М О Т
И В И
към присъда по НОХД № 2947/2018г. на СГС,
НО, 28 с-в:
Софийска градска
прокуратура е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу
Д.П.Л. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК – за това, че на 14.07.2017 г., около 01.50 часа, в гр. София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Киа Черато” с рег.№ ******, движейки се по бул. „Княгиня Мария
Луиза” с посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”, в района на
кръстовището, образувано с бул. „Христо Ботев”, нарушил правилата за движение
по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В” в населено място е забранено да превишава 50 km/h”, като се е движил със скорост 74 км/ч., с което
станал причина за пътнотранспортно произшествие с пресичащия отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Г.И.Г. и по непредпазливост
причинил смъртта му.
Като частен
обвинител в наказателното производство е конституиран О.И.Г., брат на
пострадалия Г.Г..
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така
повдигнатото обвинение срещу подс. Д.Л.. Счита, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин е установено, че подсъдимият е извършил вмененото
му нарушение на правилата за движение, като пледира да не бъдат кредитирани
обясненията му, че е управлявал лекия автомобил с ненадвишаваща разрешената от
закона скорост. Излага доводи, че тези обяснения се явяват опровергани от
останалите събрани по делото доказателства и пледира да бъде постановена
присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като при определяне на наказанието да бъде отчетен превесът на
множество смекчаващи отговорността му обстоятелства и да бъде наложено
наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС.
Повереникът на частния обвинител О.Г. също счита, че по
делото е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
обвинен. Поддържа и изложените от прокурора доводи за следващото се на
подсъдимия наказание.
Частният обвинител О.Г. изразява становище, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде
ефективно изтърпяно, тъй като с престъплението е отнет безвъзвратно
единственият му близък човек.
Защитникът на подс. Д.Л. счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че инкриминираното произшествие е настъпило по
вина на подсъдимия. Поддържа, че изключително поведението на пострадалия, който
се е появил внезапно пред управлявания от подсъдимия автомобил, е било причина
за произшествието, при което той не е могъл да спре автомобила. Пледира да бъде
постановена оправдателна присъда или на подсъдимия бъде наложено наказание в
минималния предвиден в закона размер.
Подсъдимият Д.Л. дава обяснения, че преди да стане произшествието
е управлявал таксиметровия автомобил, с който е работил, със скорост между 40 и
50 км/ч., когато внезапно, изтичвайки пред спрелия на червен светофар за завой
наляво друг автомобил, пред него се появил пострадалият. Подсъдимият твърди, че
е видял пострадалия едва в момента на удара между него и своя автомобил, при
което не е имал никаква възможност да реагира. Заявява, че не е могъл да
предотврати произшествието и че не е виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, приема
за установено следното:
Подсъдимият Д.П.Л. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с постоянен адрес *** ****,
с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Л. е правоспособен водач на МПС, притежава
свидетелство за управление на МПС категории В, М, С, АМ и ТКТ. Към месец юли
2017 г. подсъдимият извършвал дейност като таксиметров шофьор и управлявал
оборудван таксиметров автомобил „Киа Черато“ с ДК № ******.
На 14.07.2017 г., около 01.50 часа, подс. Д.Л. управлявал
горепосочения таксиметров автомобил със скорост от около 74 км/ч., като се движел
по бул. „Княгиня Мария Луиза” с посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”,
в пътния участък преди кръстовището между бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул.
„Христо Ботев”. В автомобила, като пътник, се намирала свид. И.Л., която била
клиент на таксиметровия превоз, която се била качила на площад „Света Неделя“ и
била поръчала да бъде превозена до дома си.
В района на кръстовището, образувано с бул. „Христо
Ботев”, пътното платно на бул. „Княгиня Мария Луиза” в посока към ул.
„Опълченска” било с три ленти за движение, с ширина 3,5 м. всяка, като вдясно
от крайна дясна лента има част от пътното платно с ширина 3,30 м., забранено за
движение на автомобили и маркирано с коси успоредни линии. Пътното платно било
разделено от платното за движение в обратната посока с тротоарен остров и последващи трамвайни релси. Пътната настилка на платното за
движение била асфалтова, без дупки и неравности. В този участък пътят бил прав
и равен.
Управляваният от подс. Д.Л. лек автомобил се движел в
средната от трите ленти. Видимостта била нормална за тази част от денонощието,
при работещо улично осветление.
На кръстовището между бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул.
„Христо Ботев“, в лявата пътна лента се намирал спрял лек таксиметров автомобил
„Фолксваген Кади“ с водач свид. Б.Т. и пътник в автомобила свид. П.Ш.. Свид. Б.Т.
изчаквал зелен светлинен сигнал на секцията на светофарната уредба, регулираща
движението на завиващите наляво превозни средства, движещи се от бул. „Княгиня
Мария Луиза“ към бул. „Христо Ботев“, тъй като светел червен сигнал на същата
секция за посоченото направление.
В същото време светофарната уредба показвала зелен
светлинен сигнал за движещите се направо превозни средства по бул. „Княгиня
Мария Луиза“ в посока към следващото кръстовище с ул. „Опълченска“, в което
направление се движел и управляваният от подс. Д.Л. лек автомобил.
В момента, в който управляваният от подс. Д.Л. лек
автомобил се намирал на около 79 метра от кръстовището на бул. „Княгиня Мария
Луиза“ с бул. „Христо Ботев“, пострадалият Г.И.Г. предприел пресичане на
пътното платно на бул. „Христо Ботев“. Пешеходецът Г.И. предприел пресичането
на пътното платно, като се движел със скорост от около 5,4 км/ч. (1,5 м/c.), с
посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания от подс. Л.
лек автомобил.
Изминавайки разстояние по широчината на пътното платно от
около 3,30 м. пред спрелия на кръстовището лек автомобил „Фолксваген Кади“,
управляван от свид. Б.Т., пешеходецът Г.Г. се затичал
и по този начин ускорил скоростта си на придвижване на около 7 км/ч. (1,94
м/с.).
Именно в момента, в който бил изминал разстояние от около
3,30 м. по широчината на пътното платно, пешеходецът Г.Г.
станал видим и за приближаващия кръстовището с управлявания от него автомобил
„Киа Черато“ подс. Д.Л., тъй като преди това
видимостта му към пресичащия пътното платно в посока от ляво на дясно пешеходец
била възпрепятствана от изчакващия в най-лявата пътна лента за зелен светофарен
сигнал за завой наляво таксиметров автомобил „Фолксваген Кади“, управляван от
свид. Б.Т..
В момента, в който пешеходецът Г.Г.
станал видим за подс. Д.Л., управляваният от последния лек автомобил „Киа Черато“ се намирал на разстояние от около 33,94 м. от
мястото, на което се намирал Г. по дължината на пътното платно. Опасната зона
за спиране на управлявания от подс. Д.Л. лек автомобил „Киа Черато“,
предвид скоростта му на движение от около 74 км/ч. била около 65,40 м., поради
което и пешеходецът Г.Г. се оказал в тази опасна
зона.
Подсъдимият Д.Л. не предприел действия за аварийно
спиране до настъпването на удара между предната броня на управлявания от него
автомобил и пешеходеца Г.Г., в резултат на който удар
тялото на Г. се качило на предния капак на автомобила, главата му се ударила в
дясната половина на предното панорамно стъкло, като последвало отхвърляне на
тялото на пешеходеца и падането му на земята.
Ударът настъпил по широчина на пътното платно на около
7,50-8,0 м. от десния край на платното за движение на бул. „Княгиня Мария
Луиза”, считано в посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”. По дължина на
пътното платно ударът настъпил на 10,00-10,50 м. преди ъгъла, сключен от
мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Княгиня Мария Луиза”, считано
по посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”, и първия бордюр от изход от
Централна ж.п. гара-София, намираща се вдясно от булеварда, считано от
описаната посока.
От удара между управлявания от подс. Д.Л. лек автомобил „Киа
Черато“ и пешеходеца Г.Г., последвалото
качване на тялото на същия пешеходец върху предния капак на автомобила и след
това отхвърлянето му на земята, на пострадалия Г. били причинени: закрита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепната основа
в областта на вътрешната половина на лява средна черепна ямка,
дифузен субарахноиден малкомозъчен
кръвоизлив; закрита гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб
на ниво дванадесети гръден-първи поясен прешлени,
кръвонасядания на меките тъкани по задната повърхност на дясната половина на
гръдния кош; закрита коремна травма, изразяваща се в множество разкъсвания на
чернодробния паренхим, контузионни
огнища на стената на тънкото черво и опорака и травма
на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на
ниво втори-трети шийни прешлени, травматични джобове
на двете колена, счупване в областта на главите на
двете малкопищялни кости, счупване на дясната малкопищялна кост с образуване на фрагменти, наличие на
кръв в капсулите на двете глезенни стави. В резултат
на така причинените травми на пострадалия Г.Г., той
починал на местопроизшествието.
При управление на автомобила „Киа Черато“
от страна на подсъдимия със скорост от 50 км/ч., опасната зона за спиране на
автомобила би била 37,94 м. При своевременна реакция за привеждане на
автомобила към аварийно спиране, той би изминал разстояние от 25 м, т. е. разстоянието
до мястото на удара при задействане на спирачната уредба би било 8,94 м. В същия
момент и пешеходецът, при скоростта си на движение от 1,94 м/с. (7 км/ч.) би
достигнал до мястото на удара. Разстоянието от 8,94 м. автомобилът „Киа Черато“ би изминал за 0,83 с., при отчитане на спирачно
закъснение от 7,5 m/s2. За времето от 0,83 с. пешеходецът при скоростта си на
движение, би изминал разстояние от 1,61 м и по този начин, при достигане на
автомобила до мястото на удара, пешеходецът вече би се отдалечил от същото на
1,61 м., излизайки от лентата на движение на автомобила.
За да приеме за установена така изложената фактическа
обстановка, съдът анализира събраните по делото доказателства: обясненията на
подс. Д.Л., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите П.Ш.
(включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НК), И.Л., Б.Т. (включително и показанията му от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НК),
О.Г.; заключенията на назначените в хода на наказателното производство:
съдебно-медицинска експертиза на труп (л. 41 – 45 от д. п.), видеотехническа експертиза (л. 52 – 56 от д. п.), автотехническата експертиза (л. 60 – 62 от д. п.),
комплексната медико-автотехническа експертиза (л. 64
– 83 от д. п.); протокола за оглед на местопроизшествие (л. 16 – 25) и
останалите приложени по делото писмени доказателства.
Измежду събраните по делото доказателства по еднопосочен
и безпротиворечив начин се установяват обстоятелствата около времето и мястото
на настъпване на процесното произшествие, пътната
обстановка, разположението на автомобилите „Фолксваген Кади“ и „Киа Черато“, управлявани съответно от свид. Б.Т. и подс. Д.Л.
на пътното платно, предприетото от пострадалия Г.Г.
пресичане на платното, мястото по пътното платно и механизма на произшествието.
Тези обстоятелства се установяват както от обясненията на подс. Д.Л. и
показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от обективно
документираните данни в протокола за оглед на местопроизшествие и в
заключението на видеотехническата експертиза,
включително и фотоалбума към нея, съдържащ кадри от видеозапис, иззет от камера
за видеонаблюдение. Посочените доказателствени
източници са били надлежно обсъдени и от заключението на комплексната медико-автотехническа автотехническа
експертиза, която е дала отговор на въпросите какви са били характеристиките на
пътния участък, какво е било местонахождението на участниците в произшествието
по широчината и дължината на пътното платно и в каква динамична
последователност тези участници в произшествието – управляваният от подс. Д.Л.
лек автомобил „Киа Черато“ и пешеходецът Г.Г. са се придвижвали преди настъпването на удара между тях.
С оглед на характера на повдигнатото обвинение и дадените
от подс. Д.Л. в хода на съдебното следствие обяснения, от основно значение за
установяване на истината по делото се явява въпросът с каква скорост се е
движел управлявания от подсъдимия лек автомобил „Киа Черато“
преди настъпването на произшествието. Съдът прие за установено, че тази скорост
е била около 74 км/ч., като кредитира заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, приета в хода на
съдебното следствие и приложена на л. 64 – 83 от досъдебното производство. За
да посочат тази скорост, вещите лица са се позовали на обективно документирани
данни за местонахождението на тялото на пострадалия на пътното платно след
удара, като са използвали математическа формула, в която са отчетени
коефициентите на съпротивление на плъзгане и търкаляне на тялото по пътната
настилка, земното ускорение и разстоянието на отхвърляне на тялото, определено
от мащабното триизмерно построение на ситуацията. На така обоснованото на
обективни данни експертно заключение противоречат само дадените от подсъдимия Л.
обяснения, според които макар и да не е в състояние да посочи скоростта на
движение на управлявания от него автомобил, същата скорост е била между 40 и 50
км/ч. Съдът отхвърли тези обяснения, доколкото същите не само се явяват
опровергани от обективно и научно обоснованото заключение на комплексната медико-автотехническа експертиза по същия въпрос, но и
защото обясненията на подсъдимия се явяват изключени и от частта на същото
заключение, което сочи, че при скорост на движение на автомобила „Киа Черато“ със скорост от 50 км/ч. произшествието не би
настъпило, тъй като пострадалият би излязъл от опасната зона на движение на
лекия автомобил.
Обосновани на обективно установените по делото данни в
протокола за оглед и в заключението на видеотехническата
експертиза, както и на събраните по делото гласни доказателства са и изводите
на комплексната медико-автотехническа експертиза
относно момента, от който пресичащият пътното платно пострадал пешеходец е
станал видим за подс. Д.Л., съответно и за големината на опасната зона, както и
на възможността да бъде предотвратено произшествието.
Съдът кредитира, като обосновано и основано на
доказателствата по делото, и заключението на съдебно-медицинската експертиза за
характера на причинените на пострадалия телесни увреждания и за обусловеността
на смъртта му от тях.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Д.П.Л. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.
„в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна на 14.07.2017 г., около 01.50 часа,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Киа Черато” с ДК № ******, в гр. София, движейки се по бул.
„Княгиня Мария Луиза” с посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска” в района
на кръстовището, образувано с бул. „Христо Ботев”, подс. Д.Л. е нарушил правилото
за движение по чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, задължаващо го
да управлява автомобила със скорост не по-висока от 50 км/ч. Посоченото правило
е нарушено, доколкото подсъдимия е управлявал автомобила със скорост от около
74 км/ч., надвишаваща разрешената скорост в цитирания законов текст. В резултат
на така извършеното от подсъдимия Л. нарушение е последвало произшествието,
което е довело и до смъртта на пострадалия пешеходец Г.И.Г., при което е налице
пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия по нарушаване
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и смъртта пострадалия. Наличието на причинна връзка
между допуснатото от подс. Д.Л. нарушение на правилото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и настъпилата смърт на пострадалия от произшествието се изразява и в
установеното по делото обстоятелство, че при управление от страна на подсъдимия
на лекия автомобил „Киа Черато“ със скорост в рамките
на разрешената такава от 50 км/ч., произшествието не би настъпило при
конкретната пътна обстановка.
От субективна страна подс. Д.Л., като правоспособен водач
на МПС е знаел правилата за движение и съзнателно ги е нарушил, като е могъл и
е бил длъжен да предвиди настъпването на последиците от това свое противоправно поведение, а именно причиняването на смърт на
други участници в движението и особено пешеходци.
За
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. ”в”, вр. чл. 342,
ал. 1,
пр. 3
от НК, извършено от подс. Д.Л. е предвидено наказание
„лишаване от свобода” от две до шест години.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчита неговата професионална
заетост като таксиметров шофьор при причиняване на произшествието, която
заетост е изисквала от него по-стриктно спазване на правилата за движение.
За смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита чистото му съдебно
минало и добрите характеристични данни. Като смекчаващо обстоятелство от
изключителен характер съдът отчита поведението на пострадалия, като фактор,
допринесъл за настъпване на произшествието. Това поведение се изразява в
предприемане на пресичане на пътното платно на неразрешено място, което
пресичане се е изразявало и в пресичане на голям булевард, на място, на което
се предполага да има движение на превозни средства по всяко време на
денонощието – пред Централна гара. Израз на предприетото от пострадалия опасно
пресичане на пътното платно е и преминаването от негова страна пред спрелия за
завой наляво лек автомобил „Фолксваген Кади“, управляван от свид. Б.Т..
При така отчетените отегчаващо
и смекчаващи обстоятелства, включително и посоченото такова с изключителен
характер, съдът намира, че и най-лекото, предвидено за престъплението
наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия, поради което наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно под
предвидения минимален размер. При отчетените от съда смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
по посочения ред в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Налице са основанията на
чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изтърпяването на така наложеното наказание.
Подсъдимият е неосъждан и за изпълнение на целите на наказанието и за личната
превенция, предвид данните за личността му, не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказанието. С оглед на изложеното изпълнението на наказанието
следва да се отложи за срок от три години.
Следва на основание чл. 343г
от НК подс. Д.Л. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една
година, с оглед необходимостта от неговото превъзпитание и поправяне така, че
да не допуска в бъдеще нарушения на правилата за движение, поставящи в опасност
живота и здравето на околните.
Следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ в СГС: