№ 1013
гр. София , 14.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Милев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
и прокурора Михаела Спасова Райдовска (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Милев Частно наказателно
дело № 20211100202624 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Лишеният от свобода Н. И.А. се явява лично, доведен от ЗО
„Казичене“, заедно с неговия упълномощен защитник – АДВ. Ю.С.
За началника на Затвора - гр. София служба се явява ИНСПЕКТОР М.,
за който в предходното съдебно заседание е приложена писмена заповед за
упълномощаване.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА на страните постъпили по делото нови материали –
справка за актуалния остатък от наказанието към днешна дата, както и
изготвения по указания на съда пробационен доклад.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме. Да се приемат.
СЪДЪТ, като намери, че постъпилите документи са относими към
предмета на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
1
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства справка от затвора в
гр. София рег. № 172/14.09.2021 г., както и доклад за пробационен надзор,
относно лишения от свобода Н. И.А..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
Поради липсата на други доказателствени искания, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Запознавайки се с материалите по делото, несъмнено
е, че е налице първата предпоставка, предвидена в закона. Осъденият А. е в
затвора – София за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 20 години, което е било заменено от първоначално определено „Доживотен
затвор“ и към настоящия момент той е изтърпял една значителна част от него,
но следва да се отбележи и значителният остатък за изтърпяване – 3 години и
10 месеца близо.
Видно е, също така, от материалите по делото, че през цялото време,
докато е бил в условията на пенитенциарните заведения, той е полагал труд,
има изключително положителни промени, дал е многобройни доказателства
за това, че е започнал процес на поправяне и превъзпитание, той не е
наказван, награждаван е многократно и именно всички тези положителни
промени, които са отразени в неговото досие, са дали основание за промяна
на първоначално определения му „строг“ режим до лек към настоящия
момент. Докладът също е положителен и е в полза на лишения от свобода. Не
мога да не отбележа и ниския риск от рецидив, който е посочен – 19 точки,
който е в рамките на ниските стойности, съответно и рискът от сериозни
вреди, включително и за обществото, е нисък.
Моето становище обаче, независимо от тези положителни факти, които
изтъкнах, и са част от материалите по делото, е, че към настоящия момент е
твърде рано за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения,
2
доколкото, както е отразено и в доклада, тази положителна промяна, която
установена при него, трябва да се работи за утвърждаване на тези резултати и
за подобряване на уменията за правилно вграждане в обществото. Това
обстоятелство, съчетано с значителния срок, който остава за изтърпяване,
считам, че са основания за отказ от уважаване на молбата му и в този смисъл
моля и Вие да се произнесете.
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора – София по
отношение на молбата на осъдения също е отрицателно, както на
представителя на СГП. За процесуална икономия ще кажа, че почива на
същите основания, които изложи представителя на СГП, с оглед на което,
моля да не уважавате молбата за условно предсрочно освобождаване.
АДВ. С.: Моля да уважите молбата за условно предсрочно
освобождаване по отношение на Н. И.А. по изтърпяването на наказанието в
размер на 20 години, което той търпи от 2009 г., както е отразено в
документите, приложени от затворническата администрация, като считам, че
към настоящия момент са налице и двете предпоставки, които законът
визира, за да бъде освободен условно предсрочно осъдения, а именно
изтърпял е много повече от ½ от наложеното му наказание и към настоящия
момент са налице данни за поправянето на лицето така, както законът сочи, за
да бъде освободен условно предсрочно.
Не споделям становището на началника на затвора и не разбирам
поведението му, както и не споделям становището на представителя на СГП
за това, че не следва да се освобождава условно предсрочно Н.А..
Прокуратурата правилно отбеляза, че има само позитиви и само положителни
характеристични данни в изготвения доклад и в становищата, които са
приложени от затворническата администрация, но заявява, че причина да се
откаже условно предсрочно е големият остатък на присъдата. Моля да не
приемате за законосъобразно и за правилно това становище, тъй като в закона
изрично е посочено, че само и единствено остатъка на наказанието, което
следва да се доизтърпи, не може да е единствена причина от отказ от условно
предсрочно освобождаване.
Документите, които са приложени от затвора, са в голяма част в
противоречие с действителността и характеристичните данни по отношение
3
на Н.А.. Навсякъде и в доклада на ИСДВР С.А., приложен по делото, и в
препланирането на присъдата, се сочи, че Н.А. отговоря на изискванията, че е
дал достатъчно доказателства за поправянето си. Самият факт, че се сочи, че
причина за отказ е единствено, че трябва да затвърди постигнатите резултати.
Изразяването по този начин от затворническата администрация, че трябва да
затвърди, аз това го разбирам по един-единствен начин – той е показал вече
промяна, дал е положителни резултати, за да отговаря на изискването, и с тези
становищата, че трябва да затвърди, считам, че затворническата
администрация сочи, че действително са налице такива данни за втората
предпоставка – да са налице материални предпоставки за това, че е изпълнил
всички изискуеми възможности, които затворът му дава, за да покаже, че е
готов да навлезе в обществото.
Има противоречие и относно днес приетия доклад от пробационен
служител. В него се сочи, че първоначално при постъпването си в затвора е
имал множество проблемни зони, като се сочи една от тия проблемни зони
„неблагоприятна среда“. В следващия момент в доклада на ИСДВР се сочи, че
А. е израснал в благоприятна среда – трудово ангажирани родители, без
криминални регистрации, баща му работи музикант, майката е фризьорка, с
по-малък брат. Не знам откъде пробационния служител черпи, че е имал
неблагоприятна среда – нито има криминални прояви, нито има данни, че е
контактувал с такива преди влизането си в затвора, Дори има достатъчно
данни в доклада, че той и към момента, и през целия си престой в затвора,
страни и не контактува с лица, които не са добре приети в затвора, които няма
дължимото поведение и които не спазват режимните изисквания в затвора.
Напротив записано е, че комуникира с хора, които са с неговата
интелектуална способност – лица които изпълняват задачите си и не се
отклоняват от режимните дейности.
Рискът от рецидив не може да се редуцира повече към настоящия
момент от това, което е посоченото в документите – първоначално 41 точки,
после към среден размер намалени на 32, след това на 28 и към настоящия
момент на 19 точки. Известно ни е, че начинът, по който се намаляват
точките, тъй като една от причините да се посочи от началника на ЗО
„Казичене“, че не са налице достатъчно данни за УПО, че през последната
година не са му намалявани точките на риска от рецидив. Веднъж в годината
4
на лишен от свобода се преценява дали да се намалят точките на риска от
рецидив и дали е показал с поведението си дали има нужда от такова нещо.
Миналата година август месец са намалявани на А. точките за риск от
рецидив на 19. Следващият път, когато следва да се намалят точките на риска
от рецидив, е било август месец тази година. Тези становища на началника на
ЗО „Казичене“ са изготвяни юни месец, така че няма как, това не е по вина на
осъденото лице, а пречката, че не са му свалени още точките, въпреки че аз
твърдя, че от 41 точки на 19 е демонстрирано много добро поведение, за да
му бъдат свалени толкова, но причината е, че процедурата, по която се
извършва, не може да се извърши по-рано от една година. Към настоящия
момент може би вече са намалени, но нямаме предоставени нови доклади в
тази връзка.
В становището на началника на ЗО „Казичене“ се сочи, че има
доказателства за поправяне на лицето. Пак се изправяме пред едно
противоречие. Има доказателства, от друга страна пък във всички документи
се сочи, че няма нито едно наказание, нито една негативна данна или грешно
движение на осъдения за целия му престой в затвора. И в доклада на
пробационния служител, който днес приехме, се сочи, ме през целия си
престой в затвора, осъденото лице не е спирало да работи и да участва във
всички други социални мероприятия. Завършил е курсове по език
„Кеймбридж“, завършил е курсове по музика. Абсолютно всички възможни
курсове, които е можел да завърши, е участвал в тях. Единствено се сочи, че
през последните две години няма данни да е участвал в курсове, но намираме
се в пандемия и беше забранено да се организират в затворите такива
мероприятия, нямаше такива курсове. Видно е, че той не е спирал да работи и
в момента работи на външен обект, посочено е в коя фирма и в доклада се
сочи, че изцяло времето на престоя му в затвора е ангажирано с трудовата му
дейност в момента – от понеделник до събота. Единствено в почивния ден
неделя, когато не се провеждат други мероприятия и при положение, че
цялото време е ангажирано с трудова дейност, да се сочи, че той не е
участвал, поне някой да се беше съобразил със становището и с доклада, за да
изнася такива данни.
Предоставихме едно становище на началника на затвора от юли месец
2019 година, където се сочи, че са налице данни за условно предсрочно
5
освобождаване и че има налице достатъчно данни за поправяне на лицето. Аз
не мога да разбера това поведение на затворническата администрация. Преди
повече 2 години да има достатъчно данни, впоследствие да му е заменен
режимът в „лек“, да му е „открит“ типът, да излиза всеки месец в отпуск, той
вече живее сред обществото немалко време всеки месец, освен отпуските като
награди, има и задължителни 3 дни домашен отпуск, които е пускан всеки
месец, има полагаем отпуск всяка година, което е буквално е може би 1/3 от
времето, той прекарва със семейството си, запазил е отношението си. Считам,
че не отговаря на действителността становището на началника на затвора и че
няма предвидени предпоставки в закона, които да сочат, че той не се е
поправил и че не отговаря на изискванията на закона.
Моля да имате предвид, че условното предсрочно освобождаване не го
освобождава изцяло от изтърпяване на наказанието – остава с изпитателен
срок, остава с пробационна мярка, каквато ние не възразяваме да му бъде
определена. В тази връзка, моля да уважите молбата ни за условно
предсрочно освобождаване. Моля да вземете предвид възрастта, на която е
получил тази присъда и е в затвора от 2009 година. Единствена криминална
проява е, за пръв и единствен път влиза в затвора, не може да се приеме, че
води криминален начин на живот или че ще води такъв, ако излезе, предвид
всичките възможности, които са му дадени в затвора, че ги е използвал да
покаже едно добро поведение. Считам, че това е пример за лишен от свобода,
който е показал по всякакъв начин, че отговаря на изискването и считам, че е
редно да бъде уважена молбата му. Моля в тази връзка за Вашия съдебен акт.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ А.: Придържам се към казаното от адвоката ми.
Нямам какво да добавя. Моето ежедневие минава извън затвора, тъй като съм
назначен на работа извън затвора. Общувам с хора, които не са лишени от
свобода и се връщам в затвора за преспиване, така че действително в по-
голямата част от времето съм навън.
Относно казаното, че има нужда от затвърждаване на наученото, с
което аз съм съгласен и имам цял живот да затвърждавам и надграждам себе
си. Не знам какво повече да добавя. Моля да бъде уважена молбата за условно
предсрочно освобождаване, като съм съгласен да изпълнявам каквито
пробационни мерки сметнете за необходими.
6
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОСЪДЕНИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ А.: Моля да бъде уважена
молбата за условно предсрочно освобождаване. Смятам, че съм дал всички
доказателства за това, че съм променен, израснал и тръгвам по по-добър път.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за произнасяне на
определението си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Осъденият Н. И.А. е поискал по реда на чл. 437, ал. 2 НПК Софийският
градски съд да постанови неговото условно предсрочно освобождаване от
изтърпяваното към момента наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20
години, което му е било наложено по НОХД № 1096/2009 г. по описа на СГС,
за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК.
Съдът прецени, че молбата на лицето е основателна и може да
постанови неговото условно предсрочно освобождаване.
Никой по делото не оспорва настъпването на формалната предпоставка
по чл. 70, ал.1, т.1 НК, а именно - че е преполовен срокът на изтърпяваното
наказание „Лишаване от свобода“, защото - според актуалната справка към
днешна дата - изтърпяната част е в размер шестнайсет години, два месеца и
три дни, а остатъчната – в размер на три години, девет месеца и двадесет и
седем дни.
На практика – размерът на така цитирания остатък е единственото
основание, което се посочва като пречка осъденият да излезе предсрочно на
свобода. В чл. 439а, ал.3 НПК обаче е предвидена изрична забрана фактът на
остатъчния срок да се разглежда изолирано от останалите обстоятелства по
делото и да бъде ползван като самостоятелно основание молбата за
предсрочно освобождаване да се оставя без уважение. Нито в
затворническото досие, нито в частното дело, нито от страна на прокурора и
затворническата администрация в днешното съдебно заседание бяха
изтъкнати някакви конкретни факти, които сочат, че поправителният процес
7
не е настъпил и че има конкретна причина осъденият да продължава да търпи
наложеното му лишаване от свобода. Твърди се единствено, че е необходимо
„затвърждаване“ на постигнатите изцяло положителни резултати, но такова
изискване законът не поставя. В чл. 70, ал. 1 НК, като материално-правна
предпоставка, е регламентирано единствено наличието на „доказателства за
поправяне“ на лицето. Следователно, въвеждането на допълнително
изискване да са налице и доказателства за утвърждаване на постигнатото
поправяне съставлява позоваването на нефигуриращ в закона критерий в
тежест на осъденото лице.
Всъщност, самият факт, че началникът на затвора твърди в
становището си, че е необходимо да се затвърди постигнатото, по същество
потвърждава, че реалният резултат на постигнатото до този момент е изцяло
положителен и че целите на чл. 36 от НК са били реализирани. От
приложения доклад от ИСДВР А. по делото се разкриват единствено
положителни данни за лицето – многократното му награждаване;
максималното облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието от
„строг“ до „лек“; активната му трудова дейност - тогава, когато тя е била
възможна; и участието му в странични мероприятия; извървените
последователни стъпки за свеждането на риска от рецидив от 41 до
настоящите 19 точки, които са категоризирани като ниски стойности. Няма
данни за междуличностни проблеми и за порочен начин на живот в затвора.
Напротив – информацията е точно в обратен смисъл. Вярно е, че А. е бил
осъден за сериозно по тежест и обществено-опасни последици престъпление,
но това е обстоятелство, което съдът не може да отчита в производството по
чл. 437 и сл. НПК, защото предмет на преценка в тази процедура е единствено
развитието и евентуалния успешен завършек на поправителния процес.
Именно в становищата и докладите не се открива нито една фактическа
констатация, оборваща данните за положителна корекция на личността.
Съдът, разбира се, обсъди и становището на самата затворническа
администрация, защото тя има най-преки наблюдения спрямо поведението на
осъдения. В конкретния случай, обаче, прецени, че не може да се отнесе към
него с пълно доверие, защото самото то е противоречиво и непоследователно
в периода, в който А. е търпял лишаването от свобода. Няма никаква
житейска или правна логика в това - през 2019 година началникът на затвора
8
да е дал положително становище и да е предложил на съда предсрочно
освобождаване на осъдения по проведеното тогава НЧД № 2967/2019 г., а две
години по-късно, при условие, че в този период са настъпили единствено
позитивни данни, които не се отричат и от самия затвор, становището да е
отрицателно. Това обстоятелство следва да бъде изтъкнато, защото
кредитирането на професионалната преценка на затворническата
администрация изисква при всички положения съдът да бъде убеден, че тя е
безпристрастна и обективна и че почива на реалните факти и данни от
затворническото досие. Именно тази непоследователност внася колебание,
защото за съдебния състав не става ясно какво още трябва да бъде извършено
спрямо конкретния осъден; какво означава „затвърждаване на постигнатите
резултати“, колкото и абстрактно да е употребено това понятие. Очевидно
постигнатите резултати са положителни. Очевидно с тях е изпълнена
предпоставката осъденият да е дал доказателство за своето поправяне.
Очевидно е и че е налице фактически изтърпяна част,съответстваща на
изискванията по чл.70, ал.1, т.1 НК. Това, че остатъчният период от три
години, девет месеца и двадесет и седем дни „лишаване от свобода“ се
възприема като значителен, не може да съставлява изолиран факт, който да
дава основание молбата да се остави без уважение.
Също от затворническото досие е видно, че до този момент на
практика степента на доверие на администрацията на затвора към осъдения е
висока. Той фактически е излизал на свобода няколко пъти, изпълнението на
наказанието е било прекъсвано и в този период няма никакви данни лицето да
се е отклонявало, да е нарушавало режима или дадените му предписания. При
това положение, за да отхвърли молбата на осъдения, съдът се нуждае от
конкретна информация и данни, представени от администрацията на затвора,
относно това какво според тази администрация все още не е постигнато, каква
поправителна дейност предстои да се извърши, кои от посочените в чл. 36 НК
цели не са реализирани. Такива данни обаче по делото не са посочени.
Напротив, съдът е изправен пред хипотеза, при която при изцяло позитивни
констатации и данни за поправяне, е направено абстрактното заключение, че
лицето следва да продължи да търпи наказание „лишаване от свобода“, само
защото трябва да затвърди постигнатото. „Затвърждаването“ на личностното
поправяне обаче е цел, която може да се извърши и извън местата за
9
лишаване на свобода. То не е елемент от целите на чл. 36 НК, нито от
предпоставките за предсрочно освобождаване по чл. 70 НК. Именно - за да се
проследи дали осъденият спазва постигнатото положително поведение или то
е било привидно, законът е предвидил възможността предсрочното
освобождаване да се съпътства от постановяването на изпитателен срок и
като допълнителна мярка спрямо лицето да се осъществява пробационен
надзор. Тези две законови ограничения са напълно достатъчни, за да
продължи държавният контрол върху личността на осъдения и за да се
гарантира, че до пълното изтичане на цялостния срок на наказанието, той на
практика няма да влоши постигнатото и няма да се отклони от
демонстрираното до този момент положително поведение.
Ето защо, съдът намери, че следва да съобрази по делото и изготвения
доклад за пробационен надзор и в рамките на изпитателния срок, който се
дължи по закон, да приложи за три години от него мярката по чл.42а, ал.2, т.2
НК, а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в
рамките на три години.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.70, ал.1 НК, условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Н. И.А., с ЕГН **********, от
изпълняваното към момента наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
двадесет години, определено по НОХД № 1096/2009 г. по описа на СГС, като
УСТАНОВЯВА изпитателен срок за осъдения А. в размер на неизтърпяната
част на наказанието, считано от влизане на определението в сила.
ПОСТАНОВЯВА, на осн. чл. 70, ал.6 НК, в рамките на изпитателния
срок спрямо Н. И.А., с ЕГН **********, да се изпълнява пробационната
мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок, считано от днес, пред Софийския апелативен съд, по реда на гл. ХХІІ
НПК.
10
След влизане в сила на определението, затворническото досие да се
върне на Началника на затвора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:20
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11