РЕШЕНИЕ
№ 6790
Бургас, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | ЧАВДАР ДИМИТРОВ |
| Членове: | НЕЛИ СТОЯНОВА ТОДОР ИКОНОМОВ |
При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ канд № 20247040601353 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Викториас Стар" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представляван от Ж. З., против решение № 492/21.06.2024 г., постановено по НАХД № 2122/2024 г. по опис на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление №2273-[рег. номер]/29.12.2023г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът заместник-директор на ТД на НАП-Бургас, не се явява и не изпраща представител. В постъпило писмено становище чрез процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
С наказателното постановление дружеството жалбоподател е санкциониран за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП [населено място] за месец май 2023 г.
В наказателното постановление е посочено, че всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице може да подаде декларация образец 1 електронно или в сградата на ТД на НАП Бургас, [населено място], [улица], ет. 1. Декларация образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд "ГВРС" (гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, следвало да се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Декларацията следвало да бъде подадена до 25.06.2023 г. Същата била подадена по Интернет с КЕП на 25.09.2023 г. и приета с вх. № 02000233335369.
Приложена е санкционната норма на чл. 355, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ.
Първоинстанционният съд след като е направил анализ на относимите в случая законови разпоредби преценил, че материалният закон е приложен правилно. Посочил е, че в качеството на осигурител касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение, като е бездействал и не е подал декларация образец № 1 за м. май 2023 г. в ТД на НАП – Бургас в срок до 25.06.2023 г., а е направил това едва на 28.09.2023 г. За неприложим бил приет институтът на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, вр. с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, предвид това, че нарушението е формално и настъпването на вредоносни последици не е елемент от обективната му страна.
При тези факти районният съд е приел, че деянието е съставомерно и правилно е санкционирано с приложение на нормата на чл. 355, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ.
Настоящият състав на съда не споделя мотивите, изложени в обжалваното решение за законосъобразност на НП и съставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение.
По делото няма спор, че санкционираното лице не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение в качеството на осигурител по чл. 5, ал. 4 от КСО да представи пред ТД на НАП – Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за м. май 2023 г.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
В наказателното постановление не посочено за кои, подлежащи на осигуряване лица задълженото лице (работодателят) не е декларирало необходимите данни.
Нарушението е от категорията на съществените, защото накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на какви конкретни факти е ангажирана административно наказателната му отговорност.
Н. следващо място в АУАН е посочена нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях; б) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност. В НП нарушението е преквалифицирано без за това да са посочени причини и мотиви.
Наред с това, настоящият състав намира, че наказващият орган е издал наказателното постановление, без да сочи въз основа на какви факти приема, че датата на нарушението е 25.06.2023 г.
В нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ е предвидено, че декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП за всеки календарен месец при наличие на две отделни хипотези: 1) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; 2) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
От текста на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпросът кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Тоест липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая.
Изложените в наказателното постановление факти не са достатъчни, за да бъде упражнено ефективно правото на защита и да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието по чл. 355, ал. 1 от КСО.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а по същество - да бъде отменено и наказателното постановление.
Предвид изхода на спора съдът намира, че следва да уважи искането на касатора за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 840 лв. (за адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции). Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото същото е съобразено с нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. ІІ-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 492/21.06.2024 г., постановено по НАХД № 21222024 г. по опис на Районен съд гр. Бургас И. В. Н. П.:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №2273-[рег. номер]/29.12.2023г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на "Викториас Стар" ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ.
ОСЪЖДА Н. да заплати на "Викториас Стар" ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 840 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |