№ 112
гр. Търговище, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20223530200045 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Х. Р. от град Търговище против
Наказателно постановление №21-1292-002120/23.11.2021г. на Началник
сектор „ПП“ към ОДМВР - Търговище. В жалбата се изразява несъгласие с
приетите фактически констатации и направени правни изводи в НП като се
изтъкват допуснати съществени нарушения на процесуалния закон по
смисъла на чл. 42 ал.1 т.4 и т.5 ЗАНН, по чл. 52 ал.4 и чл. 53 ЗАНН и по чл. 57
т.5, 6 и 7 ЗАНН. Ето защо моли за пълната отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно. В с.з. жалбата се поддържа от
процесуалния пълномощник адв. Й.К. от ТАК, който допълва, че описаната в
НП фактическа обстановка относно нарушението по чл. 44 ал.1 ЗДП е
възприета едностранчиво само въз основа на показанията на другия участник
в ПТП, поради което визира неправилно приложение на материалния закон.
Досежно нарушението по чл. 123 ал.1 т.3 б.в ЗДП изтъква маловажност на
случая, тъй като жалбоподателят бил принуден да напусне мястото на ПТП
заради агресивното поведение на другия участник. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Началник Сектор „Пътна
1
полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, се представлява от
гл.юрисконсулт Л.Ж., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалваното НП.
По допустимостта на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е
подадена от визираното като нарушител лице в законния срок за обжалване
на НП, намира същата за редовна и допустима.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН
с.GA №496174 от 25.10.2021г. е констатирано, че на 25.10.2021г., в 08.40 ч. в
гр. Търговище, по ул.“И.“ до № *, с посока на движение към кръстовището на
ул.“С.“ водачът Н. Х. Р. от град Търговище управлява товарен автомобил
“Фиат Дукато” с рег. №****** – собственост на „Вижън Аксесърис“ООД със
седалище в гр. Търговище, като при разминаване с насрещно движещия се
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“с рег.№ *****, управляван от
правоспособния Н. Д. Б., не осигурява достатъчно странично разстояние
между превозните средства и го блъска с лявото странично огледало в ляво
странично огледало, с което допуска ПТП с материални щети. При наличие
на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява
службата за контрол“. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл.
44 ал.1 ЗДП и чл. 123 ал.1 т.3 б.В ЗДП. Актът е подписан от актосъставителя,
един свидетел и визирания нарушител. От приложената по делото
АНПреписка е видно, че в рамките на приложимия към онзи момент 3-дневен
срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН е депозирано писмено възражение против
съставения АУАН. В същото визираният нарушител е посочил, че при
разминаване другият участник се е насочил в дясно към неговата лента и
въпреки предприетото и от него отклонение в дясно не е успял да избегне
удара. Във възражението е описано, че другият водач се е държал агресивно и
е хвърлил към жалбоподателя паднал след ПТП в лентата на жалбоподателя
елемент от автомобилите. Именно това поведение е описано като причина
жалбоподателят да потегли от мястото на ПТП. По преписката са изготвени
две докладни записки като в първата актосъставителят е описал, че при
пристигане по сигнал на място на ПТП са заварили само другия водач и
автомобила му като са констатирали счупено ляво странично огледало на
2
същия, парчетата от което били в лентата на движение на същия автомобил.
Отразено е, че след телефонно обаждане до жалбоподателя същият се върнал
на мястото след 20 минути. В другата докладна записка са обсъдени
постъпилото възражение и първата докладна записка, както и видяното при
прегледа на приложения към възражението диск с видеозаписи от камера в
района на ПТП. В същата е прието, че жалбоподателят е навлязъл в
насрещната пътна лента и по този начин е предизвикал ПТП, като е напуснал
мястото на същото. Посочено е, че нарушението не е маловажно по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН и след направената
проверка по случая е издадено обжалваното Наказателно постановление №
21-1292-002120/23.11.2021г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – гр. Търговище, в което са възприети изцяло и описани по
идентичен начин фактическите обстоятелства, отразени в АУАН. По така
изложените факти са приети за извършени три административни нарушения :
„1/ по чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП – при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както
и не изпълнява указанията й; 2/ по чл. 44 ал.1 ЗДвП – водачът не осигурява
достатъчно странично разстояние при разминаване. ПТП“. В санкционната
част на НП са определени следните наказания: на основание чл. 175 ал.1 т.5
ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец; на основание чл. 179 ал.2 вр.с чл. 179 ал.1 т.5 предл.V ЗДвП глоба в
размер на 200 лева. Като доказателство е приет и Протокол за ПТП №1763706
от 25.10.21г., в който е описано станалото на същата дата в 08.40 часа ПТП, в
който като причина за ПТП е прието поведението на жалбоподателя, който не
осигурява достатъчно странично разстояние с движещия се друг участник,
блъска го странично и причинява ПТП с материални щети. За изясняване на
фактическите обстоятелства по случая в съдебно заседание са допуснати и
разпитани като свидетели актосъставителя С.Х., свидетеля по акта Й.Й. и
другия участник в ПТП Н.Б.. По делото е допусната и извършена съдебна
видео-техническа експертиза на приложения към възражението на
нарушителя диск с видеофайлове и на допълнително представения от
жалбоподателя диск с видеофайлове, като според експертното заключение
при прегледа на тези дискове не са установени признаци на неправомерна
намеса.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът направи
3
следните правни изводи: АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице,
овластено за целта съгласно т.1.3 от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. Същият притежава предвидените в чл. 42
ЗАНН реквизити. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т.2.7 от Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Подобно на
АУАН, и НП съдържа предвидените от чл. 57 от ЗАНН задължителни
реквизити с изключение на реквизита по чл. 57 ал.1 т.5 предл.посл ЗАНН –
посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението. Значението
на липсващият реквизит и въпроса дали липсата му води до съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя,
съдът ще обсъди в рамките на анализа на събраните доказателства относно
правилното приложение на материалния закон.
В обжалваното НП са констатирани като извършени от жалбоподателя
две отделни административни нарушения. Относно първото нарушение по чл.
123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП съдът намира, че са налице категорични и
неопровергани доказателства, установяващи същото. Показанията на
свидетелите Х. и Й. са еднопосочни и ясни, че в момента на пристигането им
на мястото на настъпилото ПТП жалбоподателят и управляваният от него
автомобил не са били там. По данни от другия участник в ПТП относно
регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя,
последният е издирен и му е указано по телефона да се върне на мястото на
ПТП. Според свидетелите жалбоподателят пристигнал на мястото след около
20-30 минути и се оплакал, че е напуснал мястото след настъпване на ПТП
поради спречкване с другия участник. Данни за възникнало напрежение
между двамата участника в ПТП се откриват и на кадрите от подложените на
експертиза видеофайлове, на които се вижда как слезлият от т.а.“Фолксваген“
водач взима падналия на пътното платно правоъгълен предмет и се
приближава до шофьора на т.а.“Фиат Дукато“, хвърляйки предмета към
водача през смъкнатия прозорец на т.а.“Фиат Дукато“ и се отдръпва. Свид. Б.
също разказва за спречкване с жалбоподателя, при което последният
напуснал мястото на ПТП. За такова спречкване сочи и жалбоподателя във
възражението си срещу АУАН. При тези доказателства категорично се
установява, че жалбоподателят не е спазил законовото си задължение като
участник в ПТП при липса на съгласие между участниците в произшествието
4
относно обстоятелствата, свързани с него, да уведоми съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, без да
напуска местопроизшествието. В случая е налице спор между двамата
участника относно причината за настъпване на ПТП и докато другият
участник е останал на мястото и е сигнализирал на МВР, жалбоподателят не е
изпълнил това си законово задължение. Съдът не намира, че са налице
уважителни причини за неизпълнение на това законово изискване, тъй като
дори и да е било налице агресивно поведение от страна на другия участник,
жалбоподателят е можел да се придвижи временно на разстояние от мястото,
да уведоми по телефона МВР и след това да се върне. В случая се е наложило
по данни от другия водач жалбоподателят да бъде установяван и издирван от
полицаите и едва след като е бил повикан от тях се е върнал на мястото на
ПТП. Това поведение не носи характеристиките на маловажен случай, тъй
като не е с по – ниска степен на обществена опасност от други подобни
случаи. При положение, че другият водач не бе дал точни данни за
регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил, то би
се стигнало до невъзможност да се установи другия участник в ПТП. Ето
защо съдът намира, че АНОрган е установил прецизно фактите по първото
нарушение въз основа на събраните данни и правилно е подвел същите под
съответната правна норма, посочена като нарушена. АНОрган правилно е
подбрал санкционната норма на чл. 175 ал.1 т.5 ЗДП, налагайки предвидените
в условията на кумулативност две административни наказания в
минималните им размери : глоба в размер от 50 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.
Второто нарушение е квалифицирано от актосъставителя и АНОрган по
чл. 44 ал.1 ЗДвП, съгласно който при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства. Както се посочи по
– горе в НП АНОрган не е посочил доказателствата, въз основа на които е
приел за извършени описаните административни нарушения. В хода на
съдебното следствие по делото съдът събра писмени и гласни доказателства,
и прие заключение от допуснатата СВТЕ. Свидетелят Х. – актосъставител,
пояснява в показанията си, че при решаване на въпроса за виновния за ПТП
водач решаващо значение е имало местоположението на намерените счупени
парчета от огледала по пътното платно, както и обясненията на останалия на
5
мястото участник в ПТП. Според същия, тъй като парчетата от счупеното
огледало са намерени в лентата за движение на другия участник – свид. Б., за
виновен е приет водачът Р., който според тази находка е навлязъл в
насрещната лента и е причинил ПТП. Свид. Й. също посочва, че всички
парчета от счупените огледала са били в лентата за движение на водача Б..
Същевременно от записите на поставените в близост камери се вижда как
непосредствено след разминаването на двете МПС и последвалото им
спиране водачът на другия микробус слиза и взима от пътното платно
правоъгълен тъмен предмет и го хвърля към жалбоподателя, т.е. в неговата
лента. В случая не може да се приеме категорично, че местопроизшествието е
било напълно запазено предвид факта, че свид. Б. е върнал управляваното от
него МПС назад и е паркирал на тротоара, жалбоподателят не е останал на
място и е продължил движението си, а по пътя са минали и други
автомобили. При това положение трудно би могло да се приеме, че най –
показателният критерий за причината за настъпилото ПТП е
местонахождението на парчетата от счупените огледала. Двамата участници в
ПТП дават съвсем противоположни сведения относно тази причина: свид. Б.
сочи, че жалбоподателят е навлязъл в неговата лента за движение, докато
жалбоподателят Р. описва подробно в подаденото срещу АУАН възражение и
в жалбата си как свид. Б. е навлязъл в момента на разминаване в неговата
лента за движение и въпреки предприетото от жалбоподателя Р. завиване
максимално в дясно, е последвал удара в страничните огледала на двете
МПС. От прегледаните видеозаписи на монтираните в близост до мястото на
ПТП камери не се изяснява въпроса за причината за ПТП поради тентата,
закриваща обсега на камерата към мястото на разминаването, в какъвто
смисъл е и експертното заключение. При това положение съдът намира, че
описаното в НП административно нарушение по чл. 44 ал.1 ЗДвП не е
доказано като авторство. Липсват необходимите категорични доказателства,
които да установят, че именно жалбоподателят е причинил ПТП с това, че
при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства. Липсващите необходими доказателства
препятстват установяване на нарушението както от обективна, така и от
субективна страна. В този смисъл липсата реквизит по чл. 57 ал.1 т.5
предл.посл.ЗАНН се явява нарушение на процесуалния закон, тъй като не
позволява на страните в АНПроизводство и на съда да разберат точно въз
6
основа на какви доказателства е направен извода за извършването на това
нарушение. Липсата на събрани категорични доказателства и в хода на
съдебното следствие, които да изяснят елементите от състава на това описано
в НП нарушение, води до извода за недоказаност на последното и
респективно до незаконосъобразност на НП в тази му част поради нарушение
на материалния закон.
Поради изложените аргументи и направени изводи съдът счита, че
процесното НП следва да бъде отменено поради нарушение на материалния
закон в частта, с която е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.44 ал.1 ЗДвП и в частта, с която на същия на основание чл. 179 ал.2 вр.с чл.
179 ал.1 т.5 предл.V ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева. В останалата му част НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
По отговорността за разноски – С оглед крайния изход на спора, и
двете страни имат право на разноски по съразмерност. По делото е налице
направена претенция за присъждане на сторените съдебни разноски само от
страна на жалбоподателя, който е направил реални разходи за платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН
в производствата пред районния и административния съд и в касационните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и
плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена
частично и обжалвания акт е отменен само в частта за едното от двете
описани в същия административни нарушения. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Следователно при частично уважаване на
подадената жалба и частична отмяна на обжалваното НП, и при направена
претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство
разноски съразмерно на уважената част от жалбата. В случая съдът приема, че
АНОрган следва да заплати ½ от реално сторените разноски, предвид
7
отмяната на НП само в частта за едното от двете констатирани нарушения.
Ето защо ОДМВР - Търговище като разпоредител с бюджетни средства
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 150 лева.
Същевременно в хода на настоящото производство е направен разход от
бюджета на съда за плащане на пътни разходи на един свидетел – 18.95 лева,
както и са изплатени разходи в полза на ОДМВР – Търговище в размер на
161.68 лева за извършване на СВТЕ. Предвид съразмерното разпределение на
направените разноски, обусловено от изхода на делото, следва поетите
предварително от съда разходи да се разпределят по равно между страните. В
този смисъл всяка от двете страни следва да заплати по бюджетната сметка на
РСТ сумата от по 90.32 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1292-002120/23.11.2021г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище В ЧАСТТА,
в която е прието, че Н. Х. Р. от град Търговище е извършил административно
нарушение по чл.44 ал.1 ЗДвП и В ЧАСТТА, в която на Н. Х. Р. от град
Търговище на основание чл. 179 ал.2 вр.с чл. 179 ал.1 т.5 предл.V ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, като
незаконосъобразно,
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част като законосъобразно и
правилно Наказателно постановление № 21-1292-002120/23.11.2021г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Търговище, с което на
Н. Х. Р. от град Търговище за извършено административно нарушение по чл.
123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП са наложени следните административни наказания:
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец, на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН ОД на МВР - Търговище със
седалище в град Търговище, представлявано от директора М. М., да заплати
на Н. Х. Р. от град Търговище ЕГН – **********, сумата в размер на 150.00
/сто и петдесет/лева, представляваща ½ от направените разноски в
настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА ОД на МВР - Търговище със седалище в град Търговище,
представлявано от директора М. М., да заплати по сметка на РС – Търговище
сумата в размер на 90.32 /деветдесет лева и 32 ст./лева, представляваща ½ от
изплатените от бюджета на съда суми за направени пътни разходи от
призован свидетел и за извършване на съдебна видео-техническа експертиза.
ОСЪЖДА Н. Х. Р. от град Търговище ЕГН – **********, да заплати по
сметка на РС – Търговище сумата в размер на 90.32 /деветдесет лева и 32
ст./лева, представляваща ½ от изплатените от бюджета на съда суми за
направени пътни разходи от призован свидетел и за извършване на съдебна
видео-техническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9