№ 3367
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515408 по описа за 2021 година
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20182392 от 08.09.2021 г. по гр.д.№ 52650 по описа за 2020
г. на СРС, Първо ГО, 50-ти състав се признава за установено, че В. Н. А.
дължи на Етажните собственици на Етажна собственост в гр.София, ул.“****,
представлявана от „Е.Д.Е.Г.“ ЕООД, на основание чл.38, вр. с чл.6, ал.1,т.9 от
ЗУЕС, сумата в размер на 595,94 лв., представляваща неплатена вноска за
ремонт на покривна конструкция на сградата, съгласно решение на ОС на ЕС
от 18.07.2018 г., ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до изплащането на
вземането, както и сумата в размер на 14,15 лв.-мораторна лихва за периода
от 14.02.2020 г. до 16.07.2020 г., начислена върху главницата от 330, 65 лв. за
вноска ремонт на асансьор, съгласно решение на ОС на ЕС от 24.09.2019 г., за
които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8070/2020 г. по описа на СРС.
Със същото решение е отхвърлено възражението за прихващане,
1
предявено от ответника срещу ищците, по реда на чл.298, ал.4 ГПК, за сумата
от 800 лв., представляваща обезщетение за вреди за премахнат прозорец тип
капандура от армирано стъкло с размери 90/65 см, ведно с монтаж,
разположен при таванско помещение към ап.5, находящ се в сградата в
гр.София, ул.“****, през м.08.2018 г. при извършен основен ремонт на
покривната конструкция на сградата.
В тежест на ответника са възложени разноските по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В.
Н. А., ответник пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи, че въззивника не е собственик на процесния ап.№ 5 в
сградата, както и, че извършения ремонт не бил неотложен. Затова счита, че
производството е недопустимо. СРС бил се произнесъл на различно от
заявеното от ищеца, основание, т.е. по непредявен иск. От друга страна СРС
бил уважил претенцията на заявеното от ищеца основание чл.6, ал.1,т.9 ЗУЕС,
което без връзката с ал.2 касаело собствениците на имоти, което основание не
било налице по отношение на ответника /въззивник. Освен това решението
било неправилно и необосновано, защото не почивало на събраните по делото
доказателства. Сочи, че подменената капандура макар сградата да била
строена през 60-те години на 20 век, била здрава и без дефекти или повреди.
По делото не били събрани доказателства за необходимостта от ремонт, а
самото решение на ОС било предмет на друго производство. Сочи, че в
договора за ремонт на покрива било посочено, че такъв ще се извършва на
увредените капандури, а процесната не попадала сред тях. Така поставената
капандура била с ламаринен капак и възпрепятствала влизането на естествена
светлина в помещението. Счита, че ЕС като страна по договора с изпълнителя
на ремонта следвало да направи рекламация. Затова ответникът не бил
направил възражение по точното изпълнение на договора. В този смисъл
мотивите на СРС за отхвърляне на възражението за прихващане било
неправилни. Наред с това в договора не се съдържали клаузи за отстраняване
на всички армирани стъкла на таванските помещения, вкл. и на здравите
такива. От показанията на свидетеля Д. се установило, че капандурата към
ап.5 била здрава. Самият свидетел удостоверил волеизявлението на ответника
за рекламация към изпълнителя, както и направеното от ответника
2
възражение за прихващане. Сочи, че стойността на отстраненото армирано
стъкло възлизала на 493 лв., а поставения ламаринен капак струвал 30 лв.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца;
възражението му за прихващане да бъде уважено. Разноски се претендират.
От въззиваемата страна, ищец в производството пред СРС, е постъпил
отговор по въззивната жалба в който се изразява становище за
неоснователност на същата и допустимост и правилност на така
постановеното решение. Не били допуснати сочените от въззивника
нарушения. Решението било съобразено със събраните по делото
доказателства. Разпитаният на страната на ответника свидетел потвърдил, че
ответника е ползвател на имота. Свидетелят потвърдил и, че сградата е на
повече от 60 години. Ремонтът бил неотложен и затова било взето решение на
ОС на ЕС, в което събрание бил участвал и ответника. Счита, че така взетото
решение е задължително по смисъла на чл.38 от ЗУЕС, арг. се решение № 155
от 21.06.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 4451/2016 г. на ВКС, Четвърто ГО.
Правилно СРС бил приел, че възражението за прихващане е неоснователно.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.10.2021 г.,
Въззивната жалба е подадена на 13.10.2021 г., следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
По допустимостта на обжалваното решение:
За издадената на 03.07. 2020 г. по ч.гр.д.№ 8070 по описа за 2020 г. на
СРС, 50 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
длъжникът е уведомен на 17.07.2021 г.
3
Възражение по чл.414 ГПК е подадено на 17.08.2020 г. Със същото са
ангажирани доказателства за плащане на сумата в размер на 330,65 лв. на
16.07.2020 г., т.е. след образуване на заповедното производство.
В производство по реда на чл.414 а от ГПК СРС е отхвърлил
заявлението за сумата от 330,65 лв., представляваща доброволно заплатено
задължение-вноска за ремонт на асансьора, съгласно решението на ОС на ЕС
от 24.09.2019 г.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за останалите
суми за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в 1-
месечен срок. Тези указания са му съобщени на 22. 10.2020 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 28.10.2020 г. , т.е. в срока по
чл.415 ГПК. Със същата са предявени за установяване вземания, както
следва: 595,94 лв. за ремонт на покривната конструкция по решение на ОС на
ЕС от 18.07.2018 г. и 14,15 лв.- мораторна лихва върху платеното в течение на
процеса задължение за ремонт на асансьора, изтекла за периода от 14.02.2020
г.- датата на подаване на заявлението до датата на плащане – 16.07.2020 г.
Претендирана е и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане на главницата.
За тези вземания СРС се е произнесъл с обжалваното решение.
Видно от т.12 на заявлението по реда на чл.410 ГПК сумите се
претендират на основание взетите решения на ОС на ЕС.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
показанията на свидетелите Д. и Б. било установено, че процесната сграда е
стара и е изградена преди повече от 70 години. Така извършеният ремонт се
правел за първи път след построяването й. Ремонтът бил наложителен по
смисъла на пар.1,т.9 от ЗУЕС, тъй като се появили течове. По дефиниция се
касаело до необходими разноски за запазване на вещта. Ответникът като
титуляр на вещното право на ползване върху чужда вещ /ап.5/ бил ползвател
по смисъла на пар.1,т.6 от ДР на ЗУЕС и неговите задължения се извеждали
от нормите на чл.57 и чл.58 от ЗС. Ползвателят следвало да полага грижата на
добър стопанин. Затова необходимите разноски били в негова тежест.
Ползвателите съгласно чл.6, ал.2 от ЗУЕС имали задълженията на
4
собствениците на обекти с изключение на тези по чл.6, ал.1,т.9 от ЗУЕС,
освен ако не било уговорено друго между собственика и ползвателя, което
подлежало на вписване в книгата на ЕС на основание чл.7, ал.2,т.7 от ЗУЕС. В
случая уговорката била неформална. Уговорката по чл.6, ал.1,т.9 от ЗУЕС
можела да бъде обективирана с изрично /писмено/ изявление, отправено до
останалите собственици на обекти в сградата, така и с конклудентни
действия. В случая ответникът бил манифестирал пред останалите етажни
собственици за поемане на задълженията на собственика за заплащане на
разходите за основен ремонт на общите части. Такива действия
представлявали участието на ответника в ОС за собственика на ап.5,
направеното възражение за прихващане със стойността на капандурата, което
безспорно представлявало, че ползвателя заявява претенция от името на
собственика на ап.5. Затова и възражението на ответника за липса на пасивна
легитимация е прието за неоснователно. Решението на ОС на ЕС от
18.07.2018 г. за извършване на неотложен ремонт, вкл. видовете СМР, от
които доставка и монтаж на нови капандури, било задължително по силата на
чл.38 от ЗУЕС. Затова не можело да се приеме, че е налице вреда. Ако
ответникът намирал, че извършеното се отклонява от поръчаното, то
следвало да отправи възражение към изпълнителя. Затова и възражението за
прихващане било неоснователно. Искът за главното задължение подлежал на
уважаване. Ответникът не ангажирал доказателства за плащане.
Задължението било дължимо и изискуемо и затова се дължала законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане. По отношение на платената в течение на процеса сума в размер на
330,65 лв. се дължала лихва за забава в размер на 14,15 лв., определена по
реда на чл.162 ГПК и присъдена за периода от 14.02.2020 г.- датата на
подаване на заявлението до датата на плащане – 16.07.2020 г.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг.
от чл.272 ГПК същите ще се считат и за мотиви на настоящето решение.
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което
е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 41 ОТ 02.02.2012 Г. ПО
5
ГР. Д. № 1540/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
В конкретния случай СРС се е произнесъл в рамките на това с което е
бил сезиран.
Ето защо обжалваното решение не е недопустимо. Предявеният иск е с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК. Противно на соченото от въззивника
„подмяна на правното основание“ в исковата молба не е направено.
Ищецът основава претенцията си на приети от ОС на ЕС решения.
Изрично в заявлението и исковата молба е посочено, че ответника „ползва
ап.5“.
Относно дължимостта на сумите, предявени за установяване по
иска по чл.422, ал.1 ГПК:
Противно на соченото от въззивника, че бил обжалвал решенията на
ОС, доказателства в подкрепа на това не са ангажирани.
Ето защо следва да приемем, че същите са влезли в сила.
Още повече, че в хода на заповедното производство от страна на
ответника е сторено плащане на вноската за ремонт на асансьора, което е още
едно основание да приеме, че чрез конклудентни действия ответника е
демонстрирал, че е поел задължението за запазване на вещта, т.е. плащане на
необходимите разноски.
С решение от 18.07.2018 г. на ОС на ЕС е прието да се извърши основан
ремонт на покривната конструкция, съгласно приетата оферта. Необходимите
СМР са обективирани в самия протокол от ОС/л.8 по делото пред СРС/.
Видно от този протокол възложено е на изпълнителя и доставка и монтаж на
нови капандури; обшивка на капандури.
Не се спори по делото, че капандурите се намират на покрива на
сградата,който представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
Определението "Неотложен ремонт" се съдържа в § 1, т. 9 от ЗУЕС.
Съгласно посочената разпоредба става въпрос за дейност за предотвратяване
разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди
и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците,
ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на
околната среда и на близкостоящи сгради.
6
Не се спори по делото, че процесната сграда, където се намира ЕС е
строена преди повече от 60 години. Това не само е безспорно, но и се
потвърждава от показанията на разпитаните на страната и на ищеца, и на
ответника, свидетели. Свидетелят разпитан на страната на ответника сочи, че
сградата е на 71 години. Самите капандури са били поставени при строежа на
сградата. Тези капандури не са били подменяни от поставянето си, а именно
от 71 години. Така извършеният ремонт е първи от построяването на сградата.
Само по себе си това води до извод за „неотложен ремонт“ по смисъла на § 1,
т. 9 ЗУЕС.
Свидетелят Б. сочи, че ремонта и подмяната на капандурите е било
обективирано от наличието на течове. Преустановяването на тези течове е
обусловило подмяната на капандурите. Всички капандури са били подменени.
Действителното извършване на ремонта на покрива, вкл. подмяната на
капандурите се установява освен от показанията на свидетеля Б., така и от
допуснатата, изслушана и прието по делото /пред СРС/ съдебно-техническа
експертиза. Видно от отбелязаното от вещото лице инж.Терзиев,
заключението е изготвено след извършен на 12.05.2021 г. оглед. В
заключението си вещото лице е посочило, че поставената нова капандура по
характеристики отговаря в най-близка степен до демонтираната от таванското
помещение с метална рамка и армирано стъкло.
При това положение главното вземане, предявено за установяване
настоящата инстанция приема за доказано, както правилно е приел и СРС.
По възражението за прихващане:
За да бъде основателен иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД,
следва да се установи, че е налице осъществено противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Настоящата инстанция намира, че нито една от тези предпоставки не се
установява по делото.
Следва да отбележим, че Етажната собственост не е процесуално
легитимирана да води искове от името на етажните собственици, вкл. за
неизпълнение вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като не е правен субект. Искове срещу
строителя могат да водят собствениците на отделните обекти в сградата. И
7
това е така, тъй като се касае за материални права, а не за процесуално
представителство или процесуална легитимация - виж Определение № 508 от
16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о., ГК и Определение №
201 от 19.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 264/2019 г., ІІ т. о., ТК.
Затова правилно СРС е приел възражението за неоснователно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанция обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника не се следват разноски.
На въззиваемата страна разноски се следват и затова й се присъждат
такива в размер на 200 лв. за адв.възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20182392 от 08.09.2021 г. по гр.д.№
52650 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 50-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
бул.“****, партер-адв.З., ДА ЗАПЛАТИ на Етажните собственици на Етажна
собственост в гр.София, ул.“****, представлявана от „Е.Д.Е.Г.“ ЕООД,
разноските пред въззивната инстанция в размер на 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9