№ 4507
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110158506 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от П. Н. П., искова молба
насочена против П.Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 262,
ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 794.95лв. –
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни в периода
17.02.2024г. – 18.02.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 03.10.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
С протоколно определение от 28.02.2025г., на основание чл. 232 ГПК,
производството по делото е прекратено, в частта, за сумата от 484.95лв., поради
оттегляне на исковата претенция в тази й част.
След частичното оттегляне исковата претенция се счита предявена за
сумата от 310.00лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че по силата на
трудов договор № 00534/04.05.2001г., между страните са възникнали трудови
правоотношение, по силата на които престира труд в полза на ответника на длъжност
„шофьор – куриер/призовкар“ при работно време 8 часа на ден при петдневна работна
седмица. Навеждат се доводи, че е бил командирован в периода 16.02.2024г. –
18.02.2024г. да изпълнява трудовите си задължения на базата на П. в курорта „Ц.Ч.“.
Сочи, че на 17.02.2024г. и 18.02.2024г. е положил 14 часа извънреден труд, за които му
се дължи възнаграждение в размер на 877.10лв. Твърди, че му е платена част от
дължимата сума, а именно 82.15лв., респективно формулирано е искане да му се
изплати останалата част, възлизаща в размер на 794.95лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от П.Р.Б., с който заявената
претенция се оспорва. Сочи се, че в периода 16.02.2024г. – 18.02.2024г., положеният от
ответника труд се изразява единствено в превоз на участниците в мероприятието на
16.02.2024г., респективно превоз на 18.02.2024г. Твърди се, че през останалото време
ищецът не е полагал труд, не е бил на разположение, респективно на същия не се
дължи възнаграждение за положен извънреден труд, извън изплатената сума, в каквато
насока са изложени подробни съображения.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 КТ - за положен
извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.
262.
За основателността на исковата претенция в тежест на ищеца е да докаже по
делото, при условията на пълно и главно доказване, че е престирал труд в полза на
ответника, че през исковия период 17.02.2024г. – 18.02.2024г. е положил извънреден
труд в рамките на 14 часа през почивни дни, както и размера на дължимото му се
възнаграждение за положения извънреден труд.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи по
делото плащане на претендираното от ищеца възнаграждение за положен извънреден
труд.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че П. П. е
трудово ангажиран при ответника, като престира труд на длъжност „шофьор –
куриер/призовкар“, че за периода 16.02.2024г. – 18.02.2024г. със Заповед № РД-07-
97/13.02.2024г., е командирован в УБ „Ц.Ч.“ гр. Б., както и че за процесния период му
е изплатено възнаграждение за извънреден труд в размер на 82.15лв.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства,
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
Изводът за наличие на трудови правоотношение между страните намира опора в
приобщените на л. 5 – л. 7 копия на трудов договор и допълнителни споразумения,
подписани към същия.
От приложеното на л. 9 по делото копие на Заповед № РД-07-97/13.02.2024г. се
установява, че ищецът е бил командирован за периода 16.02.2024г. - 18.02.2024г. в УБ
„Ц.Ч.“ - гр. Б..
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството дали ответникът
дължи на ищеца възнаграждение за извънреден труд за целия исков период
17.02.2024г. - 18.02.2024г. или такова се дължи само за часовете, през които П. П. е
извършвал превоз.
В чл. 7, ал. 4 от „Наредба за организация на работното време на лицата, които
извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт“ е прието, че във времето
на разположение се включват и периоди, различни от периодите на почивка по време
на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е
задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да
отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови
управлението на превозното средство, или да извърши друга работа.
С Решение № 83 от 11.02.2025 г. по гр. д. № 917/2024 г., III г. о., ГК, ВКС
приема, че - времето между отделните курсове, изпълнявани от транспортния
работник по предварително утвърдено от работодателя маршрутно разписание,
различно от периодите на почивка по време на работа и по време, през което
транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но
трябва да бъде в състояние да започне да управлява или да възобнови управление
на превозното средство за следващия курс по изпълнявания маршрут, се включва в
съдържанието на понятието "време на разположение" по смисъла на чл. 7, ал. 4
от Наредба за организацията на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт. Това време на разположение,
заедно с периодите на почивка по време на работа е изключено от
продължителността на дневното работно време на транспортния работник
2
съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, а фактически извършваната работа по време на
разположение следва да се отчита и заплаща от работодателя като извънреден
труд, в месеца, в който е положен трудът.
Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт /Обн., ДВ, бр. 77/19.09.2006 г., в сила
от 1.01.2007 г./ е приета на основание чл. 154а от КТ и с нея се въвеждат разпоредбите
на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за организацията на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния
транспорт. Наредбата е специална по отношение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.1987 г./ и Наредба № 2 от 22.04.1994 г.
за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на
работодателя /обн., ДВ, бр. 38 от 6.05.1994 г./.
Съгласно чл. 1 от Наредбата за организацията на работното време на лицата,
които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, с нея се определят
изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които
извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, и има за цел да се
подобри защитата на здравето и безопасността им, ефективността на работата и да се
подобри пътната безопасност като цяло. Гаранция за спазването на тези изисквания и
за постигането на предписаните цели са вменените на работодателя задължения, в
частност за отчитане на работното време на лицата, извършващи транспортни
дейности в автомобилния транспорт в чл. 11, ал. 1 от Наредбата.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата при изчисляване продължителността на
дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до
края на работата, през което транспортният работник е на работното си място,
упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя.
Дефиниции за "работно място", "упражняване на своите функции и дейности" и "на
разположение на работодателя" са дадени съответно в чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от
Наредбата.
Съгласно чл. 3 от въведената Директива, "работно време" по отношение на
транспортни работници е: времето от началото до края на работа, през което
мобилният работник е на индивидуалното си работно място, на разположение на
работодателя и упражнява своите функции или дейности, т.е. времето, отдадено на
всички дейности в областта на автомобилния превоз и периодите, през които той не
разполага свободно с времето си и е задължен да бъде на работното си място, и да е
в готовност да започне нормална работа с някои задачи, свързани с изпълнение на
дежурство, и по-специално през периодите на очакване на товарене или разтоварване,
когато продължителността им не може да се предвиди предварително, т.е. преди
отпътуване или точно преди действителното начало на въпросния период или съгласно
общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно
законодателните условия в държавата-членка. Периодите на почивка по време на
работа, посочени в чл. 5 и в чл. 6 и периодите, в които е на разположение, посочени в
буква б) на чл. 3, се изключват от работното време.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата, във времето на разположение се включват и
периоди, различни от периодите на почивка по време на работа и периодите на
почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си
място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне
да управлява или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши
друга работа. Такива са периодите: през които транспортният работник придружава
превозното средство, докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на
изчакване на границата или поради забрани за пътното движение и през които
транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват
седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване
3
задължение за дежурство или за разположение на работодателя, издадена на основание
чл. 139, ал. 5 от КТ, когато особеният характер на работата налага, с колективния или
индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и
служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на
предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция.
Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща
като извънреден труд /чл. 3, ал. 4 от тази Наредба/. Идентични нормативни текстове са
въведени и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските в нов раздел IIа
"Дежурство и време на разположение" в редакцията му с ДВ, бр. 78 от 2022 г., в сила
от 30.09.2022 г. /чл. 13в, чл. 13з, ал. 2/.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период 17.02.2024г.
– 18.02.2024г. ищецът е бил „на разположение“ и времето през което е бил на
разположение следва да се отчете и заплати като извънреден труд.
Така изложеното обуславя извода, че положеният от ищеца извънреден труд за
периода 17.02.2024г. – 18.02.2024г. е 14 часа, включващи време на разположение и
извършване на превоз на 18.02.2024г. по маршрута „Ц.Ч.“ – гр. София.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
размерът на дължимото се възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд за 14
часа през м.02.2024г. е 400.68лв.
От заключението на експерта се установява, че на ищеца е изплатено
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 90.75лв., респективно
неизплатената част е в размер на 309.93лв.
След частичното оттегляне на иска, предмет на настоящото производство е
претенция за извънреден труд за сумата от 310.00лв.
По изложената аргументация следва извода, че претенцията е частично
основателна за сумата от 309.93лв., като над тази сума до максимално предявения
размер от 310.00лв. или за разликата от 0.07лв., искът е неоснователен.
По разноските:
С исковата молба е предявена искова претенция за сумата от 794.95лв., на
основание чл. 232 ГПК, производството е прекратено за сумата от 484.95лв., искът се
явява основателен за сумата от 309.93лв., като претенцията е неоснователна за сумата
от 0.07стотинки, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските
по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски за адвокат в минимален размер от
400.00лв. / договор л. 2 /, като доколкото в договора е отразено, че сумата е платена в
брой, по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., в тази част договорът има
характер на разписка, удостоверяваща заплащане на адвокатското възнаграждение.
Доколкото исковата претенция е уважена за сумата от 309.93лв. и съобразявайки
оттеглената част на иска, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
155.94лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част на иска и съобразно прекратената, на основание
чл. 232 ГПК, част поради оттегляне на претенцията.
На ответника следва да се признаят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер – 100.00лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 61.01лв.
4
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, сумата от 136.45лв., от които 19.49лв. – държавна такса и 116.96лв. – депозит
вещо лице, съобразно уважената част на исковата претенция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Р.Б.“ с адрес: /адрес/, да заплати на П. Н. П. , ЕГН **********,
на основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ сумата от 309.93лв. – неизплатена
част от дължимо се възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни в
периода 17.02.2024г. – 18.02.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба - 03.10.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта, за сумата от 0.07лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.Р.Б.“ с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на П. Н. П., ЕГН **********, сумата от 155.94лв. – разноски.
ОСЪЖДА П. Н. П. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, да
заплати на „П.Р.Б.“ с адрес: /адрес/, сумата от 61.01лв. – разноски.
ОСЪЖДА „П.Р.Б.“ с адрес: /адрес/, да заплати по сметката на Софийски
районен съд сумата от 136.45лв., от които 19.49лв. – държавна такса и 116.96лв. –
депозит вещо лице, съобразно уважената част на исковата претенция.
Решението, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5