Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „****[държава]“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район ****, бул. „[държава]“ ***, представлявано от адвокат С. П. - САК, преупълномощен от адвокатско дружество „****“ срещу Решение № 12 от 11.01.2024 година, постановено по АНД № 20231720201450 по описа за 2023 година на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 002166 от 15.05.2023 година, издадено от и.д. директор на Регионална дирекция (РД) за областите [област], Софийска, [област], Перник и [област] при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „****[държава]“ ЕООД, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, са наложени, както следва:

• имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за неизпълнение на задължението по чл. 23 от ЗЗП;
• имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за неизпълнение на задължението по чл. 16 от ЗЗП.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено при неправилно прилагане на закона – касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Изложени са съображения за неправилно приложение на чл. 23 от ЗЗП във връзка с легалните дефиниции по § 13, т. 8, т. 9 и 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, чл. 20, ал. 1 и чл. 16 от ЗЗП. Излагат се също доводи за неправилно приложение и на чл. 16 от ЗЗП, като се твърди, че цените са били обявени в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗП във вр. с § 13, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗЗП. Оспорват се и изводите в решението, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи липса на извършен анализ и сравняване на конкретното нарушение с типичните от този вид, съответно се счита за бланкетен изводът, че и двете нарушения са формални и че поначало обществената опасност на подобни нарушения е определена от законодателя като висока. От съда се иска да отмени постановеното съдебно решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – и.д. директор на РД за областите [област], Софийска, [област], Перник и [област] при КЗП, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК представя отговор чрез адвокат А. К. - САК, пълномощник. С подробни доводи оспорва жалбата като неоснователна, претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско, алтернативно юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 887 от 26.03.2024 г. чрез адвокат С. П. - САК, жалбата се поддържа по изложените в същата доводи. Претендира се присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по приложен списък.

В проведеното на 27.03.2024 година съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – и.д. директор на РД за областите [област], Софийска, [област], [област] и [област] при КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 867 от 25.03.2024 година, чрез адвокат А. К. – САК, се поддържа оспорването на касационната жалба с доводите, изложени в отговора по същата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултско възнаграждение, претендирано от касатора.

В проведеното съдебно заседание на 27.03.2024 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество и в резултат на осъществения касационен контрол в обхвата по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. последно от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП № 002166 от 15.05.2023 година, и. д. директор на РД за областите [област], Софийска, [област], Перник и [област] при КЗП, на основание чл. 200 от ЗЗП, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, налага на „**** [държава]“ ЕООД, както следва:

• имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 22.02.2023 г. в магазин „****“, находящ се в [населено място] на [улица], търговецът „****“ ЕООД предлага на потребителите стоки в насипно състояние, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя, изложени на хладилната витрина и в топла витрина на кулинарния щанд – всички месни продукти, сирене, маслини, салати, ястия от топлата витрина и др., (посочени са конкретни примери) с етикети с обявена цена за 100 г продукт и за 1 кг продукт, като акцентът е върху цената за 100 г – със значително по-голям шрифт от цената за 1 кг, с което, обявявайки не само цената за единица мярка на стоките в насипно състояние, търговецът извършва нарушение по чл. 23 от ЗЗП.
• имуществена санкция в размер на 500 лв. за това, че на 22.02.2023 г. в магазин „*****“, находящ се в [населено място] на [улица], търговецът „***** ЕООД, предлага на потребителите предварително опаковани стоки (посочени са примери) с етикет върху опаковките, който съдържа информация за продажната цена за съответното количество и цената за единица мярка – 1 кг. Стоките са разположени върху рафтове, на които са поставени търговските етикети на „****“, с посочена цена за 100 г и за 1 кг, като акцентът е върху цената за 100 г – поднесена върху етикети с голям шрифт върху подчертаващ тази информация фон. Цената, изписана на търговските ценови етикети е за 100 г продукт, докато предлаганите опаковани разфасовки от тези стоки са с различен грамаж, което може да въведе потребителя в заблуждение както относно грамажа на самата разфасовка, така и относно нейната цена. Допълнителният реквизит „цена за 100 г“ се разминава с информацията, съдържаща се в поставените етикети върху потребителските опаковки и води до неяснота и двусмислие в информацията, съдържаща се в ценовите етикети, поставени от „****[държава]“ ЕООД и етикетите, поставени върху потребителската опаковка. С това, търговецът извършва нарушение на чл. 16 от ЗЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспореното решение районният съд, въз основа на доказателствата, приобщени по делото, съставляващи административно-наказателната преписка, приема производството за водено от компетентни органи и без допуснати съществени процесуални нарушения, а съставеният за процесните нарушения акт (АУАН) и НП, за отговарящи в пълна степен на формалните изисквания, установени към съдържанието им в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително с ясно отграничени едно от друго две административни нарушения, описани ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства, относими към съответния фактически състав на административно нарушение, с описание, съответстващо и на правното им квалифициране.

Въз основа анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства в решението е приета за установена по безсъмнен начин и описаната в АУАН, възприета от наказващия орган в НП фактическа обстановка, по която страните не са формирали спор в производството.

По същество в резултат на съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства решаващият първоинстанционен състав приема, че формираният извод за осъществени нарушения по чл. 23 и чл. 16 от ЗЗП е законосъобразен и обоснован, съответен на установеното по делото фактическо положение, неоспорено от наказаното дружество.

Доводите в жалбата срещу извършената от наказващия орган правна оценка на фактите, районният съд отхвърля като неоснователни.

По отношение на първото вменено на „***** [държава]“ ЕООД нарушение доводите се отхвърлят с мотиви, че в процесния случай се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние, т.е. според теглото им. Съответно единствената цена, която следва да бъде обозначена на етикетите на същите е тази за единица мярка, т.е. за 1 кг, основано в разпоредбата на чл. 23, във вр. с § 13, т. 9 и § 1, т. 10 от ДР на ЗЗП, а посочване на други производни стойности не се допуска.

По отношение на второто вменено на „****[държава]“ ЕООД нарушение доводите се отхвърлят с мотиви, основани в разпоредбата на чл. 16, във вр. с § 1, т. 8 от ЗЗП – безспорно установеното по делото наличие на поставен върху предварително опакованите продукти етикет с информация за продажната цена на съответното количество и за единица мярка – 1 кг, но същевременно поставянето на търговските етикети „****“ за съответните продукти, с посочена цена за 100 г и за 1 кг, нарушава въведеното нормативно изискване. Това е довело до означаване на три цени за всеки от споменатите предварително опаковани продукти – дължимите две по чл. 16 от ЗЗП върху опаковката, и трета – върху търговския етикет за 100 г продукт.

В тази връзка в решението се приема, че допълнителното обявяване на цена за 100 г продукт за всяка от двете категории продукти освен недължимо, посочено по начина, по който е представено на вниманието на потребителите – със значително по-голям шрифт, а при втората група стоки – и с отделен търговски етикет, поставен на рафта пред продуктите с по-голям шрифт и върху подчертаващ тази информация фон, създава с висока степен на вероятност възможност за неяснота и объркване, в състояние да повлияе на икономическото поведение на потребителя. Районният съд приема, че на практика самото обявяване на цена за 100 г и акцентът върху нея по горепосочения начин цели привличане вниманието на потребителя и мотивирането му да направи покупка, т.е. търговската практика е предназначена да повлияе на поведението на средния потребител.

Проверката за наличие на предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, обосновава извод в решението за законосъобразност на преценката на наказващия орган, че извършените две нарушения на ЗЗП не са маловажни предвид липсата на обстоятелства, очертаващи по-ниска степен на обществена опасност на същите, сравнимо с други нарушения от същия вид, а смекчаващите отговорността обстоятелства са взети предвид при определяне на имуществените санкции, наложени в минимален размер съобразно границите, установени в санкционната разпоредба на чл. 200 от ЗЗП, намаляването им под които размери е недопустимо.

Решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа на чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. Въз основа на събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел и правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.

Доводите в жалбата и приложимия материален закон:

На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, която не се оспорва и от касатора.

Касационната инстанция напълно споделя и съображенията в решението по тълкуването и прилагането на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Във връзка с доводите в касационната жалба, поддържани като съображения и пред районния съд следва отново да се посочи, че според § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП единицата мярка за стоки, търгувани според теглото им, е 1 килограм. Безспорно, грамът е дробна част от единицата за маса (тегло) килограм съгласно чл. 9, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в [държава]. Това обаче не променя изискването цената на стоките в насипно състояние, търгувани според теглото им, да се представя в килограми. Законодателят в § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин и по-конкретно чрез нейните дробни части (чрез грамове). Използваното в чл. 23 от ЗЗП наречие „само“ изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки и по друг начин, различен от цената за посочената единица мярка, т.е. за 1 килограм. Това от своя страна означава, че тази цена не може да бъде обявена както в различни по вид мерни единици за тегло, които не са разрешени за използване в страната, така и в дробни части (грамове) от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП от 1 килограм.

Неоснователни са и доводите в жалбата срещу мотивите в решението за неприложимост към процесните две нарушения на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Касационният състав споделя формираните от районния съд изводи за липса на предпоставки за неналагане на имуществена санкция със съответното предупреждение – процесните две нарушения не са маловажни, тъй като по делото не е установено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, такива, които да ги отличат от обикновените случаи на неизпълнени задължения към държавата от същия вид (§ 1, т. 4 от ДР във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН). В тази връзка несъстоятелни са доводите в жалбата, че липсата на сигнали от потребители е обстоятелство, обуславящо неналагане на санкция. Контролните правомощия на компетентните органи не са предпоставени единствено от сигнали за нарушения на ЗЗП, а липсата на конкретни данни за действително взети решения на потребители на база некоректно посочените цени не кореспондира с нарушения от вида на процесните – формални по своя характер, т.е. осъществени с факта на самото неизпълнение, несъдържащи като обективен елемент от фактическия си състав наличието на конкретен вредоносен резултат, презюмиран от законодателя при факт на простото им извършване. Съответно споделят се и изложените в решението съображения за вземане предвид от наказващия орган при ангажиране на имуществената отговорност на касатора на смекчаващите отговорността обстоятелства, рефлектиращи върху размера на санкцията, не и предпоставящи неналагане на санкция, правилно обусловили определяне на санкциите в минимален размер, с което съобразени са и правилата, установени в чл. 27 от ЗАНН.

Предвид горното районният съд, приел производството по издаване на процесното НП за процесуално и материално законосъобразно е постановил правилен съдебен акт. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на първоинстанционното решение. По изложените съображения, съдебният акт ще се остави в сила.

Относно разноските:

Ответникът по касационната жалба иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е защитаван от юрисконсулт. Представител по пълномощие на и.д. директор на РД за областите [област], Софийска, [област], Перник и [област] при КЗП в касационното производство е адвокат А. К. от САК. Необходима предпоставка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е наличието на действително осъществена защита от юрисконсулт. При това положение и независимо от изхода на делото не е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 12 от 11.01.2024 година, постановено по АНД № 20231720201450 по описа за 2023 година на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.