Решение по дело №2766/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 54
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Диляна Господинова
Дело: 20211100902766
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902766 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАвП, чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6
ЗАПСП.
Ищецът - Сдружение „С. за з. на л. р. на п. – Т.“ /Сдружение „Т.“/, твърди, че има
качеството на професионална защитна организация на радио и телевизионни организации,
които са носителите на сродни на авторското права върху своите програми. Посочва, че
негови членове са следните юридически лица: 1) „БТВ М.Г.“ ЕАД, което дружество
притежава правата върху телевизионната програма БТВ Комеди, 2) „Н.Б.Г.“ ЕООД, което
дружество притежава правата върху телевизионната програма Диема, 3) „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД,
което дружество притежава правата върху телевизионната програма Фокс Крайм, 4)
„Е.Б.О.Б.“ ЕООД, което дружество притежава правата върху телевизионната програма
Синемакс, 5) „Д.К.Б.“ ЕООД, което дружество притежава правата върху телевизионната
програма А.П.. Ищецът заявява, че ответникът - „Б.” ЕООД, разпространявал описаните
телевизионни програми чрез предоставяне на услугата IP телевизия на адрес гр. София, ул.
„****, без да има дадено необходимото съгласие за това от носителите на права, с което е
нарушил техните права. Сочи, че в резултат от описаното деяние са причинени вреди на
лицата, които притежават права върху телевизионните програми, изразяващи се в
пропускане на възможността те да увеличат имуществото си с получено възнаграждение от
всеки от носителите на сродните на авторските права за използването им, което е в общ
размер от 2 500 лв. Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 2 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на нарушението, да преустанови нарушението, както и да постанови разгласяване
1
за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови
пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „Б.” ЕООД, не заявява становище по тяхната
основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е
видно, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени три иска по
Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, с които ищецът защитава
притежавани от няколко юридически лица права, сродни на авторското, срещу извършено от
ответника нарушение на тези права. Тези искове не са предявени от носителите на
субективните материални права, чиято защита се търси с тях, а от лице, което не е носител
на тези права – Сдружение „Т.“. Следователно в настоящия процес ищецът действа като
процесуален субституент, който предявява пред съда чужди материални права.
В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд, освен в предвидените в закон случаи. От тази правна норма,
се налага изводът, че процесуалната субституция е допустима само тогава, когато това е
предвидено в закона. Ето защо и за да се приеме, че Сдружение „Т.“ притежава
процесуалното право да упражни пред съда определени чужди материални права на
телевизионни организации върху изброените в исковата молба произведения, трябва да се
установи, че е налице законова норма, която да предвижда, че в полза на ищеца възниква
това право.
Правата на титуляра на едно сродно на авторското право да го защити пред съда,
когато то е нарушено в резултат на деянието на едно лице, са уредени в чл. 95 и чл. 95б от
Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. В тези разпоредби са
регламентирани както възникването на самите материални права, така и процесуалните
права, които възникват за носителите на сродните права да предявят пред съда искове за
тяхната защита.
В чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е предвидено изрично, че право на иск по чл. 95, чл. 95а и чл.
95б ЗАПСП имат освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили
изключително право за използване, но също така и други субекти, които не са носители на
защитените от закона права, които са организациите за колективно управление на права и
професионалните защитни организации на правоносителите, като съгласно ал. 2 на същия
член последните могат да предявяват искове само за защита на тези права, които са им
поверени за управление, съответно за защита. Следователно в ЗАПСП е уредена
процесуална субституция, която предвид нормата на чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП е от вида на
2
процесуалната суброгацията, с която е дадено право на професионалните защитни
организации на правоносителите да предявяват пред съда исковете по чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП
и осъдителни искове за заплащане на обезщетение за защита на нарушени права, които се
притежават от лица, които са поверили тяхното управление и защита на тези организации.
В § 2, т. 17 от ДР на ЗАПСП е дадена легална дефиниция на понятието
„професионални защитни организации на правоносителите“, като е посочено, че те са
неправителствени организации, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от
носители на авторски или сродни на тях права и които съгласно устава си са оправомощени
от своите членове да защитават техните права срещу нарушаването им, както и
юридическите лица, които представляват в страната международна организация с такъв
характер. При тълкуване на нормата на чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП във връзка с тази на § 2, т. 17
от ДР на ЗАПСП се налага изводът, че за да се приеме, че една професионална защитна
организация може да предяви пред съда материалните права на едно лице, трябва да се
докаже, че то е член на тази организация, която по своята същност е юридическо лице с
нестопанска цел, регистрирано съгласно законите на Република България, както и че в
устава на тази организация се съдържа клауза, съгласно която нейните членове
оправомощават организацията да защитава техните права срещу нарушаването им.
От извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, се установява, че
Сдружение „Т.“ е регистрирано като едно от видовете юридически лица с нестопанска цел,
което има членски състав, а именно като сдружение. От обявения в регистъра устав на това
юридическо лице се установява, че негови членове могат да бъдат телевизионни
организации, създаващи собствена програма и упражняващи права по чл. 91-93 ЗАПСП,
както и предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които
доставят /разпространяват/ по какъвто и да било начин и на законово основание
телевизионни програми и/или аудио-визуални произведения. Съгласно чл. 72, т. 4 ЗАПСП
телевизионните организации са носители на сродни на авторското права, които възникват
върху собствените им програми. Ето защо и доколкото съгласно устава на ищцовото
сдружение е предвидено, че негови членове са именно телевизионните организации, които
са носители на права, сродни на авторското, то трябва да се приеме, че то има качеството на
професионална защитна организация на правоносителите по смисъла на това понятие, даден
в § 2, т. 17 от ДР на ЗАПСП. При тълкуване във връзката им една с друга на клаузите от
устава, в които се описват целите на сдружението и средствата за постигане на тези цели,
които са тези на чл. 4, т. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от устава, съдът намира, че Сдружение „Т.“ е
оправомощено от неговите членове да защитава притежаваните от тях сродни права върху
телевизионни програми, защото основна цел на юридическото лице е да бъде постигнато
законосъбразно разпространение на телевизионни програми, което означава да не се
допуска нарушаване на правата на членовете върху този вид произведения, като
същевременно за постигане на тази цел с изявление в чл. 5, ал. 1, т. 1 от устава членовете са
оправомощили сдружението да представлява и защитава техните права пред органите на
3
съдебната власт в съответствие с действащото законодателство, в което е уредено правото
на всеки един носител на сродно на авторското право да го защити срещу нарушение чрез
предявяване на искове по ЗАПСП. Следователно трябва да се приеме, че на ищцовото
сдружение е поверено да защитава притежаваните от неговите членове сродни на авторските
права върху телевизионни програми и то е легитимирано да предяви пред съда искове за
защита на тези права.
От документите, които са приложени към подадени до регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел заявления за вписване на нови обстоятелства по партидата на
Сдружение „Т.“ и по-конкретно от списъци на членове на сдружението към датите на
провеждане на общите събрания на членовете, на които са приемани решения, от които са
възникнали подлежащи на вписване обстоятелства, се установява, че както към 24.11.2021
г., на която дата се твърди в процеса, че са извършени нарушения на притежавани сродни
права, така и към момента, дружествата „БТВ М.Г.“ ЕАД, „Н.Б.Г.“ ЕООД, „Д.У.Д.К.Б.“
ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ ЕООД, са членове на Сдружение „Т.“. С оглед на това се
налага изводът, че по делото е доказано, че това сдружение е носител на правото да търси
защита пред съда на правата, които са възникнали в полза на тези юридически лица върху
собствените им телевизионни програми. Това от своя страна означава и че ищецът има
правото да предяви пред съда искове за защита на тези чужди права, сродни на авторското,
както е направил в случая.
Във фактическия състав на всички предявени пред съда отделни права, с които
ищецът защитава сродните права на дружествата „БТВ М.Г.“ ЕАД, „Н.Б.Г.“ ЕООД,
„Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ ЕООД, се включват няколко общи
елемента, поради което съдът ще разгледа общо въпроса дали по делото се доказва те да са
настъпили. Те са следните: 1) че върху описаните в исковата молба телевизионни програми
са възникнали права за телевизионните организации; 2) че ответникът е извършил виновно
такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на сродните на
авторското права, чийто титуляри са петте телевизионни организации.
Обектите, върху които ищецът твърди, че в полза на дружествата „БТВ М.Г.“ ЕАД,
„Н.Б.Г.“ ЕООД, „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ ЕООД са възникнали
права, които подлежат на защита, са пет броя телевизионни програми, които са следните: 1)
телевизионната програма БТВ Комеди, 2) телевизионната програма Диема, 3)
телевизионната програма Фокс Крайм, 4) телевизионната програма Синемакс, 5)
телевизионната програма А.П..
В чл. 72, т. 4 ЗАПСП е предвидено, че радио- и телевизионните организации имат
права, сродни на авторското, върху своите програми. Понятието програма има легална
дефиниция, която е дадена в § 1, т. 3 от ДР на Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, в която
норма тя е определена като система от всички елементи, които създава и разпространява
операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.
Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗАПСП радио- и телевизионната организация, която е осъществила
първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право
4
да разрешава срещу заплащане нейното използване чрез извършване на конкретни действия,
посочени в четири точки от тази разпоредба. При тълкуване на тези норми съдът намира, че
една програма може да бъде обект на право, сродно на авторското, тогава, когато тя отговаря
на определението, дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗРТ, като това право възниква за тази
телевизионна организация, която я е създала и е осъществила първоначалното излъчване или
предаване на програмата.
Между страните по делото не е спорно, че дружествата „БТВ М.Г.“ ЕАД, „Н.Б.Г.“
ЕООД, „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ ЕООД представляват телевизионни
организации, които създават свои собствени програми и ги излъчват. Безспорно е в процеса
и това, че програмите БТВ Комеди, Диема, Фокс Крайм, Синемакс и А.П. имат всички
характеристики на телевизионна програма, посочени в § 1, т. 3 от ДР на ЗРТ. Не са спорни и
следните факти: 1) че телевизионната програма БТВ Комеди е собствена на телевизионната
организация „БТВ М.Г.“ ЕАД, която е осъществила първоначалното излъчване и предаване
на тази програма; 2) че телевизионната програма Диема е собствена на телевизионната
организация „Н.Б.Г.“ ЕООД, която е осъществила първоначалното излъчване и предаване на
тази програма, 3) че телевизионната програма Фокс Крайм е собствена на телевизионната
организация „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, която е осъществила първоначалното излъчване и
предаване на тази програма, 4) че телевизионната програма Синемакс е собствена на
телевизионната организация „Е.Б.О.Б.“ ЕООД, която е осъществила първоначалното
излъчване и предаване на тази програма, 5) че телевизионната програма А.П. е собствена на
телевизионната организация „Д.К.Б.“ ЕООД, която е осъществила първоначалното
излъчване и предаване на тази програма. Тези факти се твърдят от ищеца и не се оспорват от
ответника в нито един момент от развитие на съдебното производство. Ето защо и съдът ги
счита за установени в процеса като безспорни. Обстоятелството, че описаните телевизионни
програми са собствени на всяка една от посочените телевизионни организации, се
установява и от извършена от съда справка за вписванията в публичния регистър, който се
води от Съвета за електрони медии съгласно чл. 125к и сл. от Закона за радио и телевизия.
С оглед на така установените факти трябва да се заключи, че дружествата „БТВ М.Г.“ ЕАД,
„Н.Б.Г.“ ЕООД, „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ ЕООД са носители на
права, сродни на авторското, върху посочените телевизионни програми и се ползват от
закрилата, предвидена в ЗАПСП. Това означава, че по делото се доказа, че е осъществена
първата предпоставка за уважаване на предявените искове за защита срещу извършено
нарушение на всяко отделно право върху отделните телевизионни програми БТВ Комеди,
Диема, Фокс Крайм, Синемакс и А.П..
Основателността на предявените в процеса искове предполагат, на следващо място,
да се докаже, че от служители на ответното дружество „Б.” ЕООД са извършени такива
действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на правото върху
телевизионните програми.
Сродното право, което възниква в полза на телевизионните организации върху
собствените им програми е комплексно и включва в своето съдържание отделни
5
имуществени и неимуществени права. В чл. 91, ал. 1 ЗАПСП е уредено едно от основните
имуществени права на автора, които са част от сложното сродно на авторското право. В тази
норма е предвидено, че това право включва изключителното право на радио- и
телевизионната организация да разрешава срещу заплащане извършването на следните
действия, които съгласно чл. 91, ал. 4 ЗАПСП представляат използване на програмата: 1.
преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на
програмата; 2. записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от
програмата; 3. предлагането по безжичен път или по друга електронна съобщителна мрежа
на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ
този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за
публика срещу заплащане на входна такса. Следователно всяко едно използване на
телевизионна програма в някоя от посочените форми от лице, различно от телевизионната
организация, която я е създала и излъчила и предала за първи път, без разрешението на
последната представлява нарушение на сродното право върху тази програма.
Между страните по делото не се спори, че на 24.11.2021 г. от лице, различно от
носителите на сродните права, които се защитават в процеса, е предоставян достъп на
неограничен брой лица до телевизионните програми БТВ Комеди, Диема, Фокс Крайм,
Синемакс и А.П., като това е ставало чрез предоставяне на услугата IP телевизия на адрес:
гр. София, ул. „****. Този факт се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника в процеса,
поради което съдът го приема за установен по делото като безспорен. Настъпването на този
факт се и доказва от събраните в производството писмени и гласни доказателства. От
приетия като доказателство по делото договор за електронни съобщителни услуги от
10.11.2021 г. е видно, че услугата IP телевизия е предоставяна от дружеството „Б.“ ЕООД на
абонат на адрес: гр. София, ул. „****. От показанията на изслушаните в производството
двама свидетели Е.Д.Г. и К.Х.Д. се установява, че посредством посочената електронна
събщителна услуга „Б.“ ЕООД е предоставяло на своите абонати на адрес гр. София, ул.
„**** достъп до конкретно посочени телевизионни програми, сред които са и тези, предмет
на защита с предявения в процеса иск - БТВ Комеди, Диема, Фокс Крайм, Синемакс и А.П..
И двамата свидетели изнасят факти в тази насока, които са възприели лично, като
показанията им са логични и не противоречат на останалите събрани в производството
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Извършените на 24.11.2021 г. действия по предлагането на абонати на достъп до
телевизионните програми БТВ Комеди, Диема, Фокс Крайм, Синемакс и А.П. чрез услугата
IP телевизия, представляват такива по предлагане по безжичен път или по друга електронна
съобщителна мрежа на достъп на неограничен брой лица до описаните телевизионни
програми по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време,
индивидуално избрани от всеки от тях. Ето защо и това действие трябва да се квалифицира
като използване на тези телевизионни програми по смисъла на чл. 91, ал. 1, т. 3 ЗАПСП.
Доколкото се доказа, че именно ответното дружество „Б.“ ЕООД е това, което е
6
предоставяло на абонати услугата IP телевизия, чрез която е предлаган достъп на
неограничен брой лица до процесните телевизионни програми, то трябва да се приеме, че
действията по използване на тези програми са извършени от служители на това търговско
дружество.
За да се квалифицира поведението на „Б.“ ЕООД по използване на телевизионните
програми като нарушение на сродното на авторското право върху тях, трябва да се установи,
че то е осъществено без разрешението на телевизионната организация, която ги е създала и
излъчила за първи път. Съгласно чл. 93 ЗАПСП за правата на радио- и телевизионните
организации се прилага съответно и нормата на чл. 36 ЗАПСП, в която е регламентиран
редът, по който авторът дава съгласие за използване на неговото произведение от
ползвателя, като е предвидено, че това става чрез подписване на договор за използване по
чл. 36 ЗАПСП. Следователно разрешението за използване на една телевизионна програма
трябва да бъде дадено на което и да е трето лице от телевизионната организация, която
притежава правата върху нея чрез подписване на договор за използване по чл. 36 ЗАПСП.
Даването на съгласие не може да бъде направено по какъвто и да е друг начин, включително
с едностранно изявление на правопритежателя, отправено до лицето, ползващо
произведението, нито чрез конклудентни действия на правопритежателя.
По делото от ответното дружество не се твърди и не се представят доказателства, че
от телевизионните организации, които са носители на сродните на авторските права върху
телевизионните програми БТВ Комеди, Диема, Фокс Крайм, Синемакс и А.П., е дадено
разрешение по предвидения в закона ред за осъщественото на 24.11.2021 г. ползване от
негови служители на тези пет програми чрез предлагане на достъп на неограничен брой
лица до тях, поради което и това действие следва да се квалифицира като нарушение на
притежаваните от създателите на тези програми права и е основание за ангажиране на
отговорността на нарушителя.
Вината на дееца като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 95 и сл.
ЗАПСП се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 95г, изр. 2
ЗАПСП. Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху
който пада доказателствената тежест да установи това, поради което съдът намира, че
служителите на ответника са действали виновно при осъщественото неправомерно
използване на процесните произведения, които са обект на авторско право и се ползват със
защита
На основание чл. 95г ЗАПСП ответното търговско дружество „Б.“ ЕООД е този
правен субект, който носи отговорност пред авторите за извършените от неговите служители
действия, с които са нарушени сродните права на телевизионните организации върху
собствените им телевизионни програми БТВ Комеди, Диема, Фокс Крайм, Синемакс и А.П..
В обобщение следва да се посочи, че по делото се доказа осъществяването на всички
елементи от обективна и субективна страна на извършено от „Б.“ ЕООД нарушение на
сродните на авторското права на дружествата „БТВ М.Г.“ ЕАД, „Н.Б.Г.“ ЕООД,
„Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ ЕООД върху собствените им телевизионни
7
програми, описани в исковата молба.

По иска с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАвП:
За да бъде основателен предявеният иск с правна квалификация чл. 95б, ал. 1, т. 2
ЗАвП за осъждане на ответника да преустанови нарушението, извършено от него върху
сродните права на „БТВ М.Г.“ ЕАД, „Н.Б.Г.“ ЕООД, „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и
„Д.К.Б.“ ЕООД върху техните телевизионни програми, трябва да бъде установено, освен
извършването на това нарушение, което се доказа в производството, но също така и това, че
към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция ответникът
продължава да извършва тези действия, които представляват нарушение на изключителното
право на посочените дружества, имащи качеството на телевизионни организации.
Доказването в процеса на този факт е поставено в тежест на ищеца, който е страната, която
черпи благоприятни правни последици от неговото осъществяване. В тази насока се е
произнесъл и Върховният касационен съд с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 218 от 16.06.2015 г., постановено по т.д. № 199/2014 г. по описа на ВКС, І т.о.
Доколкото ищецът предявява иск за осъждане на ответника да преустанови
нарушението на чуждите сродни права, то трябва да се приеме, че той твърди, че това
нарушение, изразяващо се в ползване на телевизионните програми БТВ Комеди, Диема,
Фокс Крайм, Синемакс и А.П. чрез предлагане на достъп на неограничен брой лица до тях,
продължава и към момента. Настъпването на този факт не се оспорва от ответника в
производството, поради което съдът го приема за безспорен и като такъв за установен в
процеса. Посоченото обстоятелство се и доказва в производството от разпита на свидетеля
Е.Д.Г., който посочва, че и към момента ползва услугата IP телевизия, която му се доставя
от „Б.“ ЕООД на адрес: гр. София, ул. „**** и чрез която има достъп до 160 програми. Ето
защо трябва да се заключи, че предявеният иск по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАвП е основателен и
като такъв трябва да се уважи.

По иска с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП:
За да се приеме, че в полза на телевизионните организации, които са носители на
правата върху процесните пет телевизионни програми, е възникнало правото да получат
обезщетение по чл. 95 ЗАПСП от „Б.“ ЕООД, в производството трябва да бъде доказано
освен извършването на нарушение, но също така и това, че правоимащите лица са
претърпели вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение
на авторските им права. Ищецът твърди, че претърпените вреди са имуществени и се
изразяват в неполучено възнаграждение за осъщественото използване на програмите, което
означава, че те имат характера на пропуснати ползи. Ето защо съдът трябва да отговори на
въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с
нарушението.
Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава,
8
когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за
увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца.
В чл. 91, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че телевизионните организации разрешават
използването на техни програми срещу заплащане, което означава, че в закона е уредено
тяхното право да получават възнаграждение за извършеното използване на тези програми.
Получаването на това възнаграждение от телевизионните организации зависи единствено от
това дали е сключен договор за използване по чл. 36 ЗАПСП, като то не е обусловено от
настъпването на каквото и да е друго обстоятелство. Това означава, че винаги е налице
сигурност, че организацията би увеличила имуществото си с възнаграждението за
осъщественото използване на създадената от нея телевизионна програма, ако между нея и
нарушителя беше сключен договор, с който на последния се предоставя правото да използва
програмата. Следователно при липсата на такъв договор, неполученото от притежателя на
сродното право върху програмата възнаграждение, дължимо за нейното използване, винаги
представлява реално настъпила вреда за правопритежателя. Тази вреда е и пряка и
непосредствена последица от нарушението, защото последното е единствената причина за
невъзможността на телевизионната организация да увеличи имуществото си с полагащото
се съгласно чл. 91, ал. 1 ЗАПСП възнаграждение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по въпроса за това какви вреди би могъл да претърпи в резултат на извършено
нарушение носителят на друго право на интелектуална собственост, а именно на правото на
търговска марка, като уредбата в ЗМГО и ЗАПСП в тази насока е аналогична - решение №
22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното и доколкото в случая нарушението, в резултат на което се
твърди, че на телевизионните организации „БТВ М.Г.“ ЕАД, „Н.Б.Г.“ ЕООД, „Д.У.Д.К.Б.“
ЕООД, „Е.Б.О.Б.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ ЕООД са причинени имуществени вреди, се изразява в
използването от „Б.“ ЕООД на собствените им телевизионни програми, без да е налице
сключен договор за използване по чл. 36 ЗАПСП, то трябва да се приеме, че тези лица
реално са претърпели вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с
дължимото и неполучено възнаграждение за осъщественото използване, както и че тези
вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението.
В обобщение, следва да се посочи, че по делото се доказа настъпването на всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на „Б.“ ЕООД на основание чл. 95 ЗАПСП и
това дружество дължи на носителите на сродните права върху петте телевизионни програми
БТВ Комеди, Диема, Фокс Крайм, Синемакс и А.П. обезщетение за претърпените
имуществени вреди.
Предвид липсата на доказателства за размера на възнаграждението, което
телевизионните организации биха получили за използването на описаните пет телевизионни
програми при сключен договор за това, съдът трябва да приложи чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП
вр. чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП и да определи размера на обезщетението, което се следва на
лицата, които са носители на сродното на авторското право, в диапазона от 500 лв. до 100
9
000 лв., като вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, приходите,
реализирани от нарушителя вследствие на нарушението и съобрази, че размерът на
обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото. Съдът счита, че обезщетение в размер на по 500 лв.,
което трябва да се заплати на всяка телевизионна организация за притежаваното от нея
право върху съответната телевизионна програма, е такова, което ще осъществи неговата цел
да действа възпиращо и предупредително за ответника и всички останали членове на
обществото. Следователно обезщетението, което се дължи за нарушаване на сродните права
на телевизионната организация „БТВ М.Г.“ ЕАД върху програмата БТВ Комеди е 500 лв.
Обезщетението, което се дължи за нарушаване на сродните права на телевизионната
организация „Н.Б.Г.“ ЕООД върху програмата Диема е 500 лв. Обезщетението, което се
дължи за нарушаване на сродните права на телевизионната организация „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД
върху програмата Фокс Крайм е 500 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на
сродните права на телевизионната организация „Е.Б.О.Б.“ ЕООД върху програмата
Синемакс е 500 лв. Обезщетението, което се дължи за нарушаване на сродните права на
телевизионната организация „Д.К.Б.“ ЕООД върху програмата А.П. е 500 лв.
Това прави предявените осъдителни искове изцяло основателни и те трябва да се
уважат в пълния заявен размер, като ответникът се осъди да заплати посочените
обезщетения директно на Сдружение „Т.“, което е оправомощено да ги събере от името на
правоимащите лица и е длъжно след това да ги разпредели между тях.

По искането по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП:
С оглед основателността на исковете по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП и по чл. 95
ЗАПСП, се налага изводът за основателност и на направеното от ищеца искане по чл. 95б,
ал. 1, т. 6 ЗАПСП съдът да постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие, определени от съда, които ще бъдат вестник „24 часа”, вестник
„Труд” и Българска Национална Телевизия.

По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По
делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от
730 лв., от които сумата от 580 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата
молба за разглеждане на предявените искове, сумата от 150 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което в представеното пълномощно е направено изявление от адвоката,
че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 от Закона за авторското право и
сродните му права по искове, предявени от Сдружение „С. за з. на л. р. на п. – Т.“, с ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, „Б.” ЕООД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, да преустанови да извършва
нарушение на следните сродни на авторското права: 1) на правото на „БТВ М.Г.“ ЕАД
върху телевизионната програма БТВ Комеди; 2) на правото на „Н.Б.Г.“ ЕООД върху
телевизионната програма Диема; 3) на правото на „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД върху телевизионната
програма Фокс Крайм; 4) на правото на „Е.Б.О.Б.“ ЕООД върху телевизионната програма
Синемакс; 5) на правото на „Д.К.Б.“ ЕООД върху телевизионната програма А.П., което
нарушение се изразява в осъществявано от служители на „Б.” ЕООД използване без
съгласието на правоимащите лица на тези телевизионни програми чрез действия по
предлагането на достъп на неограничен брой лица до тях чрез предоставяне на адрес: гр.
