Гр. Силистра, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и първи юли през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. КРЕМЕНА КРАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Галина Йовчева и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от ВАСИЛЕВА гр. д. №210/2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Г.П.Д., ЕГН **********, против решение № 214/01.04.2020 г., постановено по гр. дело № 846/2019 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от него иск против И.П.И. с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да осъди ответницата да възстанови електрозахранването в СОС с идентификатор 00895.502.1865.1.4 по кадастралната карта на с. Айдемир, находящ се в с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, по отношение на който ищецът разполага с вещно право на ползване (по – конкретно върху ½ ид.ч. от него), както и в частта, с която е ОСЪДЕН да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** сумата от 858,35 лв. (осемстотин петдесет и осем лв. и 35 ст.), представляваща ¼ от стойността на потребената през периода от 28.01.2015 г. до 05.08.2019 г. в съвместно ползваното от страните жилище - СОС с идентификатор 00895.502.1865.1.4 по кадастралната карта на с. Айдемир, находящ се в с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, и заплатена от ищцата ел. енергия, сумата от 248,27 лв. (двеста четиридесет и осем лв. и 27 ст.), представляваща ¼ от стойността на потребената през периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г. в същото съвместно ползвано от страните жилище и заплатена от ищцата услуга – доставка на питейна вода и законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.08.2019 г., до окончателното им плащане, а също и в частта, с която са присъдени в негова тежест разноски в полза на ответницата. В жалбата е изложил съображения за неправилност на решението в обжалваните части, моли съда да постанови решение, с което да важи предявените от него искове. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и поддържа жалбата
Ответницата по жалбата И.П.И. с ЕГН **********,*** , чрез процесуален представител, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваните части. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адвокат Р. ***, която поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото , прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с изискванията на чл .258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, които, по силата на съдебното решение, с което е прекратен брака им са ползвали съвместно общото им семейно жилище. Впоследствие, с НА № 75, т. I по описа на СВ – Силистра за 2015 г. въззивникът прехвърлил своята ½ ид.ч. от жилището на дъщеря си, като си запазил правото на ползване върху тази идеална част. На 03.02.2019 г., след скандал между него и бившата му съпруга, последната напуснала жилището и като титуляр на партидата към електроразпределителното дружество, водеща се на имота, прекъснала електрозахранването в него, което, според ищеца, пречи да упражни ограниченото си вещно право на ползване, поради което и е предявил иск по чл. 109 ЗС във вр. чл. 56 ЗС като моли съда да осъди насрещната страна да възстанови електрозахранването в имота. Претендира направените по делото разноски.
Оспорвайки исковата претенция, заведена против нея, ответницата И.П.И. е предявила насрещни искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г.П.Д.,като претендира съдът да го осъди да ѝ заплати сумата от 1716,96 лв., представляваща половината от стойността на заплатената в имота ел. енергия за периода от 28.01.2015 г. до 05.08.2019 г., сумата от 496,53 лв., представляваща половината от заплатената за имота услуга за доставяне на питейна вода за периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г., както и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.08.2019 г., до окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск Г.П.Д. оспорва същия и моли съда да го остави без уважение, като твърди, че за периодите от 17.03.2015 г. до 12.12.2015 г. и от 07.07.2017 г. до 15.09.2017 г. бил отстранен от съвместно обитаваното жилище по реда на ЗЗДН, поради което през този период не следвало да заплаща половината от изразходените в имота консумативи, а за останалото време от исковия период твърди, че е давал средства на бившата си съпруга за заплащане на половината от стойността на потребените в имота питейна вода и ел. енергия.
Съгласно приложеното пред първоинстанционния съд копие от решение № 229 от 29.04.2013 г. по бр.д. № 649 по описа на СРС за 2013 г.бракът между страните е прекратен, като придобитото по време на брака в режим на СИО жилище е предоставено за съвместно ползване от страните. Приложен е НА № 75, т. I по описа на СВ – Силистра за 2015 г. и НА за поправка № 148, т. I по описа на СВ – Силистра за 2015 г. , съгласно които въззивникът е прехвърлил чрез договор за покупко – продажба в полза на дъщерята на страните своята ½ ид.ч. от жилището, като си запазил пожизнено правото на ползване върху тази част. По делото е безспорно, че жилището е включено към електрическата мрежа на „Електроразпределение Север” АД, поради което и ответницата има открита партида за продажба на ел. енергия в имота в „Енерго – Про Продажби” АД, като абонат на това дружество. Пред районния съд е представено искане от 07.02.2019 г., с което ответницата е заявила пред доставчика временно преустановяване на електрозахранването в жилището, което било сторено на 12.02.2019 г., съгласно констативния протокол за документиране показанията на средството за търговско измерване на потреблението на електроенергия в този имот, също приложен по делото.
