№ 81
гр. Нова Загора , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20212220200173 по описа за 2021
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Й. Т. в качеството си на представляващ и управляващ ЕТ
„ТОТТРАНС - Т.Т." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,действащ
чрез процесуалният си представител АДВОКАТ К.Е. от АК Сливен с персонален номер
**********, със съдебен адрес: *** срещу: Наказателно постановление № 22 - 0000186 от
19.03.2021 г., издадено от К.С.К. - Директор на РД „АА", Бургас.
В жалбата се твърди,че с обжалваното НП на жалбоподателя било наложено
административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от
31.10.2002 на МТС, на основание чл. 99, предл. 4 от ЗАвПр, „имуществена санкция" в
размер на 2000,00 лева (две хиляди лева).НП било неправилно, незаконосъобразно,
несправедливо и постановено при нарушаване на материалния закон и при допуснати
особено съществени процесуални нарушения.
Нарушенията се изразявали в следното:
1. Неправилно е бил приложен материалния закон, наказателното постановление е било
издадено в противоречие с процесуалните правила и не била спазена предвидената в закона
форма. В този смисъл се оспорва материалната компетентност, както на
админисгративнонаказвашия орган - включително предвид посоченото в наказателното
постановление, че е определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице, не е ясно
вменено ли е правомощието му да наказва с каква заповед, за какъв период от време, от кога
1
и за какво, така и тази на актосъставителя - във връзка с качеството му на длъжностно лице -
инспектор към РД „АА" - Бургас, като се установи дали същият е имал правомощията да
съставя Акт за установяване на административно нарушение, т.е налице ли е годно
упълномощаване от съответния орган и дали на същата дата 12.03.2021 г. (дванадесети март
две хиляди двадесет и първа година) е бил на смяна и му е било вменено правомощие да
установява подобни нарушения по Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и е можел да
извършва проверки и съставя актове.
2. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в гр. Нова
Загора на път 554 до бензиностанция „Петрол", като изобщо не е ясно при наличие на каква
проверка и съответно каква справка е следвало да се прави, на кого е направена тази
проверка - на управителя на санкционираното дружество, на самия управител като
физическо лице или на трето лице, което е в трудовоправни отношения със санкционираното
юридическо лице.
В края на март месец две хиляди двадесет и първа година собственикът на
юридическото лице получава Уведомително писмо от началника на ОО „АА" Сливен да се
яви в Областен отдел на „Автомобилна администрация" гр. Сливен, за си получи
наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН издаден от инспектор към РД
„АА" Бургас.
Съгласно изискванията на чл. 42 т. 4 от ЗАНН е записано, че АУАН трябва да съдържа
описание на нарушението и на „обстоятелствата при които е извършено", подобно описание
на обстоятелствата не се съдържа в посочения по-горе АУАН. Наредба № 11 от 31.10.2002
на МТС визира разрешителни по раздели III и V, като нито в АУАН, нито в НП е посочено
по кой раздел е издаденото на санкционираното дружество, разрешително, което е следвало
да бъде върнато. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, както и датата и мястото
на извършването му, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП,
индивидуализират пряко нарушението като такова, като не посочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на зашита на нарушителя.
В чл. 42 т. 7 от ЗАНН е записано че при съставяне на АУАН следва да се посочат
имената и точните адреси на свидетелите при съставянето на акта, записано е името само на
един свидетел, а при наличието на множествено число в разпоредбата то свидетелите следва
да са поне двама - също е нарушена и тази императивна разпоредба от закона.
3. При издаването на НП също е допуснато нарушение на материалния закон съгласно
чл. 57, т. 5 от ЗАНН се изисква подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е допуснато и всички доказателства които го потвърждават. Неясно е, какво е
последвало след като не е отчетено едно вече издадено и изтекло разрешение за извършване
на превози до Република Украйна. Какво нарушение е последвало след като разрешението за
превози е със срок, който е изтекъл. И това че не е отчетено какво се е случило, до какво е
2
довело. Освен това издадения АУАН е издаден 12 (дванадесет) дни след изтичане на
императивни срок посочен в Наредба № 11, а именно първи март на следващата година.
Подзаконовият нормативен акт - Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС е неразбираем,
неясен, изобщо не е ясно къде следва да бъдат отчетени тези изтекли разрешителни - пред
началника на Областен Отдел „Автомобилна администрация" гр. Сливен, пред Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация" гр. Бургас, пред изпълнителна
дирекция Автомобилна администрация" или пред министъра на
транспорта,информационните технологии и съобщенията. (чл. 25, в сила от 22.ll.20Hr.
-„Получените разрешителни по реда на раздел III и V за съответната календарна
година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година".
Същевременно след като нормата на чл.25 от Наредбата не сочи мястото на отчитане на
разрешителните, както и с оглед на това, че един орган съставя АУАН и НП, а друг орган го
връчва и този връчващия орган уведомява, че чрез него следва да се обжалва наказателното
постановление, води до още по-голямо объркване и незнание къде да се отчитат тези изтекли
разрешителни. И най-неясното е какво точно се нарушава като не бъдат отчетени, след като
тези документи не могат да се използват, тъй като имат срокове на валидност.
4. В ситуацията и пандемията от COVID - 19, в която живеем и се налага да работим -
всички срокове във всички области (социални, икономически, банкови, издаване на
документи, подновяване на изтекли документи и т.н) се удължават или спират да
текат, а този подзаконов нормативен акт (Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС) не е
бил синхронизиран със законите в Република България.
5. Тази санкция била непосилна за представляваното от жалбоподателя юридическо
лице. Доходите били сериозно намалени, дори липсващи, поради сериозно
променената среда, в която се живее и работи, сериозно променяна от здравните
разпоредби и мерки. Представляваното дружество не е било санкционирано до този
момент, изрядно спазвало всички разпоредби и се стараело да работи напълно
съобразно с европейското законодателство, българското и на съответната страна, за
която се пътува. Европейските органи и всички други европейски институции преди да
налагат санкции първо изпращали уведомителни писма, да ти напомнят кога и къде
следва да направиш съответното действие. Жалбоподателят не бил получавал никакво
уведомление пред кой орган следва да представи това изтекло разрешително, т.е да го
отчета.
6. В чл. 53 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) било
предвидено изискване към административно - наказващия орган да издаде наказателно
постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако
няма основания за прилагането на чл.28 и 29 от ЗАНН. Това предполага в наказателното
постановление административно - наказващият орган да обоснове защо не прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел, че не са налице
предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви относно приложението на чл.28 ЗАНН, води до
3
невъзможност да се прецени дали административно - наказващият орган е упражнил
правомощията си по налагане на административно наказание в съответствие с целите на
закона, което е едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление.
След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за
всички административни нарушения, включително и за тези по Наредба 11 от 31.01.2002 г.
на МТС, то административно - наказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е
приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието. Като не е
направил това, административно - наказващият орган не е обосновал упражняването на
предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което издаденото
наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила.
Моли се съда да квалифицира нарушението като „маловажен случай" по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Не били засегнати правнозащитените обществени отношения, не били нанесени
щети на никого, като същото нарушението било извършено за първи път. Счита че в случая
компетентният орган не е отчел степента и тежестта на евентуално извършеното нарушение.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което, да отмени наказателното
постановление № 22 - 0000186 от 19.03.2021 г., издадено от К.С.К. - Директор на РД „АА",
Бургас, като незаконосъобразно, неправилно и несправедливо.
АНО чрез свой пълномощник-А.М. представи на 05.05.2021г. с вх.№1630 по описа на
НЗРС становище/озаглавено писмена защита/,с което заявява,че счита обжалваното |НП за
законосъобразно и съобразено с материалните и процесуални правила.
Изпълнителното деяние било осъществено чрез бездействие,тъй като отчитането на
процесното разрешително е следвало да се осъществи в срок до 01.03.2020г.Така
регламентираният режим освобождавал компетентните органи от административната тежест
служебно и текущо да следят за отчетените разрешителни.Затова за да бъде открит
нарушителя било необходимо контролният орган фактически да разполага с данните за
неправомерната проява и нейния автор,а не да ги издирва.Както в АУАН,така и в
обжалваното НП била посочена датата на нарушението-01.03.2020г.Срокът за отчитане на
издаденото разрешително с №083098 бил нормативно определен и момента на извършване
на нарушението бил първият ден след изтичане на този срок.Поради това непосочването на
конкретна дата на извършването на нарушението не било съществено нарушение,засягащо
правото на защита на нарушителя.Освен това,тъй като съответната Наредба не сочела
мястото на отчитане на разрешителните,то с оглед седалището на жалбоподателя следвало
отчитането да се осъществи в Сливен-ОО“АА“.
Сочи се още,че деянието не можело да се квалифицира като маловажен случай с оглед
предвидения висок размер на предвиденото административно наказание с цел
дисциплиниране на нарушителите.А и закона не предвиждал обосновка от страна на АНО за
4
наличието на маловажност на случая.Твърди се в становището на АНО,че чл. 43,ал.1 от
ЗАНН поставял изискването за поне един свидетел,а не няколко.Пандемичните мерки не
били наложили удължаване на някакви срокове,та жалбоподателя да се позовава на същите.
В проведеното открито с.з.представители на АНО и РП Сливен не се явиха,а се яви
жалбоподетеля и адв.К.Е. пълномощник на същия.В пледоарията си адв.Е.аяви,че поддържа
жалбата с посочените в нея основания.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Срещу жалбоподателя „ТОТТРАНС-Т.Т.“ЕТ-гр.Н.Загора е съставен АУАН Серия А-
2019 с бл.№278716/12.03.2021г. затова,че на 12.03.2021г. около 13.00часа в гр.Н.Загора,до
бензиностанция „Петрол“,на пътп554,при извършена справка в информационната система
на МТИТС-справка за стари невърнати разрешителни е установено,че в качеството си на
превозвач по смисъла на чл.2,ал.1 от Наредба № 11 на МТИТС притежаващ лиценз на
Общността №3078 за международен превоз на товари не е отчел/не е върнал/ полученото
разрешително с № 083098,валидно до 31.01.2021г.,за извършения превоз на товари до
Република Украйна в срок до 01.03.2021г.Посочено е още в Акта,че с това си деяние
нарушителя е осъществил състава на чл.25 от Наредба № 11 на МТИТС от
31.10.2002г.АУАН е съставен от св.П.Р. в присъствието на свидетеля Д.Д. и представителя
на нарушителя-Т.Т..Последният го е подписал без възражения и е получил препис от
акта,веднага след съставянето му.
Видно от приложеното копие на длъжностна характеристика на инспектор в
ИА“АА“,същият има паво да съставя АУАН след извършени проверки.
В с.з.актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта в показанията си потвърдиха
за извършената проверка,установяването на административното нарушение и съставянето на
акта.
Въз основа на съставения АУАН Директора на РД“АА“ Бургас/имащ право да издава
наказателни постановления,въз основа на заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
ТИТС,с която са делегирани такива права на Директорите на РД“АА“-т.6 от Заповедта/е
издал обжалваното НП.Последното е претворило дословно описанието на фактическата
обстановка от АУАН,като на основание чл.99,пр.4 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“в размер на 2000лева.
Жалбоподателят е получил препис от НП на 05.04.2021г.,а е подал процесната жалба до
НЗРС на 09.04.2021г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима,тъй като е подадена в законовия
седемдневен срок от получаването на препис от НП и от лице имащо правен интерес от
5
жалбата-обжалваното НП е издадено срещу него.
При извършената служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на
същия НП съдът констатира съществени процесуални нарушения,водещи до отмяна на
обжалваното НП.Чл.42 и чл.57 от ЗАНН са норми съдържащи всички задължителни
елементи/реквизити изпълващи съставянето на АУАН и съответно НП.Тези елементи са
задължителни за актосъставителя и АНО и липсата на който и да е от тях води до наличие
на съществено процесуално нарушение,с оглед строгата формалистичност на
административния процес.Чл.42,ал.1,т.3 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от същия закон поставят
изискването АУАН и НП да посочат датата и мястото на извършване на нарушението и
съответно-„описание на нарушението,датата и мястото,където е извършено,…“.В
процесните АУАН и НП липсват дата и място на извършване на административното
деяние,вменено във вина на жалбоподателя..Актът и наказателното постановление съдържат
единствено дата,час и място на извършване на проверката в хода на която е било установено
нарушението.И на двете места/в АУАН и в НП/ е записано:“на 12.03.2021г.,около 13.00часа
в гр.Н.Загора,до бензиностанция „Петрол“,на път 554 при извършена справка…е
установено…“.В представеното писмено становище на АНО е направен опит тези
нарушения да бъдат изтъкнати като несъществени,но настоящия съд счита опита за
неуспешен.АНО сочи,че била посочена като дата на нарушението 01.03.2021г.,а срокът на
разрешителното бил нормативно определен и момента на извършване на нарушението бил
първия ден след изтичането на този срок.От една страна била посочена дата на
нарушението,но ако беше така нямаше да се налага АНО да дава допълнителни пояснения
по този недостатък.1.Посочената дата-01.03.2021г.е датата, до която разрешителното следва
да бъде върнато,а не дата на нарушението.2.Датата на нарушението в никакъв случай не
следва да се подразбира или както твърди АНО-да произтича от нормативен акт и т.н.Тя
трябва да бъде ясно и недвусмислено посочена в АУАН и НП.
АУАН и НП не съдържат и място на нарушението.Мотивите на съда и относно мястото
са сходни с тези за време на нарушението.Посочено е мястото на извършване на
проверката,а не и на извършване на нарушението.Нещо повече-в писменото си становище
АНО твърди,че в горецитираната наредба не сочело място на отчитане на разрешителните и
с оглед териториалната структура на автомобилната агенция следвало да се приеме,че
мястото на отчитане е ОО“АА“-гр.Сливен.Това,ако е така води до извода,че НЗРС дори не е
компетентен да разгледа настоящото дело,а Сливенски районен съд.Но противоречието
произтича от липсата на посочване на място на нарушението в А и НП,което е
доказателство за тезата на съда,че липсва задължителния реквизит-място на нарушението.
С оглед липсата на задължителни реквизити в съставения АУАН и издаденото въз
основа на същия НП са налице съществени процесуални нарушения,водещи до отмяна на
обжалваното НП,тъй като тези пропуски не могат да бъдат санирани в хода на съдебното
производство.
6
Съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения посочени в
жалбата,тъй като изводите от същите са без значение.
Жалбоподателят претендира разноски и с оглед на направените такива в размер на
400лева за адвокатско възнаграждение и липсата на възражение за прекомерност,както и
резултата от делото,следва АНО да бъде осъден да му ги заплати изцяло.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22 - 0000186 от 19.03.2021 г.,
издадено от К.С.К. - Директор на РД „АА", Бургас,с което на ЕТ „ТОТТРАНС - Т.Т." с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***,представлявано от Т. Й. Т. с
ЕГН********** Е НАЛОЖЕНО административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 2000/две хиляди/лева,на основание чл. 99,пр.4 от ЗАвПр.,като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА", Бургас,ул.“Индустриална“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ТОТТРАНС -
Т.Т." с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,представлявано от Т. Й. Т.
с ЕГН********** направените разноски по делото в размер на 400/четиристатин/лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред Сливенски
административен съд,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7