РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч,23.11.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен
състав в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Светла И.ова
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно дело № 360 по описа за 2023 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 111, ал. 7 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието подадена
против Решение №162 от 23.08.2022 година, постановено по адм. дело № 291 по описа
за 2022 година на Административен съд – Ловеч, с което трети състав на съда е
отменил Заповед № Л- 770/12.08.2022г. на началника на затвора Ловеч.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на първоинстанционното решението като постановено в
нарушение на закона, касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Касаторът
оспорва като неправилен и необоснован изводът на АдмС - Ловеч, че в обжалваната
заповед е следвало да се посочат кои и колко на брой са предходните дисциплинарни
нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, доколкото в нея е посочено,
че е взето предвид поведението на П.И.И. като системен нарушител и изрично е записано,
че до момента е наказван 3 пъти. Излага се, че към писменото
становище с peг. № 3-2265/18.08.2022г. по описа на затвора - Ловеч е приложена
справка от Информационната система „Изпълнение на наказанията“, съдържащата
заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на лишения от свобода. Твърди
се, че представената пред съда справка доказва, че П.И.И. е системен нарушител,
като такива данни намират и в ДЗ №-396/03.08.2022г. по описа на затвора -
Ловеч, в която И. И. - ИСДВР на 1ва група в затвора в гр. Ловеч е посочил, че
лишеният от свобода към момента е наказван три пъти. Сочи се, че заповедите за налагане на дисциплинарни
наказания, отразени в справката от ИСИН са влезли в законна сила, в противен
случай в справката щяло да е отразено, че са отменени. Иска се отмяната на съдебното решение като
неправилно и съдът да постанови друго, с което се отхвърли оспорването. Алтернативно
се иска съдът да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение размер
500.00 лева, на основание чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание касаторът, чрез
пълномощник ю.к. Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът -
П.И.И., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да отстане в сила
решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно. Счита,
че решаващият съд е направил правилен и задълбочен анализ на основанията, които
са му дали възможност да приеме, че жалбата срещу издадения ИАА е основателна,
тъй като същият е незаконосъобразен. Споделя изводите затова, че се касае за
заповед, в която бланкетно е посочено дисциплинарното нарушение.
Административен
съд Ловеч, в настоящият тричленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
срещу решение на Административен съд - Ловеч, подлежащо на основание чл.111,
ал.7 от ЗИНЗС на касационен контрол по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс пред тричленен състав на същия съд, поради което е процесуално
допустима.
От касационната жалба се извеждат основания
за неговата неправилност като постановено постановено в нарушение на закона -касационно
основание по чл.209 ал.1 т.3 предложение второ от АПК.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй
като не е налице посоченото от касатора основание за отмяна.
С обжалваното Решение № 162 от 23.08.2022
г., постановено по адм. дело № 291/2022 г. трети състав на Административен съд
Ловеч е отменил Заповед № Л- 770/12.08.2022г. на началника на Затвора Ловеч, с
която на основание чл.101, т.7 и чл.102, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС л.св. П.И.И. е
наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7
денонощия“, и осъдил Затвора Ловеч /ГДИН-София/ да заплати на адв. Стелла Г.
адвокатско възнаграждение от 600 лева, както и на л.св. П.И.И., сумата от 10 лева,
разноски за държавна такса.
За да постанови решението си решаващият
състав на административния съд приел, че процесната заповед не отговаря на
реквизитите на чл.59, ал.2, т.4 във вр. с чл.146, т.2 от АПК, доколкото
изложените правни и фактически основания са непълни и несъответни. Приел е, че
при издаване на Заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като издателя не е изпълнил
изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК, както и че същата не е съобразена с
материалноправните разпоредби, с оглед на дадената в акта правна квалификация
на дисциплинарното нарушение без да са посочени предпоставките за „системност“
при липсата на каквито и да било данни за каквото и да е предходно налагано
дисциплинарно наказание по чл.100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС. При това
Съдът счел, че не може да формира
обоснован извод за системност при извършване на нарушения и установеното нарушение
не следва да бъде квалифицирано по чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като такава не
се установява. При тези изводи, съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената
заповед на Началника на Затвора Ловеч.
Настоящият касационен състав намира
посоченото касационно основание и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство за правилно
постановено.
Съдът е възприел относимите факти въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и
е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства при приложението на
чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, и
при съобразяване с разпоредбите на чл. 100, ал. 2, т. 5 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е направил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия
касационен състав.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед,
същата е обоснована, като органа е приел извършено от страна на л.св. И.
нарушение, изразяващо се в „…съдействал да нарушат установените правила и да
реализират състава на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС.“
Според ангажираната от административният
орган за нарушена разпоредба на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода не
могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си
вещите, с които разполагат. От една страна в мотивите на оспорената заповед се
установява, а и не се твърди от административния орган, че л.св. И. не е
извършил нито едно от лимитивно изброените в тази разпоредба действия, от друга
в ЗИНЗС не е предвиден състав на дисциплинарно нарушение, изразяващ се в съдействие
за извършването на такова, при което съдът правилно е приел, че вмененото на л.св.
И. нарушение не е съответно на нито един от съставите на дисциплинарни
нарушения, регламентирани в ЗИНЗС.
Обосновано и в съответствие със събраните по
делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че изложените в
процесната заповед правни и фактически основания са непълни, като посоченото правно основание е несъответно на
изложените в заповедта фактически основания.
Съгласно
разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания по чл. 101, т.
7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.
100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2,
т. 1, 2, 3 или 5, като в процесната заповед не се сочи нито едно нарушение на
чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8 от ЗИНЗС.
Отделно
в нея е приет извършен състав на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, като посоченото
дисциплинарно нарушение е описано бланкетно, както следва: „не е спазил
установените правила, не е изпълнил задълженията си като магазинер и е
съдействал лишени от свобода да нарушат установените правила и да реализират
състава на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС.“.
Описаното в заповедта е квалифицирано като
нарушение по чл. 96, т. 3 и 4 и чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, и прието от издателя на
заповедта като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Следователно, за дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС – не се налага
процесното дисциплинарно наказание, освен при системни нарушения по чл. 100,
ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5, за които е следвало изрично в обжалваната заповед
ответникът да посочи кои и колко на брой са предходните дисциплинарни нарушения
по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, със следващата се от това индивидуализация
с номер и дати на влезли в сила заповеди за налагане на предходни дисциплинарни
наказания. Доколкото в обжалваната
заповед липсват данни за каквото и да било предходно налагано дисциплинарно
наказание по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5 от ЗИНЗС, респективно липсват
данни за ситемност съдът правилно е приел наличието на порок във формата на
административния акт, обосноваващ отмяна на заповедта, независимо от
допълнително представените заповеди за наложени дисциплинарни наказания, тъй
като е недопустимо да се извършва допълване на мотивите на административния акт
чрез доказателствени действия в хода на съдебното производство. При тази
фактическа установеност правилно и обосновано съдът е приел, че е недоказана
системност, съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което и
обжалваната заповед е материално незаконосъобразна. Освен, че от представените
от ответника заповеди за предходно наложени дисциплинарни нарушения Заповед №
Л-108/12.11.2021 г. и Заповед № Л-594/21.06.2022 г. не може да се установи по
категоричен начин какви конкретно задължения не е изпълненил л.св. И. и кои
конкретно ограничения, предвидени в ЗИНЗС, наказаният не е спазил, при
съобразяване, че системността винаги предполага извършване на нарушение от
същия вид. Следва да се отбележи, че при обследване наличието на системност на
извършеното нарушение не се отчитат всички нарушения, извършени в която и да е
от хипотезите на чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 2, т.3 или т. 5 от ЗИНЗС, а тези от
същия вид.
С
оглед предмета на доказване, очертан от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК е
ограничено съдебното установяване при проверката за материална
законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във
фактическото основание на оспорения административен акт. Съдебната практика на
административните съдилища и на ВАС е категорична, че е недопустимо мотивите на
административния акт да бъдат „дописвани” и допълвани след приключила процедура
по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по - малко чрез
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното му обжалване.
Правилен е изводът на административния съд,
изведен от установената по делото фактическа обстановка за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта,
изразяващи се в неизпълнение изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за
изясняване служебно на всички факти и обстоятелства, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
По делото не установяват извършване на
такива дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя, касатор в настоящото
производство по отношение на които законът да допуска налагане на дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Фактическата
обстановка, описана в обжалваната заповед не се доказва със събраните по делото
доказателства, поради което дисциплинарното наказание е наложено
незаконосъобразно, без да са били налице материалноправните предпоставки за
това. Обосновано с доказателствата съдът е кредитирал с доверие свидетелските
показания на л.св. И. А.Д., предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, установяващи, че той самият е дал собствената си щрайх карта на л.св. Е.В.с
молба да му напазарува от лавката, защото бил възрастен и немощен, а закупените
стоки били тежки и затова В. му е свършил услуга като бил напазарувал за самия
него стоки от лавката, като л.св. П.И. е лавкаджия.
Първоинстанционният
съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по
делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно
оценен, което е формирало и правния извод за допуснато нарушение на приложимия
закон при налагане на дисциплинарно наказание на л.св. И..
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни.
Неоснователно и недоказано е искането в
касационната жалба съдът да намали
присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, на основание
чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая за
осъществяване на правните услуги по Договор за правна помощ и съдействие /приложен
на лист 29 от първоинстанционното дело/, на основание чл.36 от Закона за
адвокатурата се дължи възнаграждение на адвоката в размер не по-малко от
посочение в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба
№ 1 МВРАВ/, което на основание чл.8, ал.3 от същата е в размер на 500 лева, с
включен съгласно §2а от Наредба № 1 МВРАВ ДДС в размер на 100 лева, или общо
600 лева, който правилно е присъден в обжалваното решение.
По
изложените съображения, настоящият касационен състав, при извършената проверка
по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява
неоснователна.
Доказателства
за направени разноски от ответника по касацията не са представени, поради което
разноски не се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл.221q ал.2 от АПК, Административен съд - Ловеч в настоящия
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162 от 23.08.2022 година, постановено по адм.дело № 291 по описа за 2022 година на Административен съд – Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.