Решение по дело №6934/2012 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

град С., 06.03.2015г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Гражданско отделение, 17 състав в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди  и петнадесета  година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева гр.д.№ 6934/2012г., по описа на Софийски градски съд, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са искове  по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.С.А., с ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба, чрез адвокат С.Ч. ***, е предявила иск против ответника З. „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.В. № ***, ЕИК ********, с правно основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ за  заплащане на сумата от 120 000 лева/сто  и  двадесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й Е.Н.И., починала на 16.04.2011година,  вследствие на извършеното на 16.04.2011г.  ПТП от водача П.И. К., при управление на лек автомобил марка  „Алфа Ромео”, модел „166”, с д.к.н.  ********, застрахован при ответното дружество З. „ Л.И.” АД, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 120 000 лева, считано  от  16.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата.Претендира за разноски по делото. Адвокат Ч. претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

В срока за отговора ответникът З. „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.В. № ***, ЕИК ******** изразява становище, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани, в тази връЗ.а излага подробни съображения в отговора. Оспорва иска изцяло по основание и размер, подробни съображения в тази насока се излагат в отговора. Моли съда да отхвърли предявените искове  изцяло. Навеждат доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, като в случай че съдът признае исковете за основателни, то моли съда да присъди съответните обезщетения в размер предвид принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и практиката на ВКС. Сочи доводи за недължимост от негова страна на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането, на съпричиняване от страна на починалата дъщеря на ищцата при процесното ПТП. Моли съдът да му присъди направените разноски по делото, включително и за юрисконсултско  възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна  страна следното:

Безспорно по делото е установено, че на 16.04.2011г. около 01.30часа  при сухо и студено време, сухо асфалтово покритие П.И. К. управлявал лек автомобил марка  „Алфа Ромео”, модел „166”, с д.к.н.  ********, по автомагистрала Тракия и път I -5, водачът загубил контрол над автомобила, който напуснал пътното платно вляво по посока на движението му, навлязъл в острова на кръговото движение и се е ударил в земен насип. Вследствие на процесното ПТП е настъпила смъртта на дъщерята на ищцата  - Е.Н.И., починала на 16.04.2011година. При процесното ПТП е починал и водачът причинил същото  - П.И. К..

Във връЗ.а с процесното ПТП е образувано ДП № 292/2011г. по описа на ОДМВР  - град Стара Загора, пр.пр. № 863/2011г. по описа на ОП – Стара Загора. С постановление от 28.11.2011г., наказателното производство образувано и водено срещу виновния водач П.И. К. е прекратено на основание  чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.4  от НПК.

С оглед установяване механизма на ПТП, описан по-горе е прието заключение на КСАТМЕ, което съдът кредитира с доверие тъй като същото е обосновано и правилно. Същото кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, а и не са налице данни за заинтереованост у вещите лица от изхода на спора.

По делото е е прието заключение на СМЕ, което съдът кредитира с доверие тъй като същото е обосновано и правилно. Същото кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, а и не са налице данни за заинтереованост у вещото лице от изхода на спора. От това заключение се установява, че във взетата кръв при аутопсията на П.И. К. е доказан етилов алкохол в концентрация 2.26 на хиляда. Концентрация на алкохол в кръвта между 1.5 на хиляда  и  2.5 на хиляда  отговаря на средна степен на алкохолно опиване. Средна степен на алкохолно опиване  се характеризира със  значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността (вкл. и да преценява разстояния, скорост на движение на автомобилите по пътното платно и видимост и др), вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане на ЦНС с понижение на чувствителността за болка. При концентрация на алкохол над 1.5-1.7 на хиляда се счита, че се приема, че човек е сигурно повлиян от алкохола, колкото и разнообразна да е индивидуалната реакция. При тези данни с висока степен на вероятност може да се приеме, че  проявите на алкохолно опиване  са били видими  за околните.Във връЗ.а с предходното, съдът не кредитира показанията на св.К.К. относно това, че водачът причинил процесното ПТП –П. К. не е давал видими признаци, че е алкохолно повлиян, не е миришел на алкохол, не е имал забавени реакции, тъй като същите са в противоречие с заключението на СМЕ, коментирана по-горе.

Видно от представеното по делото удостоверение за семейно положение и членовете на семейството на Община Горна Малина, област Софийска, се установява, че ищцата е майка на починалата при процесното ПТП - Е.Н.И..

Безспорно е установено по делото, че лек автомобил марка  „Алфа Ромео”, модел „166”, с д.к.н.  ********, с който е причинено виновно процесното ПТП  от водача П.И. К., е застрахован при ответното дружество З. „ Л.И.” АД по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №  223100654411 валидна от 20.10.2010 г. до 20.04.2011 г.

Относно възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата  - починалата дъщеря на ищцата, съдът намира същото за неоснователно, тъй като не са налице доказателства установяващи това твърдяно обстоятелство.

Относно установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на починалата й при процесното ПТП дъщеря - Е.Н.И. е разпитан свидетелят Т.В.М., чиито показания съдът кредитира с доверие, тъй като същите са логически взаимосвързан, почиват на преки впечатления, описват подробно отношенията между ищцата и нейната дъщеря преди смъртта й, причинена от процесното ПТП, емоционалното и душевно състояние, в което се е намирала ищцата след смъртта на дъщеря й, а и не са налице данни за неговата заинтересованост от изхода на спора. От тези показания се установява, че между ищците и техният наследодател са съществували отношения на силна привързаност помежду им, на обич, топлота и загриженост и взаимно уважение. Че ищцата е преживяла много тежко загубата на нейната дъщеря. От тези показания се установява, че починалата и ищцата са живеели в едно домакИ.тво при настъпването на ПТП, споделяли са общо жилище, починалата не се е била отделила от своята майка, а тя й е оказвала подкрепа през целия си живот. Ищцата е майка на починалата 32-годишна Е.И. и преживява най-голямата трагедия като майка - да надживее и погребе собственото си дете. Ищцата е приела иЗ.лючително тежко новината за смъртта на нейната дъщеря - наложило се е да приема лекарства, успокоителни, няколко пъти я посещавал лекар в дома й. Ищцата се затворила в себе си, напълно се изолирала от околните в своята скръб. Ищцата продължава да страда и не може да преодолее загубата на своята блиЗ.а.

Правото на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата на увреждането и се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В конкретния случай, датата на увреждането е датата на смъртта на дъщерята на ищцата  - Е.Н.И.. Във връзка с предходното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че лихва не се дължи от датата на увреждането, а едва след като ответника бъде поканен.

Безспорно е, че застрахователят отговаря при същите условия както застрахования, т.е. както деликвента, поради което, правилата досежно непозволеното увреждане следва да се прилагат и при преките искове срещу застрахователите за присъждане за застрахователни обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която отговорност възниква по силата на закона и е деликтна по своя характер. Допълнителен аргумент в подкрепа на довода, че ответникът следва да отговаря за лихви от момента на увреждането са и правилата на чл. 227, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 223, ал. 2 КЗ. Последната правна норма вменява в задължение на застрахователите отговорността по принцип за заплащането на лихви за забава. Що се отнася до началния момент, от който същите са дължими, то с оглед на регресното право на ответника по чл. 227, т. 2 КЗ, се налага правният извод, че същият отговаря пред увреденото лице от датата на възникване на застрахователното събитие.

Претърпените  от ищците болка и страдание,  следва да бъдат обезщетени съобразно повелите на чл. 52 от ЗЗД, а справедливостта и морала изискват размера на присъденото обезщетение да се съобразяват с нанесените им вреди, механизма на извършеното деяние, както и непреодолимостта на загубата на най-близък човек.

Съдът като взе предвид изложеното, намира, че причината за процесното ПТП е поведението на водача П.И. К., който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Причината за настъпването на ПТП е несъобразената скорост от 135 км/ч, с която се е движил водачът. Смъртта на Е.Н.И. се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.

С оглед изложеното, съдът като взе предвид, степента на причинената вреда – смъртта на дъщерята на ищцата, възрастта на починалата, възрастта на ищцата, отношенията между ищцата и нейната дъщеря преди да настъпи смъртта й, причинена при процесното ПТП, намира, че предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ иск се явява основателен и доказан в размера, в който е предявен – 120 000лева, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Относно претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира същата за основателна.

След като е уважен главният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ  в размер на по 120 000 лева,  то следва да бъде уважен и иска по 86, ал. 1 от ЗЗД.  Ето защо, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищеца и  законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди/120 000лева/, считано  от  16.04.2011 г.  до окончателното изплащане на сумата.

По разноските по производството:

Ищцата е направила разноски по делото в размер на 200лева – депозит за вещо лице по КСАТМЕ. С оглед изхода на спора,  следва на ищеца да му бъдат присъдени сторените  разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 200лева.

За оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Г.С.А., следва на адвокат Ч. да бъде присъдена сумата  от 4956 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2  от ЗАдв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към настоящия момент/, която да бъде заплатена от ответника.

С оглед изхода на спора, на ответника не следва да му бъдат пирсъждани разноски по делото, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от по силата на закона  от внасянето на държавната такса   по чл.83, ал.2 от ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 4800 лева/четири хиляди и осемстотин лева/.

Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.В. № ***, ЕИК ********, ДА  ЗАПЛАТИ  на Г.С.А., с ЕГН **********,  с адрес, посочен в исковата молба, чрез адвокат С.Ч. ***, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ,  сумата от 120 000 лева/сто  и  двадесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й Е.Н.И., починала на 16.04.2011година,  вследствие на извършеното на 16.04.2011г.  ПТП от водача П.И. К., при управление на лек автомобил марка  „Алфа Ромео”, модел „166”, с д.к.н.  ********, застрахован при ответното дружество ЗК „ Л.И.” АД, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 120 000 лева, считано  от  16.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.В. № ***, ЕИК ********, ДА  ЗАПЛАТИ  на Г.С.А., с ЕГН **********,  с адрес, посочен в исковата молба, чрез адвокат С.Ч. ***, сумата от 200лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА  ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.В. № ***, ЕИК ********, ДА  ЗАПЛАТИ  в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 4800 лева/четири хиляди и осемстотин лева/

ОСЪЖДА  ОСЪЖДА  ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.В. № ***, ЕИК ********, ДА  ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ч. ***, сумата  от 4956 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Г.С.А. , на основание чл.38, ал.2  от ЗАдв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към настоящия момент/.

   Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника  - В.Й.К.,  с ЕГН **********.

    Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                СЪДИЯ : ...............................

                                                                                /Теодора  Нейчева/