Р Е Ш Е Н И Е № 234/4.6.2020г.
гр. Ямбол, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на
секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 9/
Подадена е исковата молба от С.Ю.Х.
*** против „ЕОС МАТРИКС" ЕООД -гр.София, в която се твърди, че по ч.гр.дело № ***/2014 г. по
описа на ЯРС е издаден в полза на заявителя „Юробанк България” АД Изпълнителен
лист от 20.02.2014 г. за главница и лихви, произтичащи от договор за кредит от
26.08.2011 г., сключен с ищцата, както и за разноски по делото - държавна такса
и адвокатско възнаграждение, съгласно заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
„Юробанк България” АД е цедирало вземанията на ответника през
В съдебно заседание
ищецът чрез процесуалния представител пледира за уважаване на иска, както и за
присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор ответникът оспорва
исковете като като недопустими в една част и неоснователни. Намира за
недопустим искът досежно разноските по изпълнителния лист, които са последица
от уважаване на заявлението. Излага също доводи относно недопустимост на иск за
разноските в изпълнителното производство, какъвто обаче ищцата не е предявила. Възраженията
срещу основателността на исковете се основават на фактите, че първоначалният
кредитор е предприел действия за принудително изпълнение на вземането си и е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника на 17.04.2014 г., както и е
изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху МПС на 14.08.2014 г.. На
25.02.2016 г. ответникът е подал молба за конституиране по изпълнителното дело
след сключване на договора за цесия и е
поискал извършване на действия. На 05.07.2017 г. е подал молба за налагане на
запор върху банкови сметки. Предприетите от кредиторите действия са прекъснали
давността, поради което тя не е изтекла. Ответникът е упълномощен от цедента да
уведоми длъжниците за цесията и такова уведомление към ищцата е изпращано на
адреса й по договора за кредит, който обаче тя е променила, без да уведоми
кредитора. Освен това уведомление е приложено към отговора на исковата молба и
с връчването му по делото поражда последиците на уведомяването. До приемането
на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС е действало ППВС №3/1980 г., според
което погасителна давност не тече през времетраене на изпълнителния процес.
Това задължително за съдилищата правило се прилага до отмяната на ППВС с новото
ТР.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно,
че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/19.02.2014 г.
по ч.гр.д.№ ***/2014 г. на ЯРС в полза на „Юробанк България” АД срещу ищцата
за сумите, посочени в исковата молба: 8926,09 лв.- главница по
договора за потребителски кредит, 602,44 лв.- договорна лихва за периода от
26.09.2011 г. до 22.01.2014 г. вкл., 29,72 лв. -лихва за просрочие за периода 26.08.2013 г.
до 22.01.2014 г., законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
18.02.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 703,27 лв. разноски
по делото - заплатена държавна такса в размер на 191,17 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 512,10 лв.. Издаден е и изпълнителен лист
за посочените суми на 20.02.2014 г.
Видно от завереното копие на изп.д. № ***/2014
г. на ЧСИ М. Б., рег. № *** с район на действие СГС, същото е образувано по
молба от 11.04.2014 г. от банката срещу ищцата,
за изпълнение на вземането по изпълнителния лист на ЯРС. До длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение от 17.04.2014 г., която не е връчена
поради отсъствие на получателя на адреса, съгласно обратната разписка. Изпратени
са запорни съобщения от 17.04.2014 г.до банките в страната, за налагане на
запор върху вземанията на длъжника. В отговор от 28.04.2014 г. от „ПИБ” АД,
клон –С. се сочи, че е налична банкова сметка ***, по която няма налични
средства, като запорното съобщение е
изпълнено. Подаден е и отговор от 30.04.2014 г. от „ЦКБ” АД-С., че е блокирана
банковата сметка на длъжника, по която няма авоар, до размера на задължението
от 12658,91 лв. На 17.04.2014 г. ЧСИ е изискал справка от ОД на МВР-Я., КАТ-ПП
за притежаваните от длъжника автомобили. Писмото е получено на 07.08.2014 г. и
е върнат отговор от 14.08.2014 г., че лицето няма регистрирани ППС.
По изп.дело е подадена
молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД -гр.София от 25.02.2016 г. за конституиране като взискател на
това дружеството поради сключен договор за цесия. Поискано е насочване на
принудителното изпълнение към всички задължени лица и превеждане на постъпилите
суми по посочена банкова сметка. *** (прехвърляне) на вземания, сключен на 18.01.2016
г. между „Юробанк България” АД и ответника, като е прехвърлено и вземането
срещу процесния длъжник, съгласно представения списък. ЕОС МАТРИКС" ЕООД -гр.София е
подало Молба изх.№ 27.06.2017 г., получена от ЧСИ на 05.07.2017 г., с искане за
извършване на справка за банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху
тях. ЧСИ е разпоредил да се направи исканата справка, но от представеното копие
от изп.дело не е видно извършване на такава. Налице е Молба от 11.03.2019 г. от
адв.И. С. –пълномощник на длъжника за предоставяне на незаверен препис от изп.
дело, която не е уважена. ЧСИ е издал постановление от 03.04.2019 г. за
прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Изпратил е
съобщения от 30.04.2019 г. за вдигане на запорите до банките и до взискателя. В
съобщението до последния е посочено, че изпълнителното дело е прекратено на
осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК с постановление от 03.04.2019 г. Съобщение за
последното е изпратено и на длъжника чрез пълномощника по електронен път на
13.05.2019 г. Взискателят е поискал
връщане на изпълнителния лист на 29.05.2019 г.. По искане на длъжника чрез
пълномощника му ЧСИ за издаване на удостоверение за действително извършените
изпълнителни действия е издал на 02.12.2019 г. Удостоверение за наложения на
17.04.2014 г. запор върху банковите сметки на лицето.
Цесионерът е подал
молба за образуване на изпълнително дело от 14.11.2019 г. и е образувано такова
под №***г. на ЧСИ И. Х.рег.№ ***. В молбата е поискано извършване на опис на
движими вещи в дома на длъжника, налагане на запор върху банковите му сметки и
връчване на уведомление за цесията. Към поканата за доброволно изпълнение е
приложено Уведомление до длъжника за цесията от 17.10.2019 г. от цесионера като
пълномощник на банката-цедент. Книжата не са връчени на ищцата, тъй като не е
открита на регистрирания адрес, като по сведение на нейна снаха лицето се
намира в чужбина.
По настоящото дело е
представено Пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№***/18.01.2016
г., издадено от цедента „Юробанк България” АД на цесионера за уведомяване на
длъжниците за продажбата на вземанията. От името на цедента настоящият ответник
е отправил Уведомление до ищцата за цесията от 07.02.2020 г.. Същото е връчено
с отговора на исковата молба.
Въз основа на горното
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание с чл. 439 от ГПК. Съгласно тази разпоредба,
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да го основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Исковете са допустими.
Възражението на ответника относно недопустимост на иск за разноските в
изпълнителното производство е неоснователно, тъй като ищцата не е предявила
такъв. Искът относно посочените в издадения изпълнителен лист суми, вкл.
присъдените в заповедното производство разноски, е допустим, тъй като
съответства на разпоредбата на закона (чл. 439 от ГПК), уреждаща предпоставките
за допустимост на иска- да е образувано изпълнително дело, длъжникът да се
позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдът намира исковете
за неоснователни.
Тъй като след узнаване на заповедта за изпълнение ищцата не е подала възражение по чл. 414 от ГПК, съгласно нормата на чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила. Приложимо в случая е правилото на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги 5 години (относно приложимостта на нормата към вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение: Определение № 633/07.11.2017 г. по т.д.№ 1508/2017 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № от 25.02.2019 г. по в. гр. д. № 6/2019 г. на Окръжен съд - Ямбол).
Правният спор по делото е свързан с приложението на институтите на „прекъсване” и „спиране” на давността.
Страните не спорят, че давността за вземанията е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по налагане на запор от ЧСИ върху банкови сметки на 17.04.2014 г. (съобразно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, приемащо, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Не се доказа обаче твърдения в отговора от ответника факт на изпращане от ЧСИ на запорно съобщение за налагане на запор върху МПС на 14.08.2014 г. Установи се, че на тази дата е получен отговор от ОД на МВР-Я., КАТ-ПП по направеното на 17.04.2014 г. искане от ЧСИ за справка за притежаваните от длъжника автомобили, а именно че лицето няма регистрирани ППС. Следователно няма прекъсване на давността на твърдяната дата. Същото се отнася до молбата на цесионера до ЧСИ, с която го уведомява за цесията. В нея не е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, само при наличието на което подаването на молбата би могло да прекъсне давността.
Установи се, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 17.04.2014
г. Поради това изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона -на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
преди подаване на искането от ответника до ЧСИ за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника с Молба изх.№ 27.06.2017 г.,
получена от ЧСИ на 05.07.2017 г. След прекратяването му с
изтичането на двете години на 17.04.2016 г. е недопустимо извършването на
изпълнителни действия (а такива не са и извършени). Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили права
и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. С оглед на тези
указания, следва да се приеме, че е недопустимо предприемане след прекратяване
на изпълнителното производство на изпълнителни действия. В практиката си по чл. 290 от ГПК след
постановяване на цитираното ТР ВКС
приема, че предвиденият в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК процесуален срок е преклузивен (Решение № 48 от 14.07.2016 г.
по т. д. № 404/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС) и изтичането му не погасява материалното право, т.е. след неговото изтичане може да бъде
инициирано образуването на ново изпълнително дело. Съдът е приел, че срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемпция
започва да тече от последното валидно изпълнително действие (практиката
на ВКС в този смисъл е трайна – и в Решение № 209 от 02.02.2016 г. по т. д. №
1248/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС). С
Решение
№42/26.02.2016 по дело №1812/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. извършените след
прекратяването по силата на закона изпълнителни действия не са зачетени. Прието е, че в хипотезата на прекратено по право
принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се
считат обезсилени, така че те също не са прекъснали давността, дори и да са
били от вида на посочените в чл.116 б.”в” ГПК, според ТР№2/2013г. на
ОСГТК. Това становище следва да бъде споделено и в настоящия случай, тъй като
взискателят е бездействал в продължение на повече от две години, което е довело
до прекратяване на изпълнителното
производство по право. След като са обезсилени извършените преди това изпълни
действия, поисканите с молбата след това са невалидни на по-голямо основание.
Следователно молбата не е прекъснала давността. Поради това възраженията на
ответника за прекъсване на давността през
Основателни са възраженията на ответника, че давността не е изтекла с оглед на обстоятелството, че към момента на образуване на първото изпълнително дело, до приемането на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, е действало ППВС №3/1980 г., според което погасителна давност не тече през времетраене на изпълнителния процес. В практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК е възприето становището, че това задължително за съдилищата правило се прилага до отмяната на ППВС с новото ТР, считано от 26.06.2015 г. В Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, и Решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС е прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. 3атова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците- в случая ППВС №3/1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
В случая съгласно задължителното ППВС през времетраенето на първия изпълнителен процес (образуван на 11.04.2014 г.) давността е спряла до приемането на новото тълкувателно решение – до 26.06.2015 г. Считано от тази дата е започнала да тече погасителна давност, която, както за главницата, така и за лихвите и разноските, е 5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) и към момента на образуване на втория изпълнителен процес –на 14.11.2019 г. не е изтекла. С молбата за образуването му са направени искания за прилагане на конкретен изпълнителен способ (за налагане на запор върху банкови сметки и опис на движими вещи на длъжника), с което давността е прекъсната. В мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. се изтъква, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. До предявяване на исковете на 03.01.2020 г. новата давност не е изтекла. Поради това искът, с който се претендира установяване на погасяване на вземанията по давност, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се отнася до доводите на ищцата, че не е уведомена за цесията, този факт е ирелевантен към настоящия процес. Съобразно приетото с Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г., т. к., І т. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК, без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга. Освен това с връчването на уведомлението, приложено към отговора на исковата молба, ищцата следва да се счита надлежно уведомена и този факт следва да бъде зачетен на осн. чл. 235 ал.3 от ГПК. В този смисъл е трайната съдебна практика (напр. Решение № 78 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 109 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 1050/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС). Вземането към ищцата е включено в приложения към договора за цесия списък и е преминало в патримониума на ответника.
При този изход на делото искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК- съобразно ал.8 на същия член, вр. чл. 25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното,
Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Ю.Х. ***,
ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД -гр.София, район Витоша, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петров Казанджията” №6, сграда Матрикс Тауър, ет.6, ЕИК*********, искове –да
бъде прието за установено, че не му дължи сумата от 8926,09 лв.-
главница по договора за потребителски кредит, 602,44 лв.- договорна лихва за
периода от 26.09.2011 г. до 22.01.2014 г. вкл., 29,72 лв. -лихва за просрочие за периода 26.08.2013 г.
до 22.01.2014 г., законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда -
18.02.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 703,27 лв. разноски
по ч.гр.д.№ ***/2014 г. на ЯР, за принудителното изпълнение на които е
образувано изпълнително дело № ***2019 г. на ЧСИ И. Х.с район ОС- Я.
ОСЪЖДА С.Ю.Х. ***,
ЕГН **********, съд.адрес *** (адв. И. С.), да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД -гр.София, район Витоша, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петров Казанджията” №6, сграда Матрикс Тауър, ет.6, ЕИК********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: