Решение по дело №600/2021 на Апелативен съд - София

Мотиви по ВЧНД № 600/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд

Производството е по реда на чл.48, ал.1 и 2, вр.с чл. 44 ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба на адвокат М.К., защитник на *** гражданин Т.
А. М. – искано лице в производството по ЧНД № 1793/2021 г. по описа на
СГС, против Решение от 18.05.2021 г. по посоченото дело, с което се
постановява лицето Т. А. М. да бъде предаден в изпълнение на Заповед за
арест, издадена от мирови съдия на Магистратски съд в Питърбъро, въз
основа на заповед за арест от 16.07.2020 г. на Магистратски съд в Саутенд,
Обединено Кралство Великобритания, за извършено от него на 11.01.2015 г.
престъпление по чл. 18 от Закона за престъпленията против личността, приет
1861 г. на Обединеното кралство, както и взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” до фактическото предаване на издаващата държава.
В жалбата на адв. К. се навеждат оплаквания за незаконосъобразност
на решението на СГС. Твърди се, че същото е взето при непълнота на
данните, при липса на формалните основания за уважаване на искането.
Подчертава се, че атакуваният съдебен акт е бил постановен минути след като
състав на САС с окончателно определение в производство относно мярката за
процесуална принуда е приел, че заповедта за арест не подлежи на
изпълнение.
В съдебно заседание исканото лице се явява, доведен от Затвора ***.
Защитава се от адвокат М. К. и адв. Н. Р..
Защитниците поотделно пледират за неприложимост на процедурата по
Глава Пета на ЗЕЕЗА, като се аргументират с оттеглянето на Обединеното
Кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС. Адвокат К. излага
твърдения и за допуснати съществени процесуални нарушения при
произнасянето на първоинстанционния съд, в това число, постановяване на
решението от предубеден състав, недопускане събирането на доказателства
от съществено значение за произнасянето, както и несъобразяване с
определение на СА, постановено в производство по чл. 43 от ЗЕЕЗА, спрямо
същото искано лице, в което въззивният съд приема незаконосъобразност на
ЕЗА.
Прокурорът от САП поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Излага доводи за приложимост на Споразумението за оттегляне на
Кралство Великобритания от ЕС и ЕврАтом, в което са били уредени
преходните отношения относно сътрудничеството по наказателни дела.
Поддържа, че са налице всички условия за предаване на лицето в изпълнение
на заповедта за арест.
Исканото лице Т. М., в последна дума моли да бъде отменено
1

решението на СГС и да не бъде предаван.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и изслуша становищата на страните, намира следното:
На 07.05.2021 г. в гр. ***, на ГКПП Аерогара София е бил задържан ***
гражданин Т. М., за когото е било установено, че от ИНТЕРПОЛ Манчестър е
постъпило уведомление за неговото международно издирване, обявено от
британските власти, за нанесена от М. на 11.01.2015 г. телесна повреда. В
бюлетина на ИНТЕРПОЛ е отразено, че лицето се издирва въз основа на
издадена спрямо него Европейска заповед за арест от Магистратски съд
Челмсфорт.
В преписката приложена по делото от СГП се намира цитираната ЕЗА
от 29.09.2020 г., като в нея е отбелязано, че е била издадена въз основа на
заповед за арест от Магистратски съд Саутенд, Обединено Кралство, с дата
16.07.2020 г.
Същевременно, производството пред Софийски градски съд е
образувано след задържането на исканото лице, въз основа на постъпила на
10.05.2021 г. Заповед за арест, издадена от мирови съдия в Магистратски съд
Питърбъро на 09.05.2021 г. Съдържанието на тази заповед за арест напълно
кореспондира със съдържанието на наличната по делото Европейска заповед
за арест, със същите реквизити. В нея също е отбелязано, че се издава въз
основа на Заповед за арест от Магистратски съд Саутенд, Обединено
Кралство, с дата 16.07.2020 г. В този смисъл, не може да се приеме, както е
сторил СГС, че заповедта за арест, с която е бил сезиран първостепенният съд
е издадена въз основа на ЕЗА от 29.09.2020 г., нито съставлява продължение
или юридическо препотвърждение на същата, а съставлява нов,
самостоятелен акт с реквизити на ЕЗА, с който компетентен съдебен орган на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия изисква предаване
на лицето Т. М..
Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест, обнародван в
ДВ, бр.46 от 3.06.2005 г. определя условията и реда за издаване и изпълнение
на Европейска заповед за арест /ЕЗА/. Дефиниция за ЕЗА е дадена в чл. 3 от
закона, като изрично е подчертано, че съставлява акт, издаден от
компетентните органи на държава-членка на ЕС, за задържане и предаване от
друга страна-членка на ЕС. Същите основополагащи признаци на ЕЗА
относно издаваща и изпълняваща страна са отразени в чл.35 от ЗЕЕЗА.
Съдържанието на всички норми в Глава пета от ЗЕЕЗА реципират и
възпроизвеждат разпоредбите на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета
от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите
за предаване между държавите-членки.
За съда и страните не е налице съмнение, че към датата на образуване
2

на съдебното производство по реда на ЗЕЕЗА Обединеното кралство
Великобритания вече не е страна-членка на Европейския съюз. Това поставя
въпроса за приложимостта на процедурата за предаване въз основа на ЕЗА в
конкретния случай.
Както защитата на исканото лице, така и представителят на
прокуратурата се позовават пред първата инстанция и пред въззивния съд, на
сключеното между ЕС и Обединеното кралство Споразумение за оттегляне, с
което, според всяка от страните, въпросите относно международното
сътрудничество по наказателни дела са уредени.
САС установява, че това обстоятелство действително е налице, като
същестува изрична регламентация относно приложимостта на
наказателноправните процедури с оглед оттеглянето на бившата държава-
членка на ЕС.
В сключеното и подписано на 21.1.2019 година Споразумение за
оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия /Обн. CI ОВ.
бр.384 от 12 ноември 2019г./, в Дял 5 „Текущо полицейско и съдебно
сътрудничество по наказателноправни въпроси“, член 62 регламентира
поведението на страните в конкретни съдебни производства. Установено е в
Споразумението, че в Обединеното кралство, а така също и в държавите
членки, в ситуации, засягащи Обединеното кралство, се прилага, както
следва:… чл.62, б. б) Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета се прилага по
отношение на европейските заповеди за арест, когато издирваното лице е
задържано преди края на преходния период за целите на изпълнението на
европейска заповед за арест, независимо от решението на изпълняващия
съдебен орган за това дали издирваното лице трябва да остане задържано или
да бъде временно освободено.
Съгласно чл. 126 , Част 4 от Споразумението, изрично се определя
преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата
на влизане в сила на това споразумение и приключва на 31 декември 2020 г.
От съдържанието на така цитираните разпоредби, САС формира извод,
че процедурата за изпълнение на издадена от компетентните власти на
Обединеното кралство ЕЗА се явява приложима само ако исканото лице е
било задържано преди края на преходния период, т.е. преди 31.12.2020 г.
Настоящият случай не е такъв. Дефинитивно, за да е възможно осъществяване
на задържане въз основа на ЕЗА е необходимо същата заповед да е била
издадена преди края на преходния период- какъвто е случаят относно ЕЗА на
Магистратски съд Челмсфорт от 29.09.2020 г. По отношение на
иницииращата производството по настоящото дело Заповед за арест на
Магистратски съд в Питърбъро от 09.05.2021 г. то същата очевидно е
издадена след изтичане на преходния период и не подлежи на изпълнение от
3

страна- членка на ЕС в приложение на Рамково решение 2002/584/ПВР на
Съвета. По отношение и на двете заповеди, обаче, независимо от въпроса
дали е налице връзка между същите и представлява ли следващата
продължение на първата ЕЗА, все така не е налице предвидената от страните
по Споразумението хипотеза – исканото лице да е било задържано преди края
на преходния период. Напротив – Т. М. е бил задържан в гр. *** след
окончателното оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия от Европейския съюз, поради което се явява недопустимо
изпълнението на издадената Заповед за арест, с дата на издаване 09.05.2021 г.,
както и ЕЗА, издадена на 29.09.2020 г.
Този решаващ извод обосновава произнасянето на Софийски
апелативен съд да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест,
издадена на 29.09.2020 г. от Магистратски съд Челмсфорт на Обединеното
кралство, въз основа на която е издадена Заповед за арест на мирови съдия
от Магистратски съд Питърбъро от 09.05.2021 г., които заповеди са били
издадени въз основа на Заповед за арест от 16.07.2020 г. на Магистратски съд
Саутенд – Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, по
отношение на *** гражданин Т. А. М. /T. A. M./. С оглед на установената
неприложимост на процедурата за изпълнение на ЕЗА по реда на глава пета
от ЗЕЕЗА, не се дължи обсъждане по същество на въпросите, свързани с
относимостта на форма и съдържание на издадените заповеди към законовите
изисквания, както и относно правната квалификация на деянието, извършено
от исканото лице.
С оглед на изложеното, САС намира, че решението на Софийски
градски съд, с което се допуска изпълнение на цитираните заповеди за арест,
спрямо лицето Т. А. М. /T. A. M./ се явява неправилно, поради което следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови отказ за изпълнение на актовете,
издадени от компетентните съдебни власти на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия. Следва, с оглед това ново произнасяне,
да се отмени съдебният акт на първата инстанция и в частта, с която е
наложена мярка за процесуална принуда „задържане под стража“.
Водим от тези мотиви, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	179
Дата:	7 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия:	Александър Желязков

Дело:	20211000600600
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 юни 2021 г.

Решение по дело №600/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите