РЕШЕНИЕ
№ 78
Плевен, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието
на прокурор Иво Радев, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм.
дело № 1015 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с
чл. 203 от АПК.
Административното дело е образувано по искова молба на Н.Д.А.,*** група срещу
ГДИН, гр. София с искане за изплащане на обезщетение в размер на 20 000
лева за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания поради
изваждане на всички зъби вследствие на неоказана медицинска дентална помощ в периода
от 01.10.2016 година до подаване на исковата молба – 22.10.2018 година.
В исковата молба се твърди, че през месец октомври
2016 г. е бил преведен да изтърпява наказанието си в Затвора Белене. Същата
година са започнали да го болят зъбите. Многократно е подавал писмени и устни
молби да се проведе лечение на зъбите му, като не са взети обаче никакви мерки
за лечение. Поради бездействието на ГДИН са му паднали всички зъби, и му е
отнето правото да се храни нормално. През 2017 г. е започнал да получава кризи,
изразяващи се във виене на свят, пресъхване на устата, гадене и е получил
изострена я.. Твърди, че поради тези нарушения на ГДИН, явяващи се в нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС му е увредено здравето. Същото продължава да се влошава, като
ГДИН е отказала да му се направят изкуствени челюсти. Иска от съда да се осъди
ответника да проведе лечение, като му се направят изкуствени зъби, както и да
се въздържа от по-нататъшни нарушения, които причиняват увреждане на здравето.
Иска да се осъди ГДИН да заплати финансово обезщетение в размер на 20000 лева
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания поради изваждане на
всички зъби вследствие на неоказана медицинска дентална помощ - бездействие на
администрацията, в периода 01.10.2016 г. до подаване на ИМ - 22.10.2018 г.
Първоначално по ИМ е образувано дело № 11201/2018 по
описа на АССГ, който съд с определение № 6921/02.11.2018 г. /л.9 от това дело/
го е прекратил и е изпратил делото на настоящия съд по подсъдност.
След образуването на настоящето дело №1015/2018 в Административен
съд Плевен, с определение № 1559/23.11.2018 г. /л.22/ ищецът е освободен от
държавна такса и му е предоставена правна помощ. С определение №
1646/06.12.2018 г. /л.34/ за служебен защитник на ищеца е назначен адв. М.А. и
са конституирани страните.
В съдебно заседание ищецът -Н.Д.А., редовно уведомен,
явява се лично и с адв. М.А. - служебен защитник. Същият моли да се уважи
изцяло исковата претенция и да се присъди справедливо обезщетение. Намира, че не
му е осигурена своевременна компетентна дентална медицинска помощ, изразяваща
се в своевременни прегледи и най-вече провеждане на адекватно и своевременно
лечение, свързано с установената пародонтоза и извеждането му за своевременна
направа на зъбни протези, които могат да се ползват и чрез които ще може пълноценно
да се храни. Неоказаната своевременна дентална помощ е довела до невъзможността
пълноценно да се храни, като това е доказано чрез показанията на свидетел. Този
свидетел е разпитан на 28.02.2019 г., и чрез него е установено, че ищецът е ял
и се е хранил предимно със сварени картофи, от които се е мъчел да прави пюре. Посочва,
че от приетата експертиза е установено, че при постъпване в затвора има 13
зъба, за които е записано, че са здрави. От постъпването в затвора са му
извадени почти всички останали зъби. Повече от 2 години, 2016 г, 2017 г., 2018
г. само са вадени зъби, без лечение. Това се потвърждава от разпитания
стоматолог, който каза, че е изваждал зъбите, без упойка, която е абсолютно
необходима. Липсва записване в здравния картон за установен зъбен статус,
подписан от доверителя му, а това е посочено и от вещото лице по делото
въпреки, че са приложени договори с лекари за извършване на дентална помощ. На
12.02.2018 г. при отвеждането му в „Атлант” -Троян са му извадени зъби без
упойка и там. На 24.04.2018 г. е подал молба да му се изработят протези. Посочва,
че изработените такива не му служат, като през целия период, видно от
обясненията на разпитания свидетел в предходното заседание, е изпитвал болки и
страдания и не е могъл да се храни. Това нередовно хранене е довело до други
заболявания. През този период доверителят му е изпитвал остър зъбобол, болките
са били продължаващи и значителни. Споделял е тези обстоятелства и с другите
лишени от свобода в килията, в която е бил. Нееднократно е подавал пред
затворническата администрация оплаквания и искания да бъде изведен и да му бъде
направен стоматологичен преглед. Няма данни през този период да са му изписвани
каквито и да било медикаменти. Намира, че инициативата е на лекуващия лекар той
да провери един, два, три пъти. Същият заяви, че следва да бъдат проверени, да
се изчака да се получи рана на венците, за да разберат удобни ли са или не. Ако
не са удобни, точно в коя част не са удобни. Посочва, че съгласно препоръките
на Европейския комитет на министрите под
№ REC 2006, чл. 39 в глава „Здравеопазване” чл. 41, т. 5 са
описани препоръките, които са дадени на
база констатираните нередности. По тези препоръки за всеки лишен от
свобода следва да бъде осигурена адекватна навременна медицинска помощ.
Ответникът не е представил документи, от които да е видно, че изрично е записан
реда, условията и начина, по който следва да се стигне до тази дентална помощ.
Посочва, че липсват диагноза, медикаментозно лечение и тогава да се пристъпи
към най-крайната мярка. Всичко това води до едно кумулативно състояние,
включващо претърпените болки и страдания, тази физическа неразположеност,
възможност да не се храни пълноценно и не на последно място психическото му
преживяване от тези болки и страдания, като направата на неподходящи протези,
за които е съобщил също не е решене на здравословния му проблем. Моли да се
уважи предявения иск и да се присъди
адекватно, справедливо обезщетение. Представя същите подробни аргументи и в
писмена защита.
В съдебното заседание ответникът -Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
се представлява от юрк. У. с пълномощно по делото. Счита, че предявената
пред Административен съд – Плевен искова претенция е неоснователна, като съображенията за това са следните: По
делото не се спори, че ищецът е пребивавал
в местата за лишаване от свобода в Затвора – Белене е постъпил на
07.10.2016 г., като на 14.09.2017 г. е
преведен в Затвора – Ловеч. Там е пребивавал до 24.04.2018 г., когато е
преведен в Затвора – Белене, а на
22.10.2018 г. е освободен от Затвора – Белене. От изготвената и приета
по делото експертиза е видно, че към началото на исковия период, на 01.10.2016
г. на горната челюст ищецът е имал само 1 зъб – 13-ти. На долната челюст 36-ти
е бил с обтурация. 31 и 32 са били пародонтозни, 42 и 43 са били налични с
неустановено ниво на разрушаване, а 45 и 46, 47, 48 според експертизата
най-вероятни са били разрушение на ниво венец, т.е. към датата на постъпване на
ищеца в затвора от 32 зъба, налични са били само 10. Като всички тези налични
10 зъба, са били с различна степен на заболяване и разрушаване. Четири от тях
са били с различна степен на разрушаване, а 6 пародонтитни. По този начин към
датата на постъпването в затвора от всичките 10 зъба нито един не е бил здрав.
Такъв зъбен статус показва една изключително ниска грижа за зъбите от страна на
ищеца. На 11.10.2016 г. - 4 дни след постъпването му в затвора на ищеца е
извършен обстоен медицински преглед и му е снет зъбен статус. Четири дни след
постъпването му в Затвора – Белене са му извадени 46 и 47 зъб. Тези данни и
доказателства, които са представени по делото напълно опровергават наведеното
от ищеца твърдение за несвоевременна стоматологична помощ. На 19.10. или след
още 8 дни на ищеца е изваден още едни зъб - 45-ти. На 02.02.2017 г. на ищеца е изваден още едни зъб - 42-ри. След
6 дни на 08.02.2017 г. е извършена стоматологична операция, при която му е
изваден още един зъб – 37-ми. На 09.02.2017 г. отново му е изваден зъб - 47–ми. В последствие е преглеждан на
01.03.2017 г., на 15.03.2017 г., на 23.03.2017 г., на 15.04.2017 г., а на
19.04.2017 г. на ищеца са предадени изготвените му зъбни протези. След тази
дата ищецът не е ходил на зъболекар. Несъстоятелни са твърденията, че ищецът не
е знаел как да иде на зъболекар, тъй като през
целия исков период многократно е посещавал стоматологичния кабинет.
Всички тези прегледи са извършени от лекари-стоматолози, с които
администрацията на ответника е сключила договори за оказване на стоматологична
помощ. Дали ще направят рентгенова снимка или какви действия ще предприемат
медицинските специалисти, нито началникът на затвора би могъл да дава някакви
препоръки за това как да бъде проведено лечението на ищеца. От изготвената и
приета по делото експертиза се установява, че по начало в исковия период от
всички 32 зъба, той е имал само 10 зъба, които са били болни. С оплакванията, с
които е дошъл в стоматологичния кабинет, единствената възможност да се облекчат
страданията му, е тези зъби да бъдат извадени. Корени няма как да бъдат
надграждани или лекувани. В хода на проведеното на 28.02.2019 г. съдебно
заседание по делото, доведеният от него свидетел, а и ищецът потвърди, че
администрацията на ответника му е изготвила долни и горни зъбни протези на
стойност 500 лв., които са заплатени. Зъбните протези на ищеца са изготвени,
въпреки, че в хипотезата на чл. 28 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията
и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, която е
издадена от министъра на здравеопазването и правосъдието, стоматологичното
лечение на лишените от свобода се предоставя срещу заплащане. В своя апел за
съдействие към началника на затвора ищецът е посочил, че изкуствените зъби,
които началникът на затвора г-н К.му е направил през 2017 г. на стойност 500
лв. са некачествени. Дали са били качествени или негодни за употреба, счита, че
тези претенции би следвало да бъдат насочени към стоматолога, който ги е изготвил, тъй като администрацията на
затвора няма възможности за такава преценка. Наведеното оплакване за това, че е
заболял от я. в следствие на неоказвано зъбно протезиране, съдържащо се на стр.
