Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2017 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАНАДЕСЕТИ АПРИЛ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
при секретаря Атанаска Иванова, като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1926 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени с искова молба от Е.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат З.Л. от ВАК и съдебен адрес ***, адм. сграда на „Е." АД, ет. *, стая **, ПРОТИВ Е.И.Д., с постоянен адрес *** и Е.С.Д., с постоянен адрес *** в качеството им на наследници по закон на С.К.Д., ЕГН:**********, починал на 20.12.2015 год. б.ж. на гр.Варна, искове с правно основание чл. 87, ал. 3 и чл. 89 от ЗЗД и цена на иска от 30 247,40 лв. равняващи се на 4/6 от данъчната оценка.
В исковата си молба ищцата е въвела фактически твърдения, че е прехвърлила на синът си С.К.Д.недвижим имот с нотариален акт № 192, том XLVII, дело № 11606/13.10.1993 год. на Нотариуса при ВРС, вписан като вх. per. № 11969, том 2223, стр. 2227 от същата дата, за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, именно: 4/6 (четири шести) идеални части от АПАРТАМЕНТ № 33 със застроена площ 58 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево", ул. „Гео Милев" бл. 83, ет. 7, ап. 33, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, при съответни граници и съседи съгласно акта за собственост, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 2,70 кв.м. при съответни граници по акт за собственост, както и припадащите се 1,1964 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
С договора приобритателя е поел задължение да я гледа и заплаща издръжка, както и да й осигури спокоен и нормален живот, като ищцата е запазила пожизнено правото на ползване върху апартамента.
На 20.12.2015 год. синът на ищцата С.К.Д., починал, като оставил за свои наследници с право на наследяване при равни квоти ответниците по делото: дъщеря си Е.С.Д. и преживялата му съпруга Е.И.Д..
Ищцата излага твърдения, че синът й никога не е изпълнявал задължението си по договора. Сама е заплащала разходите си за домакинство, за храна, облекло и др., годишните данъци и такси за прехвърления имот, както и на всичките си текущи сметки за ток, вода, телефон и т.н.
Поради смъртта на приобретателя, прехвърленото от ищцата право на собственост е наследено от неговата съпруга съпругата и дъщеря му като негови наследници по закон. Изпълнение на задълженията по договора не е получила нито от приобритателя, нито от неговите наследници, а и не желае такова изпълнение от тях.
Твърди, че няма интерес от изпълнение на задълженията от страна на наследниците на синът й. Преди смъртта на сина й, нито след нея и до настоящия момент, ищцата не е получавала никакво изпълнение от страна на приобретателя по договора или от неговото семейство - негови наследници и сегашни ответници.
С исковата молба и уточняващите моли, е заявен иск, с който ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД ДА РАЗВАЛИ сключения Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 192 , том ХLVІІ , дело № 11 606/13.10.1993 год. на нотариус при ВРС, вписан като акт с входящ рег.№ 11 969, том 2223, стр. 2227 от същата дата в Службата по вписванията - Варна, по силата на който ищцата Е.С.Д. е прехвърлила на синът С.К.Д., правото на собственост върху 4/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ № 33 – със застроена площ 58 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к.”Трошево” ул.”Гео Милев„ бл.83, ет.7, ап.33, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.1559.1.33 съгласно Заповед № РД-18-64/16.05.2008 год. на ИД на АГКК , състоящ се от : две стаи ,кухня, баня – тоалет и тераса , при съответни граници и съседи съгласно акта на собственост, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 2,70 кв.м., при съответни граници по акт за собственост , както и припадащите се 1 ,1964 % от общите части на сградата, с идентификатор № 10135.3515.1559.1 и от право на строеж върху мястото с идентификатор № 10135.3515.1559, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от приобретателя С.К.Д.от момента на неговото сключване до неговата смърт, както и от неговите наследници Е.И.Д. и Е.С.Д..
В условията на евентуалност, ако съдът не уважи първия иск с правно основание чл.89 от ЗЗД, съдът да постанови решение, с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Е.С.Д. и Е.И.Д. и Е.С.Д. в качеството им на наследници на С.К.Д., че сключеният Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 192, том ХLVІІ , дело № 11 606/13.10.1993 год. на нотариус при ВРС, вписан като акт с входящ рег.№ 11 969, том 2223, стр. 2227 от същата дата, в Службата по вписванията - Варна, по силата на който ищцата Е.С.Д. е прехвърлила на синът С.К.Д., правото на собственост върху 4/6 идеални части от процесния имот, съответния процент от общите части на сградата, с идентификатор № 10135.3515.1559.1 и от право на строеж върху мястото с идентификатор № 10135.3515.1559, е развален по право, поради пълната невъзможност за изпълнение.
В условията на евентуалност, ако съдът не уважи горните искове, да постанови решение, с което ДА РАЗВАЛИ на основание чл.89 ал.1 изр.2 от ЗЗД сключеният Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 192 , том ХLVІІ , дело № 11 606/13.10.1993 год. на нотариус при ВРС, вписан като акт с входящ рег.№ 11 969, том 2223, стр. 2227 от същата дата в Службата по вписванията - Варна, по силата на който ищцата Е.С.Д. е прехвърлила на синът С.К.Д., правото на собственост върху 4/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ № 33 – със застроена площ 58 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к.”Трошево” ул.”Гео Милев„ бл.83, ет.7, ап.33, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.1559.1.33 съгласно Заповед № РД-18-64/16.05.2008 год. на ИД на АГКК , състоящ се от : две стаи ,кухня, баня – тоалет и тераса , при съответни граници и съседи съгласно акта на собственост, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 2,70 кв.м., при съответни граници по акт за собственост , както и припадащите се 1 ,1964 % от общите части на сградата, с идентификатор № 10135.3515.1559.1 и от право на строеж върху мястото с идентификатор № 10135.3515.1559, поради наличие НА ЧАСТИЧНА невъзможност за изпълнение и липса на интерес у прехвърлителката Е.С.Д. от частичното изпълнение, по иска на Е.С.Д. против наследниците на С.К.Д., Е.И.Д. и Е.С.Д..
Претендира направените в производството по делото разноски.
С исковата молба са депозирани писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по делото и е предявен насрещен иск.
С депозирания отговор се оспорва предявения иск, като неоснователен тъй като изложените обстоятелства, на които се основава ищцата не отговарят на истината.
Твърдят, че в продължение на дълги години техният наследодател, отделяйки от семейните доходи, в рамките на своите възможности и съобразно заявеното от ищцата желание се грижел за нея, посещавал я редовно в дома й, като при всяко от тези посещения й е предоставял необходимите за текущата й издръжка парични средства съобразно своите възможности и нейните потребности в размер на около 200 лева за последните години.
Не оспорват обстоятелството, че в изпълнение на своя нравствен дълг и друга низходяща сродница на ищцата за известен период от време полагала грижи за нея, но и по същото това време наследодателя на ответниците е изпълнявал своите задължения по договора, като и предоставил спокойно и необезпокоявано да ползува целия имот и изплаща необходими за издръжката й парични средства.
Тези парични средства в последните години били в размер на по 200 лева месечно.
Молят съда да постановите решение, с което да отхвърлите исковите претенции като неоснователни.
С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.211 от ГПК предявен насрещен иск от Е.И.Д. ЕГН:********** ***, чрез пълномощника й адв.Н.Т. *** съдебен адрес ***, против Е.С.Д. ЕГН:********** с пост.адрес *** с правно основание: чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД и цена на иска 1250 лева.
В исковата молба, с която е предявен насрещния иск, се твърди, техния наследодател С.К.Д.б.ж. на гр.Варна поч. на 20.12.2015 год. е изпълнявал задълженията си по договора, обективиран в нотариален акт № 192 , том ХLVІІ , дело № 11 606/13.10.1993 год. на нотариус при ВРС, вписан като акт с входящ рег.№ 11 969, том 2223, стр. 2227 от същата дата в Службата по вписванията – Варна, предоставяйки на ищцата, в течение на годините значителни парични средства в общ размер на повече от 10 000 лева.
За ищцата по насрещния иск е налице правния интерес, ако договорът бъде развален, даденото по него да й бъде върнато като получено на отпаднало основание, като претенцията й е частична, само от първата ответница по първоначалния иск и за сума в размер на 1250 лева, от общо претендираната в размер на 10 000 лева.
Молят съд В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако уважи предявен от ищцата иск, да постанови решение, с което да осъди Е.С.Д. да заплати на Е.И.Д. основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД паричната сума в размер на 1 250 / хиляда двеста и петдесет/ лева, като част от общо дължимата сума от 10 000 лева, получена на отпаднало основание, като част от престациите, които е получавала при изпълнението на договора за издръжка и гледане, ведно със законната лихва, считано от момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е прието за безспорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че с договор във формата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 192, том XLVII, дело № 11606/13.10.1993 год. на Нотариуса при ВРС, вписан като вх. per. № 11969, том 2223, стр. 2227 от същата дата, ищцата Е.С.Д. е прехвърлила на синът си С.К.Д.следния свой недвижим имот, а именно: 4/6 (четири шести) идеални части от АПАРТАМЕНТ № 33 със застроена площ 58 кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево", ул. „Гео Милев" бл. 83, ет. 7, ап. 33, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, при съответни граници и съседи съгласно акта за собственост, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 2,70 кв.м. при съответни граници по акт за собственост, както и припадащите се 1,1964 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу задължение за издръжка и гледане, които приобритателя, ще полага пожизнено, като й осигури едни спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега. Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че ищцата и сина й не са живеели в едно домакинство от момента на сключване на договора до 22.11.2015 год., когато приобритателя С.К.Д.е починал, за което е съставен акт за смърт № 0697/23.11.2015 год. на Община Варна, р-н Младост. Последният е оставил наследници по закон Е.И.Д. с ЕГН:********** и Е.С.Д. с ЕГН:********** – ответници по делото.
В хода на съдебното дирене съдът е допуснал в полза на страните свидетели, като устни доказателствени средства, за установяване на обстоятелството, дали ищцата е получавала дължимите грижи и издръжка.
От ангажираните устни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. Т. Д. се установява, че с ищцата се познават от работата си в заводите. През 1960 година е работил там, а тя е била готвач в стола, който е посещавал. Впоследствие започнал работа в профкомитета, а тя вече работила ТЕЦ – Девня, като главен готвач. Във връзка с новата си работа свидетелят посещавал работното място на Е.С.Д., което било повод за техните срещи. Впоследствие заживели в един и същи блок, което продължава и към настоящия момент. Виждат се често и поддържат добри отношения. Свидетелят сочи още, че познава децата й, в това число и приобретателя по процесния договор С.К.Д., който починал преди две или три години. Свид. Д. твърди, че го е виждал последно преди пет-шест години, когато е идвал на посещение на майка си. Излага още, че нито С., нито дъщерята на ищцата са идвали често да я виждат, но не изключва възможността при посещенията им той да не ги е забелязал. Няколко пъти ги е виждал, без да им за цел да ги проследявам дали ще дойдат или не. Свидетелят излага още, че Е.Д. сама ходи на пазар, като помага и на съседката си К. в покупките. Двете ходят заедно на магазина – Кауфланд, и плащат сметките си в Мола. Е. може сама да си готви, да си поддържа хигиена в дома. Сочи, че Е. е имала някакво заболяване, ходила е в болница, където е претърпяла оперативна интервенция, без да може да уточни дали това заболяване е свързано с непосредствена необходимост от ежедневни или ежеседмични грижи, защото не се е интересувал. Излага още, че ищцата живее скромно – получава пенсия от 300 лв., която е единственият й доход и е споменавала, че сумата е недостатъчна за покриване на нуждите й, поради което е вземала заеми от него и от съседите във входа. Това е станало може би година назад или две, когато е изляза от болницата. Твърди, че живее в рамките на пенсията си и може би инцидентно е взела заема. Свидетелят затвърждава позицията си, че е виждал само децата на Е.: С. и Р., а не познава внучките й – и по-конкретно Е.Д.. Не може еднозначно да каже кой измежду С. и Р. е идвал по-често да я види, но не е чул да са били в конфликт С.и Е.. Не знае да се оплаквала Е. от сина си С. Не е чувал тя да му е искала помощ или съдействие и той да й е отказвал. Отрича да е виждал и другата ответница Е.И.Д. да е посещавала ищцата.
От проведения разпит на свидетеля М.К.П. се установява, че се познават с ищцата от 1955 г. от
община Девня, като към момента двете живеят в един блок в гр. Варна. След
кончината на съпруга на Е.Д. – К., последната живее сама. Свидетелката твърди,
че всеки ден ходи на гости на Е., поради което е имала възможност да вижда кога
децата й я посещават. Сочи, че ги е виждала и двамата да й гостуват, но
по-често това правила Р. За цялото това време два пъти е виждала дъщерята на приобретателя С. - Е.С.Д., за разлика от другата и
внучка Х., която често идвала да я види. Отрича да е виждала и другата
ответница Е.И.Д. да гостува и полага грижи за ищцата. С.Д. всяка седмица в
събота е посещавал майка си, като обикновено й помагал, включително
свидетелката отбелязва, че в един от случаите й поправил чешмата. Отрича да е
виждала да С.Д. да носи нещо на майка си при някое от посещенията му. Според
нейните наблюдения С. не се е грижел за майка си, тъй като само посещавал Е..
Последната поддържа сама апартамента си чист и спретнат и живее единствено със
средствата, получавани от пенсията й. След заплащане на комуналните си сметки
често ищцата оставала без пари, което налагало да иска пари назаем от
приятелката си. Сочи, че Е.Д. е здрава и жизнена, но през 1990 г. е претърпяла
операция, а миналия месец е била хоспитализирана. Свидетелката излага още, че ищцата
се е грижела сама за себе си, когато синът е бил още жив, както и към настоящия
момент, като не знае С.Д. или неговите наследници да са й давали пари, тъй като
не знае да е разполагала с допълнителни парични средства, освен тези,
получавани от пенсия. На въпрос на съда дали здравословното състояние на ищцата
налага върху нея да се оказват
ежедневни, постоянни грижи, свидетелката отговаря, че Е.Д. се справя се грижи
за себе си, а когато й е било лошо е търсила помощ от нея.
От устните доказателства, ангажирани чрез разпит на свидетеля Г. К.Ф. се установява, че познава
ответницата Е.Д., както и баща й С.Д. - от 19-20 години. Същият сочи, че през
последните години от живота на С.Д. отношенията между него и майка му Е. са
били перфектни. Един или два пъти са ходили у майка му, но много пъти го е
карал до там, за да й върши услуги, да й носи пари и пр. Ремонт сме правили
заедно също. Двамата със С.Д. са сменяли бойлер в дома на ищцата и са носели
зеле преди десет години. Свидетелят излага, че Е. живее сама. Не е виждал сестрата на приобретателя.
С. ходел да й носи пари и покупки, каквото се налага. Отношенията между майката
на С. и снаха й не били много добри, не е чувал майката на С. да се е
оплаквала, че има нужда от нещо и С. да не е помагал. Твърди, че ответницата Е.С.Д.
ходила често, без да може да уточни
колко, но ходела понякога при баба си. Не е чувал конфликти между тях да е
имало. Не е имало претенции от баба на внучка и от внучка на баба.. Веднъж или
два пъти е виждал баба Е.. Единият път, като носели покупките и парите със С., но
не е видял точно какво е взела ищцата.
При проведен разпит на Б.Т.К., свидетелят твърди, че със С.К.Д.се познават от двадесет години.
След като създал семейство, приобретателя се преместил в закупения апартамент в
ж.к. „Възраждане“, а майка му останала да живее сама в процесния апартамент.
Излага още, че С.Д. всеки уикенд в един от двата почивни дни ходел на посещение
на майка си и много рядко е изпускал събота или неделя да я види. Когато
свършела пенсията на ищцата той й давал между 20 и 50 лева, като не е имало
твърда сума, с която да й е помагал. Свидетелят твърди, че С.Д. се е грижел за битовите
проблеми на ищцата – да смени изгоряла крушка или спукана тръба например. С
един съсед са помагали на приобретателя, ако има нещо за вършене - дребни
битови ремонти правили и ако се е налагало му оказвали финансова помощ. Въпреки,
че не го е виждал да плаща сметки или данъци на процесния апартамент, по думи
на С.Д., последният е поемал всички разноски за жилището.
Съдът кредитира показанията на св.А.Т.Д., М.К.П., Г.К.Ф. и Б.Т.К., в частта относно показанията им за
полаганите грижи от приобретателя по договора, като е изпълнявал своите
задължения.
Съдът кредитира
показанията на св.Ф. и св. К. относно съществуващото противоречие, относно
факта, че приобретателя е оказвал финансова помощ на майка си. Съдът дава вяра на
тези свидетели, тъй като те свидетелстват за факти и обстоятелства, на които са
били непосредствени очевидци. Съдът не кредитира показанията на Свид. Д. и свид. П. тъй като те не
разполагат с обективната възможност в действителност да знаят какви са
действителните финансови възможности на ищцата, с оглед на обстоятелството, че
последната в редки случаи е оставала без пари и е искала назаем не означава, че
такива не са й били предоставяни от починалия й син.
Показанията на
свидетеля К. не следва да бъдат кредитирани в частта си относно твърденията, че
приобретателя е плащал комуналните сметки и данъците на процесното жилище на
ищцата, тъй като горните противоречат, както на изложеното от очевидците А.Т.Д.
и М.К.П., така и на събраните писмени доказателства – квитанция за заплатени
местни данъци и такси за периода от 1993 г. до 2014 г., от които се установява,
че прехвърлителката лично е заплащала сумите.
Съдът кредитира
изцяло представените по делото писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени в условията на евентуалност са искове с правно
основание чл. 87, ал. 3 и чл. 89 от ЗЗД.
Главният иск е с правна квалификация чл. 87, ал.3 от ЗЗД, с искане да бъде развален сключеният Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 192 , том ХLVІІ , дело № 11 606/13.10.1993 год. на нотариус при ВРС, вписан като акт с входящ рег.№ 11 969, том 2223, стр. 2227 от същата дата в Службата по вписванията - Варна, по силата на който ищцата Е.С.Д. е прехвърлила на синът С.К.Д., правото на собственост върху 4/6 идеални части от процесния недвижим имот поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от приобретателя С.К.Д.от момента на неговото сключване до неговата смърт, както и от неговите наследници Е.И.Д. и Е.С.Д..
В тежест на приобретателя по договора, съответно на неговите наследници, е да докаже, че техния наследодател е изпълнявал задълженията си по договора, в необходимия вид, обем и качество /Решение № 82 / 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313 / 2009 г., IV г.о. на ВКС/.
Към датата на сключване на договора задължението на приобретателите е било неопределено, по посочените критерии. С течение на времето, с възрастта на прехвърлителката, с оглед нейното здравословно състояние и други обстоятелства нуждите от издръжка и гледане са нараснали. Длъжника по договора дължи изпълнение на задължението за издръжка и гледане в пълен обем, съобразно нуждите на прехвърлителката т.е. длъжникът е длъжен, за да изпълни точно, да осигури в натура и онези нужди от издръжка и гледани, които не са били налице в момента на сключване на договора.
Приобретателите по алеторния договор за издръжка и гледане са длъжни да престират издръжка и гледане на прехвърлителя, която да съответства на всичките му нужди, като грижите следва да бъдат предоставяни в техния пълен обем и съдържание, което е необходимо./Решение № 1014 / 20.12.1999 г. по гр.д. № 550 / 1999 г. , II г.о. на ВКС, Решение № 70 / 05.07.2011 г. По гр.д. № 612 / 2010 г., Ill г.о. на ВКС, Решение № 216 / 23.06.1996 г. по гр.д. № 636 / 1995 г., II г.о., Решение № 653 / 08/07/2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., II г.о./ Задължението за гледане и издръжка е единно, неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо /Решение № 1272 / 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3441 / 2007 г., IV г.о., решение № 1159/28.10.1994 г., II г.о./.
От ангажираните гласни доказателства, съдът не може еднозначно и безпротиворечиво да приеме, че С.К.Д.до момента на смъртта си е изпълнявал добросъвестно поетите задължения по договора, да осигури издръжката и да полага грижи за прехвърлителката, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила преди това.
От разпитаните свидетелите съдът установи, че приобретателя и наследодател на ответниците е посещавал своята майка и кредитор по договора рядко. Макар към този момент ищцата да е нямала специфични потребности, които налагат да се полагат грижи в по-голям обем, то не се установява длъжникът по договора да е полагал ежедневни и постоянни грижи в изпълнение на задължението си по договора. Фактът, че ищцата сама е можела да се грижи за себе си е ирелевантен за спора. По договора тя е изпълнила своите задължения и е прехвърли собственост на имота, но не е получила грижите и гледането, така както е предвидено в самия договор, което от правна страна се равнява на неизпълнение на задължение по договор от страна на наследодателя на ответниците. Задължението на наследодателя на ответниците, както се изтъкна и по-горе е да престира грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо, в настоящото производство не се доказа от ответниците при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. на ВС по гражд. д. № 2/1981 г., ОСГК престацията на приобретателя поначало не е intuito personae (договор сключен с оглед неговата личност), тъй като действията по осигуряване на грижите и издръжката са заместими и могат да бъдат извършени от всяко друго лице. Това правило е приложимо и към процесния договор, доколкото в него липсва изрична уговорка в противен смисъл. Затова се допуска, че при смърт на приобретателя той може да бъде успешно заместен от правоприемниците си, които са длъжни да полагат грижи и да осигуряват издръжка на прехвърлителката на недвижимия имот в необходимия обем. Аналогично ще е положението и в случаите, когато прехвърлителя е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя и при сключването на договора е бил мотивиран само от тях, както и когато е било изрично уговорено, че той няма да може да бъде заместван от други лица. И при тези случаи, ако прехвърлителя по своята преценка не намери удовлетворение от наследниците на длъжника, следва да осъществи развалянето на договора също така само по съдебен ред - чл. 87 и 89 ЗЗД. С приемане на наследството на С.К.Д., ответниците са станали универсални правоприемници на наследодателя си, вследствие на което са придобили освен неговите права, така и неговите задължения, включително и тези - да полагат грижи и да предоставят издръжка на ищцата като й осигурят един спокоен и нормален живот, какъвто е водила преди това/съгласно клаузите но договора/.
Специфичния предмет на престациите на договора за издръжка и гледане налага извод, че за да изпаднат в забава длъжниците, не е необходимо, задължително условие да са били поканени да изпълнят задължението /в този смисъл е и Решение № 340 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1668 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Ответниците, не твърдят да са полагали каквито и да е било грижи, нито да са искали трансформирането на задължението им в такова от натурално в за парична издръжка, която да са заплащали. И четиримата разпитани свидетели не сочат да са виждали някой от ответниците да се грижи или да помага на ищцата, като в тази си част показанията им следва да бъдат кредитирани като непосредствени, достоверни и изцяло непротиворечащи на останалите доказателства по делото. След смъртта на приобретателя С.К.Д.е настъпило пълно неизпълнение на задълженията по договора от неговите наследници, в количествен и качествен аспект, което безусловно представлява основание за неговото разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Настоящото уточнение е необходимо с оглед на това, че ищцата е претендира неизпълнение на задължението по договора само от починалия си син, без да е заявила неизпълнение на задълженията по договора на неговите правоприемници и ответници по делото. Това би било предмет на нов иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Предвид уважаване на предпочитания главен иск, то съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.
По насрещния иск.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № 192, том XLVII, дело № 11606/13.10.1993 год. на Нотариуса при ВРС, е основателен и като такъв следа да бъде уважен, което представлява положителна процесуална предпоставка за разглеждането на предявения от ответниците по делото насрещен иск от.
Последният намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, при който доказателствената тежест пада върху ищцата по него, която следва да въведе като твърдение и да докаже факта на плащането на конкретна парична сума, а ответникът следва да докаже основанието за получаването на сумата или за задържане на полученото.
По делото не са доказани твърденията за ежемесечни парични престации в размер на 200 лева, нито за допълните такива за спешна стоматологична помощ. Действително от показанията на свидетеля Благой Кънчев се установява, че когато свършела пенсията на ищцата, синът й помагал със сума между 20 до 50 лева, но от горното обстоятелство не може да се заключи, че финансовата помощ е имала траен характер, напротив същата е спорадична и касае еднократни плащания, които остават недоказани по период и размер. Доколкото ищцата по насрещния иск не е ангажирала доказателства за твърдяното имуществено разместване, искът й следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, своевременно предявената претенция за присъждане на разноски с представен списък в срока по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за действителното извършване на претендираните съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ,следва да бъде уважена за сумата от 1 664, 47 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 192 , том ХLVІІ , дело № 11 606/13.10.1993 год. на нотариус при ВРС, вписан като акт с входящ рег.№ 11 969, том 2223, стр. 2227 от същата дата в Службата по вписванията - Варна, по силата на който ищцата Е.С.Д., ЕГН ********** *** е прехвърлила на синът си С.К.Д., правото на собственост върху 4/6 идеални части от АПАРТАМЕНТ № 33 – със застроена площ 58 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к.”Трошево” ул.”Гео Милев„ бл.83, ет.7, ап.33, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.1559.1.33 съгласно Заповед № РД-18-64/16.05.2008 год. на ИД на АГКК , състоящ се от : две стаи ,кухня, баня – тоалет и тераса , при съответни граници и съседи съгласно акта на собственост, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 2,70 кв.м., при съответни граници по акт за собственост , както и припадащите се 1 ,1964 % от общите части на сградата, с идентификатор № 10135.3515.1559.1 и от право на строеж върху мястото с идентификатор № 10135.3515.1559, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, предявения от Е.И.Д. ЕГН:********** ***, чрез пълномощника й адв.Н.Т. *** съдебен адрес ***, насрещен иск против Е.С.Д. ЕГН:********** с пост.адрес *** за осъждане на ответницата да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД, паричната сума в размер на 1 250 / хиляда двеста и петдесет/ лева, като част от общо дължимата сума от 10 000 лева, получена на отпаднало основание, като част от престациите, които е получавала при изпълнението на договора за издръжка и гледане, ведно със законната лихва, считано от момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора.
ОСЪЖДА Е.И.Д. ЕГН:********** *** и Е.С.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на Е.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1664, 47 лева/хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: