Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 26.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, в публичното
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр. д.
№ 568 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, по жалба, с вх. № 71357/
18.12.2020 г., подадена от М.А.Н., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител,
длъжник по изп. д. № 20208380404925 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ,
против отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, длъжникът представил съдебно
определение, по силата на което изпълнителното производство било спряно, но
независимо от това на следващия ден удържал от банковата сметка на длъжника
сумата от 1 280 лв., която, освен това, надвишавала допустимата по размер
удръжка. Извършеното от ЧСИ действие по принудителното изпълнение било
процесуално недопустимо като извършено по време на спряно изпълнение. Настоява
се за отмяна на отказа на ЧСИ да спре изпълнителното производство, като
въззивният съд по съществото на спора разпореди вдигане на наложените запори,
както и спиране на удръжките от длъжника и възстановяване на неправомерно
удържани му суми.
Взискателят
„У.К.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено становище,
в което се противопоставя на допустимостта на подадената жалба, евентуално на
нейната основателност. Длъжникът не разполагал с правен интерес да атакува
отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, тъй като
същото формално било спряно. След постановеното спиране съдебният изпълнител не
е извършвал нови изпълнителни действия, а въпросната сума не е била предмет на
разпределение. Неоснователни били твърденията на длъжника спирането на
изпълнението налагало вдигане на наложените обезпечителни мерки. Настоява за
отхвърляне на жалбата.
От депозираните
по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител е видно, че
намира подадената от длъжника жалба за неоснователна, предвид факта, че
изпълнителното производство е спряно с определение на РС гр. Монтана и
последващи изпълнителни действия от ЧСИ не са извършвани. Спирането на
изпълнителното производство не предпоставя вдигане на наложените обезпечения,
тъй като в противен случай взискателят би останал без защита, а длъжникът би
могъл да шиканира изпълнителния процес. Жалбата била неоснователна, тъй като
бил наложен по реда на чл. 507 ал. 1 от ГПК запор върху банковите сметки на
длъжника, средствата по които не попадали в законоустановените в чл. 432 ал. 2
от ГПК изключения, предвид което удръжките върху тях били законосъобразни.
По делото
не е постановен формален отказ за спиране на изпълнителното производство от
страна на ЧСИ. Броим от датата, на която е извършено действието по принудително
изпълнение – 11.12.2020 г., жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК,
изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу обжалваемо действие на съдебния
изпълнител, предвид което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, предвид следното:
Изп.
дело № 20208380404925 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ е образувано по
молба, подадена от „У.К. Б.“ АД и приложен изпълнителен лист № 893/ 25.08.2020
г. по ч. гр. д № 1809/ 2020 г. по описа на РС гр. Монтана, по силата на който „А.Н.“
ЕООД, А.Н. Н. и М.А.Н. са били осъдени солидарно да заплатят на кредитора сума
в размер на 27 495, 52 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 19.08.2020 г. до окончателното и изплащане; сума от
3 623,29 лв., дължима договорна лихва за периода от 09.08.2019 г. до
18.08.2020 г., както и съдебно – деловодните разноски.
На
13.10.2020 г. на длъжниците били изпратени покани за доброволно задължение,
като едновременно с това били изпратени запорни съобщения. Видно от писмо от
15.10.2020 г., изпратено от „Банка ДСК“ ЕАД, длъжникът М.А.Н. има четири
разплащателни и една спестовна сметка в
банката и по тях постъпват възнаграждения за работа над установения в страната
размер на МРЗ, поради което от тях ще се предоставя на титуляра сума в размер
на минималната работна заплата, а върху горницата ще тече принудително
изпълнение.
На 03.12.2020 г. по електронна
поща на ЧСИ било изпратено определение № 954/ 19.11.2020 г. по ч. гр. д. №
1809/ 2020 г. по описа на РС гр. Монтана, по силата на което принудителното
изпълнение по изп. производство било спряно. На 10.12.2020 г. заверен препис от
въпросното определение било приложено по изп. д., като с постановление от
същата дата съдебният изпълнител спрял изп. производство на основание чл. 432
от ГПК.
От приложеното платежна
нареждане от 11.12.2020 г. е видно, че от банковата сметка на М.А.Н. е била
преведена по сметка на ЧСИ М. Б. сума в размер на 1289,19 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.
432 ал. 1 т. 7, вр. чл. 420 ал. 2 от ГПК изпълнителното производство се спира
от съда в случаите, в които заповедният съд е спрял незабавното изпълнение на
издадената заповед по чл. 418 от ГПК. Това е сторено от съдебния изпълнител с
нарочно постановление от 10.12.2020 г., предвид което подадената частна жалба е
неоснователна. Изпълнителното производство е спряно на 10.12.2020 г., а на
следващата дата е постъпило плащане от третото задължено лице „Банка ДСК“ ЕАД
по наложения запор.
Така извършения превод на
сумата от 1289,19 лв. от сметката на длъжника по сметка на съдебния изпълнител
не нарушава спирането на изпълнителното производство.
Спирането на принудителното
изпълнение на паричното вземане не е забрана да се извършват действия по
изпълнителното дело. То не е пречка да бъде връчена покана за доброволно
изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и вземания, както и възбрани
върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от трети задължени лица и
извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да бъде назначаван пазач.
Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за
осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми
на взискателя – в този смисъл изрично решение № 273/ 14.12.2015 г. по гр. д. №
3303/ 2014 г. по описа на ВКС, IV г. о.
В тази
връзка настоящият съдебен състав намира, че жалбата на длъжника е
неоснователна, тъй като плащането от трето задължено по запора лице, не е в
противоречие със спирането на изпълнителното производство. В този случай
съдебният изпълнител следва да съобрази разпоредбата на чл. 432 ал. 2 от ГПК
относно допустимите удръжки в рамките на спряно изпълнително производство.
В
хипотезата на спряно изпълнително производство наложените обезпечителни мерки
не подлежат на вдигане. В този смисъл подадената жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх. № 71357/ 18.12.2020 г., подадена от М.А.Н., с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител, длъжник по изп. д. № 20208380404925 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, против отказа на съдебния изпълнител да спре
изпълнителното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.