Р Е Ш Е Н И Е
№ 513/24.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян
Пешев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 458 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на Т.Х.А. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. ***
против решение № 106/10.02.2020 г., постановено по НАХД № 2134/2019 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 003701 от 19.12.2018 г. на Началника на РУ гр.
Пазарджик, с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/, за нарушение на чл. 6 от същия закон на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон. Счита, че следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като
деянието представлява маловажен случай. Моли съда да приеме, че е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката има експертно решение
на ТЕЛК с водеща диагноза „лека умствена изостаналост“. Претендират се
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Излага
съображения и моли съда да отмени решението на районния съд, съответно
издаденото наказателно постановление. Претендира разноски съгласно представен
списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител счита
подадената касационна жалба за неоснователна. Сочи, че решението на районния
съд е правилно и законосъобразно, тъй като са събрани безспорни доказателства
за извършеното административно нарушение. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд
Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си
Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил наказателно постановление № 003701 от
19.12.2018 г. на Началника на РУ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 80, т.
5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, за нарушение на чл. 6 от
същия закон на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че на 30.11.2018 г. около 16.30
часа, на главен път I-8, при извършена полицейска проверка за установяване на
самоличност, лицето Т.Х.А. не представя документ за самоличност – лична карта
или друг заместващ го документ. В резултат на това на основание чл. 80, т. 5 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, за нарушение на чл. 6 от същия
закон е съставен акт за установяване на
административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на посочените по-горе основания. Нарушението е
безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното
постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По
отношение на доводите на процесуалния представител на касатора, че в крайна
сметка самоличността ѝ е била установена от полицейските служители, следва
да се отбележи, че същите са неправилни. В случая касаторът е наказан, защото
не е удостоверил самоличността си, след като това е поискано от компетентен
орган – полицаи при РУ на МВР Пазарджик. В случая е абсолютно ирелевантно, че в
впоследствие самоличността ѝ е установена от полицейските служители. А. е
била длъжна да удостовери своята самоличност посредством представяне на
документ за самоличност пред съответните компетентни органи при поискване от
тяхна страна. Посочената разпоредба на чл.6 от ЗБЛД въздига в задължение на
гражданите да удостоверяват своята самоличност при поискване от компетентните
длъжностни лица, а това следва да стане само с валиден документ за самоличност.
Това задължение на лицата не отпада, въпреки разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР, съгласно която установяването на самоличността от полицейските органи се
извършва чрез представяне на документ за самоличност
на лицето, сведения на граждани с установена самоличност,
които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни. Следователно, макар и самоличността на касатора да е установена (видно
от съставения АУАН), то нарушението на чл.6 от ЗБЛД е било извършено към
момента още на непредставяне на документите. Изпълнението на задълженията на
служители на МВР за установяване на самоличността на лицата по ЗМВР не води до
отпадане на задължението на самите лица, въведено с разпоредбата на чл.6 ЗБЛД.
Всички действия на полицейските служители за установяване самоличността на А.
са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на
обществените отношения в тази област, регулирана от ЗБЛД, водещи до
ангажирането на служители на полицията с извършването им и в крайна сметка
затруднява нормалното протичане и извършване на възложените от законодателя
задължения на полицаите по опазване и охрана на обществения ред именно съгласно
ЗМВР. Това не би било налице, ако документите на касатора са били в него. Ето
защо съдът намира административното нарушение на чл.6 ЗБЛД за безспорно
установено.
В решението на районния съд е застъпено и становище
по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието,
че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел,
че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени
отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с
оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова
следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но
такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно
чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в полза на ОД на МВР Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 106/10.02.2020 г., постановено по НАХД № 2134/2019 г. по описа
на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА
Т.Х.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР Пазарджик сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/