София, ул. „**** на услугата IP телевизия, позволяваща този достъп да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ****, да заплати на Сдружение „С. за з. на л. р. на п. – Т.“, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1
от Закона за авторското право и сродните му права следните суми: 1) сума в размер на
500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на сродно на авторското
право, които са причинени от извършено от служители на „Б.” ЕООД нарушение на
сродното на авторското право върху телевизионната програма БТВ Комеди, което се
притежава от „БТВ М.Г.“ ЕАД, което е член на Сдружение „С. за з. на л. р. на п. – Т.“, като
нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на правоимащото лице
на тази телевизионна програма чрез действия по предлагането на достъп до нея на
неограничен брой лица чрез предоставяне на адрес: гр. София, ул. „**** на услугата IP
телевизия, позволяваща този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално
избрани от всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2) сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
неполучено възнаграждение за използване на обект на сродно на авторското право, които са
причинени от извършено от служители на „Б.” ЕООД нарушение на сродното на авторското
право върху телевизионната програма Диема, което се притежава от „Н.Б.Г.“ ЕООД, което е
член на Сдружение „С. за з. на л. р. на п. – Т.“, като нарушението се изразява в осъществено
използване без съгласието на правоимащото лице на тази телевизионна програма чрез
действия по предлагането на достъп до нея на неограничен брой лица чрез предоставяне на
адрес: гр. София, ул. „**** на услугата IP телевизия, позволяваща този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, ведно със
11
законната лихва върху главницата от 24.11.2021 г. до окончателното й изплащане ; 3)
сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване на обект на
сродно на авторското право, които са причинени от извършено от служители на „Б.” ЕООД
нарушение на сродното на авторското право върху телевизионната програма Фокс Крайм,
което се притежава от „Д.У.Д.К.Б.“ ЕООД, което е член на Сдружение „С. за з. на л. р. на п.
– Т.“, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на
правоимащото лице на тази телевизионна програма чрез действия по предлагането на достъп
до нея на неограничен брой лица чрез предоставяне на адрес: гр. София, ул. „**** на
услугата IP телевизия, позволяваща този достъп да бъде осъществен от място и по време,
индивидуално избрани от всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата от
24.11.2021 г. до окончателното й изплащане ; 4) сума в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
неполучено възнаграждение за използване на обект на сродно на авторското право, които са
причинени от извършено от служители на „Б.” ЕООД нарушение на сродното на авторското
право върху телевизионната програма Синемакс, което се притежава от „Е.Б.О.Б.“ ЕООД,
което е член на Сдружение „С. за з. на л. р. на п. – Т.“, като нарушението се изразява в
осъществено използване без съгласието на правоимащото лице на тази телевизионна
програма чрез действия по предлагането на достъп до нея на неограничен брой лица чрез
предоставяне на адрес: гр. София, ул. „**** на услугата IP телевизия, позволяваща този
достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях,
ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2021 г. до окончателното й
изплащане; 5) сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използване
на обект на сродно на авторското право, които са причинени от извършено от служители на
„Б.” ЕООД нарушение на сродното на авторското право върху телевизионната програма
А.П., което се притежава от „Д.К.Б.“ ЕООД, което е член на Сдружение „С. за з. на л. р. на
п. – Т.“, като нарушението се изразява в осъществено използване без съгласието на
правоимащото лице на тази телевизионна програма чрез действия по предлагането на достъп
до нея на неограничен брой лица чрез предоставяне на адрес: гр. София, ул. „**** на
услугата IP телевизия, позволяваща този достъп да бъде осъществен от място и по време,
индивидуално избрани от всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата от
24.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от Закона за авторското право и
сродните му права ДА БЪДЕ РАЗГЛАСЕН във вестник „24 часа”, във вестник „Труд” и
по Българската национална телевизия в часови пояс от 17.00 до 19.00 часа диспозитива на
настоящото съдебно решение, което разгласяване да се извърши за сметка на „Б.” ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.” ЕООД да заплати на Сдружение „С.
за з. на л. р. на п. – Т.“ сума в размер на 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
12

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13