№ 381
гр. Плевен, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Даниела В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430200076 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 24-0256-000160 от
07.06.2024 година на Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ - Долна
Митрополия, с което на основание чл. 175 ал. 1 пр. 3 ЗДП на С. С. С. от ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 104 Б т. 2 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Р. Р., ПлАК. Последната изтъква
доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като събраните доказателства не установяват противоправно поведение на
доверителят и. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Алтернативно, като се позовава на представените доказателства за семейното
и социално положение на С., конкретната степен на обществена опасност на
извършеното да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 256000-81/09.01.2025
1
година ангажира становище, че жалбата е неоснователна. В случай че бъде
уважена и се претендират разноски моли съда да съобрази размера им с
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложеното към делото заверено копие от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи е, че Началниците на РУ при ОД на МВР са овластени да издават
наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.
На 29.05.2024 година, около 09:12 часа в *** на жалбоподателя С. С. бил
съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 104 б т. 2 ЗДП,
а именно: на 29.05.2025 година, около 09:12 часа на кръстовище, образувано
от улиците „ ***“ „ и „***“ , при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с регистрационен номер ***, собственост на Ц.Н.В., като с начин на
управление на автомобила, изразяващо се в използване на пътищата за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, а именно – извършил „ дрифтове“ и опасно шофиране в близост до
учебно заведение в града, с което поставил в опасност останалите участници в
движението.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен на
С. след като бил видян да извършва описаните по горе действия,
непосредствено от полицейските служители Х. и Д., които в този час на деня
се намирали пред сградата на полицейското управление в ***. Двамата
възприели поведението на водача от близко разстояние и го разпознали.
Впоследствие го последвали, малко по – късно го установили в съседна на
главната улица и му съставили АУАН.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя и същият го подписал без
възражения.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление №
2
24-0256-000160 от 07.06.2024 година на Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ -
Долна Митрополия, с което на основание чл. 175 ал. 1 пр. 3 ЗДП на С. С. С. от
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 104 Б т. 2 ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети
към доказателствата по делото писмени такива, а именно: наказателно
постановление № 24-0256-000160 от 07.06.2024 година на Началник РУ в
ОДМВР - Плевен, РУ - Долна Митрополия; акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 1084812 от 29.05.2024 година на
инспектор в ОДМВР - Плевен, РУ - Долна Митрополия; справка за нарушител
на името на жалбоподателя С. С. С.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на изложената и възприета от съда фактическа обстановка са
и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Л. Х. и П. Д..
В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на
свидетелката Г.С. – *** на жалбопдателя. Същата установява, че в деня на
съставянето на АУАН тя и съпругът и тъкмо тръгвали към *** за пореден
преглед на болното си дете Е.. Жалбоподателят управлявал лек автомобил„
Фолксваген Голф с рег. № ***, който закупил наскоро и имал някакви
технически проблеми. Затова и с потеглянето леко завъртял гуми.
Представените от жалбоподателя и приети към доказателствата по
делото писмени документи/ Експертно решение на ТЕЛК № 92361 от
05.10.2023 година на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД - Плевен на името
на Е. С.ва С.а; Епикриза на името на Е. С.ва С.а, изходяща от Клиника по
нервни болести за деца № 99 от 29.08.2017 година; Епикриза от Клиника по
педиатрия на името на Е. С.ва С.а от април 2025 година; Епикриза на името на
Е. С.а С.а от МБАЛ - Гулянци; Епикриза на името на Е. С.а С.а, изходяща от
Клиника по педиатрия от септември 2013 година; Епикриза на името на Е. С.а
С.а, изходяща от Втора клиника по хирургия от август 2016 година;
амбулаторен лист на името на Е. С.а С.а № 8131 от 30.12.2013 година, издаден
от д-р С.Д./ установяват, че непълнолетното дете на жалбоподателя и
свидетелката Г.С. - Е. страда от епилепсия и е призната 50 процента ВСУ.
При така приетото от фактическа страна съдът намери за установено
3
следното:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Спазени са изискванията по съставянето на АУАН . Същият е връчен на лично
на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка
с констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането
на жалба в законоустановеният срок.
Разпоредбата на чл. 104б т. 2 ЗДП забранява на водача на моторно
превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Нарушаването на горното правило се санкционира от разпоредбата на
чл. 175 ал. 1 пр. 3 ЗДП, която предвижда наказание в конкретно определен
размер, а именно глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват по
категоричен начин, че жалбоподателят С. С. нарушил горното правило, с което
осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление
административно нарушение по чл. 104 б т. 2 1 ЗДП. В подкрепа на този извод
са показанията на двамата разпитани свидетели Л. Х. и П. Д.. Показанията и
на двамата са еднопосочни, последователни, непротиворечиви. Същите
установяват по несъмнен начин, че на посочената в акта и наказателното
постановление дата жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС – лек
автомобил „ Фолксваген Голф с рег. № ***, извършил действия, определящи
шофирането му като опасно, в близост до разположено на кръстовището
между улиците Б“ ***“ и „ ***“ в *** *** Формално нарушението е
извършено.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното
нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и
4
защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът счита, че
деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и формално да
осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на своята ниска
степен на обществена опасност, липсата на настъпили каквито и да е вредни
последици от деянието, личността на дееца, който видно от приложената
справка не е системен нарушител; семейното му и социално положени е -
същият се грижи за малолетно дете, което се нуждае от постоянна лекарска
помощ и състоянието му налага честото му транспортиране до болнично
заведение причината за извършване на нарушението – наличието на
технически проблем с автомобила, конкретните обстоятелства при
извършване на нарушението, определят същото като маловажен случай. В
този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да
съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като
не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение
ще бъде санкциониран.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 24-0256-000160 от 07.06.2024 година на
Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ - Долна Митрополия, с което на
основание чл. 175 ал. 1 пр. 3 ЗДП на С. С. С. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 104 Б т. 2 ЗДП е незаконосъобразно и
необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен
орган, но в разрез с материалния закон, при несъобразяване конкретната
тежест на извършеното нарушение и нарушителя, поради което и следва да
бъде отменено. Като приема, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде
наложено административно наказание.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
5
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение и направените други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК и
разноски се дължат тогава когато са направени. В случая е представено
пълномощно / лист 4 от материалите по делото/, в който е отразено, че
предоставената помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2
от Закона за адвокатурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в
случаите на предоставена безплатна правна помощ алинея първа на същата
разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е
достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. Тези
предпоставки в случая са налице. В полза на адвокат Р. Р. следва да бъде
присъдено възнаграждение към минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, а именно 400 лв. В този смисъл
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от Директора
следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Р. Р., ПлАК сумата от 400 лева,
представляваща направените по НАХД № 76/2025 година по описа на РС -
Плевен за процесуално представителство С. С. С. от ***, ЕГН **********.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0256-000160 от 07.06.2024
година на Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ - Долна Митрополия, с което
на основание чл. 175 ал. 1 пр. 3 ЗДП на С. С. С. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 104 Б т. 2 ЗДП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. С. С. от ***, ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид – такова по
чл. 104 Б т. 2 ЗДП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР-
Плевен, представлявана от Директора да заплати на адвокат Р. Р., ПлАК
сумата от 400 лева, представляваща направените по НАХД № 76/2025 година
по описа на РС Плевен за процесуално представителство С. С. С. от ***, ЕГН
**********.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7