Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  424                              30.10.2018г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На трети октомври                                        Година 2018

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Живка Ранкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 83 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Х.К. ***-1075-001620/08.12.2017г.  на Началник сектор към ОД МВР- Разград, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и противоречащо на законовите изисквания, фактическата обстановка описана в акта и НП не съответства на действителната, освен това той не е неправоспособен водач, тъй като турското му свидетелство е било придружено с легализиран нотариално заверен превод, поради което моли да бъде отменено изцяло. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител адв.Е. на посочените основания, поради което моли да бъде отменено НП изцяло.

Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з.

Районна прокуратура- Разград при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН, съставен на жалбоподателя за това, че „на 13.11.2017г. около 14.50ч. в гр.Разград на кръстовище с ул.Добруджа, ул.Черна и ул.Странджа регулирано със светофарна уредба работещ на нормален режим, управлява товарен автомобил Фолксваген с рег.№ ***, собственост на К. *** като преминава на червен забраняващ сигнал на светофара посока ул.Перистър. Водача представя СУМПС турски образец с № 225403 придружено с легализиран превод № 1856 от 04.04.12г., което на основание чл.161, т.1 предложение последно от ЗДвП се явява нередовен документ предвид факта, че същото не отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията за движение по пътищата от 1968г., с което е нарушил чл.6, т.1 пр.2 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП“. Актът е бил съставен в присъствието на легализиран преводач Н. Х.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което К. е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон и на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон.

Към преписката са приложени СУМПС 225403 с легализиран превод на български език издадено на 16.06.1998г., СУМПС с легализиран превод нов образец с валидност 27.11.2027г., справка за нарушител/водач, справки, писма, удостоверение.

По делото са разпитани св.Х. /актосъставител/ и св.С. /свидетел- очевидец/, които по същество потвърждават обстоятелствата, изложени в акта, като св.С. уточнява, че на инкриминираната дата именно той е бил спрял като първа кола на светофара, светещ червено, когато покрай него минал товарен автомобил. Впоследствие водачът, непосредствено след кръстовището бил спрян от полицейските служители, които също видели какво става. Именно св.Х. извършил проверката на жалбоподателя относно СУМПС, което той представил било старо, турски образец и не било подменено с български образец, предвид статута на жалбоподателя като постоянно пребиваващ.      

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

Съдът намира, че обжалваното НП и АУАН са издадени от компетентни органи, при спазване на предвидената за тях процедура.

Съгласно действащата към момента на съставяне на АУАН разпоредба на чл.150а. от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.)   (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

 За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл. 150а ал.1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл. 151 и чл. 152 ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП.

Съгласно Чл. 161. от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:

1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията, като чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване /чл.162, ал.2 от ЗДвП/.

Фактът, че жалбоподателят К. е получил статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р България от 09.02.2004г., го е задължило в едногодишен срок след тази дата да замени свидетелството си за управление на МПС, издадено в Р Турция, с такова, което да отговоря на изискванията на закона- да е издадено от Р България или от Р Турция, но при условие, че същото отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за движението по пътищата.

Представеното към момента на проверката СУМПС, ведно с легализиран превод към него, на името на Калка не е отговаряло на изискванията на Конвенцията и на приложение № 6 към нея. Едва след 13.11.2017г. жалбоподателят е предприел необходимото и си е извадил ново валидно СУМПС, което да отговаря на изискванията на Конвенцията и на Приложение № 6 към нея, респ. на ЗДвП.

По отношение нарушението на  чл.6, т.1 от ЗДвП съдът намира същото за установено по несъмнен начин, тъй като събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелите- очевидци С. и Х. са категорични, непротиворечиви и единни. Именно двамата свидетели са били преки свидетели на извършеното нарушение на жалбоподателя, изразяващо се в преминаване през кръстовището при светещ червен сигнал на светофарната уредба. Първият от свидетелите е бил спрял като първа кола и непосредствено покрай него е минал управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, а св.Х. е наблюдавал действията, тъй като полицейският им автомобил е бил спрян непосредствено след кръстовището.

С оглед на изложеното, Съдът счита, че нарушенията на жалбоподателя са установени по един безспорен и несъмнен начин и следва да бъде ангажирана административно наказателната му отговорност, както е сторил и наказващият орган, който е подвел нарушенията под съответната санкционна норма и е наложил едни справедливи и съответни наказания. Предвид на това издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, а наложените наказания са справедливи и съответни, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено от съда.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1075-001620/08.12.2017г.  на Началник сектор към ОД МВР- Разград, сектор Пътна полиция, с което на Х.К. ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: