Р Е Ш Е Н
И Е
№
28.01.2021г.,
гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговски дело № 1893/2019г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове от О.Н.,БУЛСТАТ ********обл. Стара Загора
срещу Д. Ф. З. БУЛСТАТ ******** с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че с ответната страна имат сключен договор №
24/322/00537/28.06.2011г., предвид че ищецът е кандидатствал с проект по мярка
322 „Обновяване и развитие на населените места „ по Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007г. – 2013г. . С договора ответникът се е задължил да финансира
дейностите по изграждане на улично осветление с използване на слънчева енергия
в О.Н.. В чл.1 и чл.2 е договорен
предметът на договора и размерът на финансовата помощ. Договорено е, че
финансовата помощ е 100 % от одобрените и реално извършени разходи, а в чл.2.1 е посочен размера на
финансовата помощ възлизащ на 1 881 526 лв. без ДДС или
2 257 831.20 лв. с ДДС. Излагат се твърдения, че договорът е
изпълнен, проведена е обществена поръчка, избран е изпълнител, изградено е
договореното улично осветление и работата е приета. Ответникът му е изплатил
финансовата помощ, но не в пълния договорен размер. Изплатен е аванса,
извършено е и окончателно плащане, като при изплащане на окончателната сума е
удържана финансова корекция в размер на 176 844.87 лв. без ДДС или
212 213.84 лв. с ДДС. Твърди, че финансовата корекция е наложена
незаконосъобразно, като посочените в нея твърдения за нарушения при
провеждане на обществената поръчка са
неоснователен. Наред с това твърди, че
сумите за ДДС и към аванса и към окончателното плащане са заплатени със забава,
както и забавено е било и самото
окончателното плащане, като изплатено след договорения четиримесечен срок .
Предвид на това намира, че ответникът му дължи обезщетение в размер на
законната лихва, както следва :
-лихва
за забава в размер на 49 178.40 лв. за периода 08.03.2013г. до 26.11.2015г.
за забавяне изплащане дължимото ДДС от 176 844.07 лв. върху изплатения
аванс в размер на 884 224 лв.
-лихва
за забава в размер на 17 246.14 лв. за периода 11.06.2015г. до предявяване на
обратния иск 28.03.2016г. за забава плащането на сумата 212 213.84 лв. включваща удържаната 10 %
финансова санкция и ДДС върху същата.
-лихва
за забава в размер на 31 301.15 лв. за периода 11.06.2015г. до 26.11.2015г. върху
забавеното окончателно плащане в размер
на 707 379.48 лв.
-лихва
за забава в размер на 6 890.27 лв.
за периода 11.06.2015г. до 26.11.2015г., върху сумата от 141 475.90 лева
представляваща ДДС върху окончателното плащане.
Твърди, че в договора са предвидени
срокове – 4 месеца след подаване на заявка за плащане от бенефициера
на помощта, но това не е изпълнено точно и за това се претендират лихвите.
Моли ответника да бъде осъден да му
заплати, както неизплатената част от помощта в размер на 212 213.84 лв. с
ДДС, в едно със законната лихва от предявяване на иска, както и обезщетенията
за забава до датата на исковата молба в размер на претендираните
законни лихви, посочени по-горе. Претендира и направените по делото разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва всички искови претенции. Твърди, че СГС не е
компетентен да разгледа така предявения спор. Твърди, че е изплатил всичко
дължимо във връзка с този договор, а неизплатената сума е удържана предвид
наложената финансова корекция, която е наложена правилно и законосъобразно
предвид допуснати нарушения при подбора на изпълнител. Моля да се отхвърлят
исковете и им се присъдят разноски.
Съдът,
като взе в предвид становищата
на страните и представените доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното :
По
компетентността на настоящия съд за разглеждане на спора и подсъдността на
спора съдът намира, че не следва отново да се произнася, доколкото след
определението на настоящия състав за изпращане
спора между страните по подсъдност на Адм.съд
Стара Загора, същата е била на преценката на по-горестоящите
инстанции и този въпрос е разрешен окончателно с Определение № 66 от
10.09.2019г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм.д. № 48 /
2018г. .
По делото няма спор, и от
представения по делото Договор № 24/322/00537 от 28.06.2011г. сключен между
двете страни за отпускане на финансова помощ по мярка 322 „ Обновяване и
развитие на населените места „ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски Ф. за развитие на
селските райони се установява, че ответникът е предоставил на ищеца
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта по заявлението „
Изграждане на улично осветление с използване на слънчева енергия в О.Н.“ .
Договорено е помощта да е в размер на 100 % от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. От тях 80 % се
осигуряват от ЕС и 20 % от държавния бюджет на Р България. Предвидено е
ползвателя да избере изпълнител на проекта чрез процедурата за възлагане на
обществени поръчки, като Ф.ът следва да осъществи
предварителен контрол върху процедурите за обществени поръчки за избор на
изпълнител съобразно „ Процедурата за осъществяване на предварителен и / или последващ контрол“ / чл.1 от Договора/.
Не се спори и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, както
и представените заявления и платежни документи се установява, че първоначалната
одобрена финансова помощ е в размер на 1 881 526 лева, съответна на одобрените
разходи по проекта, дадени подробно в таблица на стр.3 от ССЕ.Съответно това е
1 505 220.80 лева от одобрената субсидия от европейския Ф. и
376 305.20 лв. от държавния бюджет. В чл.2.3 от договора е предвидено право на
авансово плащане в размер на 20 % от първоначално одобрената финансова помощ при
подадена заявка за плащане не по-малко от 10 работни дни и не повече от 3 месеца от сключване на
договора. Договореностите във връзка с
авансовото плащане са променени с Анекс 1 от 16.09.2011г., като размерът им се
определя на 50 % от размера на първоначално одобрената финансова помощ. Видно от отговора по т.2.2 на стр.4 от ССЕ на
18.10.2011г. е изплатена сума в размер на 940 763 лв. авансово плащане по
договора, като в последствие общината е възстановила сума в размер на
5 588.66 лв. или общо усвоената от общината ищец авансова сума е в размер
на 935 174.34 лв. Видно от
представената административна преписка на Ф.а
и констатациите и отговорите на
ССЕ по т.2.2. от констативната и заключителни части
се установява, че след изпълнение на проекта и извършени проверки от страна на Ф.а,
във връзка с подадено заявление - искане за окончателно плащане, включително и
искане за изплащане на дължимото ДДС подадени на 10.02.2015г. от страна на
ищеца, ответникът е извършил следните плащания на дата 27.11.2015г. : -
окончателно плащане в размер на 728 629.48 лева и
– платено ДДС
на същата дата по извънбюджетната сметка в размер на 326 320.76 лв. , като
включва ДДС, както върху платения аванс, така и върху окончателното плащане.
Самият ищец, като ползвател по договора със
заявката за плащане от 10.02.2015г. заявява за инвестиционния проект общо
сумата от 1 768 448.69 лв., което е съответно на договореното и
изпълненото от подизпълнителя К 5 С. ЕООД съобразно сключен договор между ищецът и този изпълнител. Сумата за ДДС
е заявена за плащане отделно, на същата дата. Изплатената сума като аванс и окончателно плащане е в общ
размер от 1 663 603.82 лв., като това е сума без ДДС. Остава
неизплатена сума в размер на 178 944.87 лв. без ДДС, като последното е в
размер на 35 858.98 лв. като разлика между заявено и изплатено.
Ответникът не оспорва , че не е
изплатил сумата от 178 944.87 лв. , тъй като я е удържал като наложена
финансова санкция от 10 % по договора за неизпълнение изискванията при подбор
на подизпълнител, възлизаща в размер на 176 844.87 лв.. Не е заплатил и
сумата от 2100 лв. представляваща разход от общо предвидените за заявена
дейност Информираност, за която не е избран изпълнител и не се е следвала.
Същата не е предмет на исковата претенцията. Тези обстоятелства се установят и
от посоченото в експертизата – отговор на т.2.1, както и от приложеното по
делото УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх.№01-0800/2989 от 19.08.2013г. /стр.138 – 141 на
присъединеното дело 765 от 2016г. / представляващо част от преписката,
приложена към отговора на ДФ Земеделие. С това писмо Ф.ът
уведомява О.Н., че съгласува проведената процедура за възлагане на обществена
поръчка, като налага финансова санкция в размер на 10 % от стойността на
договора или в размер на сумата от 176 844.87 лв. без ДДС определена по
пропорционалния метод. Посочено е , че изпълнението на поръчката попада в
обхвата на т.4 – Нарушение на принципа на равно третиране от Приложение № 3 от
Методологията за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо
разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми съфинансирани
от структурните инструменти на ЕС, ЕЗФРСР и ЕФР. В мотивите на този по същество
индивидуален административен акт подробно са изложени фактическите констатации
представляващи нарушения на процедурата по подбор на изпълнител, довели до
фактическите санкции. Съдът приема, че това именно е акта, с който е нанесена
финансовата санкция, тъй като това е първото изразяване на волята от страна на
предоставящия помощта ДФ Земеделие. Срещу нея има подадена жалба от
12.09.2013г. , но само по административен ред, до директора на Ф.а, разменяна е
продължителна кореспонденция, предвиждало се е разглеждане на комисия, но няма
акт, с който наложената санкция да е отменена от органа. Не се спори, че не е
проведено обжалване по административен ред.
В ССЕ вещото лице М. *** била
уведомена за мотивите за определяне на редукцията т.е. намаленото плащане
включващи санкцията от 10 % и стойността на дейността за която не е уведомен
изпълнител с Уведомително писмо за одобрение изх.№ 01-0800/788 от 21.01.2016г.
По същество това е след изплащане на
цялата финансова помощ, приета за дължима от страна на ДФ Земеделие и по своя
характер представлява само ново обяснение. Първия акт, с който Ф.ът налага санкцията е Уведомителното писмо от 2013 цитирано
по-горе и макар и към 2013г. в съдебната практика да е
налице спор дали тези санкции имат характер на индивидуален административен акт
и подлежат ли на обжалване или не, то настоящия състав намира, че се касае
именно за индивидуален административен акт. Касае са за изявление на Ф.
изпълняващ функция на предоставящ финансови помощи, но от друга страна, той е и
органа налагащ санкции, при неизпълнение правилата и изискванията при усвояване
и влагане на предоставените помощи. Касае се за упражняване на властнически
функции при налагането на санкции, извън договорните правоотношения между
страните във връзка с предоставяне на помощта и поради това страните са в
отношение на власт и подчинение в тази хипотеза и по своя характер
Уведомителното писмо от 2013г. е индивидуален административен акт. Всяка една
от страните подробно излага своите съображения във връзка със твърденията си за законосъобразността или незаконосъобразност
на така наложената санкция. Доколкото се касае за индивидуален административен
акт, влязъл в сила като необжалван, то в рамките на общото исково производство
гражданския съд на осн.чл.17,ал.2 от ГПК има
правомощия да се произнася инцидентно единствено относно валидността на акта . Законът
изрично предвижда, че настоящия съд не
може да се произнася инцидентно по законосъобразността на такъв акт, когато и
двете страни са били участници в административното производство, какъвто случай
е настоящия. С оглед на това настоящия състав не следва да разглежда
твърденията на нито една от двете страни във връзка със законосъобразността на
наложената финансова санкция. Доколкото има право съдът следва да се произнесе
по неговата действителност и намира, че същия е недействителен, като издаден от
лице без представителна власт и административна компетентност. Видно от
представеното по делото копие пред положения подпис на издател под
Уведомителното писмо от 2013г. е поставена запетая т.е. акта не се явява
подписан от представляващия Ф.а към този момент. Не е представено пълномощно
или заповед, от които да е видно, че към датата на издаване на уведомителното
писмо, лицето което го е подписало е било овластено,
имало е прехвърлени правомощия да наложи санкцията. Предвид на това като
издаден от лице без съответните правомощия, компетентност индивидуалния
административен акт материализиран в Уведомително писмо от изх.№01-0800/2989 от 19.08.2013г. се явява
недействителен. Следствие от тази недействителност финансовата санкция от 10 %
се явява недължима и удържаната за нея
сума, като част от направените разходи предвидени за покриване чрез
договорената финансова помощ, във връзка с
изпълнение на договора, възлизаща в размер на 176 844. 87 лв. и ДДС към нея в размер на
35 368.97 лв. или общо сумата от
212 213.84 лв. се дължи на ищцовата страна и следва да й бъде присъдена. Искът
за сумата от 212 213.84 лева се явява изцяло основателен. Върху тази
главница на осн.чл.86 от ЗЗД се дължи законната лихва
от предявяване на исковата молба – 28.03.2016г. и до окончателното й изплащане.
По отношение на претенциите за
обезщетенията за забава на дължимите плащания на помощта в размер на законните
лихви т.е. претендираните мораторни
лихви до предявяване на исковете , съдът по всяка отделна претенция намира
следното:
1. По отношение претенцията за
обезщетение за забава плащане на сумата от 212 213.84 лв. в размер на законната лихва за периода
11.06.2015г. до 28.03.2016г. претендирана в размер на
17 246.14 лв. Предвид, че финансовата корекция е наложена с недействителен
акт и съответно като част от дължимата окончателна цена е била неправилно задържана, то същата се явява забавена при издължаването,
доколкото е следвала да се издължи с окончателното плащане и претенцията за
лихва върху сумата от 212 213 лв. се явява основателна. Същата се
претендира за периода 11.06.2015г., датата на която се е дължало окончателното плащане до предявяване на иска – 28.03.2016г..
Съгласно чл.7.1 от договора страните са договорили, че окончателното плащане се
извършва в четиримесечен срок от постъпване на заявката. В конкретния случай
заявката за окончателното плащане е
подадена на 10.02.2015г. и до датата на падежа 10.06.2015г., нито след това тази
сума не е платена. Предвид на това претенцията за мораторна
лихва се явява основателна и следва да
се присъди в размера изчислен и установен от ССЕ 17 240.
96 лв., като искът за разликата до пълния предявен размер се явява
неоснователен.
2. По отношение претенцията за обезщетение
за забава в размер на законни лихви /мораторна лихва/
или за сумата от 49 178.40 лв., претендирана за
периода 08.03.2013г. до 26.11.2015г. върху сумата от 176 844.87 лв. като дължимо ДДС
върху авансово платената финансова помощ съдът намира следното : Съгласно
действащото към момента на сключване на процесния
договор между страните ПМС № 367 на МС от 29.12.2011г. и конкретно чл.115,ал.4
се предвижда след всяко одобрение от ДФ Земеделие на проведена от общината
тръжна процедура за избор на изпълнител да се финансират разходи за ДДС в
размер на 20 на сто от одобрената сума към заявката за авансово плащане. Съдът
намира, че в този случай със заявката ДДС също следва да е изрично поискано,
тъй като всяко едно плащане Ф.ът извършва след
искане, проверка и одобряване .
Твърдението на ищеца, че такова искане е било направено с искането за плащане
на авансовата сума е неоснователно. Заявяване на авансово плащане е направено
на 28.09.2011г. и не се спори, че то не съдържа искане за плащане на ДДС. Твърди се, че заявката за плащане на ДДС е
направено още на 28.06.2011г.. Видно от посочените проверени от вещото лице
документи посочени на стр.2 от ССЕ – т.5
се сочи, че получателя на помощта – ищцовата община е
подала Искане за финансиране разходи за ДДС към заявка за междинно /
окончателно плащане от ДФЗ от 28.06.2011г.
т.е. нямаме искане за изплащане на ДДС с авансовото плащане, както се
сочи и от страна на ответника. Плащането на ДДС още към момента на сключване на
Договора е било заявено от ищеца за извършване от ответника с окончателното
плащане. Между страните не се спори, и
от обсъдената по-горе ССЕ се установи, че цялото дължимо ДДС е изплатено със
изплащане на сумата определена от ответника като окончателно плащане. Тези
плащания са заявени от ищеца към Ф.а на
10.02.2015г. , дължали са се на 11.06.2015г. с оглед чл.7.1 от Договора, а са
платени на 27.11.2015г. т.е. отново имаме забава, но за значително по-малък
период, само от 11.06.2015г. и до 26.11.2015г. . С оглед на изложеното съдът
приема, че искът за обезщетение за забава в изплащане на тази част от ДДС се
явява основателен, но само за периода на
приетата за установена забава 11.06.2015г. и до 26.11.2015г. Предвид, че вещото
лице е изчислявало лихвата върху тази главница за исковия период, и предвид
наличната таблица на изчисленията на стр.5 – таблица по т.3.2 ССЕ, то съдът
ползва изчисленията за периода 1.07.2015г.-26.11.2015г. или това са за 149 дена
– 7 334.05 лева, а за двата дена от юни сумата възлиза в размер на 98. 34
лева или общо лихвата за периода 11.06.2015г. до 26.11.2015г. възлиза в размер
на 7 432.40 лв.. Искът следва да бъде уважен и ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 7 432.40
лв. обезщетение за забава върху тази сума – част от ДДС, върху авансовото
плащане, но дължима считано от 11.06.2015г., като искът за разликата до пълния
предявен размер от 49 178.40 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
3. Претендира
се и обезщетение за забава на забавеното изплащане на дължимата сума на
заявеното окончателно плащане или 31 301.15 лв. за периода 11.06.2015г. до
26.11.2015г. върху сумата от 707 379.48 лв. без ДДС. Съдът намира тази
искова претенция за основателна. По делото се установи по безспорен начин, че
заявление за окончателно плащане е подадено за главницата на 10.02.2015г.,
дължимо е било до 10.06.2015г., предвид уговореното между страните и считано от
11.06.2015г. и до датата на плащането 27.11.2015г. е налице забава за
изпълнение на задължението за плащане от страна на ответника. Предвид, че
вещото лице изчислява размер на дължимата лихва за забава в размер на
33 270.02 лв. , а претенцията е в по-малък размер, то съдът следва да я
присъди в пълния претендиран размер от 31 301.15 лв., като ответникът
следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца.
4. Претендира се и обезщетение за забава
на забавеното изплащане на дължимата сума на заявеното окончателно плащане за ДДС/ това към окончателното плащане / или 6 890 .27 лв. за периода 11.06.2015г.
до 26.11.2015г. върху сумата от 141 475.90 лв. Съдът намира искането за основателно. Сумата
за ДДС , по начина по който е поискана, се следва за целия размер на помощта
при издължаване на окончателното плащане от страна на ответника. Действащото
към момента на плащането Постановление № 8 на МС от 16.01.2015г. за
изпълнението на държавния бюджет на Р България за 2015г. в чл.71,ал.4 и ал.5
изрично предвижда да се финансират разходи за ДДС и при авансовото и при
окончателното плащане. По делото, както
се изложи и по-горе се установи по безспорен начин, че цялото ДДС е заявено за
плащане с окончателното плащане и същото
така е заплатено. Както окончателното плащане в едно с цялото ДДС се е следвало да бъдат заплатени на 10.06.2015г.
т.е. четири месеца след заявяването, а е заплатено едва на 27.11.2015г.
Следователно ответникът дължи обезщетение за забавеното плащане в размер на претендираната законна лихва за забава плащането на ДДС
върху окончателното плащане за претендирания период,
в размера установен със ССЕ или сумата от 6 654.00
лв.. Искът за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора и доколкото
исковете са частично уважени и всяка от страните е направила претенции за
разноски, то съдът по разноските на осн.чл.78 от ГПК намира
следното : Ищецът претендира разноски в размер на 19 500 лв. като от тях
1000 лв. са възнаграждение за в.л., а 18 500 лв. адвокатско
възнаграждение. Видно от договора за
правна помощ за адв.Г.и представените фактура и
платежно, сумата е заплатена по дело 765 от 2016г., а не по настоящото. По това
дело настоящия ищец е бил ответник по главния иск и ищец по обратния иск., а
след отделянето му няма данни адв.възнаграждение да е
предоговорено като дължимо по настоящото дело, след
неговото образуване пред настоящия състав под новия номер. Следователно така
договорено същото е касаело както основния спор, така и спорът по обратния иск,
по който обратен иск се води настоящия съдебен процес. Предвид на изложеното
съдът намира, че на ищеца не му се следват разноски в пълния размер на така
договореното адв.възнаграждение.
Предвид, че няма договорен размер по отделно, както и с оглед направеното
възражение от ответника ДФ Земеделие за прекомерност на адв.
възнаграждение на ищеца съдът намира, че на ищецът му се следват разноски за адв.възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 от Наредба 1 от
2004г. или сумата от 7 900 лв. Предвид на тези съображения съдът приема,
че общия размер на разноските на ищеца
възлиза в размер на 8 900 лв./ адв.възнаграждение
и възн.за вещо лице/.
От тях се следват 87 % съобразно
съотношението между уважената и отхвърлената част от исковете или 7743 лева. От ответника са направени
разходи за възнаграждение на вещо лице – в размер на 800 лв.и се претендира юристконсултско възнаграждение в размер на 7 900 лв.
или общо сума в размер на 8 700 лв.. Съдът намира , че предвид , че се
касае за защита на ответника преди 2017г., когато същият е бил привлечен като
трето лице помагач и ответник по обратния иск по вече приключилото дело 765 от
2016г. т.е. преди изменение разпоредбата на ал.8 от чл.78 от ГПК, то размерът
на юристконсултско възнаграждение също следва да се
определи по начина предвиден в чл.7,ал.2 от Наредба 1 от 2004г. и същото се
следва в размер на 7 900 лв.,
колкото е и поискан. При така отхвърлените размери от претенциите на ответникът
се следва 23 % от направените разноски или сумата от 2001 лева. Двете насрещни
вземания следва да се прихванат до размера на по-малкото, до който последните
се погасяват или ответникът следва да заплати на ищеца оставащата след
прихващането сума, като направени по делото разноски в размер на 5742 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д. Ф. „З. “ АД , БУЛСТАТ ******** гр.София,
бул. ********да заплати на О.Н., област Стара Загора, БУЛСТАТ ********, съдебен
адрес *** чрез адв.Г.сумата от 212 213.84 лева / двеста и дванадесет хиляди двеста и
тринадесет лева и осемдесет и четири стотинки / неизплатената част от
окончателното плащане по Договор №
24/322/00537 от 28.06.2011г. , в едно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.03.2016 година до окончателното й изплащане, както и да й заплати
сумата от 17 240. 96 лв. / седемнадесет хиляди двеста и четиридесет лева
и деветдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 11.06.2015г. –
27.06.2016г. , като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна
лихва за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З. “ АД , БУЛСТАТ ********
гр.София, бул. ********да заплати на О.Н., област Стара Загора, БУЛСТАТ ********,
съдебен адрес *** чрез адв.Г.сумата от 7 432.40 лв./ седем хиляди четиристотин
тридесет и два лева и четиридесет стотинки/
обезщетение за забава за заплащане на частта от ДДС, дължима върху
авансовото плащане в размер 176 844.87 ,
но дължима считано от 11.06.2015г. до 26.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата до пълния предявен размер
от 49 178.40 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З. “ АД , БУЛСТАТ ********
гр.София, бул. ********да заплати на О.Н., област Стара Загора, БУЛСТАТ ********,
съдебен адрес *** чрез адв.Г.сумата от 31 301.15 лв. / тридесет и една
хиляди триста и един лева и петнадесет стотинки / обезщетение за забава за
периода 11.06.2015г. до 26.11.2015г. при
заплащане на сумата от 707 379.48 лв. без ДДС, част от
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З. “ АД , БУЛСТАТ ********
гр.София, бул. ********да заплати на О.Н., област Стара Загора, БУЛСТАТ ********,
съдебен адрес *** чрез адв.Г.сумата от 6 654 лв. / шест хиляди шестстотин
петдесет и четири лева / обезщетение за забава за периода 11.06.2015г. до
26.11.2015г. при заплащане на сумата от
141 475.90 лв., представляваща ДДС върху окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З. “ АД , БУЛСТАТ ********
гр.София, бул. ********да заплати на О.Н., област Стара Загора, БУЛСТАТ ********,
съдебен адрес *** чрез адв.Г.сумата от 5742 лева / пет хиляди седемстотин и четиридесет
и два лева / разноски на осн.чл.78 от ГПК за
настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :