Р Е Ш Е Н И Е № 124
гр.ВРАЦА,02.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА
мл.съдия СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Веселка Николова,като разгледа докладваното
от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №682 по описа за 2017 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София против решение №144/21.07.2017
год. по гр.дело №989/2016 год. по описа на РС-Козлодуй,с което съдът е отхвърлил предявения срещу Ц.И. *** установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 във вр.с чл.422 от ГПК за установяване дължимост на
сумите,присъдени на ищеца в заповедното производство по ч.гр.дело №574/2016
год. по описа на РС-Козлодуй,а именно:главница в размер на 2010.45 лева,
представляваща стойността на доставена в периода 18.04.2013 год. - 13.03.2016
г. и незаплатена електрическа енергия в
електроснабден имот,находящ се в гр. Козлодуй,ул.****; лихва за забавено
плащане на главницата в размер на 286.64 лева за периода 29.06.2013 год. -
19.04.2016 год.;законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.04.2016
год.,до изплащане на вземането.
Въззивникът
поддържа,че решението е неправилно,като
постановено при груби процесуални нарушения.Сочи,че ответникът пред РС-Козлодуй
не е представил отговор в срока по чл.131 от ГПК,с което правото му да прави
възражения и да посочва доказателства е преклудирано,а съдът е постановил
решението си,като се е позовал на заключението на СТЕ,назначена въз основа на
преклудирано доказателствено искане. Счита,че е доказал иска си,тъй като не се
спори,че за исковия период страните по делото са били в облигационни отношения
по продажба на електрическа енергия за електроснабдения имот, както и че
ответникът не е заплатил задължението си по нито една от издадените
фактури.
Иска
решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго,с което бъде
признато за установено,че ответникът му дължи всички описани в издадената
Заповед за изпълнение суми.Претендира разноски
за всички производства-заповедно, първоинстанционно и въззивно.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК
въззиваемият-ответник Ц.И. *** е депозирал отговор,в който заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба при изложените в нея доводи.Също претендира
разноски.
Ответникът Ц.И.Ц. е обжалвал
определение №912/ 20.10.2017 год.,постановено от РС-Козлодуй по същото дело в
производство по чл.248 от ГПК,с което съдът е оставил без уважение негова молба
за допълване на решение №144/21.07.2017 год. чрез присъждане и на сумата
от 175.00 лева, представляваща направени от него разноски за вещо лице.Счита,че
определението е неправилно и иска да бъде отменено,а молбата му уважена.
В срока по
чл.276,ал.1 от ГПК ответникът по частната жалба "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София е депозирал
отговор, с който се иска частната жалба да бъде оставена без уважение като недопустима.
Пред въззивната
инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба и
частната жалба са процесуално допустими-подадени
са от лица с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран със заявление от "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Ц.И. *** за следните вземания: главница в размер на 2010.45 лева, представляваща стойността на доставена
в периода 18.04.2013 год. - 13.03.2016 г. и незаплатена електрическа енергия в електроснабден имот,находящ се в
гр. Козлодуй,ул.****;лихва за забавено плащане на главницата в размер на 286.64
лева за периода 29.06.2013 год. - 19.04.2016 год.;законна лихва от датата на
подаване на заявлението-28.04.2016 год.,до изплащане на вземането, както и
съдебни разноски в размер на 105.94 лв.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 574/2016
год. по описа на РС-Козлодуй и,приемайки че са налице предпоставките на чл.410
и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 346/04.05.2016
год. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Ц.И.Ц. е подал възражение,а заявителят "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София от своя страна е
предявило установителния иск,предмет на настоящия спор.
В исковата молба са наведени доводи,че "ЧЕЗ Електро България"АД и ответника Ц.Ц. са били в
облигационни отношения, регулирани чрез Общи условия на договорите за продажба
на ел.енергия на "ЧЕЗ Електро България"АД, които са били всеизвестни и
публикувани по съответния ред, като липсват данни да са оспорени от
ответника.Твърди се, че ищцовото дружество е доставило до дома на ответника в
гр. Козлодуй, ул. ****
ел.енергия за периода от 18.04.2013г. до 13.03.2016г., който от своя страна не
е заплатил същата, както следва:главница в размер на 2010.45 лева,
представляваща стойността на доставена в периода 18.04.2013 год. - 13.03.2016
г. и незаплатена електрическа енергия ;лихва за забавено плащане на главницата
в размер на 286.64 лева за периода 29.06.2013 год. - 19.04.2016 год.Твърди се,че ответникът е преустановил
плащане на задълженията си за ползваните от него услуги,съставени са 8 бр.
фактури : №*********/28.05.2013 г. на стойност 313.67 лв., №*********/28.08.2013
г. на стойност 169.49 лв., №*********/26.10.2013 г. на стойност 130.69 лв., №*********/23.02.2015
г. на стойност 999.22 лв., №*********/23.05.2015 г. на стойност 98.87 лв., №*********/18.11.2015
г. на стойност 215.65 лв., №*********/21.02.2016 г. на стойност 22.52 лв., №*********/20.03.2016
г. на стойност 60.34 лв.,или суми на обща стойност-главница 2010.45 лв.,като се
дължи и 286.64 лв. лихва за забавено плащане за периода от 29.06.2013 г. до 19.04.2016
г. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Ц.Ц. не е депозирал
писмен отговор.
За изясняване на делото от фактическа страна РС-Козлодуй
е назначил съдебно-техническа експертиза, от чието заключение е установено, че имотът
на ответника Ц. е присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Електро България"АД, както и че за процесния
период дружеството по партидата на ответника е издало 8 бр. фактури за
доставена ел.енергия на стойност-главница 2010.45 лв., които не са заплатени.
Констатирано е още, че ответникът е подавал няколко жалби до ищцовото дружество
за отклонения в напрежението и неработещи ел.уреди за периода 2009 г. -2015 г.,
като в резултат на това са съставени констативни протоколи, че действително е
отчетено слабо напрежение, който проблем дружеството е поело отговорност да
разреши. Експертът е посочил още, че ответникът е последен по захранващата
линия, което местоположение се е явявало най-неблагоприятно по отношение
доставената ел.енергия и се получавало отклонение в качеството на доставената в
имота ел.енергия.В резултат на тези отклонения вещо лице е приело, че
ел.уредите не могат да се ползват по предназначение, както и че това води до
неправилно отчитане на ел.енергията в имота. Експертното заключение е прието от
съда и не е оспорено от страните.
От събраните доказателства
първоинстанционният съд е приел, че щом ищцовото дружество не е изправната
страна в съществуващото облигационно отношение, като не е доставило съответстваща
на изискванията за качество ел.енергия в дома на ответника, то не може да
претендира ответникът да изпълни насрещното си задължение да му заплати
доставената ел.енергия,и е отхвърлил предявения иск.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.124,ал.1,вр. чл.422 ГПК.Това е специален установителен иск,с който
разполага кредиторът при оспорване на вземането от страна на длъжника.За
допустимостта му е необходимо наличието на правен интерес,който се извежда от
подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК. С
този иск се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи
като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който следва
да докаже възраженията си срещу вземането.
Установено е по
делото,че между ответника Ц.Ц. и "ЧЕЗ Електро България"АД е съществувало
облигационно отношение по силата на договор при общи условия за продажба на
ел.енергия. По силата на този договор ищцовото
дружество е задължено да продава на потребителите ел.енергия в съответствие с
показателите за качество на търговската услуга, приети от ДКЕВР, а ответникът от
своя страна да заплаща в срок, доставената и използвана в обекта ел.енергия.
Видно от събраните по делото
доказателства, включително експертното заключение по изслушаната
съдебно-техническа експертиза, ищцовото дружество е нарушило основен принцип на
договорното право – точно изпълнение на
задълженията за доставка на електроенергия. Електрическата енергия е вид стока,
която трябва да бъде доставена на потребителите с определено качество, което се
характеризира с непрекъснатост на захранването, постоянна честота, постоянна
големина и форма на захранващото променливо напрежение, а нарушението на някои
от тези показатели води до некачествена доставка. Категоричният извод на
експерта е, че безспорно до ответника е доставяна ел.енергия, която по качество
не е отговаряла на стандарта БДС EN 50160:2007 и не е годна за
ползване от еднофазни или трифазни електрически уреди. В сметките на ответника Ц.
не са извършени корекции в негова полза за консумирани от него количества, неотговарящи
на стандарта/некачествена електроенергия/.
Нарушен е принципът за точно
изпълнение на договора и неговите Общи условия, които вменяват в задължение на
елктроснабдителното дружество доставяне на качествена стока /чл. 98б, ал. 2, т.
3 от ЗЕ/. Именно недопустимото отклонение в показателите за качеството на
електрическата енергия е довело и до неправилно отчитане на ел.енергията в имота.
Ето защо, достигайки до същия правен извод, че предявения
от"ЧЕЗ Електро България"АД иск е неоснователен, първоинстанционният
съд е постановил един правилен съдебен акт. Щом ищцовото дружество не е изправната страна в съществуващото
облигационно отношение, като не е доставило съответстваща на изискванията за качество ел.енергия в дома
на ответника, то не може да претендира ответника да изпълни насрещното си
задължение да му заплати доставената ел.енергия.
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че решението е неправилно,като постановено при груби
процесуални нарушения, тъй като ответникът Ц. *** не е представил отговор в
срока по чл.131 от ГПК,с което правото му да прави възражения и да посочва
доказателства е преклудирано,а съдът е постановил решението си,като се е позовал
на заключението на СТЕ,назначена въз основа на преклудирано доказателствено
искане.
Доколкото обаче несъмнено липсва презумпция, че
неподаването на отговор в срок прави иска основателен, и няма основания да се
приеме, че това освобождава ищеца от
доказателствената тежест по чл.154,ал.1 от ГПК,както и че неподаването на
отговор по чл. 131 от ГПК не лишава ответника от правото да заяви становище по
иска, съдът не е освободен от задължението да обсъжда събраните по делото
доказателства с оглед твърденията и доводите на ответника и с цел установяване
на истината и законосъобразното решаване на спора. В случая при изрично
заявеното от ответника оспорване на иска,предявените от ищеца искове се явяват
неоснователни поради установената, както бе посочено по-горе, недоказаност на
претенцията му по чл. 124, ал.1, вр. с чл.422 ГПК въз основа на ангажираните и
събрани по делото доказателства. Законът в разпоредбата на чл.131,ал.2, т.5 ГПК
е категоричен, че възраженията се правят
с отговора на исковата молба, който срок не е обвързан с доклада и представяне
на доказателствата. Законът обаче има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния
предмет, например право на задържане и
възражение за прихващане, както и правопогасяващите възражения. /Решение № 358/18.06.2010 г. по гр. дело №
1183/2009г, ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Правилно е решението на РС-Козлодуй
и в частта, с която съдът е присъдил в полза на ответника разноски,предвид
отхвърлянето на исковете.
При съвпадане на правните изводи на двете инстанции въззивният
съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено. Районният съд е
провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз
основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е
привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
По отношение частната жалба на Ц.Ц.,
подадена чрез адв. Б. срещу определение №912/20.10.2017 год.,постановено от РС-Козлодуй
по същото дело в производство по чл.248 от ГПК,с което съдът е отхвърлил
молбата му разноските в размер на 175.00 лв. ,внесени за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза,да бъдат възложени на ищцовото дружество, въззивният
съд намира същата за неоснователна. За да не
се преклудира искането за разноски в зависимост от окончателното разрешаване на
спора, то в съответствие с това искане следва да е представен списък по чл.80 ГПК. При липса на представен по делото
пред първата инстанция на такъв списък, молбата за изменение на решението в
частта за разноските правилно е преценена като неоснователна. В тази насока
съдебният състав, постановил определението,е съобразил и т. 8 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо
и определение №912/20.10.2017 год.,постановено от РС-Козлодуй по същото дело в
производство по чл.248 от ГПК,следва да бъда потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход
на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските по делото в размер на 400 лв. - за платено адвокатско възнаграждение,
съобразно списък на разноските и доказателствата за действително направен
разход в този размер.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №144/21.07.2017 год. по гр.дело №989/2016 год. на Козлодуйския районен
съд, като правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№912/20.10.2017 год. по гр.дело №989/2016 год. на Козлодуйския районен съд,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ
Електро България"АД-гр.София, район *****,бул. ****,с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И. ***, с ЕГН ********** сумата от 400 лева.,представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/