2 от исковата молба е невярно. Ищецът
знае това, тъй като на него много добре му е известно, че има я. още от 2013 г.
Той знае, че не е заболял от посоченото заболяване през 2016 г. в следствие от
извадените му в затвора зъби, както и отказ да му се направят зъбни протези.
Това негово твърдение напълно се опровергава от приложеното по делото
медицинска документация и в частност, от амбулаторен лист № 515/03.10.2013 г. е
видно, че администрацията на ответника му е осигурила преглед при
гастроентеролог и му е направено фиброгастроендоскопско изследване. Взет му е
материал за х.патологично изследване. Като резултатът от проведените
изследвания е установено наличието на я., назначено е медикаментозно лечение,
което е проведено от ответника, безплатно за ищеца. Данните са от завереното
приложено копие от разчитано фиброкастроскопско изследване № 165 от 03.10.2013
г. При постъпването му в затвора на 07.10.2016 г. ищецът е съобщил на
медицинския фелдшер, който е извършил първоначалния преглед, че има я. на
дванадесетопръстника и по тази причина не може да работи. От приложеното
заверено копие на медицинско направление от 13.10.2016 г. е видно, че
посоченото заболяване е диагностицирано на 03.10.2013 г. при направена
фиброгастроскопия. Счита, че настоящият случай е изключително груба форма на
злоупотреба с право на иск, тъй като
ищецът въобще не е в грешка, че основната част от зъбите му са извадени в
Затвора – Белене. Не е в грешка и че ответникът е отказал да финансира
изготвянето на зъбните му протези, както и не е в грешка, че заболяването я. не
е придобито в следствие на извадените му зъби. Според регламента на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказването
на противното, т.е. ако ищецът докаже неправомерно поведение от страна на
ответника, то съдът може да приеме, че твърдените от него неимуществени вреди
са настъпили. В настоящото производство ищецът не е доказал в никаква степен
неправомерно поведение на ответника. Дори да го беше сторил, то твърдените
неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно поведение на ответника,
не са настъпили, тъй като не е заболял от я. в следствие на извадените му зъби.
В първото по делото заседание, ищецът не е променил основанието за своя иск и
продължава да твърди, че администрацията на ответника е бездействала да осигури
стоматологичното лечение на болните му
зъби. По делото безспорно са доказани множеството действия от страна на ответника
за стоматологичното обслужване, включително, че са му изготвени зъбни
протези. Доказателства по делото,
опровергават всички му оплаквания за липса
стоматологична помощ в Затвора –
Белене, както и твърденият отказ да се
изготвят зъбни протези. Моли да се отхвърли предявения пред съда иск като
неоснователен и недоказан. Свидетелските показания на И.Д.К. въобще не е ясно
дали се отнасят за исковия период. От показанията на свидетеля С.М.С., чрез
показанията на който е следвало да се установят психичните страдания на ищеца е
видно, че същият няма никаква представа за психическото му състояние. В този
смисъл, счита иска за недоказан и моли да се отхвърли. Моли да се осъди ищеца
да заплати сторените от ответника разноски в минимален размер от 100 лв.
Контролиращата страна - Окръжна прокуратура-Плевен, редовно уведомена
от предходно съдебно заседание, се представлява от прокурор Иво Радев. Счита,
че исковата молба е недоказана по своето основание и същество. От всички
събрани доказателства по делото може да се направи обоснован извод, че ГДИН и
конкретно затворническата администрация винаги е оказвала необходимото съдействие
и е осигурявала възможността за преглед и лечение на лишеното от свобода лице.
ГДИН не следва да носи отговорност за евентуално едно некачествено или
неадекватно лечение според съответния пациент. В този смисъл счита, че исковата
претенция е недоказана. Исковата молба следва да бъде отхвърлена и оставена без
уважение. Ако все пак съдът прецени, че съществуват достатъчно доказателства
исковата претенция да е доказана, моли да бъде определено обезщетение в
минимален размер по справедливост.
Административният съд-Плевен,
шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от справката на л.97, А.
търпи присъда в размер на 3 г. л.св. на основание чл.199 и чл.198 от НК, като наказанието
се изтърпява с начало 22.09.2016 г., а е постъпил в Затвора Белене на
07.10.2016 г. На 14.09.2017 г. е приведен в затвора Ловеч като ученик и на
24.04.2018 г. е върнат в Затвора - Белене. Видно от докладната записка на л.13
и приобщените към нея документи /л.л.14-16/, през исковия период ищецът 8 пъти
е преглеждан от дентален лекар. Видно от медицинската справка на л.17, А.
боледува от Лихен хроникус симплекс и я. на дванадесетопръстника. По отношение
на първото заболяване са представени амбулаторен лист /АЛ/ и рецепта /л.л.91, 92/.
Съгласно фиброгастроскопия /л.48/ от 03.10.2013 г., А. боледува от Улкус
вентрикули калозум. Видно от приобщеното копие на здравния картон /л.л.88-90/ А.
е консултиран с психиатър, но срещу подпис е отказал да приема лекарствата,
изписани от психиатъра.
По делото е приобщено писмо от
19.03.2018 г. на зам.главен директор на ГДИН /л.53/, с което А. е уведомен, че
лекарят по дентална медицина осигурява основния пакет от дентални дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК. Манипулациите извън този пакет се заплащат от
задължително здравно осигурените лица, съгласно Националния рамков договор. Протетечно
лечение на лишените от свобода се предоставя срещу заплащане съгласно Наредба
№2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. ГДИН няма правно основание да заплаща медицински услуги по
желание на пациента извън основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета
на НЗОК.
По делото са представени договори
за оказване на стоматологична помощ на лишените от свобода в Затвора - Белене
/л.л.94-96/, от които е видно, че в периода, посочен в ИМ, са сключени договори
от ГДИН за осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ по
дентална медицина за лишените от свобода, обслужвани от медицинския център при
Затвора - Белене.
С молба №16 от 04.01.2017 г.
/л.100/ А. иска да му бъдат направени изкуствени горни и долни протези от зъби.
В същия смисъл е молбата от 26.01.2017 г. /л.101/. И по двете е отбелязано, че
са изпълнени. Подавани са и молби за зъболечение от №1175 от 14.03.2017 г.
/л.103/ и № 1511 от 04.04.2017 г. /л.104/, на които също е отбелязано, че са
изпълнени.
По делото е приобщен
препис-извлечение от амбулаторен дневник на МДЦ „Св.Панталеймон“ ООД Плевен /л.л.155,156/,
съгласно който на 11.10.2016 на А. е извършен обстоен преглед със снемане на
зъбен статус и изготвяне на АЛ, като и екстракция на два постоянни зъба с
анестезия. Приложен е АЛ №119 от същата дата. Съгласно същия препис и АЛ №254
от 02.02.2017 г., е извършена екстракция на три постоянни зъба с анестезия. На
01.03.2017 г. на А. е извършен консултативен преглед, на 15.03.2017 г. е
направен отпечатък за протези, на 23.03.2017 г. втора мярка за горна и долна
частични протези, на 15.04.2017 г. снемане на височина на горна и долна
частични протези. Посочено е също, че зъбните протези не са заплатени. Съгласно
писмото на л.219, изготвените протези са били предадени на А. на 19.04.2017 г.
По делото е приобщена справка
от Д-р Б./л.161/, като съгласно същата, А. е посетил кабинета и еднократно на
19.05.2015 г., изваден му е долен ляв кътен зъб, и след това е имал два зъба на
горната челюст - кучешките, и 7 здрави зъба на долната челюст.
По делото са разпитани трима
свидетели. Св. С.М.С. заявява за периода 07.10.2016 г. - 14.09.2017 г. /л.136/,
че е бил в една група с ищеца, същият е приемал някакви лекарства. Св. знае, че
са му вадили зъби и са му направили зъбни протези. Не ги носи. Св. води дела с ГДИН,
защото на ищеца са направени зъбни протези, а на св. не са направени. На
няколко пъти са били в една и съща килия с ищеца. Ищецът не е изживял страдания,
не се е оплаквал, че се чувства подтиснат. Св. е виждал протезите, които са направени
през 2017 г.
Св. И.Д.К. заявява за периода
24.04.2018 г. - 20.10.2018 г., че ищецът постоянно се е оплаквал, че го болят венците,
че не може да яде постоянно. Ходел е на доктор, но не са му обръщали никакво
внимание. Бил е в напрежение, не е можел да яде, постоянно е замислен. Молил се
на зъболекари, боляло го е, от дъжд на вятър са му давали аналгин или парацетамол.
Подавал е молби, като са му казали да си намери пари и ще му направят зъбите. В
затвора зъболекар идва веднъж седмично, прегледите са с предварително записване.
Не знае на ищеца да са му правени снимки и зъбен статус. Не го е виждал с
протезите. Св. е на същата диета №1 - за я., както и ищеца, виждал го е с
вилица да прави пюре от картофите, които му дават за храна.
Ищецът признава пред съда
/л.136, гръб/, че са му направени зъбни протези за долна и горна челюст, но
заявява, че не са направени както трябва протезите, и не му вършат никаква
работа. Зъболекар е идвал в затвора, там са му дадени протезите. Отказали са му
да му направят такива втори път. Ищецът също признава пред съда /л.57/, че няма
друга здравна книжка освен представената по делото.
Св. д-р П.Г., разпитан на
23.01.2020 г., е призован пред съда с оглед изясняване на обстоятелствата: дали
е извършил снемане на отпечатък за изработване на протези на ищеца, дали някъде
го е описал, предал ли му е изготвените протези и всички действия, които е
предприел и си спомня по отношение на взимане на отпечатък и предаване на изготвените
протези на ищеца. Св. сочи, че най-вероятно той е снел зъбния статус по АЛ на
л.157. Ако зъбите са индикирани с код ЕР, което означава „корен“, това е
напълно невъзстановимо. Има спомен, че са правили протези с пациента. Щом е
отбелязано в журнала, „предаване на протези“, значи ги е предал. При
предаването има инструкции към пациента как да ги ползва. Обикновено протезите не
винаги стават, дори може да не влезнат от първия път, поради обемни изменения
на материалите в хода на работата. Няма спомен след като е предал протезите,
пациентът да идвал при него да му споделя, че не са му удобни и не може да ги
ползва. Предал е протезите в подвижната амбулатория, и св. лично ги е пробвал в
устата на ищеца. Предполага, че ако нещо му е убивало на момента, ако не е
коригирано веднага в деня на предаването, го е посъветвал да дойде на следващо
посещение, защото обикновено е необходима декубитална рана, особено при цели
протези. След предаване на протезите ищецът не е идвал на преглед. Самото изпробване
на протезите не се отбеля. някъде, под предаване на протеза се има предвид
нейното ажустиране в деня на предаването. Спомня си, че е вадил зъби на ищеца,
като същото се отбеля. в амбулаторния журнал и в АЛ. При изваждането на зъби се
поставя упойка - задължително. АЛ не са връщани на територията на затвора, тъй
като са набирани в Плевен в МДЦ. Доказателство за извършената работа е подписът
на пациента в здравната книжка. Прегледът е осъществяван на територията на
затвора, в подвижната амбулатория. На място на чернова се описва зъбният
статус, процедурата. След това при прибиране в Плевен се набират на компютър
въпросните АЛ. Състоянието пародонтоза се установява чисто клинично, особено
при лоша хигиена има много възпалени венци, изключително голяма загуба на кост,
която се отчита с оголване на кореновата повърхност и съответстваща подвижност.
Подписите на копията на здравноосигурителната книжка на л.110 и следващите са
негови.
По делото е назначена съдебно
медицинска дентална експертиза, чието заключение е приобщено на л.л.264-269.
Съгласно последното, зъбният статус на А. към 01.10.2016 г. е бил следният: на
горна челюст е бил наличен само 13 зъб - кучешки; долна челюст - 36 зъб е с
обтурация, 31 и 32 зъб са пародонтозни, 33 зъб е изваден, 41 зъб липсва, 42 и
43 зъб са налични, 45, 46, 47 и 48 зъби вероятно са били разрушени на нивото на
венеца; Според този статус ищецът предполагаемо е имал шест зъба с неясно ниво
на пародонтоза, както и четири кътни зъба с различна степен на разрушаване, в
периода от 01.102016 г. до 11.10.2016 г., когато е описан зъбният статус в АЛ
на л.158 от делото. На А. в периода 01.10.2016 г.- 22.10.2018 г. са извършени
следните манипулации: на 11.10.2016 г.: преглед, екстракция на постоянен зъб с
анестезия - 46 зъб, екстракция на постоянен зъб с анестезия - 47 зъб; на
19.10.2016 г.: екстракция на постоянен зъб с анестезия - 45 зъб; на 02.02.2017
г. преглед, екстракция на постоянен зъб с анестезия - 42 зъб, на 08.02.2017 г. екстракция
на постоянен зъб с анестезия - 37 зъб, на 09.02.2017 г. - екстракция на
постоянен зъб с анестезия - 47 зъб. Данни за проведено ортопедично лечение:
01.03.2017 г. - консултативен преглед, на 15.03.2017 г. - взет отпечатък за
протези, 23.03.2017 г. - втора мярка за горна и долна частични протези; 15.04.2017
г. - снемане на височина на горна и долна частични протези; 19.04.2017 г. -
предаване на протезите на ищеца. На 14.09.2017 г. е преведен в „Атлант“
гр.Троян и според апелът му /л.л.42,43 от делото/ там са извадени последните му
зъби. Други дентални процедури не са описани, наличието на пародонтални
изменения в челюстите може да обясни липсата на някои зъби, тъй като много напреднали
изменения биха могли да доведат до спонтанна загуба на зъб. При преглед на
04.10.2019 г. ВЛ е установило, че А. е с пълно обеззъбяване на двете челюсти. Има
следи от екстракцията на двата долни мъдреца - 38 и 48 зъби, но с неясна
давност, като лигавицата е без други видими изменения. Цялостният релеф и обем
на венците е запазен и е подходящ за протезиране. От представените от ищеца
протези е видно, че по време на изработването им единствените налични зъби на
ищеца са били 13, 33 и 43 /кучешки зъби/. Самите протези няма следи да са
използвани. Няма следи да са адаптирани или коригирани допълнително. Няма данни
за това как протезите са стояли в устата на ищеца и дали е имало несъответствие
между тяхната конструкция и анатомичното състояние на челюстите. При проверка
как стоят в устата на ищеца /в момента на прегледа/ ВЛ е установило, че горната
протеза не контактува правилно с горната челюст, има видима разлика между
сегашното анатомично състояние на горната челюст и контактната площ на
протезата. Протезата изглежда къса. Местата по протезата, вестибулумът
/областта зад горната устна/, и областта около туберкулите на горната челюст /в
задната част на челюстта/, от които зависи правилната й адаптация и задържане
към челюстта, не позволяват ефективно да бъдат коригирани, което я прави
негодна за употреба. Долната протеза има много големи разминавания между
сегашното анатомично състояние на долната челюст и контактната площ на
протезата. Разликата между състоянието на челюстта и контактната повърхност на
протезата не позволява адаптирането й в устата и успешното й коригиране, което
я прави негодна за употреба.
В о.с.з ВЛ допълва, че пародонтозата
не е заболяване, а дегенеративен процес, който е свързан със загуба на
свързващите съединителни тъкани зъбите и на костта, и до голяма степен се
определя от наследствеността на съответния пациент. Процесът е необратим,
веднъж започне ли, може само частично да бъде контролиран. Ако е много силно
изразен, може за по-малко от година да настъпи остра загуба на зъби. В АЛ е
споменато, че се отнася за много напреднал стадий на пародонтоза. Същата се
установява с рентгенова снимка, но може да се установи лесно и без рентгенова снимка,
само като се докосне зъба и той се клати. Относно болката, дори да има някаква
чувствителност, се усеща като притъпени болки, няма остри болки. При начален
стадий следва да се подобри значително личната хигиена, да се чисти плака, зъбен
камък, зъбите да се чистят редовно. Протези се правят при много напреднала
пародонтоза, като останалите зъби не са носещи, и не трябва да се натоварват.
При високорискови пациенти е най-добре да се извадят зъбите в един относително
кратък период от време, тъй като след всяко изваждане костта започва да се
прибира и се губи от обема. Дъвкателната функция е два вида - със зъби и без
зъби. Със зъби - храната се разкъсва, леко се смила и обработва, за да може
по-лесно да бъде усвоена от стомаха. Когато няма зъби, се говори за смачкване
на храната, т.е. няма разкъсване. Реално дъвкателната функция пак е налична, но
е нарушена и това може да доведе до по-лошо възприемане на храната в стомаха.
Реално пряко не се засяга хранителната функция. Ограничава, но не нарушава
хранителната функция. След предаване на протезите, и след като бъдат поставени
да лежат правилно, се налага да бъдат коригирани поне един или два пъти. Ако не
се носят протезите, настъпват анатомични промени в челюстта. Когато протезите
са били изготвени, не са лежали плътно в устата на ищеца с убеденост у ВЛ 99,9
%. При пародонтозата, която е дегенеративен процес, следва да се извадят
високорисковите зъби. Петте месеца от предаване на протезите до превеждането
в затвора Ловеч са достатъчно време за адаптиране на протезите.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковата претенция е
процесуално допустима, но неоснователна.
Съгласно чл. 285, ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2
на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Според правилото на чл. 205 от АПК
ответник са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. За да
бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат
доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по
силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС (в приложимата редакция ДВ, бр. 13 от 2017 г.) осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 е указано, че за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът счита, че нарушение на тази забрана би било и
лишаване от медицинско обслужване, изразяващо се в липса на зъболечение,
включително лишаване от право му бъдат направени зъбни протези, ако има нужда
от такива.
Нормативния акт, който урежда
медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г.
за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското обслужване се
осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона
за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване
и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите, затворническите
общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска
помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и
профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода лица. Изпращането на лишени от свобода за лечение на други
места се осъществява по препоръка и предписание на лекуващите лекари. Анализът
на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на
администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е
създаването на условия за опазване на физическото, включително денталното, и
психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание, чрез осигуряване на
медицинско обслужване.
Видно от събраните по делото
доказателства, на ищеца е било осигурено медицинско обслужване, включително зъболечение.
Същият е подавал писмени молби за осигуряване на зъболечение и направа на
протези, като последната е от 04.04.2017 г. Видно от приложения препис - извлечение
от амбулаторния дневник, последният преглед на А. е от 15.04.2017 г., и
многократно е преглеждан и лекуван преди тази дата, с оглед което съдът приема,
че отразеното като резолюция на подаваните молби, че са изпълнени, отговаря на
истината. Видно от приложеното копие на здравноосигурителната книжка, А. е
провеждал зъболечение през 2014 г., когато също е бил в затвора, и след
настоящето постъпване в затвора от 22.09.2016 г. През периода, когато не е бил
в затвора, на 19.10.2015 г. същият е прегледан от Д-р Б.в гр.Русе, като видно
от приобщените доказателства, към онзи момент е имал два зъба на горната челюст
/кучешките/, а на долната челюст е имал седем здрави зъба, както и разрушени
десни кътни зъби.
В този смисъл е и
заключението на ВЛ, което подробно посочва в заключението си, че още на
11.10.2016 г., което е четири дни след постъпване на ищеца в затвора Белене, са
прегледани зъбите му и са извършени процедури. Това е продължило във времето,
като са извършени няколкократни прегледи и процедури, и на 19.04.2017 г. на
ищеца са били предадени изработените изкуствени челюсти /зъбни протези/. Видно
от показанията на св.Г. - зъболекаря, който го е лекувал, същите протези са
били изпробвани, като са поставени в устата на ищеца. От заключението на ВЛ е
видно, че изготвените протези почти винаги се нуждаят от последващи промени, за
да могат да се използват удобно и без болки. За тази цел пациентът /в случая
ищецът/ е следвало да се обърне отново към зъболекаря. В случая, нито се
твърди, нито има доказателства за това, че ищецът е поискал нов преглед след
предаването на протезите, или се е оплакал на затворническата администрация, че
поради каквито и да са причини не може да използва изготвените и предадени му
зъбни протези. Когато протезите не се употребяват, настъпват анатомични промени
в челюстта, както сочи ВЛ. Дори ако се допусне, че още при поставянето на
протезите същите не са ставали на ищеца, за каквато вероятност сочи ВЛ, именно
ищецът е следвало да поиска направата на нови протези, доколкото
затворническата администрация няма как да знае за проблема на ищеца, ако не е
информирана. Лечението на ищеца не представлява принудително лечение по смисъла
на Закона за здравето, и при липса на искане от страна на ищеца зъбите му не
могат да бъдат лекувани, нито да му бъдат изработени зъбни протези. В случая нови
искания от страна на ищеца след предаването на вече изработените зъбни протези,
отправени до зъболекаря или до администрацията, не са налице.
С оглед проведеното
зъболечение след постъпването на ищеца в Затвора Белене съдът приема, че не са
основателни твърденията, че провеждането на такова лечение му е отказано и е
налице бездействие на администрацията на ответника. Напротив, от събраните
доказателства се установява, че подадените молби за зъболечение са изпълнени и
същото е проведено, доколкото ВЛ е установило, че при постъпването в затвора А.
е имал шест зъба с неясно ниво на пародонтоза, както и четири кътни зъба с
различна степен на разрушаване. Липсва бездействие на ГДИН по отношение на провеждане
на зъболечение. Доколкото ищецът не е поискал зъбен преглед и поради това не е преглеждан
от зъболекар след 19.04.2017 г., не става ясно кога е загубил последните си
зъби, като ВЛ е установило, че същите не са налице при прегледа на 04.10.2019
г. Видно от същото заключение на ВЛ, при пародонтоза зъби могат да се загубят и
спонтанно. Доколкото са направени частични протези, не му е отнето правото да
се храни нормално, още повече че ВЛ сочи, че при липса на зъби дъвкателната
функция пак е налична, но е нарушена и това може да доведе до по-лошо
възприемане на храната в стомаха. Обаче реално пряко не се засяга хранителната
функция.
Направата на протези се
признава както от св. С., така и от самия ищец пред съда, установена е и от ВЛ,
на което протезите са били представени от самия ищец. Съдът цени това признание
на ищеца в частта му, в която се признава неблагоприятен за ищеца факт, а
именно че са му направени частични протези. На основание чл.144 АПК вр. с чл.
175 от ГПК признанието на този факт следва да се прецени от съда с оглед на
всички обстоятелства по делото. Съдът с оглед приобщената медицинска
документация за проведено зъболечение и заключението на ВЛ приема, че на ищеца
е проведено зъболечение, като са му направени частични протези. Твърденията в
хода на делото, че същите не му вършат никаква работа още към момента на
предаването им, са недоказани. Видно както от заключението на ВЛ, така и от
показанията на св.Г., обикновено се налага да се направят промени в протезите,
за да могат да се ползват удобно. За тази цел лицето следва да поиска
извършването на такива промени от зъболекаря. ВЛ заявява в съдебно заседание,
че за петте месеца от предаване на протезите до превеждането в затвора Ловеч са
достатъчно време за адаптиране на протезите. Това адаптиране не е извършено,
тъй като ищецът не се е оплаквал и не е поискал тяхната промяна. А ако
действително същите протези не могат да се променят, и не могат да се ползват,
е следвало да отиде на преглед при зъболекар, който да установи този факт и да
изработи нови протези. Няма данни за пречки за преглед при зъболекар, нито има
твърдения за отказ от извършването на такъв преглед, или отказани молби за
преглед от зъболекар от страна на затворническата администрация след предаване
на протезите, поради което не може да се приеме, че е налице лишаване от
медицинска и конкретно от дентална помощ.
Следва да се посочи, че
твърденията на ищеца, че през 2017 г. е започнал да получава кризи, изразяващи
се във виене на свят, пресъхване на устата, гадене и е получил изострена я. са
недоказани. От приобщената медицинска документация е видно, че ищецът има кожно
заболяване, което е лекувано, а язвената болест е установена още през 2013 г. Същият
е поставен на диета за тази болест, видно и от показанията на св.К., а видно от
приобщеното копие на здравния картон /л.л.88-90/, А. не е посещавал здравния
център с оплакванията, посочени в ИМ. Същият е консултиран с психиатър, но
срещу подпис е отказал да приема лекарствата, изписани от лекаря-психиатър. С
оглед на тези факти липсва бездействие на затворническата администрация, същата
му е осигурила необходимото лечение, но ищецът не го изпълнява - отказва да
приема лекарствата, изписани от психиатър, не е поискал адаптация и не ползва
направените му частични зъбни протези.
По отношение на останалите
твърдения на страните съдът съобразява следното:
Липсват доказателства, че
зъбите са изваждани без упойка, напротив - същите са били екстрахирани с
анестезия, както сочи ВЛ и разпитаният свидетел д-р Г.. Липсата на подписи на
АЛ е по причина, че същите се съставят на компютър в Плевен, и тяхното
съставяне не е възможно в подвижната амбулатория, която посещава затвора
Белене. За извършените процедури ищецът се е разписвал в здравноосигурителната
книжка. Както посочва ВЛ, при пародонтозата не е налице остър зъбобол. Какво е
необходимото дентално лечение на А. е решавал лекуващият зъболекар, и няма
доказателства, че същото е неправилно. Както посочва ВЛ, при пародонтозата,
която е дегенеративен процес, следва да се извадят високорисковите зъби.
С оглед изложеното липсва
твърдяното от ищеца нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, здравето на последния не е
увредено поради липса на възможност за лечение. Същият своевременно е лекуван
по отношение на болните си зъби, след като е поискал това, като е получил и
частични изкуствени челюсти /протези/, въпреки че същите не са заплатени. Същият
няма основания да бъде принуден насила да бъде лекуван с лекарствата, изписани
от психиатър - доказателства за принудително лечение не са събрани по делото,
нито има твърдения за необходимост от такова лечение.
С оглед на изложеното, съдът счита, че в случая липсва
твърденият отказ от медицинско обслужване, изразяващо се в липса на зъболечение
и направа на зъбни протези, като на А. е извършено своевременно такова лечение
и са му направени необходимите му зъбни протези. Не е могъл да използва същите,
тъй като не е посетил зъболекаря и не е поискал адаптирането им, което почти
винаги е необходимо. За другите му заболявания също е осигурено лечение. По
тази причина съдът приема, че ищецът не е бил поставен при нечовешки условия на
живот, с което да са нарушени човешките му права според чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
С оглед осигуреното медицинско и в частност
зъболечебно обслужване, липсва вреда, която да му е причинена, още по-малко
такава, причинена от незаконни актове, действия или бездействия на
затворническата администрация. Не са
налице незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация по
отношение на ищеца, които са причинили болки и страдания поради изваждане на
всички зъби вследствие на неоказана медицинска дентална помощ, и оттам да са
довели до уронване на човешкото му достойнство или породили чувство на страх,
незащитеност или малоценност като пряка последица.
Предвид горепосоченото искът срещу ГДИН следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото,
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно
чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е
искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на
чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този
смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№
6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от горното, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля искова молба на Н.Д.А.,*** срещу ГДИН, гр.
София с искане за изплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания поради изваждане на
всички зъби вследствие на неоказана медицинска дентална помощ в периода
от 01.10.2016 година до подаване на исковата молба – 22.10.2018 година
Оставя без уважение искането на процесуален представител на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Административен
съд Плевен в 14-срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: /п/