Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
гр. Габрово, 06.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина
Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 139 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 118, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/. Същото е образувано по повод жалба с вх. №
СДА-01-1179 от 29.06.2022 г. по описа на Административен съд- Габрово /АСГ/,
подадена от М.С.Х. ***, с ЕГН **********, против Решение № 29 от 14.06.2022 г.
на директора на ТП на НОИ– Габрово. С оспорения индивидуален административен
акт /ИАА/ е отхвърлена жалба на М. Х. против Разпореждане № ********** от
15.04.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Габрово, с
което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/,
поради това, че заявителят има необходимата възраст, но не е достигнал законово
предвидения осигурителен стаж, за да възникне правото му на ПОСВ.
Недоволен
от издаденото разпореждане М. Х. е обжалвал същото по административен ред. В
жалбата си той изтъква съображения относно периода от 20.04.1990 г. до
20.11.1992 г., като твърди, че е работил в ТКЗС, с. Крушево, като шофьор в селското стопанство, поради което следва
положеният от него труд да се приравни на този на механизатор и да се признае
за втора категория на основание чл. 66и от Правилника
за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.).
Ръководителят на ТП на НОИ – Габрово се е
произнесъл с процесното Решение, като е обсъдил изложените в жалбата доводи и е
приел, че не може да се признае като втора категория трудът на жалбоподателя,
положен в посочения от него период в ТКЗС, тъй като не може да бъде установено,
че е бил шофьор именно на бордови товарен /тежкотоварен/ автомобил в
стопанството, за да се приложи разпоредбата на чл. 66и от ПКТП (отм.)
Оспореното решение е получено лично от
адресата на 22.06.2022 г., видно от приложено известие за доставяне № ИД PS
5300 00K2KN I. Жалбата против него е с дата 23.06.2022 г., подадена е чрез
органа, издал оспорения ИАА и надлежно регистрирана с вх. № 1012-07-14#4 от 27.06.2022
г. – в рамките на законния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Цитираната
разпоредба дерогира общите - чл.
145, ал. 2, т. 1 и чл.
98, ал. 2 АПК, като
актът, чиято законосъобразност се преценява в настоящото съдебно производство,
а именно решението на ръководителя на съответното териториално поделение на
НОИ, подлежи на оспорване по съдебен ред пред административен съд само след
изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането
по чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО съгласно чл.
117, ал. 3 и чл. 118 от КСО.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице - адресат на решението и засегнат
неблагоприятно от него, против подлежащ на съдебно обжалване административен
акт, поради което настоящият състав на АСГ приема, че същата е редовна и
допустима, с оглед на което следва да я разгледа по същество.
В
проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят М.Х. се явява
лично и с адв. С.К. ***. Поддържа се изложеното в жалбата, представят се нови
доказателства, развиват се доводи по същество на спора и се претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна, Директор на ТП на НОИ – Габрово, не се явява. Представлява се от
редовно упълномощен юрисконсулт – гл. юрисконсулт И.К., която оспорва жалбата и
в подкрепа на твърденията си излага съображенията си по същество в о.с.з, както
и в допълнително представени писмени бележки, вх. № СДА-01-1956/14.11.2022 г.
Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за присъждане на
разноски в полза на ответника – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания за отмяна на
решението, а съгласно чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК провери служебно
законосъобразността на същото на всички, посочени в този текст, основания. Като
обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна:
М.С.Х. е
подал заявление, заведено с вх. № **********/ 01.12.2021 г. при ТП на НОИ –
Габрово, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/ по
чл. 69б от КСО, ведно с документи, удостоверяващи осигурителен стаж – трудова
книжка, военна книжка, характеристика и удостоверения за осигурителен стаж.
С
Разпореждане № ********** от 15.04.2022 г. ръководителят на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Габрово е отказал отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като е приел, че заявителят не отговаря на
законовите изисквания в нито една от разгледаните хипотези на чл. 168, ал. 1 КСО, чл. 69б КСО, чл. 68, ал. 1-2 КСО и
чл. 68, ал. 3 КСО, като не са налице условията за придобиване право на ПОСВ,
както за 2021 г., така и за 2022 г. Към датата на подаване на заявлението за
пенсия – 01.12.2021 г., заявителят има навършена възраст 59 години, 06 месеца и
12 дни, а общият му осигурителен стаж е формиран като сбор от положения труд I
категория (00 г., 05 м., 13 дни), II категория ( 12 г., 07 м., 25 дни) и III
категория (23 г., 03 м., 11 дни) или общо стаж, превърнат в трета категория
труд 39 г., 10 м. и 06 дни.
Разпореждането
е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Габрово с
жалба, вх. № 1012-07-14 от 11.05.2022
г., депозирана в посочения по чл.
117, ал. 2, т. 1 от КСО
едномесечен срок. Според жалбоподателя трудът, положен в ТКЗС, с. Крушево в
периода от 20.04.1990 г. до 20.11.1992 г. следва да бъде зачетен като такъв от
втора категория, а не както е посочено в обжалвания акт като трудов стаж,
придобит при условията на трета категория труд. Сочи, че за това време е
работил в ТКЗС на длъжност „шофьор“ в раздел „Автотранспорт“, като е управлявал
товарен автомобил ГАЗ-53А и попада в групата на механизаторите по т. 66 от
ПКТП, който обхващал и труда на шофьорите на товарни автомобили – бордови,
специализирани и за превоз на гориво-смазочни материали.
С
Решение № 29 от 14.06.2022 г. на основание чл. 117, ал 3 от КСО директорът на
ТП на НОИ – Габрово е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Х. срещу
Разпореждане № ********** от 15.04.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Габрово. Административният орган е потвърдил
фактическите констатации и правните изводи на органа, издал обжалваното
разпореждане, че не са налице основания за придобиване право на ПОСВ в
приложимите хипотези на КСО. Обсъдени са подробно възраженията на
жалбоподателя, като органът е счел, че не може да бъде безспорно установено
управлението на бордови товарен автомобил за визирания в жалбата период,
доколкото стопанството е разполагало с различни превозни средства, включително
такива, чието управление не е включено като труд по ПКТП. М. Х. е работил на
длъжност шофьор в ТКЗС, но липсвали данни да е управлявал точно посочения от
него бордови товарен автомобил и за какъв период. Нещо повече – в решението си
директорът на ТП НОИ – Габрово е направил извода, че дори да бъде зачетен този
труд като такъв от втора категория, той отново не би бил достатъчен за придобиване
право на ПОСВ по чл. 69б от КСО, т.к. през спорния период жалбоподателят е
изпълнявал различни длъжности и не е бил през цялото време шофьор.
При така
установеното от фактическа страна Административен съд - Габрово формира
следните фактически и правни изводи:
Решение
№ 29 от 14.06.2022 г. е издадено Тодор Костов, заемащ длъжността директор на ТП
на НОИ – Габрово, съгласно приложени по делото заповеди № 1034/24.07.2021 г. и
№ 1297/17.08.2015 г., както и длъжностна характеристика от 23.10.2018 г. Същият,
като ръководител на териториално поделение на НОИ, се явява компетентен
административен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 3 от КСО.
Издаденият ИАА е в установената в чл.
59, ал. 2 от АПК писмена
форма по силата на препращащата норма на чл.
117, ал. 5 от КСО.
По
делото не е спорно, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на
ПОСВ заявителят – жалбоподател в настоящото производство, е навършил възраст 59
години, 06 месеца и 12 дни. Спорно е обстоятелството относно установения от
пенсионните органи трудов стаж за периода от 20.04.1990 г. до 20.11.1992 г.,
положен от М. Х. *** и по конкретно - фактът от коя категория труд следва той
да бъде зачетен. Други основания за оспорване на потвърдения от директора на ТП
на НОИ – Габрово отказ за отпускане на ПОСВ не се сочат. За останалата част от установения
осигурителен стаж не се повдига спор между страните по делото относно заемани
длъжности, продължителност и категоризиране на труда.
Съдът е
обвързан с така очертания предмет на правен спор, поради което излага следните
мотиви за приемане на жалбата като основателна:
Съгласно
чл. 168, ал.1 от КСО, считано от 1 януари 2016 г. осигурените лица в
професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране в
две хипотези: ако имат навършена възраст 10 години по-ниска от тази по чл.
68, ал. 1 и имат придобит не
по-малко от 10 години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията
на първа категория труд; ако имат навършена възраст 5 години по-ниска от тази
по чл.
68, ал. 1 и не по-малко от 15
години осигурителен стаж след 31 декември 1999 г. при условията на втора
категория труд или при условията на първа и втора категория труд.
М. Х. не
придобива право на ПОСВ при условията на цитираната разпоредба, тъй като няма
необходимия 10-годишен осигурителен стаж след 31.12.1999 г. от първа категория
труд в първата хипотеза, нито изискуемия във втората хипотеза 15-годишен
осигурителен стаж от първа и втора категория труд, положен също след 31.12.1999
г., вкл. при условията на сумиране по ал. 2.
Съгласно
чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2021 г. право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 64 г. и 4 месеца и 39
г. придобит общ осигурителен стаж.
В ал. 3
на чл. 68 от КСО законодателят е предвидил възможността за лицата, които нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, да придобият право на пенсия при 15 г.
действителен осигурителен стаж, но по-висока навършена възраст, а именно 66 г.
и 8 месеца за мъжете за 2021 г., което е неприложимо в случая.
М. Х. не
отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 1 – ал. 3 от КСО, тъй като към датата
на подаване на заявлението за отпускане на пенсия не е навършил необходимата
възраст за придобиване право на пенсия за ОСВ по този ред и условия. Не са
налице и условията за пенсиониране по чл. 68а от КСО – една година по-рано от
възрастта по чл. 68, ал. 1, при наличие на изискуем стаж.
Съгласно
чл. 69б, ал. 2 от КСО за 2021 г. лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия: 1. да не са придобили право на пенсия по чл.
168 от КСО или са променили
осигуряването си по чл.
4в от КСО (какъвто
настоящият случай не е); 2. да имат определена навършена възраст, като за
мъжете тя е 58 г. и 8 месеца за 2021 г.; 3. сборът от осигурителния стаж и
навършената възраст да е 100 т.
Това е
единствената хипотеза, при която М. Х. отговаря на изискването за навършена
възраст, като следва да бъде установено придобил ли е 15 г. осигурителен стаж
при условията на втора категория труд, а според това и да се определи налице ли
необходимия сбор на възраст и стаж от 100 т.
Съгласно
чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ от 1
януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните
условия на т. 66и по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския
съвет от 1998 г. Правилник
за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от
1998 г.), се счита за осигурителен стаж от втора категория.
С
разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., но приложима
съобразно посочената по-горе норма от НПОС, е създаден преференциален режим за
пенсиониране на работещите в изброени в текста отрасли и дейности. Предвидено е
мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се
пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл, и възраст 57
години без да е налице изискване трудът да е полаган непосредствено в
производството на селскостопанска продукция. Трудът на механизаторите, работещи
непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора
категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции следва да се приеме,
че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в
селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и
пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) попада и обслужващият селскостопанското
производство технически персонал, в който се включват и шофьорите, превозващи
селскостопанската продукция, като Правилникът и приложимата съдебна практика не
правят разграничение между тежкотоварни камиони и такива, които не са от този
вид.
Разпоредбата на т. 66и ПКТП (отм.)
създава преференциални условия за пенсиониране на работещите в посочените
дейности и отрасли. Предвидено е мъжете, които са работили в говедовъдството,
овцевъдството, свиневъдството или са били механизатори в селското стопанство,
да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл. Следва да се вземе предвид и това, че когато липсват
ведомости или друга документация, доказваща стажа на работещите, това не следва
да е в ущърб на последните. „С т. 66и ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на
механизаторите в селското стопанство…Унищожаването на отчетната
документация на заличеното ТКЗС, не може да влече неблагоприятни правни
последици за добросъвестното осигурено лице… В чл. 66 и ПКТП (отм.) терминът механизатори" е употребен като
родово понятие за означаване на техническия персонал, който обслужва селското
стопанство.“ - Решение № 5527 от 1.06.2007 г. на
ВАС по адм. д. № 2842/2007 г., VI о.
Настоящият съдебен състав взе предвид и следното виждане, което споделя
напълно: „По делото е представено Удостоверение обр. .., от което се установява,
че И.Д.И. е работил в Автобаза на ТКЗС … на длъжност "шофьор".
Представена е и трудова книжка, съгласно която той е бил "шофьор" в
ТКЗС. По делото е прието и заключение на вещо лице, съгласно което длъжността,
която е заемал през процесния период, е "шофьор" в автобаза в ТКЗС с
Спасово, а автобазата е обслужвала селското стопанство, поради което трудовите
функции изпълняваната от него длъжност и характерът на изпълняваната от него
работа са били в областта на селското стопанство и по-точно извозване на
селскостопанска продукция. С оглед
на тези доказателства правилен и съобразен с установената съдебна практика е
изводът на ДАС, че за да се определи като втора категория трудът, положен от него
през периода … е било достатъчно да се докаже, че той е бил "шофьор"
в ТКЗС, т. е. в областта на селското стопанство, като без значение е дали точно
на Шкода и/или на ЗИЛ 130 е бил шофьор, като и без значение е товароподемността
на управляваните от него товарни автомобили. Неоснователни са доводите в тази
насока в касационната жалба.“ - Решение № 9774 от 11.07.2014
г. на ВАС по адм. д. №
5948/2014 г., VI о. В същия смисъл: Решение
№ 7085/23.05.2013 г. по адм. дело №
2ЗЗ5/2013 г.; Решение
№ 6419 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
11631/2015 г., VI о. АС – Габрово намира, че прилагането на това правило
трябва да е последователно и да се отнася до всички лица, които се намират в
същата ситуация.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства за изясняване на спорния
въпрос относно категоризацията на труда, положен през процесния период от
20.04.1990 г. до 20.11.1992 г., в който жалбоподателят е работил в ТКЗС, с.
Крушево, по-конкретно на длъжността „шофьор“ в раздел „Автотранспорт“, който
факт не е спорен между страните, като се има предвид обаче, че не през целия
период лицето е заемало тази длъжност.
За
изясняване на фактическите обстоятелства и формиране на обосновани правни
изводи, в съответствие с принципа на служебното начало, Административен съд –
Габрово е изискал от ОД на МВР – Габрово информация относно наличните и
регистрирани тежкотоварни превозни средства на ТКЗС, с. Крушево за периода от
1990 г. до 1992 г., в отговор на което (л. 121 от делото) след извършена
справка в информационните масиви на МВР, се установява, че в сектор „Пътна полиция“
са били регистрирани четири броя товарни автомобили ГАЗ 53А на стопанството, с
посочени регистрационни номера. За установяване техническите характеристики на
управлявания от жалбоподателя автомобил, по конкретно отправен въпрос вещото
лице заявява в съдебно заседание, че това е тежкотоварен автомобил, тъй като е
в категорията на превозващи товари повече от 2,5 тона, в случая конкретно – над
4 тона.
По
делото е назначена експертиза от едно вещо лице, от чието заключението става
ясно, че ТКЗС с. Крушево, освен четирите броя ГАЗ разполага и с други превозни
средства – ИФА, Лада, УАЗ, Чавдар и ЗИЛ, но липсват данни за водачите на
описаните превозни средства. В План за провеждане на лятната кампания за 1991
г. (приложение № 3) се посочва името на М. С. Х. като водач на ГАЗ 53А с рег. №
Г 21-62 ТВ. Приложена е и характеристика на жалбоподателя, издадена от ТКЗС –
с. Крушево /л.11/, от 11.03.1992г., в която изрично е посочено, че М. Х.
постъпва на работа като шофьор на ГАЗ – 53А и „поддържа добре поверената му
техника“, поради което и съдът счита, че са налице писмени доказателства
/ведомости, характеристика, ТК, план за провеждане на лятна кампания/, от които
е видно, че същият е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил при този
работодател, поради което е допустимо за установяване на допълнителни факти в
тази насока събирането и на свидетелски показания.
В
допълнение съдът следва да отбележи, че направеното с Молба от 27.09.2022 г.
възражение против назначаването на
лицето В.Г.В. като експерт по настоящото дело, не съдържа нормативни основания
за това, както и доказателства за наличието на такива. Твърдението, че той
често участва в подобни експертизи и че имал трайно отношение срещу
административния орган е неподплатено с доказателства и не води до извода за
наличие на основания за отстраняването му като експерт. Вещото лице е работило
единствено и само по документи, цитирани
и приложени към заключението му, които не са оспорени от страните по делото.
Заключението му е също неоспорено, макар че всяка страна има такава процесуална
възможност и съдът не е препятствал по какъвто и да било начин упражняването на
такова право. Интерпретирането на съдържанието на документите е дейност, която
се прави от съда и заключението на експерта в тази връзка не е обвързващо. Не
се установяват обстоятелства по чл. 196, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради което искането на ответната страна за отстраняването му следва да
се отхвърли.
На
основание чл.
40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
издадени въз основа на ведомости за заплати, други разходо-оправдателни
документи и договори за възлагане на труд. По аргумент от цитираните разпоредби
осигурителен стаж не се установява само въз основа на свидетелски показания.
Това е регламентирано от законодателя и в чл.
104, ал. 10, изр. първо от КСО досежно
категорията на труд. Изключение се допуска, когато следва да бъдат установени
факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на труда и заеманата
длъжност, на основание чл. 104, ал. 10 от КСО – и когато са налице писмени
доказателства, издадени от работодателя, при когото е положен трудът, какъвто е настоящият случай.
Законодателят е регламентирал случаи, при които за изясняване на тези
обстоятелства не се допускат свидетелски показания, а именно когато не са
представени писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при
който е положен трудът, и по време на полагането му /Решение
№ 6364 от 27.05.2021 г. по адм.
д. № 1502/2021 г., VІ отд. на ВАС/. В разглеждания случай, както е посочено
по-горе, такива са приложени към административната преписка, образувана в хода
на производство по издаване на оспорения ИАА.
Налице
са писмени доказателства, поради което е допустимо с гласни такива да се
установят и/или потвърдят факти, които са свързани с установяването на мястото
и естеството на работа на жалбоподателя. Съдът не базира изцяло изводите си
върху тях, но ги кредитира в частта относно какви точно функции е изпълнявал М.
Х. в ТКЗС, приемайки, че допускането на свидетелски показания, в конкретния
случай, не е в противоречие с разпоредбата на чл. 40 от НПОС.
В тази
връзка и за да установи в какво точно са се изразявали трудовите функции на
жалбоподателя, като взе предвид и наличието на писмени доказателства по делото,
даващи начало на писменото установяване, ГАС е допуснал изслушването на
свидетеля *** – бивш работник в ТКЗС, с. Крушево, работил там и през процесния
период. От показанията на свидетеля се установява, че М.Х. *** е управлявал ГАЗ
53А. Неговата дейност е била свързана единствено с обслужване на селското
стопанство – снабдяване на животните в стопанството с фуражи, силаж от
царевичак и люцерна, също така зърно, ечемик и пшеница. Превозвани били и бали
сено, слама, с допълнителни канати на камиона и мрежа. Според свидетеля Иванов
работата на Х.М. била свързана с превоз за обслужване на животновъдството в
стопанството и освен ГАЗ, той не е карал
други превозни средства. Свидетелят също споменава за наличие на
периоди, когато жалбоподателят е извършвал и друга дейност, като кантарджия и
товарач, когато камионът е бил повреден и е бил на ремонт, но не може да посочи
точните начало и край на тези периоди.
От
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
М. Х. през периода от 20.04.1990 г. до 20.11.1992 г. е бил шофьор на
тежкотоварен автомобил на ТКЗС. С оглед предмета на дейност на работодателя, а
именно трудово-кооперативно земеделско стопанство, се налага извода, че е
обслужвал селскостопанското производство чрез превозване на различни по вид
товари, следователно той попада в кръга лица, визирани в хипотезата на т. 66и от ПКТП и стажа през този период следва да приет за втора
категория труд.
В
трудовата книжка /ТК/ на жалбоподателя, рег. № 71/ 28.01.1985 г. (стр.13-15, л.
23 от делото), представена пред пенсионните органи и приложена като
доказателство по настоящото дело, е отразено, че М. Х. *** от 20.04.1990 г. до
19.10.1992 г. Длъжността „шофьор“ е заемана в различни периоди и е с различна
продължителност. От 7.10.1991 г. до 21 /или 31 – изписването е
нечетливо/.08.1992 г. / 0 г., 10 м. и 14 д./ той е бил назначен на длъжността
„кантарджия“, която не може да се причисли към механизаторските такива. По тази
ТК стажът на жалбоподателя като шофьор възлиза на 1 г., 7 м. и 16 дни, но
самата книжка е некоректно оформена, т.к. в правоъгълния печат, с който тя е
приключена в ТКЗС – с. Крушево като общ стаж е посочено 2 г. и 4 м., но от
направените предходни вписвания е видно, че той е започнал работа на 20.04.1990
г. и е бил на работа в същото предприятие до 19.10.1992 г., без данни за
прекъсване на стажа, като е бивал само преназначен, без прекратяване на
трудовото правоотношение. Такова прекратяване е записано само за датата
19.10.1992 г., след което е зачетен още един месец в трета категория до
20.11.2092 г. – период, когато Х. е получавал обезщетение за безработица от
работодателя си, т.к. правоотношението му е прекратено на основание чл. 328, т.
1 от КТ. Към преписката няма данни за прекратяване на трудовия договор през
този период, за ползване на неплатен отпуск или за наличието на друго
обстоятелство, поради което част от периода да не се признава за трудов и
осигурителен стаж. Като цяло стажът му при работодателя, като не се взема
предвид категорията труд, и според ТК, се равнява на 2 г., 5 м. и 29 дни, без
единият месец, зачетен за стаж поради получавано обезщетение за безработица от
20.10.1992 г. до 20.11.1992 г. В тази ТК е неясно направено вписване относно
датата, на която Х. е преустановил да изпълнява длъжността „кантарджия“, като е
четливо вписано само началото на периода – 7.10.1991 г., но краят не се чете
добре и може да се вземе както като 21.08, така и 31.08.1992 г. Освен това от
ведомостите, приложени по делото, /л. 39/ е видно, че за м. 10.1991 г. М. Х. е
изпълнявал длъжността „шофьор“ 11 дни, което прави недостоверно вписването в ТК
за датата 7.10.1991 като начало на периода, когато е бил на длъжност
“кантарджия“. За същия месец – 10.1991
г., в друга ведомост /л. 41/ за него са отчетени 21 дни като кантарджия, което
прави, сумирано с предходните дни, общо 32 работни дни за месеца, което е
обективно невъзможно. Няма данни за отчитан и заплатен извънреден труд.
Липсват
ведомости за периодите: от месец юни, 1991 г. до месец ноември, 1991г. През
декември,1990 г., съгл. приложена ведомост за него са записани 9 р.д. като
шофьор и не е ясно как са отчетени останалите работни дни от месеца. Следва
липса на ведомости от месец януари до месец юни, 1991 г. М. Х. фигурира като
шофьор за юли и август 1991, като товарач за септември, 1991 г. – 2 дни, без да
е ясно какво е работил в останалите дни от месеца, въпреки че той е зачетен
изцяло като стаж; За октомври, 1991 г. вече бе посочено несъответствието
по-горе в броя работни дни за месеца и изпълняването на две длъжности. За
ноември, 1991 г. няма ведомост. През декември, 1991 г. той е бил кантарджия за
24 дни. За януари, 1992 г. ведомост липсва. Във ведомостта от февруари, 1992 г.
М. Х. е отразен като кантарджия. За март, 1992 г. ведомост липсва. През април и
май, 1992 г. е шофьор. Във ведомостта от месец юни, 1992 г. е отразен общо в
звено „трактористи“, без посочване на длъжността, за 3 дни, и като шофьор за 24
дни. За юли и август, 1992 г., няма ведомости. За месец септември, 1992 г. е
шофьор. За октомври, 1992 г. е също шофьор.
Изводът,
който може да се направи въз основа на наличните ведомости и направените в тях
вписвания и тези, от ТК на лицето, е, че при анализ и сравнение на ведомостите и
ТК не може да се установи че трудовата книжка отразява в пълнота и вярно
трудовият стаж на жалбоподателя като продължителност и вид.
Не става
ясно и по каква причина в приложеното Удостоверение, издадено от НОИ /л.10/ е
отразено само за месец март, 1992 г. - „лицето не фигурира“, след като, видно
от изложеното по-горе, то липсва и в други ведомости или липсват изцяло такива
документи. Освен това самата липса на ведомост за определен период и както бе
посочено по-горе, съобразно съдебната практика, не следва да се приема като
факт в ущърб на осигуреното лице. За жалбоподателя не са налице доказателства,
от които да е видно, че през този - март, 1992 г., той е бил освободен от
работа, намирал се е в неплатен отпуск, който не му се зачита за осигурителен стаж
или по друга причина стажът не му е зачетен. Обяснения в Удостоверението не са
налице, такива липсват и в процесните разпореждане и решение, както и в цялата
административна преписка.
По
делото е приложено като доказателство Удостоверение за осигурителен стаж, изх.
№ 5507-10-12/04.01.2016 г. /л.10/, издадено от НОИ, в което са отразени данни
за трудовия стаж на М. Х. ***, „взети от разплащателните документи“ на
стопанството. За времето от м. април, 1990 г. до м. октомври, 1992 г. М. Х. е
работил като шофьор, както следва: 3 дни (през м. 04, 1990 г.), 1 година и 4
месеца (от 01.05.1990 до 31.08.1991), 11 дни (през м.10, 1991 г.), 6 месеца (от
01.04.1992 до 30.09.1992 г.) и 7 дни (през м.10, 1992 г.). Или според
удостоверението той е работил като шофьор 1 г., 10 м. и 21 дни. Според данните
по ТК той е изпълнявал тази длъжност 1 г., 7 м. и 16 дни, и то при положение,
че приемем, че е бил кантарджия до 31.08.1991 г., а от 1.09.1991 г. е бил
преназначен като шофьор, при това разчитане на неясно написаната в нея дата.
Като се има предвид отразеното по-горе - неправилни изчисления на общия трудов
стаж в ТКЗС, отразен в ТК и разминаването между този документ и УП, както и
между наличните ведомости, ТК и УП, съдът намира, че ответникът е следвало да
мотивира в акта си на какво основание и въз основа на кои „разплащателни
документи“ е отразил именно стажа от Удостоверението в описа на осигурителния
стаж на лицето, който приема за установен.
Съгласно
Опис на трудов стаж на лицето /л.15 -17/,
стажът, положен в ТКЗС с. Крушево, е признат като такъв изцяло от трета
категория и се равнява на 2 г., 3 м. и 21 дни. Съгласно описа стажът на М. Х.
като шофьор е 1 г., 10 м. и 21д., което съвпада с отчетения общ стаж като такъв
по УП, но в описа е неясно какво приема административният орган като заемана
длъжност през периода 1.10.1991 г. – 17.10.1991 г. за 16 дни, т.к. в описа за
целия период е отбелязано като заемана длъжност „шофьор/товарач/кантар“. Административният
орган следва да подходи конкретно в случая и да определи броят дни за всяка
длъжност или ако е съвместяване – то този факт да се посочи по ясен начин, като
по този начин изрази недвусмислено становището си и мотивира ИАА. Също така
според данните от този опис, който очевидно се приема от ответника за мотиви
към ИАА и въз основа на който той е обосновал изводите си за общ стаж в ТКЗС,
стажът като шофьор се равнява на 1 г.,
10 м. и 21 дни, /ако се вземе предвид и проблемният стаж през октомври, 1991 г./.
Ако този стаж се прибави към останалия признат за втора категория такъв от 12
г., 7 м. и 25 д., съгласно същия опис, положен при други работодатели, а на
основание чл. 69б, ал. 6 от КСО /“За преценяване правото на
пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния
стаж от втора категория труд без превръщане.“/ когато към тях се прибави и стажът от първа категория,
като непреизчислен като такъв от трета – 5 м. и 13 дни, общо като трудов стаж
от втора категория за М.Х. се получават 15 г. и 12 дни, т.е. предпоставката,
поради която му е отказано пенсиониране по чл. 69б, ал. 2 от КСО следва да е
налична, при признаване стажа на жалбоподателя като шофьор на селскостопанска
продукция в това ТКЗС за така описаните периоди. При това положение, ако
зачитаният от съда като втора категория стаж по Опис и УП от 1 г., 10 м. и 25
д. като шофьор в ТКЗС бъде приравнен към стаж от трета, а от стажа трета
категория се извади същият, то общият стаж следва да се изчисли и сумира с
възрастта на жалбоподателя, за да се установи наличието на изискуемите 100 т.,а
от там – и да се установи дали лицето има право на ПОСВ.
Така при
признат стаж от втора категория 15 г., 0 м. и 12 д. се явява приравнен към
трета категория такъв – 18 г., 9 м. и 15 дни. Приравненият от първа към трета
категория е 9 м. и 2 дни. Стажът от трета категория е 21, 4 м. и 20 дни /който
се получава, когато от признатия от НОИ
такъв от 23 г., 03 м. и 11 дни се извади този, който следва да бъде зачетен
като втора от 1 г., 10 м. и 21 дни/. Или е налице общ стаж, приравнен към трета
категория – 40 г., 11 м. и 7 д. Когато към него се прибави възрастта на
жалбоподателя към подаване на заявлението от 59 г., 6м. и 12 д. се получава
сбор от 100 т., 5м. и 19 д. при положение, че осигурителният орган направи ново
пресмятане въз основа на собствените си данни, отразени в изготвения от самия
него опис на стажа.
В случая
неправилно не е бил зачетен като труд от втора категория стажът на
жалбоподателя, положен в ТКЗС – с. Крушево като шофьор. Тъй като са налице
редица разминавания в информацията, съдържаща се в документите, приложени по
делото: ведомости, трудова книжка, Удостоверение за стаж, Опис на стаж и в
разпореждането и решението лисват мотиви относно това, на какво се дължи
различието, кои от тях и защо ответникът кредитира, по каква причина не се
признава изобщо за стаж месец март, 1992 г. в Удостоверението, то процесният
ИАА следва да се отмени и преписката да се върне за ново произнасяне на компетентните органи, които да анализират
подробно наличните разминавания и да мотивират кои факти приемат за достоверни
и защо и като вземат предвид стажа на Х., положен като шофьор на
селскостопанска продукция при този работодател, да направят ново изчисление за
стажа на жалбоподателя от втора категория и преценят дали същият е достатъчен
за отпускане на ПОСВ на основание чл. 69б от КСО, като се има предвид и
придобитият такъв от първа категория, както и да се установи дали лицето
отговаря на останалите изисквания на разпоредбата, като наличие на 100 т. сбор
от стаж и възраст. При установяване на наличие на основание за придобиване
право на ПОСВ, осигурителният орган следва да отпусне пенсия на лицето и да
изчисли размера на същата.
С оглед
изхода от правния спор и като взе предвид, че процесуалният представител на
жалбоподателя е направил своевременно искане за присъждане на направените от
страната поделото разноски, АСГ следва да присъди такива в полза на страната в
размер на 800 /осемстотин/ лева, от които – 450.00 лв. договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение и 350.00 лв., на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на ответната страна, изх. № 1012-07-14§9 от
27.09.2022г. за отстраняване на назначеното по делото вещо лице като
немотивирано и недоказано.
ОТМЕНЯ
по жалба
на М.С.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, Решение № 29 от 14.06.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане № ********** от 15.04.2022 г. на ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ – Габрово.
ВРЪЩА делото като
преписка на ответника за ново разглеждане и произнасяне по същество при
спазване на дадените в настоящия съдебен акт указания.
ОСЪЖДА Национален осигурителен
институт – София, да заплати на М.С.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в
размер на 800 /осемстотин/ лева,
в която влизат 450.00 лв. договорен и заплатен адвокатски хонорар и 350.00 лв.
заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд – Габрово пред Върховен административен съд
на Република България.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията за
изготвянето му.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/