен договор за
наем от 01.04.2011г. Сочи, че на 18.12.2019 г. между „Б. С.“ АД, в качеството му на
наемодател, „Е.“ АД, в качеството му на наемател, и „Б. И.“ ЕООД, в качеството му на
нов наемодател (като нов собственик на процесния имот), е сключено тристранно
споразумение, по силата на което е постигнато съгласие за заместване на „Б. С.“ АД по
1
сключения договор за наем с ищеца. Твърди, че договорената между страните месечна
наемна цена за помещенията била определена в размер на 8214.49 лева с ДДС и за
паркоместата в размер на 600.00 лева с ДДС, платими, както следва: за офисната площ
и паркоместата - до 5 число на текущия месец, съответно за консумативните разноски –
в 10-дневен срок от получаване на фактурата от наемодателя. Твърди, че с Анекс №
4/01.03.2017 г. е определен 01.04.2021 г. като краен срок на договора за наем, а в чл. 6
от Анекс № 7/21.04.2021 г. страните постигнали съгласие, че до изтичането на срока на
договора никоя от страните нямала право да адресира до насрещната страна
предизвестие за прекратяването на наемното правоотношение. Поддържа, че
ответникът не е изпълнил задължението си да плати наемната цена за м.02.2021г., за
което ищецът издал фактура № ......./01.02.2021г. (за ползваните помещения) и №
......./01.02.2021г. (за паркоместата), както и консумативите, свързани с използването на
наетата вещ за електрическа енергия по дебитно известие № ....../15.01.2021 г., поради
което предявява настоящия иск. Обосновава правния си интерес от подаване на иск по
чл.422 ГПК с проведено заповедно производство и издадена за вземането заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 36890/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило
възражение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Признава наличието на облигационно
отношение по договор за наем от 01.04.2011 г. и анексите към него, но посочва, че
едностранно е прекратил правоотношението, считано от 31.12.2020г., поради
неизпълнение на насрещното задължение на наемодателя да предостави за ползване
наетите помещения като „офис площи и паркоместа, находящи се в административна
сграда”, за което е бил сключен договора, видно и от Анекс № 7 към него. Пояснява, че
помещенията са производствени и тяхното предназначение не е било променено, за да
се ползват като офиси, както и че самите помещения не са били обособени като
самостоятелни обекти, поради което не могат да се ползват от наемателя за
предназначението, за което е бил сключен договора за наем. Уточнява, че в тази връзка
дружеството-наемател е бил обект на проверка от контролни органи, които са
отправили предупреждение, че след като помещенията не представляват офиси, не
могат да се ползват като такива. Заявява, че въпросните помещения са били освободени
от него, а ищецът бил поканен да изпрати представител на 30.12.2020г., когато да се
извърши предаването им, но такъв не се явил. Твърди също, че от тогава не ползва
нито помещенията, нито паркоместата. Поддържа довод, че след като известието е
прието от наемодателя, поискал потвръждаване на същото, което било сторено от
наемателя, то няма спор, че наемното правоотношение било прекратено, считано от
31.12.2020г., като спорен е само въпросът какви последици влече едностранното
прекратяване на договора и отрича това да е възможността да търси плащане на наемна
цена при прекратено правоотношение. Предвид изложеното, счита, че не дължи наем
за м.02.2021г. По отношение на разхода за потребена електроенергия, посочва, че
2
вземането е погасено с прихващане от ищеца с депозита, платен по договора за наем.
Прави искане за отхвърляне на иска и претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е договор за наем от 10.09.2009 г., сключен между „Е.“ АД, в качество
на наемодател, и ответника „Е.“ АД, в качество на наемател, с който са отдадени за
временно и възмездно ползване помещения с обща площ от 1100 кв.м., разположени на
петия етаж в Производствен корпус на бившия завод „Е.“ на бул. „Ш. п.“ № .....,
гр.София. Договорът бил сключен със срок до 31.03.2011г. Съгласно чл.3 от него
наемателят се е задължил да ползва площите съобразно уговореното предназначение –
за офис. Според чл.15 от договора възможностите за предсрочно прекратяване на
наемното правоотношение били: по взаимно съгласие на страните; едностранно от
наемодателя с двумесечно писмено предизвестие при допусната от наемателя забава в
плащанията по договора с повече от месец; при постановяване на решение за обявяване
на наемателя в несъстоятелност; при ползване на наетите помещения от наемателя не
по предназначението им; при неполагане на грижата на добрия стопанин при ползване
на площите; при пренаемане на договорната площ от трети лица, без съгласие на
наемодателя.
Приет е договор от 01.04.2011г., по силата на който „Б. С.“ АД е предоставило
на ответника „Е.“ АД за временно и възмездно ползване същите помещения и отново
за офис при първоначално уговорен срок до 01.04.2013 г. Срокът е бил продължаван,
както следва: с Анекс № 2/18.02.2013 г.- до 01.04.2015г., с Анекс № 3/09.03.2015 г. – до
01.04.2017г. и с Анекс № 4/01.03.2017г. – до 01.04.2021 г. Страните изрично са
уговорили приложимост на клаузите на договора за наем от 10.09.2009 г., доколкото
същите не противоречат на тези по договора от 01.04.2011г. В този смисъл, наемната
цена била платима до 5 число на текущия месец – така в чл.6.2 от договора от 2009г.
Както с договора от 2009г., така и с последващия, било предвидено консумативните
разноски да бъдат заплащани от наемателя извън договорената наемна цена, като
съгласно Анекс № 3/09.03.2015г. същите били платими в десетдневен срок от
получаване на фактура от наемодателя.
Приложен е Анекс № 5/01.02.2019г., видно от който месечната наемна цена за
помещенията с площ от 1100 кв.м. била определена на 3500.00 евро без ДДС или на
8214.49 лева с ДДС. Съгласно Анекс № 6/01.02.2019 г., за предоставените на наемателя
за ползване 10 паркоместа, находящи се на външния паркинг на територията на „Б. С.“
АД, страните са договорили месечна наемна цена от 25.56 евро без ДДС за всяко от
паркоместата или общо 255.60 евро без ДДС, равняващи се на 600.00 лева с ДДС.
Размерът на наема не е спорен между страните в процеса.
Установява се също, че с Анекс № 2/18.02.2013г. страните са се съгласили, че
3
наемното правоотношение може да бъде прекратено от всяка страна с шестмесечно
писмено предизвестие, като така установения дълъг срок е наложен от постигнато
споразумение за изпълнение на ремонтни работи в имота от наемателя и обезпечаване
на ползването му за срок, оправдаващ изпършването им. Срокът на предизвестие бил
изменен на три месеца с Анекс № 5/01.02.2019г., като е уточнено, че това е относимо за
наемодателя, но не и за наемателя.
Приложени са два броя нотариални акта за покупко-продажба на недвижими
имоти: № ..., том ІІ, нот. дело № ..../22.11.2019 г. и №....., том ІІ, нот. дело
№..../22.11.2019г. на нотариус Т. В., с които ищецът „Б. И.“ ЕООД е придобил
собствеността върху процесния имот, за което наемателят е бил надлежно уведомен с
писмо, получено от него на 11.12.2019г. и е бил поканен да подпише нов договор за
наем при същите условия с новия собственик на имота.
Приложено е тристранно споразумение от 18.12.2019г. между „Б. С.“ АД, „Е.“
АД и „Б. И.“ ЕООД, по силата на което новият собственик на имота е заместил
прехвърлителя в процесния договор за наем. Уточнено било, че предоставеният
депозит в размер на едномесечния наем се счита за постъпил в полза на новия
наемодател.
Представен е Анекс № 7/21.04.2020г., с който е постигнато съглашение мжеду
наемателя и новия наемодател, че до изтичане срока на действие на договора –
01.04.2021г., никоя от страните по него „няма да има право да адресира до насрещната
страна предизвестие за прекратяване на договора за наем, освен в случаите на
неизпълнение на задълженията по договора за наем и допълнителните анекси към
него“.
Видно от приложено уведомление от 12.11.2020г. наемателят е известил
наемодателя, че прекратява договора за наем, считано от 31.12.2020г., поради пречки за
ползване на имота по предназначението, за което е нает. С уведомлението е бил
поканен наемодателя да изпрати представител за предаване на обекта на 30.12.2020г. в
10.00ч. Не се спори, че писмото е било получено от адресата на 16.11.2020г.
Установява се, че с отговор от 17.11.2020г. наемодателят е изразил несъгласие
за прекратяване на договора, като е посочил, че не са налице основания за това и е
припомнил задължението на наемателя да не прекратява предсрочно договора по
Анекс № 7. С писмото е отправил искане за потвърждаване от наемателя на
волеизявлението, като е предупредил, че при това поведение ще счита, че му се дължи
обезщетение.
Прието е писмо, връчено на наемодателя на 18.12.2020г., с което наемателят е
заявил, че потвърждава изявлението си за прекратяване на договора и е настоял, при
пречки да се подпише приемо-предавателен протокол за обекта на посочената дата и
час, наемодателят да поясни кога желае оглед и подписване на този документ. Изрично
4
е отбелязал, че помещенията са били наети за ползване като офис площи, като
наемодателят не е изпълнил задължението си да осигури несмущаваното им ползване
като такива.
Между страните не е спорно, че наемодателят не е посочил друг ден за
предаване на имота, а е счел, че това следва да стане на 01.04.2021г. при изтичане
срока на договора, поради което на 30.12.2020г. не е изпратил представител за
оформяне на протокол за предаване на обекта. Предвид на това поведение, наемателят
е изготвил протокол от 30.12.2020г., който не е подписан от наемодателя, а
наемодателят е съставил такъв с дата 01.04.2021г., който не е бил подписан от
наемателя. С този протокол наемодателят е направил изявление до наемателя за
прихващане на гаранционния депозит с просрочени задължения по договора, вкл. за
наем след 01.01.2021г., което изявление не се спори, че е достигнало до адресата,
доколкото протоколът е бил изпратен за подпис. Протокол за предаване на обекта на
01.04.2021г. е бил съставен и от наемателя, но с придружаващо го особено мнение, с
което подчертава, че предаването на обекта на тази дата на изключва прекратяването,
считано от 31.12.2020г. И този документ е останал неразписан от страните, поради
непостигнато съгласие относно датата на прекратяване на наемното правоотношение.
Изпратено е било и уведомление от наемодателя от 05.01.2021г., че не счита договора
за прекратен, поради липса на основание за това, в отговор на което наемателят е
възразил с ответно писмо от 13.01.2021г.
Представени са три броя фактури, обективиращи процесните вземания, а
именно: фактура № 2673/01.02.2021г. за сумата от 8214.49 лева с посочено основание
наем за м.02.2021г., фактура № 2674/01.02.2021г. за сумата от 600.00 лева с посочено
основание „паркинг“ за м.02.2021г. и дебитно известие № ....../15.01.2021г. на стойност
520.55 лева с посочено основание ел. енергия за м.12.2020г.
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза и уточненията, внесени в нея
при изслушване на вещото лице, процесните фактури са били осчетоводени от
наемодателя, докато ответникът е отразил в счетоводството си само дебитното
известие. Наем за м.02.2021г. не е бил заплатен от ищеца, нито разходът за
консумирана ел. енергия за м.12.2020г., като никаква част от търсените суми не са били
погасеи чрез извършено от ищеца прихващане на дължими от ответника суми с
платения гаранционен депозит.
Приета е съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че наетите
помещения се намират в производствен корпус на бившия завод „Е.“ и няма данни да е
било променено предназначението им в офиси, съответно не е извършена процедура
по обособяване на сградата или части от нея като самостоятелни обекти с отделен
идентификатор от мястото, в което е построена сградата. С оглед състоянието на
5
имота, вещото лице е отразило, че реално е бил използван за офис. Видно от
приложение към експертизата – копие от частичен РП и заповед за одобряване на
частичния план, имотът е бил отреден за административно-битова и производствена
прощадка на завод „Електроника“.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, прави следните правни изводи:
По делото не е спорно и се установява от приетите доказателства, че страните са
били обвързани от валидно наемно правоотношение, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника ползването за офис на площ от 1100 кв.м. на петия етаж в
производствена сграда на бул. „Шипченски проход“ 63 в гр.София, както и 10
паркоместа на открития паркинг, срещу насрещното му задължение да заплаща
месечна наемна цена и отделно потребените консумативни разноски, припадащи се на
наетата площ. Не е спорно също, че на 30.12.2020г. ползваните от ответника офис
площи са били освободени и същите не са се ползвали след тази дата. Спорно е от кой
момент договорът за наем е преустановил действието си – 31.12.2020г., както твърди
ответника, или 01.04.2021г., както поддържа ищецът. Спорът произтича от въпроса
дали е възможно едностранно прекратяване на наемното правоотношение с изявление
от наемателя, предвид клаузата на чл.6 от Анекс № 7, за който не се спори, че е
подписан на 21.04.2020г., съгласно която никоя от страните няма право да
предизвестява другата, че прекратява предсрочно договора. Спорът произтича и от
възражението на ответника наемател, че е налице съгласие на страните за
прекратяването на договора, считано от 31.12.2020г., предвид изявлението на ищеца
наемодател в писмо от 17.11.2020г., с което според ответника ищецът се съгласявал с
прекратяването, но е счел, че има претенции за плащане на обезщетение. Спорно е и
дали е налице неизпълнение на задължение на наемодателя да осигури ползване на
процесния имот с предназначението, за което е бил отдаден под наем, предвид
твърдението на ищеца, че ответникът е знаел, че наема площи в производствена сграда
и с анекса от 21.04.2020г. не е подменен предмета на договора, поради което трудно
може да се приеме, че от 2009г. наемателят ползва имота като офис, но от ноември
2020г. счита, че това не е възможно.
При изясняване на спора съдът съобрази следното:
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД право на страна по двустранен договор, какъвто е
процесния, е да го развали, ако насрещната страна виновно не изпълни едно свое
насрещно задължение по него по причина, за която отговаря. В този случай,
изправната страна следва да даде подходящ срок за изпълнение на неизправната, освен
ако изпълнението е станало невъзможно, безполезно поради забавата или е следвало да
се изпълни непременно в уговореното време. Правото на изправната страна по договор
не може да бъде отречено с подписано в този смисъл съглашение между страните. В
6
настоящия случай, чл.6 от Анекс № 7/21.04.2020г. , с оглед текстовата му редакция,
предвижда забрана за отправяне на предизвестие за прекратява не наемното
правоотношение, което за наемодателя е тримесечно (съгласно Анекс № 5), а за на
наемателя – шестмесечно (съгласно Анекс № 2), доколкото с последващите анекси тази
уговорка между страните не е била изменЯ./отменЯ.. Чл.6 от Анекс № 7 обаче не
изключва, а напротив, изрично предвижда право на страна по договора да го развали
„в случаите на неизпълнение на задължения по договора“ на насрещната страна.
Именно на неизпълнение на задължение на наемодателя се е позовал наемателя в
изявлението си от 12.11.2020г., получено от наемодателя на 16.11.2020,г. с което
заявява, че от 31.12.2020г. ще счита договора за прекратен, поради „пречки да ползва
наетия обект по предназначението, за което е нает“. Видно от последващо писмо от
17.12.2020г., получено от адресата на следващия ден, с което потвърждава изявлението
си, неизпълнението се изразява в това, че площите - предмет на договора, са били
отдадени под наем и наети да се ползват като офиси, без да имат такова
предназначение. По същността си изявлението от 12.11.2020г. не е предизвестие за
прекратяване на договора, каквото право за наемателя не съществува по договора от
10.09.2009г. и този от 01.04.2011г., но има индиция, че се признава с оглед чл.4, ал.3 от
Анекс № 2/18.02.2013г. Това изявление е за разваляне на договора, поради виновно
неизпълнение на задължението на наемодателя да осигури ползването на площта за
предназначението, за което е наета.
Съдът намира, че изявлението от наемателя до наемодателя за разваляне на
договора е породило правно действие, като развалянето има действие занапред,
аргумент от което е чл.88, ал.1 от ЗЗД, тъй като процесният договор е с продължително
изпълнение. Развалянето може да се упражни само от изправната страна по
правоотношението и поражда действие при наличието на доказано виновно
неизпълнение на насрещно задължение. В настоящия случай, се установи, че площите
са били наети за ползване като офиси за нуждите на дружеството-наемател. Същите
обаче не са имали такова предназначение, т.е. не са били според предвижданията на
плана (архитектурния план) офиси. Намират се в производствен корпус на бившия
завод „Е.“, което е посочено в договора за наем и което се установява от приетата СТЕ
и извадката от частичния регулационен план, одобрена с приложената заповед на
главния архитект на СО от 21.06.1995г. Няма доказателства и не се твърди от ищеца да
е внасял документи и да е била одобрена впоследствие промЯ. в предназначението на
сградата, съответно на отдадените под наем площи, които да са станали офиси. Видно
и от приложения нотариален акт № ....., том II, рег.№ ......., дело № 251 от 22.11.2019г.
на нотариус В., на ищеца са били продадени няколко сгради в имот с идентификатор №
........ по КККР на гр.София, в който е изградена сградата, в която се намират наетите
площи, измежду които една пететажна производствена сграда, в която съдът установи,
че се намира наетия обект, а не в административната сграда, която е на 12 етажа. Ако
7
бе в административната сграда, то това обезсмисля изричното описване на наетата
площ като част от производствена сграда по договора от 10.09.2009г., съответно като
част от производствена сграда в бившия завод „Е.“ по договора от 01.04.2011г.
Описването на обекта като част от административна сграда в ПИ с идентификатор №
....... по Анекс № 7/21.04.2020г. не променя извода на съда, че става въпрос за площи в
производствената сграда, тъй като няма спор и се установява, че обект на договора за
наем са все едни и същи площи. Изключена е и възможността те да се намират в някоя
от другите сгради в поземления имот, тъй като те нямат пети етаж. Обстоятелството, че
сградата е производствен корпус е отразено и в обстоятелственат част на приетата
СТЕ. Това означава, че всеки от наемодателите – „Е.“ АД, „Б. С.“ АД и „Б. И.“ ЕООД,
са били в неизпълнение на договора през времетраенето му, тъй като задължение на
наемодателя е било да осигури несмущаваното ползване на отдадените под наем площи
съгласно предназначението, за което са били отдадени, съответно наети.
Предназначението се установява с писмени доказателства – архитектурен проект.
Такива доказателства не са били представени в процеса, поради което съдът приема, че
предназначението на наетия обект не е бил променян от произведствена площадка в
офис. Във всеки един момент наемателят е можел да се позове на това неизпълнение и
да развали договора. Съдът намира също, че наемателят е дал достатъчен срок на
неизправната страна по договора да изпълни задължението си, макар и да не е
отправил изрично такова искане, тъй като уведомлението за прекратяване е достигнало
до адресата на 16.11.2020г., а подателят е посочил, че ще счита договора за прекратен
(в смисъл на развален) от 31.12.2020г., т.е. наемодателят е имал възможност да
предприеме нужното, за да осигури ползването на площите като офис, като проведе
процедура да промени предназначението им – действие и дължимо поведение, което не
е било предприето. Да се приеме, че наемателят мълчаливо се е съгласил да ползва
производствени площи е неприемливо, веднъж по причина, че всички анекси
отбелязват наемането им за офиси, втори път, защото така ще се даде възможност на
страна по договора да черпи благоприятни последици от собственото си неправомерно
поведение, изразяващо се във виновно бездействие да промени предназначението на
наетия обект. Ето защо, съдът счете за неоснователно възражението на наемодателя, че
обектът се ползва на практика като офис и то още от 2009г. и наемателят е знаел, че
наема площи за офис в производствена сграда, но не е имало пречка да ги ползва като
такива, тъй като не е доказал в процеса да е била извършвана проверка от контролни
органи, които да са се противопоставили на това ползване. Тези обстоятелства са
ирелевантни за спора. От значение е предназначението, за което се наемат площите и
съответства ли то на предназначението на отдадения под наем обект, предвид
забраната на чл.178, ал.4 ЗУТ. Обезпечаването на ползването по предназначение се
осигурява от наемодателя, при липса на споразумение процедурата да се извърши от
наемателя с негово съдействие като собственик.
8
Неоснователен е довода на ответника наемател, че договорът за наем е
прекратен по съгласие на страните, каквато възможност предвижда договора, тъй като
щом наемодателят е посочил, че при потвърдено изявление за прекратяване му се
дължат обезщетения, то той се е съгласил с прекратяването (в смисъл с развалянето
занапред). Такова съгласие не може да се изведе от разменената кореспонденция и би
било резултат на превратно тълкуване на изявленията на насрещната страна по
правоотношението.
Неоснователно е възражението на ищеца наемодател, че дори да се приеме, че
договорът е развален от 31.12.2020г., то това не касае договора за наем по отношение
на паркоместата. Паркоместата са обслужващи елементи към даден имот и/или сграда,
поради която причина не са самостоятелен обект на собственост. Опразването на
помещенията на наемодателя още на 30.12.2020г., което не е спорно, и развалянето на
договора, считано от следващия ден, разпростира действието си по отношение на
целия договор, а не на отделни негови части.
Не е налице и твърдяното от ищеца приемане на фактурите от ответника за
плащане. Фактът, че електронните фактури се връчват чрез софтуер, удостоверяващ
датата на отваряне, не означава съгласие, че се дължат сумите по тях. От значение е
дали фактурите са били включени в справките-декларации по ЗДДС от ответника, за да
намери приложение презумпцията, изведена в съдебната практика, че са приети за
плащане, тъй като е налице основание за това. По делото обаче се установи, че
фактурите за наем за м.02.2021г. не са били отразени в счетоводството на дружеството
наемател.
Предвид изложеното, Съдът приема, че договорът за наем е развален занапред с
изявление от наемателя, считано от 31.12.2020г., поради виновно неизпълнение на
задължението на наемодателя да осигури ползването на наетите площи като офиси.
Като последица от така обоснования извод, претендираните вземания за наем за
м.02.2021г. се явяват недължими. Дължима е единствено сумата от 520.55 лева –
неплатени от наемателя ответник консумативни разноски за имота за ел.енергия за
м.12.2020г., когато все още е обитавал имота по действащ наемен договор и която сума
не е било погасена с прихващане от гаранционния депозит на наемателя – така и в
съдебно-счетоводната експертиза. Уместно е да се посочи, че изявление за прихващане
на депозита с тази сума не е било правено от ответника, поради което възражението
му, че консумативните разноски са били погасени по този ред, не е основателно.
По разноските
Предвид частичната основателност на предявения иск, право на разноски има
всяка от страните, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част на иска.
9
Разноските на ищеца възлизат на 1820.15 лева, от които 227.35 лева заплатена
държавна такса по ч.гр.д.№ 36890/2021г. на СРС, 55 състав, и 1592.80 лева – разходи в
настоящото производство (186.70 лева внесена държавна такса, 450.00 лева депозит за
вещо лице и 956.10 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение). От тях в тежест
на ответника се възлагат 101.56 лева, съобразно уважената част от исковата претенция,
от които 12.68 лева по заповедното дело и 88.88 лева в настоящото производство.
Разноските на ответника по исковото дело са в размер на 1300.00 лева, от които
450.00 лева депозит за вещо лице и 850.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
От тях в тежест на ищеца се възлагат 1227.46 лева, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Б. И.“ ЕООД, ЕИК ......,
срещу „Е.“ АД, ЕИК ........., установителен иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.232, ал.2 ЗЗД, че „Е.“ АД дължи на „Б. И.“ ЕООД сумата от 520.55 лева –
консумативни разноски за ел.енергия за м.12.2020г. по дебитно известие №
......./15.01.2021г., дължими по договор за наем от 01.04.2011г., ведно със законната
лихва от 24.06.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 36890/2021г. на СРС, 55 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 8214.49 лева - наем за помещение по същия договор за м.02.2021г., за което е
издадена фактура № ......../01.02.2021г., както и за сумата от 600.00 лева – наем за
паркинг по договора за м.02.2021г., за което е издадена фактура № ......../01.02.2021г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Е.“ АД, ЕИК ....., да заплати на „Б.
И.“ ЕООД, ЕИК ......., сумата 101.56 лева – разноски, от които 12.68 лева по ч.гр.д.№
36890/2021г. на СРС, 55 състав, и 88.88 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Б. И.“ ЕООД, ЕИК ......., да заплати на
„Е.“ АД, ЕИК ......, сумата 1227.46 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10