От НА, с който въззивникът е продал своята ид. част на дъщеря си безспорно се сутановява, че същият има право да ползва имота, което, съгласно чл. 56, ал. 1 ЗС , включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Ползвателят се ползва от правата на собственика по смисъла на чл. 109 ЗС, като може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В случая, обаче, търсената защита не касае преустановяване на неоснователни действия, пречещи на въззивника да ползва имота, тъй като се иска възстановяване на електрозахранването то страна на въззиваемата. Според посочения то РС чл. 4, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, както ответницата като собственик на половината на имота, така и ищецът като ползвател на същия , имат качествата на потребител на електрическа енергия за битови нужди . Тъй като за процесния период единствено ответницата има качествата на абонат на електроснабдителното дружество, то предприетите от нея действия за преустановяване на електрозахранването в имота са юридически, а не фактически действия и са продиктувани от нейните материални интереси. Същата твърди и доказва с представената заповед за изпълнение от 18.07.2019 г. по ч.гр. дело №966/2019 г. на СсРС, че е предприела тези действия, тъй като като титуляр на партидата е била задължена с неизплатени суми за ползване на електроенерия за периода от 05.12.2018 г. до 05.02.2019 г., през който и въззивникът е обитавал жилището. Твърденията му, че е живял на друг адрес не са доказани, а направените от него искания в тази връзка са преклудирани по смисъла на чл. 266 ГПК.
В крайна сметка, правилно районният съд е посочил, че действията на ответницата нямат неправомерен характер и не съставляват нарушение по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като са юридически, а не фактически действия и тя, бидейки титуляр на партидата, не е длъжна да поддържа или да възобнови договорните си отношения с доставчика на ел. енергия, за да осигури възможност на ищеца да ползва такава, като след това отговаря пред „Енерго – Про Продажби” АД за стойността на потреблението, която не е сигурно дали ползвателят доброволно ще заплати. Аргумент за това е и факта, че според ОУ на електроразпределителното дружество, договор може да се сключва с наемател и ползвател на имота срещу представяне на съответните документи, удостоверяващи тези качества на лицето. По този начин може да преодолее и ограничението по чл. 6, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, съгласно който въззивникът не би могъл самостоятелно да поиска възстановяване на прекъснатото електроснабдяване в имота, като отпадне необходимостта да предяви иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като , щом е открита партида на негово име , то и всички задължения за неплатени суми ще ангажират неговата лична отговорност.
Ето защо, в тази част жалбата е неоснователна, а решението, с което е отхвърлен предявения иск за осъждане на ответницата да възстанови електроснабдяването в имота е правилно и следва да бъде потвърдено.
Изходна точка на насрещната искова претенция е визираното в чл. 59 ЗЗД, правило, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Приспадайки периодите, през които въззивникът е бил длъжен да напусне жилището по силата на заповеди за защита, издадени по ЗЗДН и за които са събрани доказателства от първоинстанционния съд, е установено, че в периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г. (с изключение на периодите от 17.03.2015 г. до 12.12.2015 г. и от 07.07.2017 г. до 15.09.2017 г.) , въззивникът е обитавал имота, поради което дължи стойността съответните консумативи и услуги, свързани с нормалното ползване на жилището. На база броя на обитателите на жилището, районният съд правилно е преценил, че въззивникът дължи ¼ от цялото потребление. Точната сума е определена със съдебно – счетоводна експертиза и по нейния размер няма оплакване в жалбата. В тази част възраженията на жалбоподателя са свързани с твърдения, че не е обитавал процесния имот за всички периоди, които съдът е приел, като иска събиране на доказателства в тази насока. Поради преклузия искането е отхвърлено. С оглед на това, обжалваното решение е правилно и в частта, касаеща частичното уважаване на насрещния иск.
С оглед на гореизложените доводи и обсъдени твърдения и писмени доказателства, както и с оглед приетата правна квалификация , ОС счита, че жалбата е неоснователна. Решението на РС следва да бъде потвърдено в обжалваната част , а искането на въззиваемата да и бъдат присъдени разноски пред тази инстанция няма как да бъде уважено, тъй като няма доказателства да е направила такива.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/01.04.2020 г., постановено по гр. дело № 846/2019 г. на Силистренския районен съд, в частта, с която е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от Г.П.Д., ЕГН **********, иск против И.П.И. с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да осъди ответницата да възстанови електрозахранването в СОС с идентификатор 00895.502.1865.1.4 по кадастралната карта на с. Айдемир, находящ се в с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, по отношение на който ищецът разполага с вещно право на ползване (по – конкретно върху ½ ид.ч. от него), както и в частта, с която е ОСЪДЕН да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** сумата от 858,35 лв. (осемстотин петдесет и осем лв. и 35 ст.), представляваща ¼ от стойността на потребената през периода от 28.01.2015 г. до 05.08.2019 г. в съвместно ползваното от страните жилище - СОС с идентификатор 00895.502.1865.1.4 по кадастралната карта на с. Айдемир, находящ се в с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север № 35, вх. Б, ет. 2, ап. 4, и заплатена от ищцата ел. енергия, сумата от 248,27 лв. (двеста четиридесет и осем лв. и 27 ст.), представляваща ¼ от стойността на потребената през периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г. в същото съвместно ползвано от страните жилище и заплатена от ищцата услуга – доставка на питейна вода и законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.08.2019 г., до окончателното им плащане, а също и в частта, с която са присъдени в негова тежест разноски в полза на ответницата И.И..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.