РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Благоевград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно
наказателно дело № 20211210201517 по описа за 2021 година
Делото е образувано с жалба на Р. Д. К. с ЕГН ********** с адрес с. **** срещу
електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 27721, издаден от ОДМВР Благоевград, с
който е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането - неизпълнение на задължението за сключване на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежавания от
жалбоподателя лек автомобил "*" с рег. *№ ***, извършено на 07.02.2021г. в 09.48ч. в
област Благоевград, на ПП II 19 в с. Градево, км.9+300. В жалбата се посочва, че
санкционираното нарушение не е извършено, тъй като К. е изпълнил задължението си за
сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила - полица
№ BG228120003240784 от 23.112020г. със застрахователна компания "Лев инс" АД със срок
на договора от 1 година и той е бил валиден на 07.02.2021г.
В съдебното производство жалбоподателят се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата, отправено е искане за присъждане на съдебни разноски за
процесуално представителство. За наказващия орган не се явява представител, като е
редовно призован. На съда са представени и приети като писмени доказателства електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето от АТСС от 07.02.2021
година, анекс № 2 към застрахователна полица от 26.02.2021 година, разписка, електронен
фиш от 07.02.2021 година, копие от снимков материал, проверка за сключена застраховка
„гражданска отговорност“ към дата 07.02.2021 година, справка от информационната система
на АИС АНД към Сектор Пътна полиция Благоевград, справка за собственост на МПС от
1
КАТ, справка за нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за използване на АТСС от 10.02.2021 година, протокол от проверка № 21-С-ИСИС
от 29.04.2020 година, заповед от 14.05.2018 година, свидетелство за регистрация на МПС
част II, кореспонденция и пр.
Анализ на установените по делото обстоятелства дава основание на съда да прецени, че
жалбата е допустима и по съществото си е основателна. Съдът установи, че за автомобил
"*****" с номер на рама № *****е бил сключен застрахователен договор с компания „Лев
инс" АД за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №
*******от 23.112020г. със срок на валидност до 23.11.2022г. След сключването на този
договор автомобилът е регистриран с рег.№ ** и е сключен анекс към застрахователния
договор с № 2/26.02.2021г., с който промяната е отразена в застрахователната полица.
Справка от информационната система на "Гаранционен фонд" показва, че към 07.02.2021г. и
към настоящия момент автомобил с рег. № *** 2705 СН има валидна застраховка
"Гражданска отговорност". Това означава, че жалбоподателят не е нарушил задължението си
по чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, който предвижда задължение за сключване
на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Изпълнението на задължението за
сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е доказано от
представените по делото доказателства, като следва да се има предвид, че при промяната на
собствеността на автомобила, сключения за този автомобил застрахователен договор не е
прекратен, а при спазване на правилата на чл. 291 от Кодекса на застраховането действието
на договора е продължено, като приобретателят на МПС не е прекратил договора, а е
сключил анекс към застрахователния договор, в който е бил посочен новия регистрационен
номер на автомобила. Съдът намира, че наложеното на основание чл. 638, ал.4 вр. с ал.1 от
КС наказание от 250 лв. глоба е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Санкционната разпоредба предвижда налагане на наказание глоба в размер на 250 лв. на
лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съдът установи, че Р.К. е
изпълнил задължението си като собственик на МПС, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение, да сключи договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", поради това наложеното му наказание следва да
бъде отменено.
Съдът намира, че искането за присъждане на съдебни разноски за процесуално
представителство в размер на 400 лв. е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
2
отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 400 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 300 лв. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В
конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 лв., като
предмет на обжалване е електронен фиш, с който е наложено наказание от 250 лв. глоба.
Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника
правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство в едно съдебно
заседание. Затова съдът намира, че платеното адвокатско възнаграждение е несъразмерно и
несъответстващо на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА, поради което следва да бъде намалено
до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно до размера от 300
лв.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 27721, издаден от ОДМВР
Благоевград, с който е наложена глоба в размер на 250 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането на Р. Д. К. с ЕГН ********** с адрес с. ***.
ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград да плати на Р. Д. К. сумата от 300 лв. за направените по
делото съдебни разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на
страните пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3