О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и втори януари две хиляди
и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Марин Атанасов
ВЧНД № 61 по описа на съда за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК и е образувано по жалба на адв. П.Г. като процесуален
представител на В.Я.П. срещу определение № 2324 от 19.12.2019г.,
постановено по ЧНД № 5723 /2019г.
по описа на четвърти състав на ВРС, с което е потвърдено постановление на прокурор при
ВРП от 21.11.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 979/2019
г. на ІІІ РУ- ОД на МВР-Варна, водено за
престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Досъдебното производство е било образувано на 01.08.2019г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление
на прокурор от ВРП, с оглед престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
С
постановление на прокурор при ВРП е прекратено наказателното производство на
основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.
24, ал.1, т.1 НПК, с извода, че от събраните по делото доказателства не се
установява да е извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК, тъй като е налице
плащане на дължимата издръжка на К.М.М., чрез законния му представител В.Я.П..
С
атакуваното определение на ВРС, изводите на прокуратурата са потвърдени.
Настоящият състав на ВОС счита,
че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва актовете на прокуратурата и съда по прекратяване
на наказателното производство, тъй като същия,
има качество на пострадало лице. Жалбата срещу постановлението правилно е била разгледана
по същество от първоинстанционния съд.
Тази срещу акта на
ВРС също е редовна и процесуално допустима. По същество в нея
се моли да бъде отменено определението на съда, тъй като същото е неправилно, и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи,че за потвърди обжалваното постановление за прекратяване, съдът е
приел, че бившият съпруг на В.П. е изпълнявал надлежно задължението си да плаща дължимата издръжка през процесния период, като
изводът се базира на
единствено на наличието на 14 броя пощенски записи
с подател Митка Митева. Твърди се, че органите на досъдебното
производство не са провели задълбочено изследване събрания доказателствен материал и това обстоятелство е подминато от съда. Според жалбоподателят не са ангажирани доказателства
за съществуването на мандатни правоотношения
между М.К.М и М.К.М, което изключва
по некатегоричен начин,
че тя действа
именно по негово указание и с негови средства, а не по собствени
подбуди с цел да подпомогне длъжника или да
го защити поради близката им родствена връзка.
Прави се сравнение с гражданско правните отношения,
където ангажиментите на
длъжника могат да бъдат изпълнени
от трето лице, разполагащо, обаче, с правен интерес от това,
и с наказателно правните аспекти на наказателната отгорност , която е строго лична и на изследване
подлежи единствено поведението на инкриминираното лице. В тази връзка жалбоподателя твърди, че не са събрани доказателства
за субективното отношение на Марин
М.към вменените му по съдебен
ред задължения и доколко същото би могло да
се квалифицира като обществено опасно. Навеждат се и доводи, че избраният
способ за изпълнение навеждат на мисълта, че по този начин се цели създаването
единствено привидност за добросъвестност, докато реалните намерения са за
избягване на имуществена отговорност. В подкрепа на тази теза се твърди, че М.е
бил наясно с обстоятелството, че П. не живее в България и че няма как същата да
получи депозираните в Български пощи парични средства, нито да научи за тяхното
съществуване. Въз основа на норми от ЗЗД – чл.68, буква А и чл. 97, ал. 1, изр.
2-ро е изведен извод, че всяко плащане извън такова по банков път осъществява фактическият
състав на чл. 183, ал. 1 от НК в случаите когато не бъдат погасени две или
повече вноски по издръжка. На последно място жалбоподателя се позовава и на
мотивите в постановлението за прекратяване, че в периода 01.11.2017г. -
03.10.2019г. са извършени 14 пощенски превода, за времеви диапазон от 23 месеца, което според
него прави престъплението съставомерно за 9 от
посочените месеци.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз
основа на доказателствата по делото настоящия състав на ВОС приема за установена
фактическа обстановка, различна от изложеното
в постановлението на ВРП и първоинстанционния съд, а
именно:
Със съдебно решение № 371/04.12.2017
г. по гр.д. № 138/2017 г. по описа на
PC - Нови пазар бракът между
В.Я.П. и М.К.М бил прекратен.
По силата на съдебното решение
родителските права спрямо детето им
-К.М.М., били възложени на П., а на М.бил
определен режим на лични отношения
и бил задължен да изплаща издръжка
на сина си
в размер на 120 лв. месечно. За времето от 17 април 2018г. –
30.07.2018г. дължимата издръжка била платена чрез пощенски преводи
/общо 4 на брой/ в ПС с. Цани Гинчево обл.Шумен, като
наредител на сумите било лицето М.К.М. Сумите били получени лично от св. В.П.. По
същия начин за периода м. август 2018г.-
юли 2019г. лицето Митка П. превеждала дължимата издръжка до св.Я. в ПС Цани
Гинчево, като общия брой на преводите за посочения период е 10. По неустановени
причини, най-вероятно по нейни твърдения защото работи в Англия, П. не
се е явявала да ги получи. Междувременно св.В П. през м. април 2019г. подала жалба до РП Варна, в която твърдяла, че
М.К.М не е изпълнил задълженията си по съдебното решение за месеците ноември
2018г.- април 2019г.
Досъдебното производство е било образувано по горе посочената жалба на В.Я.П. с постановление от 01.08.2019г. за
извършено престъпление по чл.183,ал.1 НК в периода м. август 2018г. – май 2019г.
В хода на
разследването като свидетел била
разпитана жалбоподателката В. П. и са приобщени писмени доказателства.
От
посочените доказателства и доказателствени средства е видно, че чрез „*****"
ЕАД /л. 18-20/,за периода април 2018г до
юли 2019г. са извършени 14 /четиринадесет/ броя парични преводи с подател М.К.М
и получател В.Я.П., като основанието на всеки от преводите е „издръжка за К.Маринов
М.за съответен месец, като някои от тях са за повече от един месец. В справката на „******" ЕАД е посочено,
че 8 от преводите са неизплатени и към момента са на разположение за изплащане
на една от двете страни - подател или получател, като първите 4 са получени
лично от В.П.. Едва на 02.10.2019г. като свидетел П. е заявила и то пред
органите на досъдебното производство, че желае преводите от К.М.да бъдат
получавани по сметката и в банка „ДСК АД“, като същата е изрично посочена.
Според показанията на св. П., К.М.е спрял изплащането на издръжката на детето
им от м. ноември 2018г.
Въз основа
на подобна фактическата обстановка прокурорът от ВРП е изложил аргументи, а ВРС
се е съгласил с тях, че деянието на К.М.не
съставлява престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същият не е спирал
изплащането на издръжката.
ВОС намира, че разследването
по делото е проведено всестранно, обективно, като установената фактическа
обстановка съответства на събрания доказателствен материал и въз основа на
същата са изведени правилни правни констатации. В хода на разследването са
извършени всички необходими процесуално-следствени действия за предмета на
доказване, като въз основа на събраните доказателства липсват
данни за извършено престъпление от общ характер, но по различна от ВРП оценка
на доказателствата. В този аспект първоинстанционния
съд е бил не само лаконичен, но и безкритичен.
На
първо място следва да се отбележи, че св. П. е била наясно, че К.М.изплаща
издръжката на детето им чрез пощенски преводи с наредител
лице, явяващо се роднина на същия, тъй като е получила сумите лично за първите
4 от тях. На жалбоподателката
е било известно и факта, че М.работи в чужбина, тъй като показанията и в този
смисъл са недвусмислени. На следващо място св.П. сама се е отказала да получава
сумите по посочения начин и нейната незаинтересованост към това се проявява и в
обстоятелството, че в жалбата си и в разпита си като свидетел е посочила
различни месеци, в които според нея М.е спрял да изпълнява задълженията си. Не
на последно място престъплението по чл.183,ал.1 се извършва чрез бездействие
/въздържане от извършване на плащания/, но от доказателствата по делото е
видно, че М.е изпълнявал задълженията си, като е организирал изпращането на
парични преводи.
Жалбата е неоснователна. Определението на ВРС, с което се потвърждава постановлението на
прокуратурата е правилно и законосъобразно. При проведеното разследване дори
при установената непълна оценка на част
от събирания доказателствен материал, крайния правен извод е верен с оглед
предмета на доказване.
Изложените обстоятелства са били проверени, и обсъдени в задоволителна степен в първоинстанционния съдебен акт. На вниманието на ВРС са
стояли въпросите, които се включват в пределите на косвения съдебен контрол за
обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт. С всякакви други указания
съдът би излязъл от рамките на предвидените му правомощия в това производство. Пределите на съдебен
контрол са очертани в Решение № 1 от 1999г. на Конституционния
съд, в което се сочи, че
чрез съдебния контрол не могат да бъдат
дерогирани и замествани от съдебните органи
конституционните правомощия на прокурора да решава, дали
да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния
съд да потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е правилно. Изградените правни изводи са верни, споделяни и от настоящия
състав на ВОС, което и прави претенцията на въззивника
неоснователни по следните причини:
Нормата на
чл.183,ал.1 НК не е бланкентна и не препраща към
нормите на ЗЗД цитирани в жалбата. Вече бе посочено, че изпълнителното деяние
на разглеждания текст от НК се извършва чрез бездействие, каквито по делото не
е установено. Не само че е недопустимо, но е и опасно за правната сигурност
чрез инструментите на наказателното право и процес да се разрешава граждански
спор или да се удовлетворяват претенции как следва да се предава издръжка за
дете. В посочения аспект злоупотребата на приемащия издръжката, както е в
настоящия случай със законния представител на К.Маринов М.е възможна независимо
дали няма да се яви да получи паричния превод или няма да използва по
предназначение получените по банков път средства.
По посочените причини е верен извода на ВРС,
че деяние, което да съставлява престъпление от общ характер няма извършено, а в
такива случаи законодателя е предвидил правомощие на прокурора да прекрати
воденото наказателно производство, визирано в чл.243,ал.1,т.1 от НПК на
основание чл.24,ал.1,т.1 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.6 и
ал. 7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА, определение № 2324 от 19.12.2019г.,
постановено по ЧНД № 5723 /2019г.
по описа на четвърти състав на ВРС, с което е потвърдено постановление на прокурор при
ВРП от 21.11.2019
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 979/2019
г. на ІІІ РУ- ОД на МВР-Варна, водено за
престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: