№ 493 / 24.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Монтана, 23.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -. МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 4049 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Б.” АД седалище и адрес на управление гр.С. З., представлявано от Изпълнителния директор Х. Г. Б. против И.Б.Д. и М.Б.Д. xxx. Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД -. за относителна недействителност по отношение на ищеца на извършена от първия ответник сделка на разпореждане с негово наследство, останало от М. М. Д., в полза на втория ответник, целяща да увреди кредитора-.ищец.
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2017г. "И. -. К." ООД, с ЕИК 2.., със седалище и адрес на управление: гр. В., ул."С. С." № 2.., вх. А., ап. 2. е издало в полза на „Б.” АД Запис на заповед, като се е задължило да плати сумата 84 038 лв., с падеж на задължението -. 30.09.2017г. Поддържа се, че Авалирал поръчител по описаното по-.горе задължение по записа на заповед от 23.02.2017г. е първия ответник И.Б.Д., като авалът е учреден редовно чрез едностранно волеизявление на авалиста изразено върху записа на заповед и положен подпис собственоръчно от първия ответник.
С оглед на гореизложеното и тъй като дължимата сума по Записа на заповед не е била заплатена на падежа, поддържа, че дружеството е депозирало заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 9 ГПК във вр. с чл. 418 ГПК. Въз основа на подаденото заявление се е образувало ч.гр.д. по описа на Районен съд – В., като съдът го уважил в цялост и въз основа на процесния Запис на заповед е издал в полза на дружеството-.ищец Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.10.2017г. и Изпълнителен лист от същата дата за сумата от 84 038 лв. дължима по запис на заповед с дата на издаването й 23.02.2017г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума, считано от 03.10.2017г. до пълното изплащане на вземането. както и за сумата от 1830,76 лв., представляваща разноски.
Твърди се, че на 08.11.2017 год. ответникът И.Б.Д. продал на втория ответник и негова сестра М.Б.Д., наследеното от М. М. Д., б.ж. на град Монтана наследство, изцяло без посочване на неговите предмети за сумата от 7 000 лв (седем хиляди лева). Във връзка с горното бил изготвен Договор за покупко-.продажба на наследство, който бил вписан по надлежния ред в Службата по вписванията в гр.Монтана.
Въз основа на гореизложеното следва, че дружеството има качеството кредитор, като разполага с вземане срещу длъжника и един от ответниците И.Б.Д., което вземане е съществуващо и неудовлетворено и към настоящия момент. Вземането е възникнало преди продажбата на наследството, която се явява увреждащо действие по отношение на кредитора, тъй като по този начин длъжникът е увеличил платежната си неспособност и по този начин ще се затрудни удовлетворението на кредитора. Поддържа, че първият ответник е знаел за
увреждането на интереса на кредитора, тъй като е наясно, че има кредитор и с извършеното действие уврежда правото на ищцовото дружество да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Вторият ответник се поддържа, че също е знаела за увреждането. Сделката е осъществена между роднини, А. съгласно чл.135, ал.2. от ЗЗД „Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника“.
С оглед на гореизложеното заявява, че за ,,Б.” АД възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ,,Б.“ АД на Договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписванията гр.Монтана, с който отв. И.Б.Д. е продал на отв. М.Б.Д. наследеното от М. М. Д., б.ж. на град Монтана наследство изцяло без посочване на неговите предмети за сумата от 7 000 лева.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД да обяви за относително недействителен по отношение на ,,Б.“ АД Договор за продажба на наследство, вписан в Служба по вписванията гр.Монтана с вх.рег. № 5./08.11.2017г., акт №3., том 6, партидна книга 1., с който И.Б.Д. е продал на М.Б.Д. наследеното от М. М. Д., б.ж. на град Монтана наследство, изцяло без посочване на неговите предмети за сумата от 7 000 лева.
В исковата молба са заявени доказателствени искания -. приемане на приложени документи, допускане на допълнителни доказателства.
От ответника М.Б.Д. е получен писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК и е взето становище по предявените искове, от което съдът обосновава извод за неоснователност. Ответникът поддържа, че категорично не е знаела за въпросния запис на заповед, както и че брат й И.Б.Д. е имал отношения с ищцовото дружество. Твърди, че въпреки роднинската си връзка не поддържат никакви контакти от дълги години и дори не е знаела, че брат й е управител на „И. К.” ООД, А. по повод продажбата на наследството, заявява, че няколко дни преди подписването на договора за продажба първия ответник й се обадил, за да я попита би ли желала да закупи неговата част от наследството, останало от техния общ наследодател. Поддържа, че се е намирала в обективна невъзможност да знае, че купувайки от отв.И.Б. неговата част от наследството, извършва сделка, увреждаща интересите на ищцовото дружество, с оглед липсата на всякакви контакти помежду им от дълги години.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Заявява искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.
От ответника И.Б.Д., чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, адв.Е.А.., е получен писмен отговор, в който поддържа, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Заявява, че предявения иск е и недопустим, тъй като по своя характер искът по чл.135 ЗЗД е допустим само и единствено от кредитора към длъжник, А. в настоящия случай той е поръчител, не е длъжник или съдлъжник, А. „гарант” за събираемостта на вземането на кредитора към длъжника.
На следващо място оспорва записа на заповед, тъй като не е спазена специалната форма, съответно и авала е нищожен, при което положение ищцовото дружество няма качеството на кредитор спрямо него и съответно не съществува вземане, което да е възникнало преди продажбата на наследството и с това действие да е увреден кредитора. Оспорва съдържанието, ръкописния текст и подписа в записа на заповед от 23.02.2017г., като твърди, че документа не е попълнен и подписан от същото лице. Заявява искания за допълнителни доказателства, допускане на съдебно-.почеркова експертиза.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установени следните релевантни за спора факти:
Ищецът „Б.” АД е кредитор на ответника И.Б.Д. по силата на Запис на заповед от 23.02.2017г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 09.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4609/2017г. на РС гр.В., по силата, на който ответникът И.Б.Д. е осъден да заплати на кредитора си (ищеца) сумата от 84 038 лева, както и законната лихва върху главницата от 03.10.2017г. до окончателното изплащане, А. също така и сумата от 1830.76 лева разноски по делото. По делото липсват доказателства това задължение на първия ответник да е изпълнено.
На 23.10.2017г. „И. К.” ООД със седалище и адрес на управление гр.В. е издало в полза на ищеца „Б.” АД, запис на заповед, като се е задължило да плати сумата от 84 038 лева, с падеж на задължението 30.09.2017г. По записа на заповед авалирал поръчител по описаното по-.горе задължение е ответникът И.Б.Д.. Авалът е учреден чрез едностранно волеизявление на авалиста изразено върху записа на заповед и положен подпис собственоръчно от ответника, като по този начин е спазено изискването за формата на менителничното поръчителство /авала/.
След издаване на посочения запис на заповед, на 08.11.2017г. с Договор за покупко-.продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в Служба по вписванията при РС гр.Монтана с вх.рег. № 5./08.11.2017г., акт №3., том 6, партидна книга 1., първия ответник И.Б.Д. продава на втория ответник М.Б.Д., наследеното от М. М. Д., б.ж. на град Монтана наследство, изцяло без посочване на неговите предмети, за сумата от 7 000 лева.
Видно е, че прехвърлителната сделка е извършена след подписване на Записа на заповед от 23.02.2017г., т.е. след като вземането на ищеца по записа на заповед е възникнало и е станало изискуемо.
Видно от Удостоверение за наследници, ответниците са в родствени връзки помежду си, брат и сестра.
Установено е също така от показанията на разпитаните свидетели А. И. П. и Н. З. Н., познати и на двамата ответници, че същите от няколко години не поддържат отношения и нямат контакти, не си говорят, като причината за това е поведението на ответника И.Д., който дължал пари на други хора. Свидетелят А. И. П. твърди, че ответницата М.Б. му казала относно брат си „тоя човек направо ни разсипа, дължи пари и не искам да го виждам и не искам да го чувам”. Свидетелят твърди, че имат обтегнати отношения, заради задължения на първия ответник „към кой ли не”. В същата насока свидетелства и свид. Н. Н., който поддържа, че брата и сестрата не си говорят от около 4-.5 години, като причината за това била, че И. имал да дава пари на сестра си и от там имат проблем. И двамата свидетели поддържат, че фактите, които изнасят ги знаят от ответницата М.Б., с която са и съседи, поддържат нормални отношения с нея, познават и брат й, но не знаят с какво се занимава. Фактите, които изнасят разпитаните свидетели не са от техни непосредствени и лични впечатления, А. обстоятелства, които са им известни от ответницата М.Б., която е ответник и в това си качество е заинтересована от изхода на делото. Свидетелите освен това не поддържат някакви конкретни факти и данни, показанията им се непоследователни и не на последно място са изолирани, не се подкрепят от останалите доказателства по делото, с оглед на което съдът не ги кредитира като обективни и достоверни.
При така установените факти от събраните по делото доказателства се налагат следните правни изводи:
За успешното провеждане на Павловия иск по чл.135 от ЗЗД е необходимо наличието на три кумулативни предпоставки: 1) наличие на действително вземане в полза на кредитора-.ищец по отношение на ответника; 2.) действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора и 3) субективния елемент-.знание за това увреждане у длъжника. Елементите на третата предпоставка се различават в зависимост от това, дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато действието на длъжника се изразява в сключването на възмездна сделка, законът предвижда знанието да е налице както у длъжника, така и у третото лице, с което той е договарял. При безвъзмездните сделки е достатъчно само длъжникът да знае, че с действията си уврежда кредитора.
В настоящия случай сделката, която се твърди, че е увреждаща кредитора, е възмездна – продажба на наследство.
За да е основателен иска, следва да са налице всички изброени елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Тежестта за доказването им лежи върху ищеца, освен в хипотезата на чл. 135, ал.2. ЗЗД, който е установил една оборима презумпция в полза на ищеца и тежестта за нейното опровергаване лежи върху ответника. Тази хипотеза е приложима за настоящия случай, тъй като купувачът по сделката е в роднински връзки с продавача, същите са сестра и брат. Следователно тази предпоставка – знание у третото лице, с което длъжникът е договарял, подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответниците по оборване на установената от закона презумпция по чл135, ал.2. ЗЗД.
Районен съд-.Монтана в настоящия му състав намира, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД.
Правото на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличието на действително неудовлетворено вземане, което може дори да не е изискуемо или ликвидно или установено с влязло в сила решение, като ищецът следва да установи единствено качеството си на кредитор като материално правна предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване.
Ищцовото дружество притежава качеството кредитор по отношение на първия ответник съгласно Запис на заповед от 23.02.2017г., въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №3218/09.10.2017г. и Изпълнителен лист от 09.10.2017г. Качеството кредитор е безспорно установено спрямо ответника И.Б.Д..
По отношение на обстоятелството налице ли е увреждане на интересите на кредитора с извършената сделка, обективирана в Договор за продажба на наследство от 08.11.2017г. следва да се има предвид установилата се трайна съдебна практика на ВКС, съгласно, която се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат правата на кредитора спрямо длъжника -. когато длъжника се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Така за извода за наличието на "увреждащо действие", като предпоставка за уважаването на предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, достатъчно е само по себе си сключването от длъжника на сделка с трето лице, с която длъжника се разпорежда със собствения си имот и така намалява имуществото си, с което кредитора му може да се удовлетвори при принудително изпълнение за вземането си. Не е необходимо в тази връзка да се изследва възможността дали кредитора може да се удовлетвори за вземането си от останалото имущество на длъжника. „Увреждане” по смисъла на чл. 135, ал.1 ГПК е всяко едно действие, което води до невъзможност кредиторът да получи пълно и точно изпълнение, всяко едно действие, което обективно принуждава кредитора да получи нещо различно от дължимото -. аргумент чл. 65, ал.1 ЗЗД и чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Процесната продажба на наследство е увреждаща ищеца-.кредитор, тъй като с тази сделка първият ответник-.длъжник намалява имуществото си, което служи като обезпечение за изпълнение на задълженията му към ищеца и затруднява удовлетворяването му. В производството по чл. 135 от ЗЗД е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да бъде преодоляна, като длъжникът изпълни задължението си към кредитора.
Следователно разпореждането с процесното имущество се явява увреждащо действие по отношение на кредитора, тъй като по този начин длъжникът е увеличил платежната си неспособност и по този начин ще се затрудни удовлетворението на кредитора.
Основателностга на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловена от субективен елемент – наличие на знание (представа) у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда свой кредитор. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т. е. умишлено предприето намаляване, А. е достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях и че вследствие на съответната сделка/действие се увреждат техните интереси.
Следователно ответникът И.Б.Д. е знаел за увреждането на интереса на кредитора, тъй като е наясно, че има кредитор и с извършеното действие уврежда правото на ищцовото дружество да се удовлетвори от длъжниковото имущество. Като се е лишил от наследството останало след смъртта на общия наследодател, първият ответник е намалил имуществото си, от което може да бъде събрано вземането на кредитора и по този начин е увредил неговите интереси. В този смисъл са: Р-.18 от 04.02.2015 г.-.ІV г.о. на ВКС; Р-.639 от 06.10.2010 г.-.ІV г.о.; Р-.525 от 03.04.2008 г.-.ІV г.о.; Р-.1046 от 02.12.2008 г.-.ІІІ г.о. на ВКС и пр.
Според задължителната съдебна практика на ВКС, щом длъжникът знае за съществуването на своето задължение и въпреки това се разпореди със свое имущество, неговото знание за увреждане интересите на кредиторите винаги се презюмира. В този смисъл са Р-.18 от 04.02.2015 г.-.ІV г.о.; Р-.264 от 18.12.2013 г.-.ІV г.о.; Р-.639 от 06.10.2010 г.-.ІV г.о. на ВКС; Опр.-.684 от 16.06.2015 г.-.ІІІ г.о.; Опр.-. 488 от 03.04.2014 г.-.ІV г.о. на ВКС и др.
Вторият ответник, който е приобретател по продажбата също е знаел за увреждането на кредитора. М.Б.Д. е сестра на първия ответник, като съгласно чл.135,ал.2. от ЗЗД „Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника“. Знанието у третото лице, с което длъжникът е договарял, подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответниците по оборване на установената от закона презумпция по чл.135, ал.2. ЗЗД. В хода на настоящото производството не е проведено пълно и главно доказване от страна на ответниците по оборване на установената от закона презумпция по чл.135,ал.2. от ЗЗД.
Допълнителна индиция за знанието на ответниците са обстоятелствата, че общият им наследодател М. М. Д. е починала на 07.02.2013г., А. процесното разпореждане е осъществено на 08.11.2017г., което е повече от четири години след смъртта на общия наследодател и при настъпил падеж на процесното вземане, като въпреки твърденията за влошени отношения между ответниците, първият ответник И.Б.Д. е решил да прехвърли процесното имущество именно на сестра си М.Б.Д. (ако двамата наистина са били във влошени отношения, то едва ли първият ответник да е прехвърлил на втория ответник процесното имущество).
Изложеното по-.горе в мотивите сочи на извод за основателност на исковата претенция, което налага същата да бъде уважена изцяло, ведно със законните последици.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски за тази инстанция, които ответниците следва да му заплатят в размер, посочен в представения списък на разноските по чл.80 ГПК, на л.75 от делото, в размер на сумата от 1 123 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител.
Водим от гореизложените мотиви, Районен съд – Монтана
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за относително недействителен по отношение на „Б.” АД, Договор за продажба на наследство от 08.11.2017г., вписан в Службата по вписванията при РС гр.Монтана, с вх.рег.№ 5./08.11.2017г., акт №3., том 6, партидна книга 1., с който И.Б.Д. е продал на М.Б.Д., наследеното от М. М. Д., б.ж. на гр.Монтана, починала на 07.02.2013г. наследство, изцяло без посочване на неговите предмети за сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева.
ОСЪЖДА И.Б.Д. и М.Б.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Б.” АД разноските по делото в размер на 1 123 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител.
ОСВОБОЖДАВА сумата от 680.00 лева на адв.Е.А..,xxx, назначена за особен представител на ответника И.Б.Д., като следва да посочи банкова сметка, xxxита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: