№ 763
гр. Сливен, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230102458 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 128, ал.1 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че е родител на бащата на децата Б.Б.Е., родена на
**** г. и Ф.Б.Е., роден на ***** г.
Твърди, че с решение по гр. дело № 122/2021 г. по описа на СлРС, гр. брак между
сина й Б.Е.Х. и съпругата му Ф.О.Х. е бил прекратен, като родителските права по
отношение на децата били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на
лични контакти.
Сочи, че откакто синът й се е развел с ответницата, отношенията между тях не били
съвсем нормални, не можели да намерят общ език и да се разбират така, че децата да не
бъдат лишени от възможността да поддържат отношения и с родителите на баща си. Синът
й живеел и работел в Белгия и си идвал в отпуск веднъж в годината и тогава вземал децата,
за да ги види. Тогава и те виждали децата, защото през останалото време майката не ги
давала под предлог, че бащата не бил в България. Тъй като с бащата на децата живеели в
едно домакинство, както тя като баба на децата, така и техният дядо искали да ги виждат и
да запазят изградената емоционална връзка между тях, като считат, че тя ще е в интерес на
децата.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да определи режим
на лични контакти между ищцата като баба на децата Б.Б.Е. и Ф.Б.Е. и децата, който да
съвпада с режима на лични контакти на бащата Б.Е.Х., а именно: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с
приспиване; на всяка четна година по Коледните празници – 24, 25 и 26 декември с
1
приспиване; на всяка четна година по време на Новогодишните празници – 31 декември, 01
и 02 януари, с приспиване; на празника Рамазан байрам, който е четири дни, всяка нечетна
година – първите два дни с приспиване; на празника Курбан байрам, който е четири дни,
всяка нечетна година вторите два дни децата да са при тях с приспиване; един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; веднъж седмично извън
режима на лични контакти, разговор по вайбър, тъй като детето Б. има мобилен телефон.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата чрез
процесуален представител, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй
като съгласно константната съдебна практика, първата необходима предпоставка, за да бъде
уважена исковата претенция по чл. 128 ал.1 от СК е да е налице пречене или
възпрепятстване за осъществяване на личен контакт от страна на ответницата, в случай
майката на децата. Сочи се, че същата никога не е отказвала или е пречела децата да се
виждат с баба си и дядо си по бащина линия, още повече, че баща им ги водел в дома на
ищцата, тъй като живеели в едно домакинство. В случая обстоятелството, че синът на
ищцата не спазвал определения му режим на лични контакти с децата и тази причина се
излага като основание за иска от ищцата, която не може да се вижда с децата, е ирелевантно
към иска спрямо ответницата.
На следващо място се счита, че така претендирания режим на лични контакти
идентичен с този на бащата, не е в интерес на децата.
Не се оспорва, че ищцата притежава нужния житейски опит и подходящи битови
условия необходими за отглеждане и възпитание на децата, но при определяне режим на
лични отношения на бабата с нейните внуци, следва да бъде отчетено, че при
осъществяването им децата не следва да се откъсват от обичайната среда за по-
продължителен период от време, което да създава прекомерно неудобство за тях и майка им,
чиято е основната отговорност заедно с бащата на децата да полагат грижи за отглеждането
и възпитанието им. Поради сравнително ниската възраст на децата се счита, че ако съдът
уважи предявения иск, следва да се приложи подходящ режим на лични отношения на
децата с неговите баба и дядо по начин, който разпределя свободното време на малолетните
деца между тях и родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
като се съобрази, че трудностите при осъществяване на контакти с бащата не го
освобождават от задълженията му да се грижи за своите деца и това задължение не може да
бъде заменено чрез контакти на децата с неговите баба и дядо.
В случай на уважаване на исковата претенция се счита за подходящ следния режим
на лични отношения на ищцата с малолетните деца, а именно: всяка първа събота от месеца
за времето от 10:00 часа до 17:00 часа.
В с.з. ищцата лично и чрез процесуалния си поддържа исковата молба и моли съда
да уважи иска така както е предявен. Претендира за разноските по делото.
В с.з. ответницата не се явява. Представлява се от процесуален представител, който
моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноските по делото.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С решение по гр. дело № 122/2021 г. по описа на СлРС, гр. брак между Ф.О.Х. и
Б.Е.Х. е бил прекратен, като родителските права по отношение на родените от брака деца
Б.Б.Е. и Ф.Б.Е. били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични
контакти.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. А.А заявява, че познава внуците на ищцата, ходила е в тях.
Живели са в къщата на ищцата докато се разведат синът й и снаха й. Откакто се били
родили децата, са живели там. Бабата много добре се отнасяла с децата. Внуците също се
отнасяли добре към нея, плачели за нея. Откакто били разведени синът на ищцата и
ответницата, много рядко се виждали с децата, тъй като ответницата не ги давала. Като си
дойдел синът й от чужбина в годината веднъж, тогава ги вземал. Като се върнел от чужбина,
тогава вземал децата. С. се обаждала на ответницата, но тя не ги давала. В средата на м.
август си дошъл синът на ищцата, десет дни стояли децата при него и С.. Майката не искала
да ги дава, даже като се върнел бащата, пак с триста зора ги давала. Бащата като ги вземел,
ги водел в Г. при майка си. Тогава децата живеели и при баба си. Насилствено не идвала да
ги взема майката. В момента бащата бил в чужбина, в Белгия. Домът на бащата в България
бил при майка му, заедно живеели, в едно домакинство.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че към момента децата
Б.Б.Е. и Ф.Б.Е. се отглеждат от своята майка Ф. И. в ****. Установено е желание от страна
на бабата – С. Х. Ч. да бъде определен режим на лични контакти с нейните внуци. С. Ч. и
Е.Ч. заявяват привързаност към децата и са категорични в желанието си да осъществяват
срещи с тях. Семейство Ч. разполагат с капацитет и ресурс да полагат адекватни грижи за
своите внуци. В интерес на децата е да им бъде определен подходящ режим на лични
контакти с техните баба и дядо по бащина линия, с оглед запазване на емоционалната
връзка помежду им.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е с пр. осн чл. 128, ал.1 от СК . С доклада по делото, съдът е
квалифицирал иска на посоченото основание, като страните са го приели без възражение.
С нормата на чл. 128 СК е предоставено правото на дядо и баба да претендират за
лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, като съдът може да определи мерки
за лични контакти между дядото и бабата, и внуците. Уважаването на молбата, с правно
основание чл. 128, ал. 1 СК зависи от най-добрите интереси на детето, които следва да
бъдат гарантирани чрез съдебното решение.
За успешното провеждане на предявената по реда на чл. 128, ал. 1 СК молба, ищцата
следва да установи качеството си на баба на малолетните деца, което обстоятелство не се
3
оспорва от ответницата, дете, че ответницата е родител на децата . При определяне на
конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид
възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото,
отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават,
влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим
по чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка,
включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно
от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим
на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.
Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на
бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани
в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината.
Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето, като водещ
критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и
дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о.
В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда,
а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си . Никое дете не може да има
интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и
възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да
контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да
отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата
личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето.
Те може да са влошени и дори конфликтни, но това не означава, че детето няма интерес да
общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и
дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за
психическото или физическото му развитие /в този смисъл решение № 249 от 6.01.2020 г.
по гр. д. № 351/2019 г., IV ГО на ВКС, определение № 237 от 26.03.2021 г. по гр. д. №
3690/2020 г., III ГО на ВКС и др. /.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че децата Б. и Ф. са
живяли в къщата на ищцата докато се разведат синът й и снаха й.. Бабата много добре се
отнасяла с децата. Внуците също се отнасяли добре към нея, плачели за нея. Откакто били
разведени синът на ищцата и ответницата, много рядко се виждали с децата, тъй като
ответницата не ги давала. Като си дойдел синът й от чужбина в годината веднъж, тогава ги
вземал. С. се обаждала на ответницата, но тя не ги давала. В средата на м. август си дошъл
синът на ищцата, десет дни стояли децата при него и С.. Бащата като ги вземел, ги водел в Г.
при майка си. Тогава децата живеели и при баба си. В момента бащата бил в чужбина, в
Белгия. Домът на бащата в България бил при майка му, заедно живеели, в едно
домакинство.
В изготвения по делото социален доклад е дадено заключение, че е налице желание
4
от страна на бабата – С. Х. Ч. да бъде определен режим на лични контакти с нейните внуци.
С. Ч. и Е.Ч. са заявили привързаност към децата и са категорични в желанието си да
осъществяват срещи с тях. Семейство Ч. разполагали с капацитет и ресурс да полагат
адекватни грижи за своите внуци. В интерес на децата е да им бъде определен подходящ
режим на лични контакти с техните баба и дядо по бащина линия, с оглед запазване на
емоционалната връзка помежду им.
Съобразявайки гореописаните положения, както и установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че ищцата разполага с необходимите възможности и
личностни качества за полагане на адекватни на нуждата на децата Б. и Ф. грижи при
осъществяване на личните си контакти с тях, още повече, че те са живели с баба си в един
дом и е в техен интерес да бъде определен режим на лични отношения с ищцата по делото
Съгласно § 1, т. 7 от Закона за закрила на детето, бабата и дядото са част от
семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях. От
събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че ищцата има изградена
емоционална връзка с децата, правила е опити да контактува с тях.
Освен изложеното, при определянето на режима на лични отношения на бабата с
децата Б. и Ф., съдът взема предвид тяхната възраст – на почти шест години и на 3 години,
установените им навици, както и режима на лични отношения, който имат техните
родители, поради което приема, че срещите с следва да се провеждат в почивните дни. От
друга страна съдът съобразява, че при определяне на мерките държи сметка, че контактите
следва да осигурят стабилна връзка на децата с ищцата, без обаче да ги натоварват
прекомерно както тях, така й родителят, който ги отглежда и възпитава, и без да откъсват
децата за продължително време от обичайната им среда и от неотглеждащия родител, който
има своя режим на лични отношения.
Ето защо съдът намира за най-подходящ следния режим: всяка първа и трета събота
от месеца, за времето от 10: 00 до 18. 00 часа, когато бащата не осъществява определения
режим на лични контакти с децата, тъй като последният живее в едно домакинство с майка
си- ищцата, като този режим се осъществява в дома на ищцата, която следва да взема и
връща децата от мястото, където те обичайно пребивават - дома на тяхната майка, както и
веднъж годишно за седем последователни дни през месеците юли или август, с преспиване,
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, както и несъвпадащо с
определения с влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения на децата с бащата.
Само за яснота настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че при
определяне на конкретния режим на лични отношения между децата и тяхната баба, не е
обвързан с искането на страните, а единствено с интереса, сигурността и спокойствието на
децата.
За пълнота на мотивите съдът излага становището си по довода на процесуалният
представител на ответника че режимът на лични отношения на бащата с децата, ползва и
техните баба и дядо, тъй като живеят в едно домакинство.
5
Съгласно чл. 124, ал. 2 СК, детето има право на лични отношения с родителите си,
освен ако съд е постановил друго. Следователно, осъществяването на лични отношения с
неотглеждащия родител е право на детето, на което съответства задължение на родителя да
общува с него, тъй като това е необходимо за правилното му психо-физическо и
емоционално развитие. Целта на закона е да се гарантира режим на лични отношения между
родител- дете в случаите, когато детето е разделено от единия си родител, то да има
възможност да поддържа контакт и да общува с него, доколкото в интерес на детето е да
поддържа контакт и с двамата родители. Отношенията между родител- дете са строго лични
и до опредЕ. степен незаменими, имайки предвид значението им във връзка психическото и
емоционално развитие на детето.
По изложените съображения при определяне на режима на лични отношения съдът
не е обвързан с поискания режим в исковата молба, както бе отбелязано по горе, като в
случая е определил, изхождайки от интереса на децата самостоятелен режим на бабата по
чл. 128, ал. 1 от СК, който според настоящият съдебен състав не следва да се кумулира и с
заместващ този на родителя, неупражняващ родителските права режим по чл. 128, ал. 3 от
СК.
Настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, поради което
разпоредбите на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК намират приложение в контекста на цялостното
произнасяне на съда, което досежно режима на лични контакти не е обусловено от
предложените от страните параметри, а е детерминирано от интересите на децата. В този
смисъл позитивното произнасяне по иска по чл. 128, ал.1 от СК е достатъчно да обоснове
приложимостта на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради което претенцията на ищцата за присъждане
на направените по делото съдебни разноски, в размер от 500 лв. адвокатско възнаграждение
и 30 лева д.т., се явява основателна и доказана и следва да се уважи.
С оглед уважаване на иска, при положение, че съдът не е обвързан от предложените
от ищцата конкретни мерки за лични отношения, претенцията на ответницата за присъждане
на направените по делото съдебни разноски се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на С. Х. Ч. с ЕГН ********** от ******, със
съдебен адрес гр. ******, чрез адв. Е. П. от АК – Сливен и малолетните деца Б.Б.Е. с ЕГН
**********, родена на **** г. и Ф.Б.Е. с ЕГН **********, роден на ***** г., както следва:
всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10: 00 до 18. 00 часа, когато бащата
не осъществява определения режим на лични контакти с децата, като този режим се
осъществява в дома на ищцата, която следва да взема и връща децата от мястото, където те
обичайно пребивават - дома на тяхната майка, както и веднъж годишно за седем
6
последователни дни през месеците юли или август, с преспиване, по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката, както и несъвпадащо с определения с влязъл в сила
съдебен акт режим на лични отношения на децата с бащата.
ОСЪЖДА Ф.О.Х., ЕГН ********** от ****** да заплати на С. Х. Ч. с ЕГН
********** от ******, със съдебен адрес гр. ******, чрез адв. Е. П. от АК – Сливен разноски
в размер на 530 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7