Решение по дело №2073/2012 на Окръжен съд - Пловдив

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  1406

                                                гр. Пловдив,21.08.2012 г.

 

          Пловдивски Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – Х състав в закрито заседание на 21.08.2012 г. в състав

                                                                Председател: Величка Белева

                                                                      Членове : Надежда Дзивкова

                                                                                        Веселин Анатасов

 

          при секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 2073/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производство по чл. 435 от ГПК.

          Обжалва се с жалба вх. № 0411/05.06.2012 г. от П.Р.Т. – присъединен взискател по изпълн. д. № 786/2009 г. по описа на ЧСИ М. К. отказа на съдебния изпълнител от 09.05.2012 г. да извърши исканото от жалбопадателя в качеството му на взискател по изпълнението действие по принудително изпълнение – изнасяне на публична продан на недвижим имот на длъжника – ½ ид.ч. от апартамент, с идентификатор по одобрената за гр. **** кадастрална карта 56784.530.2220.1.6, с административен адрес – гр. *****, ведно с прилежащото му избено помещение и съответите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и искане за отмяна на отказа.

          Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението не е взела становище.

          Приложени са писмените обяснения на ЧСИ К. по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

          Съдът установи следното:

          Жалбата е допустима – в едноседмичния срок от съобщаването на отказа на жалбоподателя – съобщен му на 30.05.2012 г., от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл. 435 ал.1, изр. първо от ГПК, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.

          Разгледана по същество жалбата е основателна.

          Длъжник по изпълн. дело № 786/2009 г. на ЧСИ М. К. е М. А. К., първоначален взискател М. П. А. и присъединен взискател жалбоподателя П.Т., и двамата с подлежащи на изпълнение парични задължения към К. – главница, лихви и разноски.           Установено е в хода на изпълнението  длъжникът да притежава два недвижими имота – по  ½ ид. ч. в режим на СИО от гореописания апартамент в гр. **** и от къща с дворно място в село *****. И двата имота са възбранени по искане на съдебния изпълнител, възбраните са вписани на 22.12.2009 г. от АВ – СВ – гр. ****, впоследствие и двата имота са отчуждени от длъжницата и нейния съпруг, като са продадени на баща й А. В. Д., съответно на 23.12.2009 г. имота в село **** и на 12.01.2010 г. апартамента в гр. **** – т.е. след вписването на възбраните. С оглед което и на основание чл. 452 от ГПК така извършените от длъжницата разпореждания са недействителни спрямо взискателите и същите могат да проведат изпълнение върху имотите за удовлетворяване на паричните си вземания.

          Публична продан по отношение на имота й в село **** е провеждана – обявена за нестанала и понастоящем е обявена отново такава в периода 17. 08. 2012 г. – 17.09.2012 г.  

          Провеждане на публична продан на ½ ид.ч. от апартамента й в гр. **** е отказана с обжалваното разпореждане с мотиви че той е несъквестируем, тъй като е единственото жилище на длъжника и семейството му – К. живеела в него след развода, заедно с непълнолетната си дъщеря и родителите си, като никой от тях не притежава друго жилище – чл. 444 т. 7 от ГПК.        

          Поддържаното в жалбата оплаквания за незаконосъобразност е че след като длъжницата  сама и доброволно се е разпоредила с имота си, то тя не може да се ползва от закрилата на горепосочената разпоредба, тъй като с акта на разпореждането й несъквестируемостта отпада. В този смисъл е приложена към жалбата съдебна практика – Решение № 1206/19.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3864/2007 г., ІІІ г.о. и Решение № 1120/07.07.2003 г. на ВКС по гр.д. № 1893/2002 г. на V г.о.

          Жалбата е основателна по така изложените в нея съображения.

          Несъквестируемостта на единственото жилище на длъжника отпада ако той сам, доброволно и по своя инициатива се е разпоредил с него. Така продавайки единствения си жилищен имот в хода на изпълнението, К. сама се е лишила от законовата закрила по чл. 444 т. 7 от ГПК и не може да се ползва от нея, съответно за взискателите не е налице забрана да искат насочване на изпълнението срещу този имот и няма основание то да им бъде отказано, доколкото отчуждаването както се каза по горе няма действие по отношение на тях, тъй като е извършено след вписването на възбраната – чл. 452 от ГПК.

          С оглед изложеното отказа на ЧСИ М. К. за насочване на принудително изпълнение – публична продан, върху ½ ид.ч. от процесния апартамент, се явява незаконосъобразен и се отменя.

          И Съдът

                                                           Р   Е   Ш   И

 

          ОТМЕНЯ Разпореждане от 09.05.2012 г., пост. от ЧСИ М. К., рег. № 823 по нейно изпълн. дело № 786/2009 г., с което е отказано искането на взискателя П.Р.Т. за насрочване на опис и предприемане на по нататъшни действия за обявяване и провеждане на публична продан на недвижим имот на длъжника по изпълнението М. А. К., а именно – ½ ид.ч. от апартамент с идентификатор 56784.530.2220.1.6 по одобрената кадастрална карта на гр. *****, с административен адрес гр. *****, ведно с прилежащите му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

          Решението е окончателно.

          Председател:                       Членове:1.                             2.