Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 50 26.06.2020г. град: Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На втори юни, през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в състав:
Председател: Боряна Бончева
Членове: Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар: Радостина Кабадалиева
Прокурор: Невена Владимирова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров В.н.о.х.д.№ 140 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 3 от 11.02.2020 г., постановена
по н.о.х.д.№ 17/2020г., РС Свиленград признал подсъдимия Х.М.М. за виновен в това, че:
На 30.06.2019
година в град Л., област Х., направил опит да се съвкупи с лице от женски пол
- Н.С.Т. ***, като я е принудил към това със сила - удари в областта на главата
и лицето, дърпане по китките на ръцете и заплашване - „Ако викаш ще те
претрепя!”, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини,
На 30.06.2019
година в град Л., област Х., извършил действия с цел да удовлетвори полово
желание, без съвкупление по отношение на навършило ** години лице - Н.С.Т. *** - опипвал я по гърдите, по тялото и
гениталиите, проникнал с пръсти във влагалището й, като употребил за това сила
- удари в областта на главата и лицето и заплашване – „Ако викаш ще те
претрепя!”.
На основание
съответно по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК (за първото) и по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК (за второто деяние) наложил на подсъдимия наказания „лишаване от
свобода” за срок от по 4
(четири)
години.
На основание чл.
23, ал. 1 от НК определил едно общо наказание „лишаване от свобода”
за срок от 4 (четири) години, което да се изтърпи, при
първоначален „общ” режим.
На основание чл.
59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от
определено общо наказание е било приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 01.07.2019г.
С присъдата е разпоредено част от веществените доказателства да се върнат
на собствениците им, а друга – да останат по делото.
В тежест на
подсъдимия са били възложени разноските, направени по ДП, както и тези, сторени
от частния обвинител.
Недоволен от
постановената присъда е останал прокурор от РП Свиленград, който я протестира в
законовия срок с доводи за явна несправедливост на наложените наказания и
незаконосъобразност на решението на съда, обусловено от отказът му да приложи
чл. 24, ал. 1 от НК. Предлага присъдата да бъде изменена, наказанията за
отделните престъпления увеличени, като се претендира и приложение на чл. 24,
ал. 1 от НК. Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Хасково
поддържа протеста и жалбата на частният обвинител, а тази на защитника счита за
неоснователна и предлага присъдата да бъде изменена в искания смисъл – да бъдат
увеличени размерите на наказанията, оттам и размера на общото наказание.
Недоволен от
присъдата е останал и частният обвинител – г-жа Т., която също обжалва присъдата
в законовия срок и с доводи за явна несправедливост на наказанията. Твърди, че
съдът недооценил изключително високата степен на обществена опасност на дееца и
деянието, поради което иска отделните наказания да всяко едно от престъпленията
за бъде увеличено. Отделно от това се претендира и увеличаване на общото
наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК. Повереникът на частния
обвинител, а и тя самата, изразяват становище за основателност на протеста и
искат от въззивната инстанция да увеличи размера на наказанията, както и за
приложи чл. 24 от НК, а жалбата на защитника – да се остави без уважение.
Недоволен от
присъдата е останал и защитникът на подс. М., който също я атакува в законовия срок, с доводи за
незаконосъобразност. Твърди, че в случая е налице привидна идеална съвкупност
между опита за изнасилване и приетото от съда блудство, доколкото действията на
подсъдимия, включително използваната сила, били насочени към съвкупление, а не
за блудствени действия. Защитникът поддържа жалбата в съдебно заседание,
изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата на частният
обвинител и иска от съда да оправдае подсъдимия за деянието по чл. 150 от НК,
водещо до отмяна на присъдата в частта й относно чл. 23, ал. 1 от НК.
Хасковският окръжен
съд, като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира наличието на основания, налагащи
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд, поради допуснати в съдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила.
При извършената
служебна проверка въззивната инстанция констатира наличие на порок в проведеното от РС
Свиленград производство, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални нарушения
- чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Отстраняването на такова нарушение изисква
отмяна на атакувания акт. Делото е разгледано и решено от незаконен състав,
защото е участвал съдия, за когото са били налице основанията за отвод. Председател
на съдебния състав е съдия К. С., която видно от протокол
от с.з. по ч.н.д.№ 447/19г. на РС Свиленград (л. 65 – 69 от т. I – ви на ДП) е участвала и
решила въпросите в производството по чл. 64 от НПК. С определение от 04.07.2019
г. този състав на РС е взел по отношение на подс. М. мярка за неотклонение
„задържане под стража”, като въпреки пространното изложение за спецификите на
производството, разликата между обосновано предположение и въпросите, решавани
с присъдата, съдът си е позволил да заключи, че „по делото има множество доказателства“,
като се описват подробно събраните на този етап от производството доказателствени
източници, съдържа се извод, че обвиняемият е извършил деянията за които са му
повдигнати обвинения. Същевременно съдът в определението си е позволил да
коментира и смекчаващи отговорността обстоятелства; дал е негативна оценка на
обвиняемия на този етап от производството, с оглед липсата на доказателства за
трудова ангажираност, както и на занижените задръжки на М., вследствие
употребения алкохол. Процедирайки по този начин: от една страна в определението
се съдържат елементи на доказателствен анализ, а от друга – декларативно, какво
следва да прави съда в производство по чл. 64 от НПК, председателят на съдебния
състав се е ангажирал със становище за обоснованост на обвинителната теза още
на досъдебната фаза на производството. Безспорно формална процесуална забрана
член на съдебния състав, разглеждащ обвинението по същество, да бъде и съдия,
който е участвал в производства по вземане на мярката за неотклонение
„задържане под стража” няма. Известна е практиката на Европейския съд по
правата на човека, който неизменно застъпва разбирането, че сам по себе си
фактът, че един съдия е взел определено решение относно задържането на
обвиненото лице, все още не е достатъчен да обоснове обективни съмнения в
безпристрастността на съдията. След изменението на процесуалния закон и
отпадане на изричната забрана, установена в него с цитираната разпоредба, за
разрешаването на този въпрос от съществено значение са обемът, характерът и
същността на взетото решение. Тоест, да се извърши преценка дали са налице
реални, установими обстоятелства, които могат да обосноват обективно съмнение в
непредубедеността на съда. В конкретния случай от съдържанието на постановения
съдебен акт по реда на чл. 64 от НПК е видно, че съдебният състав, с участието
на съдията К. С., взела участие
впоследствие и в делото по същество, е формирал убеждение по обосноваността на
обвинението. Съдът е обективирал становище за висока степен на вероятност
именно подсъдимият да е извършител на престъпните посегателства, навлязъл е в
обсъждане на доказателствата по начин, индициращ включително и на убеденост в
тяхната достоверност. Установяването на такива обстоятелства, като
коментираните, е основание съдията, участвал в производството по чл. 64 от НПК,
да се счита за предубеден и това да обоснове необходимост от отвеждането му при
разглеждане на делото по същество в съдебната фаза при предпоставките на чл.
29, ал. 2 от НПК. Без значение е изразеното от подсъдимия и защитата му
становище в съдебното заседание, проведено на 11.02.2020 г., че нямат искания
за отводи против състава на съда. Разпоредбата на чл. 31, ал.1 от НПК изрично
предвижда задължение на съдиите/съдебните заседатели, сами да си направят отвод
в случаите на чл. 29 от НПК. Това задължение е безусловно и не отпада при
незаявено искане за отвод, респективно при изрично съгласие формираният състав
да разгледа делото. Изложеното обуславя извод, че делото е било разгледано от
незаконен състав на РС, представляващо процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, имащо за последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг, законен състав.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 337, т. 1 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 3 от
11.02.2020г. на РС Свиленград, постановена по н.о.х.д.№ 17/2020г.
Връща делото за ново
разглеждане от друг състав на РС Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: