Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч,……………………г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря …………………Р. Б.……….,като разгледа докладваното от
съдията ………………гр.дело
№1132 по описа за 2014год, за да
се произнесе съобрази:
Делбено производство - втора фаза по извършване
на делбата.
Заседание по сметки и подобрения и по възлагане на имота.
С Решение №21.01.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 1132/2014 г. по описа на Ловешки РС, съдът е допуснал да
се извърши съдебна делба между П.И.И., ЕГН **********,
В.И.И., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване на двамата: гр. Ловеч, ул.
“Търговска” № 21, “Дом на красотата”, офис 103, чрез адвокат П.Ц., и М.П.П.,
ЕГН **********,***, на следните съсобствени между тях
недвижими имоти, а именно: 154/595 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 43952.507.741 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Ловеч, одобрени със Заповед № 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. Ловеч, п.к. 5500, ул. "Инж. П. И. № 17-А, с
площ на целия имот от 595 кв.м, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за ниско застрояване до
- от описания поземлен имот - 68/595 идеални части за П.И.И., 68/595 идеални части за В.И.И. и 13/595 идеални части за М.П.П.;
- от описания самостоятелен обект в сграда, заедно със северозападното мазанско помещение и с припадащите се идеални части от общите части на сградата - 11/24 идеални части за П.И.И., 11/24 идеални части за В.И.И. и 2/24 идеални части за М.П.П..
Решението, с което е допусната делбата, определен е обемът на делбената маса и правата на съделителите, е влязло в законна сила.
В първото редовно съдебно
заседание след допускане на делбата, двамата ищци, чрез процесуалния си представител
са заявили претенция по сметки по реда
на чл.346 от ГПК – за заплащане на обезщетение за ползуване
от ответницата на тяхната част от процесния имот, за
периода от 20.03.2010 г. до 20.03.2015 г., за пет години назад, като всеки от
ищците претендира заплащане от по 6 000 лв. за този период, изчислени на
база пазарните наемни цени в гр.Ловеч за този вид имоти. Наведени са твърдения,
че съделителката М.П. още през м.февруари
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на
20.03.2015 г., съдеделителят М.П.П. е предявили, на
основание чл.349, ал.2 от ГПК, претенция за възлагане в реален дял на
допуснатия до делба самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2, с предназначение жилище,
апартамент. Представила е декларация, че не притежава друго жилище освен съсобствената й 1/12 ид.част
от процесното
жилище, където живее и понастоящем.
В преклузивния срок по чл.346 от ГПК е предявено и прието за разглеждане от делбения съд искане по сметки от ответницата М.П.П..
В писмената си молба ответницата твърди, че с оглед естественото износване на жилищната сграда, строена през 50 – те години на миналия век, както и на процесните жилища, които се намират в нея на втория етаж и на приземния етаж – северозападно мазанско помещение, постоянно възниква нужда от спешни и неотложни ремонти и на всички инсталации/ електро и „В и К”/, както и на основни конструктивни елементи / подове, тавани, стени и т.н./ за запазване на имота и поддържането му в състояние, което го прави годно за използване по неговото предназначение. Наведени са твърдения, че поради изложените причини периодично ответницата е извършвала ремонтни работи, изразяващи се както в дребни и необходими поправки, свързани с износването му, в резултат на обикновеното му потребление, така и ремонтни работи за неговото поддържане и поправяне. Излага, че за всички ремонтни работи е ползвала услугите на съответни специалисти, на които е заплащала със свои средства дължимото възнаграждение. Наред с това, всички материали са закупувани с нейни средства , като всички необходими парични средства за извършване на ремонтните работи също заплащала със свои средства. Твърди, че общият размер на извършените от ответницата разноски за ремонтни работи в делбения имот се равняват на 29 830 лв. Твърди се също, че вложените труд, средства и материали са увеличили стойността на делбения имот и към настоящия момент увеличението съществува. Направените разноски са били във връзка със запазването, съхранението и увеличението на стойността на съсобствения мот. Претендирани са следните подобрения:
ПОДОБРЕНИЯ
ВТОРИ ЕТАЖ:
1.
Подмяна на дограма с нова петкамерна PVC дограма тип „Златен дъб" на прозорците - 7
броя (30т2) на стойност 5200 лева;
2.
Подмяна на 8 броя врати с нови алуминиеви /4 броя/ и PVC /4 броя/ врати -стойност - 3200 лева;
3.
Поставяне на гипсокартон на таваните във
всички 5 стаи - 1280 лева;
4.
Изграждане на входно антре с тухли „Итонг"
и поставяне на теракотов под - 540 лева;
5.
Основен ремонт в банята - поставяне на теракот
на пода и стените, окачен таван, моноблок, мивка,
душ-батерия, огледала - 2500 лева;
6.
Направа на шпакловка на всичките 5 стаи - циментова основа и гипсова
фина шпакловка- 1060 лева;
7.
Основен ремонт на пода на всички 5 стаи - подмяна на дъски, циклене, бизиране и лакиране - 1000 лева
8.
Цялостно изграждане на отоплителна инсталация, състояща се от газов
котел -на стойност 1400 лева, проект и газова инсталация - 960 лева, и
9.
Изграждане на преградни стени от гипсокартон
за изграждане на помещение за дрехи - 300 лева
10.
Изграждане на два броя сводни входове с орнаменти - 500 лева.
11.
Поставяне на външни щори на четири прозореца - 400 лева
12. Изграждане на цялостна нова електрическа исталация с подтабло - 700 лева
13.
Подмяна на водопроводната инсталация с нови PVC тръби - 700 лева.
14.
Изграждане на голяма тераса с покрив и теракотов
под - 700 лева.
ПОДОБРЕНИЯ МАЗАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ /ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ/
1.
Подмяна на дограма с нова петкамерна PVC дограма тип „Златен дъб" в двете помещения,
както и подмяна на 3 броя врати - входна, врата на кухня и врата на баня - 2140
лева
2.
Изработка на гипсокартонени тавани на двете
стаи - 300 лева.
3.
Изработка на фина шпакловка на стените на двете стаи - 330 лева.
4.
Поставяне на дъбова паркетна подова настилка на двете стаи - 700 лева.
5.
Поставяне на теракот в банята - на пода и
стените и поставяне на нови санитарни уреди - моноблок,
мивка, душ-батерия - 1000 лева.
6.
Цялостно изграждане на нова електрическа инсталация във всички
помещения - 400 лева.
7.
Цялостно изграждане на нова водопроводна инсталация в банята и кухнята
- нови водопроводни PVC тръби - 220 лева
8.
Цялостно изграждане на отоплителна инсталация, състояща се от газов
котел - на стойност 1400 лева, радиатори - 420 лева и тръби - 200 лева. 7110 лева общо за приземния етаж
Ответницата твърди, че наследниците - ищци по иска - не са се
противопоставили на извършените от П. действия по подобряване на имота, въпреки
че извършените ремонтни работи са им известни. Сочи, че подобренията са
извършени в периода 2010-
Във връзка с предявените от съделителите претенции във фазата по извършване на делбата са събрани писмени и гласни доказателства, като съдът е допуснал и извършването на няколко експертизи.
От изисканото и прието становище на Гл.архитект на Община – Ловеч с Изх.№1100-240-1 от 05.05.2015 г. е видно, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.507.741.4.2 по КККР на гр.Ловеч, находящ се в сграда с идентификатор 43952.507.741.4, съставляващ жилище с прилежащо мазанско помещение представлява неподеляем обект, от който не могат да бъдат обособени три самостоятелни обекти/дяла/ - жилища при спазване на действащите правила и нормативи за жилища, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба №7/2003 г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, които да съответстват на ид.части на собствениците.
Представено и прието като писмено доказателство по делото е удостоверение УРИ 295р-4044/20.04.2015 г. на ОД на МВР, трупа „Миграция”, от което е видно, че след направените справки за периода 01.01.2009 г. до момента на издаване на удостоверението, е установено, че и по отношение на двамата ищци е регистрирано влизане на територията на РБ на 11.08.2009 г. и последващо излизане на 26.08.2009 г. през ГКПП Русе Централна гара.
От приобщения по делото протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 21.11.2012 г. се установява, че на основание изпълнителен лист от 20.07.2012 г., издаден в полза на В.И.И. и П.И.И., в присъствието на полицейски служители ДСИ при Ловешки РС е извършил въвод във владение на 11/12 ид.части от делбения имот, като в изпълнителното производство двамата взискатели са били представлявани от адв.Дамянова, която е декларирала, че е получила ключовете от три врати и по този начин им е осигурен достъп да апартамента.
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелитеК.Ц.А.П.В. П., допуснати по искане на ищцовата страна, и И.В.И.К.П.К.Ц.В. П., допуснати по искане на ответницата.
От показанията на св. Атанасова се установява, че е в добро
познанство със св.П. П. – баба на ищците и майка на ответницата, която живее на
приземния етаж. Описва, че същата ползва две стаи, между които има врата, както
и баня с тоалетна. Знае, че е извършван ремонт там, тъй като през
От показанията на св.П. П. е
видно, че заедно със семейството си ответницата се е нанесла на втория етаж
през
В своите показания св. И.,допуснат по искане на ответната страна, заявява, че е в приятелски отношения с ответницата и съпруга й от около 20 години и тъй като се занимавал със строителна дейност, двамата го наели да извърши ремонт в апартамента – предмет на делбата. Сочи, че преди този ремонт ответницата живеела в апартамент, наследствен на съпруга й, който след това продали и се преместили в процесния. Уточнява, че бил извършен глобален ремонт – „демонтаж на всичко старо и монтаж на всичко ново”, като се сменяло всичко – пода, стените, тавани, бани, мивки, тоалетни, подмяна на дограмата на вратите и прозорците. Ремонтните действия обхванали освен втория етаж и приземния, в който живеела майката на ответницата М.П.. Свидетелят твърди, че на приземния етаж започнали от тавана с гипсокартон, след което подменили цялата ВиК и ел.инсталация. След това, където имало пукнатини, стените са изкърпени и впоследствие е направена мазилка от два пласта – гипсова и шпакловка и са боядисани. Последен етап било поставянето на дървен паркет на пода на приземния етаж. Свидетелят дава показания, че на приземния етаж са извършени ремонтни дейности също в банята и тоалетната, като е подменена ел. и ВиК инсталацията, изправяне на стени с мазилка, монтаж на теракот и фаянс, както и на тоалетен блок и мивка. Св.И. излага, че паркетът в двете стаи на приземния етаж поставяли той и съпругът на ответницата – Владимир, който също бил технически грамотен.По отношение на ремонта на втория етаж, твърди, че бил много по-голям, като преди извършването му апартаментът бил зле поддържан, имало дори паднала мазилка от тавана на хола. Свидетелят обяснява, че преградили едната стая,”за да стане кухня и от нея да се отдели антре”. Поставени са гипсокартонени тавани на всички стаи. Подменена е цялата ВиК и ел.инсталация, като на целия втори етаж е подменена дограмата и монтирани нови врати и прозорци.Тук също е направено изкърпване на стените и нанесена двупластова шпакловка и боядисване.Освен това, на мястото на две от демонтираните врати не са монтирани нова, а са изградени две арки като преходен вход за двете стаи. Направена е също цялостно баня с тоалетна. На дървения под имало много изгнили дъски, които са подменени с нови, подът е изциклен изцяло с машина, лакиран и боядисан.От показанията на св.И. се установява, че докато работел по ремонта на къщата, били прекарани и тръби за газова инсталация. За всички дейности ответницата и съпругът й му плащали в брой, на ръка общо около 4 – 5 000 лв., като ремонтът приключил за около 3 месеца- започнали през м.декември и до рождения ден на Владимир през м.март приключили. Всички материали си купували М. и мъжът й .
В своите показания св.К. и св.П.
също твърдят, че ремонтът на втория и приземния етаж е извършен през 2010 –
Показания като свидетел по делото
е дала и дъщерята на ответницата – св.Цв.П.. Същата
излага, че двамата ищци живеят постоянно в Русия, където заминали преди повече
от 20 години, като ищецът П.И. дори не владее български език и с него
комуникацията е по – трудна.Заявява, че с ищците са водени телефонни разговори
с цел уреждане на отношенията по повод съсобствения
апартамент, като ищците получат паричната равностойност на дела си. Тъй като се
намесила тяхната баба – св.П., до това не се стигнало, вкл. и след идването на
двамата ищци в България през
С
оглед предмета на спора и на основание чл. 195, ал.1 от ГПК, съдът е допуснал назначаването на
съдебно - техническа експертиза / основна и допълнителна/ с конкретно
формулирани задачи. Съгласно основното заключение, пазарната оценка на допуснатите до делба
имоти / при предпоставка, че подобренията не са изпълнени/, се определя на
49 900 лв, в т.ч. земя – 6 600 лв.и
апартамент и маза – 43 300 лв. Дадено е заключение относно месечния наем
по пазарни цени на жилищни имоти с квадратура като процесния,
за периода от 20.03.2010 г. до 20.03.2015 г. / 5 години назад/, като общата
сума е изчислена на 11 580 лв, която съразмерно
с дяловете на съделителите се разпределя, както следва: П.И. - 5 307.50 лв,
В.И. – 5 307.50 лв. и М.П. – 965 лв. След извършен оглед на място, вещото
лице е дало заключение, че в допуснатия до делба самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 43952.507.741.4.2 и в северозападното мазанско
помещение описаните в молбата на ответницата подобрения са налични. Тяхната стойност е дадена в
таблица към заключението, като по основното заключение подобренията на жилищния
етаж към
По искане на пълномощника на
ищците по делото е допусната и допълнителна експертиза, която е извършила
преизчислявания, като от подобренията приети за извършени хипотетично в
таблицата към основното заключение са
извадени част от претендираните от ответницата такива: от жилищния етаж
- зидария с ИТОНГ – т.4а / изчислена на база 3 м2/, т.12 и т.13 / изграждане на
цялостна ел. инсталация и подмяна на ВиК инсталация ;
от приземния етаж - т.4 /поставяне на
дъбова паркетна подова настилка/ и т.5/ поставяне на теракот
в банята – на пода и стените и поставяне на нови санитарни уреди – мивка и
душ-батерия/ След съобразяване с искането на ищеца за отпадането на някои
видове СМР, стойността на подобренията
е дадена в таблица към допълнителното заключение.Според заключението,
подобренията на жилищния етаж към
От заключението на СТЕ с вещо лице
Б.В. – ВиК инженер се установява, че в приспособеното
за живеене северозападно мазанско помещение, тръбните разводки и
арматури на ВВ са стари, от поцинковани тръби, фитинги
и арматури и видимо не са подменяни при ремонта на кухнята. След тях се вижда
отклонение по посока на мивката от нови РР тръби ф 20, а хоризонталният участък
подаващ вода към мивката, клозетното седало и душа е скрит в стената. При огледа на банята в.л.
е установило, че в единия от ъглите се вижда нова РР – тръба ф20, която се
показва от стената , минава през банята и отива към сутерена, на собственика на
първия етаж. В този ъгъл на банята, зад
стената скрито минава вертикалния щранг към втори
жилищен етаж, но поради това, че е скрит не може да се каже дали е подменян при
ремонта. По данни и на двете страни обаче, той не е подменян в участъка през
първия етаж – чужда собственост. След оглед на жилищния етаж, по видимите части
на монтираните санитарни прибори и арматури в.л. е заключило, че са изпълнени
следните нови ВиК инсталации: Изцяло нова
водопроводна инсталация в участък от връзка със съществуващ вертикален щранг – поцинковани тръби ½, минаващ
през първи жилищен етаж и с излаз на ниво баня – втори етаж, до захранване на новомонтираните санитарни прибори и водочерпни
арматури на етажа, вкл.и инсталация към газов бойлер ; изцяло нова канализация
за БФОВ, PVC тръби ф 110 и ф
В отговор на поставената
задача : извършени ли са на място подмяна на електрическа и ВиК
инсталация, назначеното в.л. инж.Б. е дала заключение, че на втория етаж е
изградена цялостна нова електрическа инсталация във всички помещения с ново подтабло, намиращо се на стена на терасата. По отношение на
мазанското помещение експертизата е установила, че е
налице изградена нова силова ел.инсталация/ за контакти/, като в.л.допуска, че
за осветлението на двете помещения кабела не е подменян.
След като е съобразило приетите
заключение на вещите лица – ВиК инженер и ел.инженер, е допусната и изслушана
допълнителна експертиза, която е дала заключение, че вследствие на подобренията
по първоначалното заключение стойността на делбения имот се е увеличила с
16 500 лв. Съгласно експертизата, стойността на делбения имот вследствие
на подобренията без настилки – сутерен / мазански
етаж/, облицовки – сутерен/мазански етаж/ и обкичване
/ мазански етаж/ де е увеличила с 15 700 лв. При
устното депозиране на заключението в с.з. в.л. инж.Г. поддържа, че след
съобразяване на заключенията на другите две вещи лица, изводите в първото
заключение не се променят.
І. По претенцията за възлагане на имота по реда на
чл.349, ал.2 от ГПК.
С основание по чл.349, ал.2 от ГПК
такава е заявена от съделителката М.П.П. и е приета
за разглеждане от делбения съд в първото по делото заседание след допускане на
делбата.
За да бъде уважена възлагателната претенция, разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК изисква да са налице в кумулативната наличност четири предпоставки, а именно: делбеният
имот да е неподеляем; да представлява жилище; при
откриване на наследството съответният съделител да е живял в това жилище и да не притежава
друг жилищен имот. Условията на закона са свързани от една страна с обекта на
съсобствеността, а от друга- с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител. При констатиране
липсата на която и да е от посочените по-горе предпоставки, възлагателната претенцията следва да бъде отхвърлена.
В конкретния случай е безспорно,
че допуснатият до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор
43952.507.741.4.2 по КККР на гр.Ловеч, находящ се в
сграда с идентификатор 43952.507.741.4, съставлява жилище с прилежащо вазанско помещение. Видно от представеното становище на Гл.архитект на
Община – Ловеч същото представлява неподеляем обект, от който не могат да се обособят три
самостоятелни обекти – жилище при спазване на действащите правила и нормативи
за жилище, които да съответстват на идеалните части на съделителите. При тези
данни съдът приема, че първите две предпоставки за възлагане са изпълнени.
В първата фаза по допускане на
делбата безспорно е установено,че притежаваните от съделителите – ищци П.И.И. и В.И.И. по 11/24 идеални части от
имота същите са придобили по наследство
от своя баща Иван Петров, който от своя
страна ги е придобил по силата на сделка –договор за дарение, оформен с НА
№150, том VІ, дело №2473/27.12.1995 г. на Нотариус Дафина Тодорова при ЛРС.
Съгласно данните по делото, съделителката М.П.П. по наследство от своя наследодател П. Петров
е носител на 2/24 ид.част от жилищния обект, в
какъвто обем правото на собственост е признато със сила на присъдено нещо, с
влязло в сила решение №92/07.03.2011 г. по гр.дело № 1596/2009г. по описа на
Ловешки РС. По делото не са представени доказателства към момента на смъртта на
своя наследодател ответницата да е живяла в жилището, като напротив всички
доказателства по делото са категорични и непротиворечиви, че ответницата се е
установила заедно със семейството си в допуснатия до делба имот няколко години
след смъртта на баща си/ поч.23.01.2005 г./.
С оглед горните данни, съдът намира,
че съделителката с възлагателна
претенция не покрива законоустановените предпоставки,
установени в текста на закона. Същата не
е от кръга на лицата с право да иска възлагане на делбения имот, тъй като в
настоящия казус съсобствеността не е възникнала вследствие смъртта на общ
наследодател и поради това разпоредбата на чл.249, ал.2 от ГПК е неприложима.
Оттук следва и извода, че не е налице хипотезата на правната норма и възлагателната претенция на ответницата М.П. се явява неоснователна и недоказана и като
такава следва да се отхвърли.
ІІ. По извършването на делбата:
До делба е допуснат един недвижим
имот между трима съделители, като съдът няма възможност да извърши делбата,
като възложи реален дял на всеки един от тях.С оглед изложеното съдът счита, че делбата следва да се извърши
по реда на чл. 348 от ГПК - чрез изнасяне на имота на публична продан. По този
начин интересите на съделителите ще бъдат охранени с възможността всеки от тях
да участва при наддаването и да изкупи делбения имот или да получи паричната
равностойност на своя дял. Ето защо, следва да се постанови изнасяне на процесния имот на публична продан при първоначална пазарна
оценка 49 900 лв. / в т.ч.земя – 6600 лв.и апартамент и маза – 43 300
лв/, съгласно заключението съдебно-техническата
експертиза.
При този изход на процеса и
съгласно Тарифата за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК, всеки
един от съделителите следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Ловешкия РС държавна такса от 4 % върху
стойността на дела си,както следва: П.И.И. – 916, 78 лв/
деветстотин и шестнадесет лева и 78 ст/, В.И.И. -
916, 78 лв/ деветстотин и шестнадесет лева и 78 ст/и М.П.П. – 167, 84 лв/ сто
шестдесет и седем лева и 84ст/.
ІІІ.По претенцията на съделителителите П.И.И. и В.И.И. с основание чл.31, ал.2 от
ЗС- за заплащане на обезщетение за периода от 20.03.2010 г. до 20.03.2015 г...
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ е недвижим
имот, включва кумулативното наличие на следните предпоставки: съсобственост между ищеца и
ответника по отношение на имота; лично ползване от ответника на целия имот или
на площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността (лишаване
от ползване на ищеца); писмена покана, отправена от ищеца до ответника за
заплащане на обезщетение; причинна връзка между невъзможността за ползване на
имота от ищеца и действията на другия съсобственик-ответник и ползата, която
ищеца е пропуснал след поканата - размера на обезщетението, който в обичайната
хипотеза е в размер на дължимия пазарен наем. Задължението за заплащане на обезщетение във всички случаи е обвързано и от поведениета на ответника – заявилият претенцията
съсобственик следва да е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по
причина действията на другия съсобственик, насочени към недопускане до имота,
препятстване достъпа и ограничаване ползването имота. В този смисъл е и
разбирането, възприето в ТР №7/02.11.2012 г. по т.д.№8/2012 г. на ОСГК на ВКС,
според което лично ползване по смисъла
на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. За да се освободи от
отговорност, ответникът следва да е предложил на останалите съсобственици да ползуват вещта лично според правата им в съсобствеността и
да е осигурил възможност реално да упражняват своето право. В рамките на
делбения процес ответницата е направила възражение в тази насока, като
поддържа, че по никакъв начин не е препятствала двамата ищци при ползването на
имота, като изтъква, че чрез техен пълномощник, са им били предоставени ключове
за жилището и при желание от тяхна
страна, същите са имали свободен достъп до имота и са имали възможност да го
ползват.
По делото е безспорно
установено, че в исковия период от 20.03.2010 г. до 20.03.2015 г. ищците не са
ползвали имота , като същия е ползван само от ответницата за задоволяване на
нейните жилищни нужди. Този факт се установява както от събраните по делото
гасни доказателства, според които в
апартамента заедно със своето семейство в този период живеела и
понастоящем живее съделителката
М.П.. От своя страна, двамата ищци
трайно са се установили и живеят в Русия и за този период не са
посещавали България, респ.имота. В потвърждение на това е и приетото удостоверение на ОД на МВР – Ловеч,
група „Миграция”, от което е видно, че след 01.01.2009 г.двамата ищци имат
регистрирано само едно посещение в РБ и то е в периода от 11.08.2009г., когато
е регистрирано влизане , до 26.08.2009 г. – датата на излизане от страната през ГКПП Русе, т.е. преди исковия
период, който обхваща претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС. От приобщения като
писмено доказателство Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изп.д.№517/2012 г. по описа на ДСИ се установява, че на
21.11.2012 г. адв.Св.Дамянова, като процесуален
представител на двамата ищци, е получила ключовете от три врати, чрез който на
клиентите й е осигурен достъп до апартамента. Тъй като след тази дата ищците не
са пребивавали в България, то на практика същите не са правили постъпки реално
да ползват имота съобразно правата си.
Няма данни преди 20.03.2015 г., когато в първото заседание след
допускане на делбата е депозирана молбата за заплащане на обезщетение, двамата
ищци да са отправяли писмено искане по смисъла
на чл.31, ал.3 от ЗС . Писменото поискване следва е с характер на
едностранно изявление за заплащане на обезщетение, като законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Роля на такова в
настоящия случай играе именно молбата от 20.03.2015 г. , която е връчена на
насрещната страна в с.з. и тази дата следва да се счита за началния момент, от
който би бил основателен иска, в случай, че се докажат всички елементи от
фактическия състав. Във всички случаи задължението за заплащане на обезщетение
от ползващия съсобственик възниква с получаването на писменото поискване на
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ./В този смисъл Решение №294/ 13.07.2010 г. по
гр.д.№2654/2008 г. на ВКС, І г.о./
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че в настоящия казус не са осъществени всички условия, обуславящи
уважаването на заявената претенция по чл.31, ал.2 от ЗС. Като предпоставки за
присъждане на обезщетение в случая са установени наличието на съсобственост и
писмена покана за заплащане на обезщетение, отправена с коментираната по-горе
молба от 20.03.2015 г. По делото обаче не се установява третата предпоставка,
явяваща се задължителен елемент от фактическия състав по чл.31, ал.2 от ЗС. Обезщетение за ползите следва да се заплаща, когато
съсобственикът е лишен от възможността да ползува
общата вещ съобразно обема на правата си.В случай,че не са били създадени
пречки за това, обезщетение не следва да се присъжда, независимо,че
съсобственикът реално не е ползвал вещта. По делото не са ангажирани
доказателства , от които съдът да гради извод, че в рамките на процесния период ответницата е създавала пречки на двамата
ищци да ползват имота съобразно правата си, както и да ги е лишавала от
възможността да го ползуват. Нещо повече, доколкото
същите трайно са се установили да живеят в Русия и за този период липсва
регистрирано влизане на територията на България, то обективно не е било
възможно ответницата да осъществява такива действия спрямо тях. На
съделителите - ищци са били предоставени
ключове от апартамента, като по този начин им е бил осигурен достъп, но поради
отсъствието си от страната същите реално не са ползвали жилището. Ето защо,
съдът счита, че по делото не се доказва причинна връзка между невъзможността за
ползване на имота от двамата ищци и конкретни действия на ответницата, като
съсобственик ползващ имота.
Предвид
изложеното, съдът намира, че като неоснователна и недоказана , претенцията на
ищците П.И.И. и В.И.И. против М.П.П.– за заплащане на обезщетение в размер от
по 6 000лв. за всеки от тях -за ползуване на имота от ответницата в периода от 20.03.2010 г. до 20.03.2015 г.,
следва да бъде отхвърлена.
ІV.По претенцията по сметки, предявена от
съделителката М.П.П.
по реда на чл.346 от ГПК
Съделителката М.П. е предявила иска си по
сметките в преклузивния срок по чл.346 ГПК – в
първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата. В депозираната
от нея писмена молба всички подобрения са описани по вид и обща стойност в две групи - касателно
втория етаж и подобрения мазанско помещение/ приземен
етаж/. Наведени са твърдения, че
вследствие на същите се е увеличила стойността на делбения имот и към
настоящия момент увеличението съществува. От друга страна, наследниците – ищци
по иска – не са се противопоставили на извършените действия по подобряване на
имота, въпреки че извършените в периода 2010 –
Правоотношенията на
съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават,
като се отчита, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части на останалите съсобственици. С ППВС № 6/1974 г. е
прието, че отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях
подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл.72 и чл.74 в случаите, когато
съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за
себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на
владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията им ще се уредят по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, ако подобренията са
извършени със съгласието на останалите съсобственици и в този случай на
присъждане подлежат действително извършените разходи; по реда на чл. 59 от ЗЗД ако останалите
съсобственици са се противопоставили и в този случай се дължи по-малката сума
между обедняването и обогатяването, или по правилата на водене на чужда работа
без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици. В хипотезата
на чл. 30, ал. 3 ЗС подобренията следва да са
извършени със знанието и съгласието на съсобствениците, а в хипотезата
на чл. 61 ЗЗД без тяхно знание. В конкретния случай от доказателствата по
делото не се установява съделителите П.И.
и В.И. да са имали знание за сторените ремонтни действия в съсобствения
имот и да е търсено тяхното съгласие за предприемането на такива, поради което
съдът приема, че приложение следва намери правната норма на чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Своя извод съдът съобразява и с ТР
85/68г на ВС, съгласно което съсобственика, който е извършил подобрения в съсобствения недвижим имот без съгласието на останалите
съсобственици урежда отношенията си с тях по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие. В този случай съгласно цитираното ТР и практиката на ВКС
се присъжда по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и
действително изразходваните средства.
Това становище е застъпено и в последваща
практика на ВКС – т.1.5 от ППМС №6/1974 г. и възприето и в по-новата съдебна
практика – Решение №487 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1503/2010 г. на ВКС, І г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 315/25.10.2012 г. по гр.д.
№1189/2011 г.на ВКС, І г.о.
Не
е спорно, че ответницата е извършила подобрения в процесното
жилище, за което се събраха писмени и гласни доказателства и принципно това не
се отрича от насрещната страна. От ангажираните
по делото доказателства се установява, че
от страна на съделителката М.П.П. в периода 2010 –
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до делба имот, а именно:
- 154/595 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43952.507.741 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч,
одобрени със Заповед № 18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Ловеч, п.к. 5500, ул. "Инж. П. И. № 17-А, с площ на
целия имот от 595 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - за ниско застрояване до
След извършване на публичната продан, получената сума бъде
разпределена между съсобствениците при следните квоти :
- от описания поземлен имот - 68/595 идеални части за П.И.И., 68/595 идеални части за В.И.И. и 13/595 идеални части за М.П.П.;
- от описания самостоятелен обект в сграда, заедно със северозападното мазанско помещение и с припадащите се идеални части от общите части на сградата - 11/24 идеални части за П.И.И., 11/24 идеални части за В.И.И. и 2/24 идеални части за М.П.П..
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна и
недоказана, претенцията на М.П.П., ЕГН:**********, с пост.адрес: ***, за възлагане в реален дял
по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК на делбения имот, описан по-горе.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователна и недоказана, претенцията на съделителителите П.И. ***, ЕГН ********** и В.И. ***, ЕГН **********,
ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИКА ИМ – АДВОКАТ П.Ц.Н. ***,”Дом на красотата”,офис 103, против съделителя
М.П.П., ЕГН:**********, с пост.адрес: *** - за
заплащане поотделно на всеки от тях сума в размер от по 6 000.00 / шест
хиляди/лева - обезщетение за ползуване от съделителката на тяхната част от процесния
имот, за периода от 20.03.2010 г. до 20.03.2015 г., за пет години назад.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на съделителите П.И. ***, ЕГН ********** и В.И. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника им – адвокат П.Ц.Н. ***,”Дом на красотата”, офис 103,че съделителката М.П.П., ЕГН:**********, с пост.адрес: *** е направил подобрения в допуснатия до делба имот, довели до увеличаване стойността на имота със сумата от 15 700.00 лв./ петнадесет хиляди и седемстотин/ лева.
ОСЪЖДА
всеки от съделителителите П.И. ***, ЕГН ********** и В.И. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника им - адвокат П.Ц.Н. ***,”Дом на красотата”,офис 103 ДА ЗАПЛАТИ на съделителката
М.П.П., ЕГН:**********, с
пост.адрес: *** припадащата им се
част от дължимото обезщетение за
увеличената стойност на делбения имот вследствие извършените от съделителката П. подобрения, а именно сума в размер от
по 7 195.83 лв/
седем хиляди сто деветдесет и пет лева и 83 ст/за
всеки от тях, съответстваща на притежаваните по 11/24 ид.части
от имота за всеки от тях, а иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
7562, 50 лв.за всеки от тях, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА всеки от съделителителите П.И. ***, ЕГН ********** и В.И. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника им - адвокат П.Ц.Н. ***,”Дом на красотата”,офис 103 ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по бюджета на съда върху дължимото обезщетение в размер от по 287.83 лв/ двеста осемдесет и седем лева и 83ст/.
ОСЪЖДА
П.И. ***, ЕГН ********** и В.И. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника им - адвокат П.Ц.Н. ***,”Дом на
красотата”,офис 103 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от 916.78 лв/ деветстотин и шестнадесет лева и 78ст/, ,представляваща
държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял.
ОСЪЖДА В.И. ***, ЕГН **********,
чрез пълномощника им - адвокат П.Ц.Н. ***,”Дом на красотата”,офис 103 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Ловешкия РС сумата от 916.78 лв/ деветстотин и
шестнадесет лева и 78ст/, представляваща държавна такса от 4% върху стойността
на притежавания дял.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН:**********, с пост.адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от 167.84 лв/
сто шестдесет и седем лева и 84ст/, представляваща държавна такса от 4% върху
стойността на притежавания дял.
Решението подлежи на обжалване
пред Ловешкия окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: