РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200485 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от И. Б. К. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: **********чрез адв. С. К. – БАК, срещу Наказателно постановление
№ 22-0434-000179/19.09.2022 г., издадено от Началник на 02 РУ-Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
застъпва, че К. не е собственик на автомобила и не е знаела, че регистрацията му е служебно
прекратена. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. К. - БАК, който
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива. Моли
за отмяна на НП и присъждане на разноски по представен списък
Административнонаказващият орган - Началник 02 РУ-Бургас, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
жалбоподателката, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л.
4) НП е връчено на жалбоподателката на 24.01.2023 г., а жалбата е депозирана на 26.01.2023
г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
1
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 05.08.2022 г., около 01.20 часа св. И. К. – ст. полицай към 02 РУ-Бургас
изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На бул. „Даме Груев“ в посока към
МОЛ „Галерия“ той спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. №
******** управляван от жалбоподателката. В хода на проверката св. К. констатирал, че
автомобилът е със служебно прекратена на 03.08.2022 г. регистрация по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП.
За констатираното на място К. съставил АУАН бл. № 205401/05.08.2022 г., като
посочил, че автомобилът е с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на К., която го подписала и
получила препис от него, без да направи възражения. В нарочно сведение (л. 14) тя
посочила, че не е знаела, че МПС-то е с прекратена регистрация и никой не я е информирал
за това.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
01.09.2022 г. (л. 5) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно
производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 19.09.2022 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си К. е осъществила състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП й наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателката, която не отрича, че е управлявала процесния
автомобил, но заявява, че не е била наясно, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
2
обвързан нито от твърденията на жалбоподателката, нито от фактическите констатации в
акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Ж.М. – Началник 02
РУ-Бургас към ОДМВР-Бургас, който към дата 19.09.2022 г. е бил оправомощен да издава
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от
постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на жалбоподателката да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да
се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от К. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателката, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 03.08.2022
г., но за това действие към 05.08.2022 г. не е уведомен собственикът на автомобила, а още
по-малко водачът К.. Следователно при извършеното служебно прекратяване на
регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата
на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на водача, който дори не е собственик на автомобила, да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от нея действие по управление на автомобила
и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
3
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобИ.ето му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок.
Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че
регистрацията е действително прекратена, както би било примерно в случая по чл. 143, ал.
15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи реално са извършили това
прекратяване. Видно от приложената на л. 28-29 справка се установява,че в случая
договорът за застраховка гражданската отговорност е бил едностранно прекратен на
17.06.2022 г. и считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка. Проверката
е извършена от служителите на Гаранционния фонд на 04.07.2022 г., писмото на фонда до
Сектор „ПП“ е изпратено по електронен път, а самата регистрация е прекратена на
03.08.2022 г. – т.е. дори хипотетично да се приеме, че собственикът или ползвателят би
могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на
автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове
извод, че той може да е наясно кога точно съответните органи ще решат да извършва (дали
въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор
„ПП“ и кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на
това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична
база данни, в която собствениците на автомобили или водачите да проверяват дали
регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се е
случило), води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила на
05.08.2022 г. К. е знаела (умисъл) или поне е могла да знае (непредпазливост), че
регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателката не е действала виновно, а от
там извършеното от нея не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказа за образуване на ДП.
Както приема в актуалната си практика касационната инстанция - Решение № 1497/
15.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 1765/2021 г. на АдмС-Бургас : „липсата на уведомяване на
лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП…“ и Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас:
„Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е
реализирано своевременно преди съставяне на АУАН, то не е изпълнен фактическият
състав на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП. Следва да се отбележи, че регистрационните табели на
автомобила са били на предназначените за това места, поради което на водача не може
да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е
осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗдвП…“.
В горепосочения смисъл са и - Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838
/ 2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение №
38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за нарушението по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие
на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
4
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателката, която е поискала присъждането им. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие (л. 24), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 400 лева с ДДС. По делото не е направено възражение от АНО за
прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и той следва да се присъди изцяло в
полза жалбоподателката.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0434-000179/19.09.2022 г., издадено от
Началник на 02 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на И. Б. К. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на И.
Б. К. с ЕГН: ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени
в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5