Решение по дело №2261/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 627
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20214520202261
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 627
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520202261 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. П. К. против електронен фиш серия „К“ №
2491754/09.03.2018 г., издаден от ОД на МВР-Русе.
Същата моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.
Жалбоподателката, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата;
постъпило е писмено становище от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е собственик на л.а.“БМВ 520И“ с ДК№ РА 40 92 КВ. НА
09.03.2018г. този автомобил се движел в гр.Русе по бул.“България“ в посока „Дунав мост“.
В района на бензиностанция „Лукойол“ автомобилът бил заснет от стационарно
автоматизирано техническо средство, измерващо скоростта, със скорост от 74 км/ч, при
максимално разрешени в този пътен участък 50 км/ч., като такъв в населено място и освен
това обозначен и със забранителен знак със същата стойност. По тази причина с обжалвания
електронен фиш му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
1
за нарушение по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч.,
доколкото скоростта е била под 100 км/ч.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.

Нарушението, съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че жалбоподателят, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на
извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и
несъмнен начин от приложените към преписката доказателства –клип,удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, снимков материал, протоколи от проверка № 235-
ИСИ/05.12.2017г.

Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на
нарушението, точният час, максимално разрешената скорост, скоростта на управлението,
отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и
контролния му номер. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.7 от ЗДвП изготвените с
технически средства снимки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител, се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС "..електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
2
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
189, ал.4, изр.2 реквизити...". В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа
реквизитите, изискуеми от чл.189 ал.4 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението,
вменено на жалбоподателя, поради което и възраженията относно допуснати пропуски в
тази насока са неоснователни.
От приложената снимка /разпечатка от клип/ се установява мястото на нарушението
бул.“България“ в гр.Русе, до бензиностанция „Лукойл“ в посока „Дунав мост“, GPS
координати, времето, превозното средство, с което е извършено нарушението, както и
техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че
засечената скорост на движение на автомобила с рег. № РА 40 92 КВ е била 77 км/ч. В
съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така
установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването от 3 км/ч при
скорост под 100 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост
на движение на автомобила от 74 км/ч. Нарушението е установено и заснето с дигитално
стационарно техническо средство -„Sitraffic ERS 400“, като по делото са представени
доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране
на нарушението.
От преписката се установява, че режимът на скоростта в този пътен участък е
определен на основание чл.21 ал.1 от ЗДвП, съгласно която максимална допустима скорост
за превозни средства от категория „В“ в населено място е 50 км/ч., която в случая е била
ограничена и със забранителен пътен знак, въвеждащ ограничение също от 50 км/ч.
С жалбата се прави единствено възражението, че е изтекла предвидената в закона
давност, което се изтъква, като отменително основание. Това възражение е неоснователно
по следните съображения :
На първо място следва да се отбележи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а
не преклузивни, както изрично е посочено в Тълкувателно постановление № 1/2015г. на
ВКС и ВАС и доколкото са такива, намира приложение чл.11 от ЗАНН с препращането към
Наказателния кодекс по въпросите, касаещи обстоятелствата, изключващи отговорността.
Сред тези обстоятелства безспорно е и давността за преследване – начало, край, спиране,
прекъсване, абсолютна давност, доколкото в ЗАНН изрично е предвидена изпълнителската
давност в чл.82 от него. В този смисъл разпоредбата на чл.82 от Наказателния кодекс не
намира приложение.
Няма никакво нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, доколкото нормите
на чл. 189 ал.4 от ЗДвП и следващите са специални по отношение на ЗАНН, най – малко,
защото както бе посочено по-горе, електронният фиш инкорпорира в себе си и АУАН и
наказателно постановление. Действително давността (тригодишна такава, на основание
чл.81 ал.1 т.5 от НК) в случая би изтекла, но при положение, че същата не е прекъсвана,
което произтича от разпоредбата на чл.81 ал. от НК. Така по делото, на л.13 от делото е
3
приложена справка от АНО, видно от която давността е прекъсната с изпращането на
обратна разписка за връчване на електронния фиш на жалбоподателката на 15.02.2021г.
Очевидно това е действие, с което се прекъсва давността, тъй като е предприето за
преследване и то по отношение на наказаното лице. В случай, че обратната разписка бе
изпратена след 09.03.2021г. действително давността би изтекла и на това основание
електронният фиш би следвало да се отмени. С това действие за прекъсване на давността
започва да тече нов давностен срок, който изтича след 1г. и 6м., т.е. в случая е налице
хипотезата на чл.81 ал.3 от НК и към настоящият момент не е изтекла абсолютната давност,
която изтича на 09.09.2022г.
Правото на защита на наказаното лице по никакъв начин не е нарушено, с оглед на
това, че електронният фиш е връчен на друго лице, защото очевидно то е разбрало за
издадения електронен фиш и се е възползвало от законовата възможност да го обжалва в
законоустановения срок.
При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен
и следва да бъде потвърден.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 2491754/09.03.2018г., издаден от ОД
на МВР-Русе, с който на М. П. К. с ЕГН ********** и е наложено наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4