Р Е Ш Е
Н И Е № 258
гр.Пловдив, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА
МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При секретаря Величка Илиева и прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното
от съдия Маркова ВАНД №1948/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано
е по протест на обвиняемия Ф.Р.К., срещу Решение №807/23.04.2019г. постановено по АНД №2003/2019г. по описа на ПРС, ХІV-ти н.с.
С Решение №807/23.04.2019г. постановено по АНД
№2003/2019г. по описа на ПРС, ХІV-ти н.с., е признал обвиняемия Ф.Р.К., за
виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1 от НК, като на
основание чл. 78 А ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „глоба“
в размер на 1000лв.
Обвиняемият е осъден да
заплати и направените по делото разноски в размер на 281,55 лева по сметка на ОД на МВР-Пловдив.
Срещу постановеното решение
е постъпил протест, с който се
иска да се измени решението като се увеличи наказанието на
обвиняемия К. в размер около средния.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към протеста, в който се развиват обстойно съображения
за явна несправедливост на наложеното наказание предвид високата степен на
обществена опасност на дееца, времето и начина на извършването му.
В производството
пред въззивната инстанция ОП- Пловдив поддържа протеста и
допълнението към него по изложените в тях съображения, предвид което и моли да
бъде уважен като бъде увеличено наложеното на обвиняемия наказание в размер
около средния.
Защитникът на
обвиняемия- адв.Н.Д. счита постановеният съдебен акт за правилен
и законосъобразен и моли да бъде потвърден.
В пледоариарията си сочи, че обвиняемият не е имал умисъл за извършване
на деянието, тъй като липсва мотив за извършването му, поради което и деянието
му не съставлява престъпление.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в протеста и пред настоящия съдебен състав и съобразно
правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на
присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за
установено следното:
Протестът е процесуално
ДОПУСТИМ, подаден в срок, от процесуално легитимирани лица и е насочен срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от
НПК съдебен акт. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да
постанови решението си, Пловдивският
районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият
Ф.Р.К. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На
13.04.2018г. около 21.00ч свид.Т. Л. отишъл до денонощен
магазин находящ се в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.“Г.“ и ул. „В.“. Същата вечер на смяна била свид.П. С., която той познавал. Свид. Л.
седнал, поръчал си кафе и се заприказвал с нея. След полунощ дошъл и свид.Р. Г., който вече бил употребил
алкохол. Свид.Л. излязъл от магазина, за да го
види и двамата си поръчали бира. В това време покрай тях минали свидетелите: О.П. и Е. К., както и обв.Ф.К.. Първият се спрял до
пострадалия и свид.Г. и им поискал цигара. Свид.Л.
му дал и продължил разговора си със свид.Р.ов. Свид.П. обаче се застоял до тях и тогава свид.Г. му
направил знак с ръка да се отдалечи. Той си тръгнал. След известно време обвиняемият и свидетелите: О.П. и Е.К. се върнали, като обв.К.
се спрял до пострадалия Л. и го загледал. След това му нанесъл удар с юмрук в
главата. В резултат свид.Л. изпуснал бастуна за слепци, който носел. Свид.К. го взел и заедно със
свид.П. продължили по пътя си. Свид.С. се обърнала укорително към обвиняемия и
спътниците му за извършеното и натиснала паник бутона на СОТ. Тогава свид.К. хвърлил бастуна по свидетеля и със спътниците се
отдалечили.
Била извикана линейка, тъй като на пострадалия
му течала кръв от главата, а свид.С. го придружила до болничното заведение. Случилото се било записано от охранителна
видеокамера
монтирана в магазина.
Първостепенният съд е приел заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно медицинска експертиза № 334/2018г. от което се
установява, че на постр.Л. са
били причинени разкъсно -контузна рана на долния клепач на дясното око и
контузия на главата,
които увреждания са му причинили поотделно и съвкупно, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Обосновано е прието и заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно
психиатрична експертиза на
обвиняемия, от което
се установява, че същият не се води на диспансерно
наблюдение и не страда от
психично заболяване
с качествено нарушени психични функции. Алкохолната злоупотреба не нарушава
психичното му здраве понастоящем и към момента на деянието. Към момента на деянието обвиняемият е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Същият е психично здрав и може да участва пълноценно във всички етапи на
наказателния процес.
Гореизложената
фактическа обстановка изцяло
се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са разгледани обстойно от РС Пловдив. Обосновано са ценени с доверие обясненията на обв. Ф.К., в които същия признава, че е
ударил пострадалия Л.. Твърдението му, че го е ударил по погрешка, тъй като е
желаел да нарани свид. Р.Г., но с оглед употребеното количество алкохол е
уцелил свид. Л., правилно е подложено на обстоен анализ с оглед и другите
събрани доказателства. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели: Т.
И. Л., П. А. С., Р. Д. Г.,
О.К. П., Е. Ч. К., К. П. П., както и приложените по
делото писмени доказателства и протоколи – протокол за оглед на ВД и фотоснимки
/л.65 -71 д.пр/, писмо от УМБАЛ Св.Георги Пловдив с приложения /л.73-77/,
справка съдимост /л.105/, характеристична справка за обвиняемия /л.103/, в своята съвкупност са
еднопосочни доказателства, установяващи авторството на деянието.
Правилно не са ценени с доверие обясненията
на обвиняемия и показанията на свид. П. и К., в частта, в които същите са
заявили, че са били провокирани с думи
от свид. Р., доколкото същите са диаметрално противоположни на показанията на
свид. С. и свид.Л..
Обосновано първостепенния съд е кредитирал с доверие като компетентно и
обективно изготвени експертизите, отговорили в
пълнота на поставените им въпроси.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е правилен и законосъобразен и правния
извод на първостепенният съд, че обвиняемият Ф.Р.К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по
чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК
за това, че на 14.04.2018 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил
другиму - на Т. И. Л., с ЕГН ********** от гр. Пловдив
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно–контузна рана на долния клепач
на дясното око и контузия на главата, довели до причиняване на разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Правилни, подробни и обстойни са
изложените от първостепенния съд мотиви, с които същият е приел, че са налице
всички признаци на деянието от неговата обективна страна. Нанасянето на
удар към уязвими части на тялото и с достатъчна сила обоснова наличието на причинна връзка
между действията на обвиняемия и уврежданията на телесния
интегритет на пострадалия, изразили се в причиненото му телесно увреждане: разкъсно контузна рана на долния клепач на
окото и контузия на главата .
Правилно е прието, че деянието е
извършено при пряк умисъл, като обв.К. е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и ги е целял. Съзнавал е, че с нанасянето на
удар в лицето на пострадалия неизбежно ще настъпят телесни увреждания за него. Деянието е и израз на желанието на подсъдимия в тъмната част на денонощието, на
публично място да демонстрира, че
личността му доминира
над установен ред в страната правов ред. Липсата на лични отношения между него и пострадалия,
конфликти и други, обосновава от една страна именно наличието на хулигански
подбуди за извършване на деянието, т.е че е осъществено безпричинно, само с цел
да се демонстрира липсата на желание да се спазва установения в страната правов
ред, а от друга обосновава несъстоятелността на възражението на защитата, че
деянието е осъществено без мотив, съответно не съставлява престъпление.
Пловдивският окръжен съд
намира, че първоинстанционния съд правилно е приел, че в конкретния случай е
приложима нормата на чл.78а от НК, допускаща освобождане на лица от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Отчетени са правилно индивидуализиращите отговорността на обвиняемия обстоятелства, предвид които е индивидуализирано административното наказание в минималния му размер, а именно в
размер на 1000 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че наложеното на
обвиняемия наказание е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца,
времето и мястото на извършването му, доколкото последните две са
обстоятелства, които обуславят квалифициращия признак „хулигански подбуди“,
поради което и не следва да се отчитат повторно при индивидуализация на наказанието.
Обвиняемият е неосъждан, извършеното от
него деяние не се отличава драстично от други подобни, предвид което и определяне на едно по- високо наказание,
каквото се иска, с оглед неговото имуществено състояние и добрите му
характеристични данни би се явила неоснователна наказателна репресия. Предвид изложеното и искането на
държавното обвинение да се увеличи размера на наказанието се явява
неоснователно и като такова не следва да се уважава.
ПРС се е произнесъл правилно, съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК и
в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно направените по делото разноски.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен
съд намира атакуваното решение за обосновано и съответно на
събраните по делото доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Протестът
срещу него като неоснователен следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция не са направени разноски, поради които и такива не се присъждат.
С
оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №807/23.04.2019г. постановено по АНД №2003/2019г. по описа на ПРС, ХІV –
ти н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.