П Р
О Т О
К О Л
гр. Горна Оряховица, 01.06.2023
година
Горнооряховският районен съд,
пети състав в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА
при участието на секретаря Радославка
Андреева, сложи за разглеждане гр.дело
№ 2074 по описа за
На именното повикване в 14:40 часа
се явиха:
………………
Със съдебна спогодба от 4.09.2019
г. сключена между страните по делото, в дял и изключителна собственост на Р.С.Т.
е възложен недвижим имот – къща с пристройка и дворно място от 695 кв.м,
находящ се в гр.Лясковец, ул. „Хаджи Д.“ № 38. За уравнение на дела си, Р.Т. е
следвало да заплати на Л.С. сума в размер от 8006,00 лв. за период от 3 години,
считано от 5.09.2019 г. до 5.09.2022 г.
С молба от 26.09.2022 г. от
пълномощника на С. е поискано издаване на изпълнителен лист за сумата от
8006,00 лв., присъдена въз основа на съдебна спогодба по ГД 2074/2018 г. на РС
– Горна Оряховица. На 30.09.2022 г. е постановено разпореждане за издаване на
изпълнителен лист за тази сума, въз основа на влязлата в сила съдебна спогодба.
На 19.04.2023 г. пълномощникът на С.
е депозирала молба за обезсилване решението по право и изнасяне на публична
продан на недвижимия имот, възложен в дял и изключителна собственост на Т.,
като в нея е изложено, че сумата за уравнението не е заплатена на С., както и
че въз основа на издадения изпълнителен лист молителката не е могла да получи
удовлетворение на имуществената си претенция.
Съдът счита, че искането е
неоснователно, поради следните съображения: Спогодбата сключена между страните
в делбения процес представлява двустранен договор, съдържанието на който е
определен свободно от съделителите, с цел разрешаване на правния спор.
Сключената спогодба има конститутивен ефект, който е настъпил към момента на
влизането й в сила, който съвпада с постигнатото съгласие между страните, което
е обективирано чрез полагане на подписите им пред съда в проведеното СЗ на
4.09.2019 г. В случая се твърди неизпълнение на поетото с договора насрещно
задължение срещу поставянето в дял на ответницата Т. ***, а именно заплащане на
сума за уравнение на дела й в размер на 8006,00 лв. на молителката С..
В настоящото СЗ не се ангажираха
доказателства от страна на Т., чиято е тежестта на доказване, че сумата е
заплатена на С.. В този случай при неизпълнение на поетото с договора
/спогодбата/ задължение, кредиторът - в случая Л.С., има право да иска
разваляне на съдебната спогодба до размера на нейния дял, което може да стане
само в производство по чл.87 ал.3 от ЗЗД. Обезсилването на спогодбата по реда
на чл.349 ал.6 от ГПК е недопустимо, тъй като той се прилага само за съдебна
делба, приключила с постановяване на решение за възлагане на недвижим имот, а
не в случаите /какъвто е настоящия/, когато се касае за делба, приключила със
съдебна спогодба. В този смисъл е задължителната съдебна практика, а именно Постановление
№ 7/28.11.1973 г. на Пленум на Върховния съд и Решение № 447/2.12.2011 г. на
ВКС по ГД 1182/2010 г., I-во гр.отделение.
Предвид неоснователността на
молбата, в полза на ответницата следва да се присъдят направените от нея
разноски за платено адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 1100,00 лв.,
за която следва да бъде осъдена молителката С.. Следва да се отбележи, че
настоящото производство не е по дело за делба, тъй като спорът между страните е
разрешен със съдебна спогодба, когато е настъпил и транслативния ефект по
отношение на недвижимия имот, възложен в дял на Р.Т..
Би могло да се приеме, че
производството е за съдебна делба и разноските остават за страните, така както
са сторени, ако недвижимият имот беше възложен със съдебно решение, което в последствие
е възможно да бъде обезсилено по право по реда на чл.349 ал.6 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.349
ал.6 от ГПК за обезсилване по право на съдебна спогодба от 4.09.2019 г., с
която страните са постигнали съгласие за възлагане в дял на Р.С.Т. на недвижим
имот, находящ се в гр. Лясковец, ул. „Хаджи Д.“ № 38 и представляващ КЪЩА С ПРИСТРОЙКА И ДВОРНО МЯСТО от 695 кв.м, представляващ
имот кадастрален номер 663 /шестстотин шестдесет и три/, за който е отреден УПИ
VI-663 /шест римско, шестстотин шестдесет и три арабско/, кв.17
/седемнадесети/ по ПУП – план за регулация на гр.Лясковец, одобрен със заповед
№ 346/9.06.1993 г., кадастрален план одобрен със заповед № 300-4-49/31.10.2003
г., план за улична регулация одобрен с решение № 277/28.04.2005 г., който имот
е с неприложена регулация към улица при граници: на север – УПИ XV /петнадесет римско/ - за
комплексно обществено обслужване; на изток – имот 2164 /две хиляди сто
шестдесет и четири/, собственост на Атанас Бабулков; на юг – имот 662
/шестстотин шестдесет и две/, собственост на Д. Тонев и Анастасия Тонева; на
запад – улица, описан в нотариален акт № 173, том III, дело 1043 от 1960 г. на
Народен съдия в Районен съд Горна Оряховица и скица № 639/8.10.2018 г. неразделна
част от съдебната спогодба, както и изнасянето му на публична продан, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА Л.К.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.78
ал.1 от ГПК направени по делото разноски в размер на 1100,00 лв /хиляда и сто
лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, който за
молителката тече от уведомяването, а за ответницата Т. ***.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 15:00 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: