Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 07.04.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на 07.03.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1307/16г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
В исковата
си молба против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството ищецът Д.Н.Я., ЕГН********** ***,
чрез адв.Ц. твърди, че е наследник на Л. Я.. Същият притежавал ПИ пл.№15 в кв.17 по плана
на с.О., общ.Пазарджик с площ около 2дка. Част от този имот бил изключен от
регулация и за не ябил отреден УПИ V-15 в кв.17, а по следващия план - УПИ
ІІІ-56 в кв.5. В имота била построена масивна жилищна сграда с площ от 99кв.м.,
за която било издадено удостоверение за търпимост №674 от 26.11.2008г. на
Главен архитект на Община Пазарджик. Сградата попадала частично в парцела и в
частта, която е извън регулация. Тази именно част продължила
да се владее от Лука Янъков, а след смъртта му - от неговите наследници. Целият
имот било ограден и се владеел в границите отпреди изключването от регулация.
При предекларирането на недвижимите имоти през 1998г. наследниците на Я.
декларирали 2000кв.м. дворно място. При създаването на КВС част от имота извън
регулация била заснета като част от имот №000882 в м."Ч.", а друга
част - като имот №006002. Целият имот
№000882 бил записан като държавна собственост, макар по-голямата част от
жилищната сграда да попадала в него. Това записване създавало пречка за ищцата
и другия наследник А. Я. да се снабдят с нот.акт за имота. Имотът никога не бил
включван в блок на ТКЗС, не бил одържавяван по какъвто и да е начин, т.е.
собствениците никога не били губили правото си на собственост върху него.
Това
обуславяло наличието на правен интерес от предявяване на иска и моли съдът да
установи по отношение на Държавата, че тя не е собственик на частта от ПИ
№000882 в м."Ч." в землището на с.О., общ.Пазарджик, представляваща
част от бивш имот пл.№15 по плана на селото, действащ към 1962г., при съседи -
от изток имот №006002, от запад - УПИІІІ-56, от север и юг - имот №000882.
Претендира разноските по делото.
В срока по
чл.131 от ГПК от Министерство на регионалното развитие и благоустройството
чрез Областна администрация на Област Пазарджик са депозирали становище, с
което правят възражение че МРРБ не представлява Държавата, тъй като предмет
на правния спор е земя от Държавния поземлен фонд.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът Държавата,
представлявана от Министерство на земеделието и храните по дела, с предмет на
правния спор земя от Държавния поземлен фонд, не е представил писмен отговор.
По същество оспорва иска.
Районният съд
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК и предполага наличие на правен интерес от търсената с него защита, която предпоставка е от категорията на абсолютните такива относно допустимостта на иска. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и когато се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай правният интерес на ищцата произтича от факта, че имотът е записан като държавна собственост, което е препятствие същата да се снабди с нот. акт за собственост.
Поради това
и с оглед изложеното в исковата молба съдът приема предявеният иск за ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Установява се от събраните по делото
писмени доказателства, че ищцата е наследник на Л. Я.. Приживе
същият притежавал ПИ пл.№15 в кв.17 по плана на с.О., общ.Пазарджик с площ
около 2дка. Част от този имот е изключен от регулация и за нея е отреден УПИ
V-15 в кв.17, а по следващия план - УПИ ІІІ-56 в кв.5. В имота е построена
масивна жилищна сграда с площ от 99кв.м., за която е издадено удостоверение за
търпимост №674 от 26.11.2008г. на Главен архитект на Община Пазарджик. Сградата
попада частично в парцела и в частта, която е извън регулация.
От
заключението на изслушаната СТЕ се установява, че процесният имот понастоящем попада извън регулацията на с.О.. В действащата КВС е отразен като имот №000882, целият с площ от
3.230дка, като част от държавен
поземлен фонд, с начин на трайно ползване: друг жилищен терен. В северната част на имот №000882
е заснета ограда, която огражда от север и юг имот.а От запад граничи с имот пл.№56 на Л. А. Я., от изток - с имот №006002 по КВС,
възстановен на н-ците на А. Л. Я.. В тези граници площта на процесния имот е около 545кв.м., изчислени графически по плана.
Действащият
регулационен план на с.О. е одобрен през 2001г. В него е заснет имот пл.№56, записан в разписната
книга на Л.А.Я. на основание нот.акт №133/1980г. В плана от 2001г. процесният имот е заснет в
границите на имот
пл.№56
и по-точно частта от
него, попадаща извън границите на
регулацията. В него попада и част от масивна жилищна
сграда
с площ от около 72кв.м., а цялата с площ от около 99кв.м.
Имот
пл.№56 е идентичен с част от имот пл.№15 по предходния план. Имот пл.№15 е заснет в плана на
с.О. от 1948г. с площ от
около 3,5 дка, от които около 1,9дка попадали в кв.17, около 400кв.м. – в предвидена с плана улица и
около 1,2дка – извън регулация (източната част). В разписната
книга към плана имот пл.№15 е записан на А. Л.. По регулационния план на с.О. от 1948г. е бил отреден парцел ІІ-15 в
кв.17. Към парцела са се придавали места
от съседни имоти, но те не са заети. От имот пл.№15 са се придавали места към съседни парцели,
но и те не са били заети, т.е. по отношение на придаваемите места към парцела и
от имота регулацията не е била приложена.
През
1962г. е одобрено преработване на
регулационния план, като части от крайните имоти са оставени извън границите на
регулацията, в т.ч. и
част от предвидения за имот пл.№15 парцел ІІ-15, като тази част от парцела,
която е останала в регулация, е получила номер V-15. На място
имотът е владян в границите на имота, за който е бил отреден парцел ІІ-15 от
1948г.
Процесният
имот с площ от около 545кв.м. понастоящем е част от имот №000882 по КВС на землището на с.О., м.”Ч.” и представлява част:
а/
от имот пл.№56, заснет в кадастралния план на селото, одобрен през 2001г. – частта извън границите на регулационния
план;
б/
от имот пл.№15, за който е отреден парцел ІІ-15 в кв.17 по регулационния план
от
в/
от имот пл.№15, която с преработения регулационен план от 1962г. е изключена от границите на
регулацията.
На
н-ците на А. Л. Я. е реституирана от земеделската служба част от имот пл.№15 по плана от 1948г.
- имот №006002 от 0.413 дка по КВС, м.”Ч.”, с който граничи процесния имот
от изток и който представлява част от изключения през 1962г. имот пл.№15;
- имот №005002 от 1.065 дка по КВС, м.”Ч.”, който представлява тази част от
имот пл.№15, която е била извън регулация по плана от 1948г. (най-източната част от имота).
В
производството по отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича
правото му. В случая ответникът следваше да докаже, че е придобил правото на
собственост върху процесния имот. Освен че не е депозирал отговор по реда на чл.131 от ГПК, не е изложил
твърдения на какво основание е придобил имота, не е ангажирал и доказателства в
тази насока. В писмените бележки по съществото на спора се поддържа, че по
силата на нормативен акт след възникване на определени предпоставки процесният
имот бил собственост на Държавата. При липса на постановено решение в
административно производство по реда на ЗСПЗЗ, легитимиращо като собственик на
имота друг правен субект, то това е Държавата. В тази връзка ВКС е приел в
решение №883 от 14.12.2010г. по гр.д.№1432/09г., І г.о., че съгласно чл. 10, ал.
1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които
са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна
практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се
върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските
земи. Не всички земеделски земи, обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например
съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.),
не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян
в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в
режима на възстановяване по ЗСПЗЗ,
е въпрос и на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато
собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, независимо
от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент
е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил
изключен от регулация.
С Постановление № 216 от
8.11.1961 г. на Министерски съвет за подобряване
градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата
земя /Обн., Изв., бр. 93 и 95/1961 г./, е предвидено да се изключат
от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и
надхвърлят нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място -
т. 2. След изключването на съответните имоти от регулация, е следвало да се
изпълни процедурата по ПМС № 216/61 г. - т. 4,
предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за направените подобрения и
трайни насаждения съобразно действащия тогава ЗПИНМ
(отм.). Включването в ТКЗС е било обусловено и от наличието или липсата на
други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на
членовете на семействата им. Само ако посочената процедура е била изпълнена,
имотите е могло да се включат в блок на ТКЗС.
В настоящото производство не
са ангажирани доказателства от страна на ответника частта от имота, изключена
по силата на ПМС №216/61г. на Министерски съвет да е отчуждена по законов ред и
да е причислена към ДПФ. Няма доказателства и за това да е била включена тази
част в блок на ТКЗС, напротив - събраните гласни доказателства са в противен
смисъл и в подкрепа на възприетото по-горе съгласно цитираното решение на ВКС.
Не е налице и фактическо отнемане на имота от наследодателя на ищцата, още
повече, че в имота попада жилищната му сграда. Съгласно решение №798 от
16.11.2010г. по гр.д.№3303/08г. на ВКС, І г.о. ПМС №216/61г. на Министерски
съвет само по себе си няма отчуждително действие. В чл. 4, ал. 3 от него е предвидено, че
имотите, изключени от строителната част на населените места съгласно това ПМС
или по реда на ЗПИНМ, могат да бъдат
включени в блокове на ТКЗС /а не в държавния поземлен фонд/, ако собствениците
имат в населеното място и други имоти, достатъчни за техните и на членовете на
семействата им жилищни и стопански нужди и то по установения за това ред.
Отчуждаването на частни земи и причисляването им към държавния поземлен фонд,
съгласно чл. 4, чл. 5, чл. 14,
чл. 17 и чл. 21 от ЗТ.
(отм.) става с решения на ТПС комисиите, подлежащи на обжалване от
заинтересованите страни пред Поземления съвет, след оценка на тези земи и
заплащането им на бившите собственици.
Доказателства за наличие на влязло в сила
решение на общинската ТПС комисия за отчуждаване конкретно на процесния имот и
за провеждане на административна процедура за оценка и заплащане на този имот
на неговия собственик не са ангажирани.
От така
изложеното се налага извода, че процесният имот не е одържавяван, не е включван
в блок на ТКЗС, не е бил отнеман физически или юридически по какъвто и да е
начин. Така правото на собственост върху него не е било загубвано през
годините, съответно не е необходимо провеждане на процедура по възстановяване
на собствеността.
По изложените
съображения съдът приема, че искът е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
В
тежест на ответника следва да се възложат сторените от Д.Н.Я. разноски в размер
на 530лв.
Водим от
горното Пазарджишки районен съд
Р Е Ш И:
ПО иска на Д.Н.Я., ЕГН********** *** против
Държавата, представлявана
от Министерство на земеделието и храните ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Държавата не е собственик на частта от ПИ №000882 в м."Ч."
в землището на с.О., общ.Пазарджик, представляваща част от бивш имот пл.№15 по
плана на селото, действащ към 1962г., при съседи - от изток имот №006002, от
запад - УПИІІІ-56, от север и юг - имот №000882.
ОСЪЖДА Държавата да заплати на Д.Н.Я. сторените разноски в
размер на 530лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: