Определение по дело №581/2024 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 3800/ 25.11.2024 г. на Ж. Ц. Ж., от [населено място], чрез адв. Р. В., АК - Бургас, срещу Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което му е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 8283.52 лв. и законна лихва.

Решението е оспорено като незаконосъобразно, като се твърди, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК, а решението не е било надлежно връчено на жалбоподателя.

След извършена проверка на допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбата на чл. 159 от АПК, съдът установи следното:

На 21.01.2021 г. Ж. Ц. Ж., пряк представител на „Мирамар“ ООД, ЕИК *********, декларирал при режим „допускане за свободно обращение" стока с код по Т. 87032390 с описание „употребяван пътнически автомобил - катастрофирал", цена на стоката от 9018 канадски долара.

На база декларираните данни към датата на приемане на митническата декларация (МД) размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/ 2013, а именно на база договорната стойност.

С оглед постъпило от канадските митнически власти писмо с рег. № 32-441111/ 16.12.2022 г. на ЦМУ, с което е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с предназначение ЕС, препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“ по компетентност, е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана от Ж. Ж. с МД с MRN 21BG001008030038R2/ 21.01.2021 г., при което възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на автомобила.

На основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 с писмо per. № 32-120944/ 29.03.2023 г. са изискани доказателства от вносителя в потвърждение на декларираната цена като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му прел митническите органи, както и фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към процесния автомобил. Писмото е изпратено с „.Български пощи“ ЕАД, но е върнато като непотърсено на 21.06.2023 г. Последвало е писмо № 32-591646/ 13.10.2023 г., с което е изпратено съобщение № 32-514160/ 14.08.2023 г. по чл. 18а, ал. 9 от АПК, което е поставено на входната врата на адреса на Ж. Ж. на 19.10.2023 г., отразено във върнатото попълнено съобщение с писмо № 32-602744/ 24.10.2023г. от ТД Митница Варна. В указания срок лицето не се е явило и не е предоставило допълнителна информация и допълнителни документи за автомобила.

В резултат след анализ е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г., с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 201З г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008030038R2/ 21.01.2021 г., е определена митническа стойност в размер на 37141.02 лв. (тридесет и седем хиляди сто четиридесет и един лева и 02 ст.).

Решението е изпратено с „Български пощи" ЕАД , но е върнато като непотърсено на 01.07.2024 г., видно от известието за доставяне и копие от плика, с който е изпратено Решението (л. 41 и 42). На известието за доставяне изрично е посочен номерът на Решението.

С писмо per. № 32-939253/ 19.07.2024 г. Решението е изпратено до ТД Митница Варна за връчване от митническите органи (л. 43). В изпълнение молбата за съдействие служители от Митница Варна – Т. Н., старши инспектор в ТД Митница Варна, и Р. М., началник сектор в ТД Митница Варна, са посетили адреса на г-н Ж., но същият не е бил намерен на адреса, а съседи са обяснили, че апартаментът е необитаем. От служители на МВР била получена информация, че лицето стопанисва заведение в [населено място], което също било посетено, но Ж. Ж. не бил намерен и там. Действията на митническите служители са обективирани в Констативен протокол рег. № 32-947653/ 26.07.2024 г. (л. 45).

На 02.09.2024 г. Т. М. Н. – старши инспектор в ТД на А. М., ТД Митница Варна и Н. И. Н., старши инспектор в същата ТД, отново посетили адреса на Ж. Ж., но същият не бил намерен, а лица, живущи в същия вход, обяснили, че апартаментът е необитаем и не познават лицето.

В резултат на основание чл. 19а, ал. 5 и ал. 6 от ЗМ Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас е поставено на таблото в сградата на ТД Митница Бургас и е публикувано на електронната страница на Агенция „Митници" на 16.09.2024 г., удостоверено с подписите на съответните служители (л. 46).

Ж. Ж. не се е явил в посочения в Съобщението 14-дневен срок, с оглед на което на основание чл. 19а, ал. 7 от ЗМ административният орган е счел и отбелязал изрично това, че Решението се приема за редовно връчено на 30.09.2024 г. (л. 57)

С оглед горното и липса на жалба в срока по чл. 149 от АПК, е прието, че Решението е влязло в сила на 15.10.2024 г.

На 12.11.2024 г. Ж. Ж., чрез упълномощен представител, адв. Р. В., е изпратил Искане до Директора на ТД Митница Бургас за връчване на процесното Решение, като е посочил, че бил уведомен от НАП за начислени задължения по документ на ТД Митница Бургас с рег. № 32-876972/ 03.06.2024 г. (л. 49). С писмо рег. № 32-1032373/ 27.11.2024 г. на адв. В. са изпратени Решението, ведно с плик от „Български пощи“ ЕАД и обратна разписка; заверено копие на писмо от 19.07.2024 г.; писмо от 03.09.2024 г., ведно с КП от 26.07.2024 г.; Съобщение с рег. № 32-1007002/ 16.09.2024 г. (л. 29). Писмото е получено от адв. В., видно от известието за доставяне, на 28.11.2024 г.

На 22.11.2024 г. в 21.07 часа на електронната поща на Административен съд – Добрич е постъпила жалба от Ж. Ц. Ж., чрез адв. В., срещу Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас (л. 11).

При изпращане на преписката с писмо вх. № 4123/ 23.12.2024 г. административният орган е направил възражение за недопустимост на жалбата, като е описал действията по връчване на Решението и е изпратил доказателства по опис (л. 23, л. 27).

С вх. № 38/ 08.01.2025 г. е постъпила Молба – становище от Ж. Ц. Ж., чрез адв. В. (л. 134), в която се настоява, че жалбата е допустима и подадена в срок, тъй като към момента на подаването ѝ не било налице редовно връчване на Решение № 32-876972/ 03.06.2024г. на Директора на ТД Митница Бургас. Сочи, че въпреки че не е получила екземпляр от Решението, е подала жалбата на 22.11.2024 г., тъй като, считано от датата на подписване на пълномощното – 08.11.2024 г., е щял да изтече срокът за подаване на жалба. Позовава се на чл. 19, ал. 3 от ЗМ и настоява, че не е налице редовно връчване на оспорения акт, както и че не е изпълнено изискването за щателно издирване, като изтъква, че легална дефиниция на понятието „щателно и документирано издирване" се съдържала в ЗДДС (отм. 2006 г.) и ДПК (отм. 2005 г.) съобразно които „щателно и документирано издирване" означава извършването поне на две посещения на декларирания от данъчния субект адрес за кореспонденция в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което ла са съставили протоколи. Излага становище, че практиката приема, че понятието „издирване" по смисъла на ЗМ предполага извършването поне на две или повече действия, изразяващи се в прилагането на различни способи за търсене на конкретен адресат, като след едва това може да се прибегне до използване на способа по чл. 18а, ал. 9 АПК - чрез залепване на уведомлението на входната врата на адреса на лицето, за да се счете, че е приложена фикцията на редовното връчване и се ползва от мотивите на Решение № 7464 от 06.07.2023 г. по адм. д. № 11209/ 2022 г. на Върховен административен съд, при което обсъжда съобщаване на писмо № 32-120944/ 29.03.2023 г. по време на административното производство чрез залепване. Добавя, че от административната преписка се установява, че на 20.10.2023 г. искането за представяне на документи от задълженото лице с писмо № 32-120944/ 29.03.2023 г. впоследствие е успешно връчено на жалбоподателя чрез изпращане по електронна поща до имейл [електронна поща] на 20.10.2023 г. (няма представени доказателства чий е този адрес и каква е връзката му с жалбоподателя), като прилага и отговор от задълженото лице на писмото (л. 140). В тази връзка претендира, че при наличието на този електронен адрес административният орган е можел да връчи решението по реда на чл. 18а от АПК на този електронен адрес. Оспорва записванията в двата констативни протокола и прави възражение, че лицето не е било търсено на адреса. При тези доводи настоява да бъде разгледана жалбата.

Настоящият състав, като съобрази събраните по делото доказателства и изложените становища, приема, че депозираната жалба е просрочена. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници" или от директорите на териториални дирекции. Разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от ЗМ предвижда, че решението по чл. 19 от ЗМ, каквото е процесното, се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му.

В настоящия случай предмет на оспорване е именно решение по чл. 19 от ЗМ на Директора на ТД Митница Бургас, което е изпратено на жалбоподателя чрез лицензиран пощенски оператор, „Български пощи“ ЕАД. Същото е върнато като непотърсено и поради това е изпратено на ТД Митница Варна за съдействие за връчването му.

Адресът, на който е изпратено Решението, впоследствие адресът, на който е търсено лицето от служители на ТД Митница Варна, е посоченият именно от лицето адрес. Същият адрес отново е посочен и в процесната жалба, предмет на настоящото дело. В този смисъл именно това е адресът, на който жалбоподателят следва и може да бъде открит, респ. на който адрес следва да му бъде изпращана адресираната до него кореспонденция.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМ решение, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което връчва решението. Тъй като в случая писмото е върнато като непотърсено от адреса на физическото лице - жалбоподател, административният орган е предприел действия към връчване по реда на чл. 19а, ал. 5 от ЗМ.

По аргумент от чл. 19а, ал. 5 от ЗМ, връчване на решение чрез прилагане към преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето в случаите, когато адресът на лицето не е известен или лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса на управление или на постоянния им адрес след документирано издирване от митническите органи. С текста на чл. 19а, ал. 6 е разписано, че съобщението по ал. 5 се поставя на определено за целта място в съответното митническо учреждение и се публикува на интернет страницата на митническата администрация. В случая конкретно посочени в двата констативни протокола митнически служители от ТД на Митница Варна са посетили адреса на задълженото лице, но и двата пъти не само не са го открили, а съседи са им обяснили, че адресът е необитаем. Отразено е в единия КП, че лицето е търсено и в стопанисвано от него заведение, но също не е открито. Действията са удостоверени в протоколите с имената и подписите на съответните длъжностни лица. В този смисъл изискванията на чл. 19а, ал. 5 и ал. 6 от ЗМ в случая са изпълнени, като по делото са представени доказателства за многократните опити за връчване на процесното решение на адреса на жалбоподател, както и доказателства за поставянето на Съобщение за изготвеното Решение в сградата на учреждението и съобщаването за същото на интернет страницата на митническата администрация (В този смисъл Определение № 13094 ОТ 03.12.2024 г. по адм. д. № 11012/ 2024 Г., І отд. на ВАС). Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на решението по административно дело № 11209/ 2022 г. на ВАС, тъй като то съдържа в мотивите си изводи, свързани с уведомяване чрез залепване, какъвто не е конкретният случай, а също така и обсъждане на опитите за връчване на документи в административното производство, които не са идентични с описаните по отношение връчване на оспореното Решение.

В ЗМ е предвиден специален ред за връчване на решения, издавани от митническите органи, който е различен от реда, описан в нормата на чл. 18а от АПК, на който се позовава жалбоподателят. В случая се установява, че административният орган е изпълнил надлежно задълженията си по връчване на решение на митнически орган, като същото е съобщено по реда на чл. 19а, ал. 5, във връзка с ал. 6 от ЗМ на 16.09.2024 г. и е стояло като уведомление до 30.09.2024 г. От това следва, че срокът за обжалване на решението е изтекъл на 14.10.2024 г. и същото е влязло в сила на 15.10.2024 г. Жалбата до съда е подадена едва на 22.11.2024 г.

За пълнота следва да се отбележи, че изпращането на Решението на жалбоподателя, чрез адв. В., по подадено от нея искане на 12.11.2024 г., получено от нея на 28.11.2024 г., няма как да доведе до нов срок за обжалване.

Срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК в този случай е изтекъл на 14.10.2024 г., понеделник, работен ден. Жалбата е постъпила в съда едва на 22.11.2024 г., поради което и същата се явява просрочена.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Предвид горното, Административен съд – Добрич, III състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3800/ 25.11.2024 г. на Ж. Ц. Ж., от [населено място], срещу Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 581/ 2024 г. на Административен съд - Добрич.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.