РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. гр. Хасково, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200359 по описа за 2025 година
Производството е по реда на основание чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ****,
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който за извършено на 05.01.2022г. нарушение на
чл.139, ал.6 от ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева, като е предоставена възможност да се освободи от
административно-наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по
чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева при спазване на чл.189е,
ал.3 и ал.4 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на издадения електронен
фиш, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, без
да се излагат конкретни доводи в тази насока. Иска се съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за
нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.
В с.з. жалбоподателят - редовно призован, не се явява.
Упълномощеният процесуален представител адв.Любомир Гочев заявява, че
поддържа жалбата. Изтъква нарушение на процесуалните правила, поради
преклудирана възможност за ангажиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя с оглед изтекъл срок на относителната
тригодишна давност за административно преследване. Пледира за отмяна на
електронния фиш и присъждане на сторените по делото разноски.
1
Административно-наказващият орган - Агенция „Пътна
инфраструктура“- София - редовно призовани, не изпращат представител в
последното съдебно заседание. С депозирана писмена молба по делото
упълномощения процесуален представител– юрисконсулт оспорва жалбата и
поддържа, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и правилен, като
излага съображения по същество. Пледира за потвърждаването му, както и за
присъждане на сторените по делото разноски. При условията на евентуалност
възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2022г. в 09:02 часа било установено и заснето с техническо
средство - устройство № 20832, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I-5, км. 300+026 - Община Хасково, пътно превозно
средство - лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ Х 92-22 АН, с
технически допустима максимална маса 2810 кг. Адм.-наказващият орган е
установил, че така описаното ППС няма заплатена дължима пътна такса по
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
Според приложената и приета като писмено доказателство писмена
справка за собственост на МПС, заснетия лек автомобил „Мерцедес МЛ 270
ЦДИ“, с рег.№ Х 92-22 АН е регистриран като собственост на Г. Г. Г., ЕГН
**********.
Въз основа на тези констатации е издаден процесният електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство. В описателната част на електронния фиш е вписано установено
нарушение № D4D15DC669540DA3Е053031F160AD903, с описаното по- горе
ППС лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, с рег.№ ***. Според
приложено по делото известие за доставяне, ЕФ е връчен лично срещу подпис
на жалбоподателя на 14.05.2025г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентния да я разгледа орган - Районен
съд- Хасково и от легитимирано да обжалва електронния фиш лице. Освен
това, съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП. В тази връзка, неоснователно е
възражението на процесуалния представител на АНО, че жалбата е
недопустима като депозирана след изтичане на законоустановения 14- дневен
срок за обжалване, предвид наведеното твърдение за получаване на препис от
ЕФ от жалбаподателя на по-ранна дата от посочената в приложеното по делото
известие за доставяне. Действително, с оглед датата на депозиране на жалбата
в съда – 09.05.2025г., сравнена с отразената в известието за доставяне на ЕФ
дата - 14.05.2025г., възниква съмнение относно реалната дата, на която
жалбоподателят е получил атакувания ЕФ, особено като се има предвид и
факта, че към жалбата е приложено и копие от същия. От доказателствата по
делото обаче не би могъл да бъде направен извода, че преди дата 14.05.2025г. е
налице осъществено друго - редовно и надлежно връчване на ЕФ на
жалбоподателя, спрямо датата на което да се брои 14 - дневния срок за
обжалването му. В тази връзка, служебно от съда бяха изискани данни от
2
„Български пощи“ ЕАД относно процедурата по връчване, респ.- получаване
на препоръчана пощенска пратка № PS1618OOZLGR0 с получател
жалбоподателя Г. Г. Г., съдържаща процесния електронен фиш. Видно от
официалния отговор на дружеството е, че след извършена проверка е
установено, че пратката е постъпила в пощенска станция на с.Долно Ботево на
23.04.2025г., но в нарушение на определената технология на работа е предадена от
пощенския раздавач на кмета на с. Долно Ботево, общ. Хасково, без предоставено
пълномощно, и не може да се удостовери действителната дата на доставка, като в описа за
разнос на пратката и в програмното приложение на дружеството е отразена дата на доставка
14.05.2025г., която дата следва да се посочи, че съвпада и с тази, посочена в приложеното по
делото известие за доставяне. В писмото е посочено още, че за допуснатото нарушение на
технологията за доставка на препоръчани пратки на отговорния служител от ПС с.Долно
Ботево е била наложена санкция. Във връзка с връчването на ЕФ е представена по делото и
извадка за проследяване на пратка Интерконект под № PS1618OOZLGR0, в която
също е отразена дата на връчване 14.05.2025г., но е налице и отбелязване, че на дата
23.04.2025г. е налице първо посещение. Въпреки тези данни по делото обаче, както се
отбеляза и по-горе, по делото липсват доказателства, че освен отразеното в приложеното
известие за доставяне надлежно връчване на ЕФ на жалбоподателя, е осъществено друго,
редовно извършено и надлежно отразено връчване, което единствено би могло да бъде
релевантно за извода за редовност на процесуално действие по връчване на обжалваем
санкционен акт на санкционираното лице, а още по-малко се установява точна дата на такова
връчване, респ.- получаване на ЕФ от жалбоподателя. Т.е. дори при наличието на по-ранно
от отразеното по надлежен начин връчване на ЕФ, което е извършено в нарушение на
определената технология на работа и не е отразено и оформено по надлежния ред от
връчителя, същото в разглеждания случай не би могло да влече неблагоприятни правни
последици за жалбоподателя, а само за виновното длъжностно лице - с оглед ангажиране на
дисциплинарната му отговорност, което е и било сторено от съответния работодател. Тези
действия на връчителя в нарушение на установените правила, не следва да се тълкуват във
вреда на жалбоподателя, дори напротив - при наличието на съмнение относно релевантно за
надлежно упражняване на правото на защита обстоятелство, то същото следва да се тълкува
в по-благоприятния за санкционираното лице вариант и в негова полза, доколкото в
противен случай би се стигнало до неоправдано и недопустимо засягане на правото му на
защита. По тези съображения съдът намира, че жалба с вх. рег. № 8440 от 09.05.2025г. е
подадена в законоустановения срок и не се явява просрочена.
В тази връзка, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Изложената по–горе фактическа обстановка е категорично установена
от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе.
Приложен е и снимков материал - ID с60f17, с техническо средство-
устройство №20832, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се
на път I-5, км. 300+026 в Община Хасково. В тази връзка следва да се
отбележи принципното законово положение, че снимковият материал или
разпечатки съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвени с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административно- наказателния процес и като такова бе приобщено по
делото.
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност.
От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на
3
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление (арг. чл.84 ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление
№10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В случая административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл.189ж, ал.1
ЗДвП, за констатирано нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложено предвиденото в
чл.187а, ал.1, вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП административно наказание „Глоба“.
Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, като е възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП и според
същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (в
редакцията, действаща към датата на нарушението) при нарушение по чл.179,
ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение, т. е. предвидена е една правна възможност за
наказващия орган да реализира отговорността на нарушителя по една
облекчена процедура. Съгласно чл.189ж, ал.1, изр. 2 и 3 ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане,
като същият се издава по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ. В
процесния електронен фиш са посочени мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно
средство, собственика на ППС, описание на нарушението, състоящо се в
незаплатена пътната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, нарушените
разпоредби, разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната такса
по Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето
на административно-наказателна отговорност, размерът на адм.наказание -
300 лева, срокът и начините за доброволното й заплащане. Препис от
електронния фиш е връчен на нарушителя, с което е изпълнена процедурата
по чл.189ж от ЗДвП. Следва да се посочи, че нарушението, макар и несъвсем
прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш
данни (фактическа страна и посочени правни норми). Прави впечатление, че
липсва изрично посочване, че нарушителят в качеството на собственик не е
заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за съответния тип ППС, което
предвид цитираните санкционни разпоредби - чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от
ЗДвП, може да се направи извод, че е вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. За по-голяма прецизност административно-
наказващият орган следва да посочва субекта на административно-
наказателна отговорност, в какво качество е наказан (собственик, водач,
законен представител), вида на незаплатената такса и конкретното
изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС или в
хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е
решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Отговорността на
4
собственика на автомобила е регламентирана в разпоредбата на чл.139, ал.6 от
ЗДвП и санкционната разпоредба чл.187а, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е
описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в
съдебната практика, която константно, при идентично съдържание на
електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на
съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания
акт и изследва правилното приложение на материалния закон.
Съобразно чл.179, ал.3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП, се наказва с глоба
в размер от 300 лв. По делото не се установява жалбоподателят да е заплатил
винетна такса за собствения си лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 270
ЦДИ“, с рег.№ ***, а същевременно е управлявал същия по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Участъкът от пътя, където е бил заснет
автомобилът на жалбоподателя, а именно път I-5, км. 300+026 - Община
Хасково, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна
мрежа, за които може да се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, съгласно приетото от Министерски съвет
Решение № 959 от 31.12.2018г., с което е утвърден списъка на
републиканските пътища, за които се събира винетна такса.
Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че при установяване на нарушения по
чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното
превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Съгласно чл.187а, ал.4 от ЗДвП
вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административно- наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП - 3б, ако в срок от 7
дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение
или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Доколкото няма данни жалбоподателя да е
подал декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, то следва да се приеме, че
презумпцията по чл.187а, ла.1 от ЗДвП не е била оборена и именно той, в
качеството си на собственик на автомобила, следва да понесе и отговорността
за извършеното нарушение. Доколкото в разпоредбата на чл.187а, ал.1, вр.
чл.179, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание
„глоба“ във фиксиран размер на 300 лв., то и наложената на жалбоподателя
санкция е била законосъобразно определена.
В разглеждания случай обаче съдът констатира изключващо
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя
обстоятелство, а именно - изтекла относителна давност за ангажиране на
административно- наказателната му отговорност. С Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо
административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
5
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално
правно положение от извършителите на деяния с най- висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности - давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентният орган да реализира правомощията си по административно-
наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено
наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна
санкция, намират приложение и в административно- наказателния процес,
независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от
принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична
уредба в административно-наказателния процес (чл.11 от ЗАНН), следва че
нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в
административно-наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН
няма изрична уредба. В чл.34 от ЗАНН изрично са регламентирани две
действия, които прекъсват обикновената погасителна давност- издаването на
АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за
извършване на тези конкретни действия - тримесечен, съответно -
едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. Трайна и
последователна е съдебната практика, че при осъществяване на отговорността
на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за специфично производство, при което
не се съставя акт за установяване на административно нарушение и НП, не са
предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и
предявяване на обвинение и налагане на наказание. Съгласно разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита
се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Това означава, че по отношение на
административно-наказателните производства следва да се прилагат и
разпоредбите на чл. 80 от НК. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
затвърдена с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 година на
колегиите на ВАС и ВКС, което е задължително за прилагане от съдилищата.
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от НК, наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години
(относно административно-наказателните производства, при които
предвидените наказания са глоби и лишаване от права). Съгласно
разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, но съгласно чл.81, ал.3 от НК
независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 от НК. Както бе отбелязано по-горе, поради
специфичния характер на електронния фиш като санкциониращ акт,
съчетаващ както АУАН, така и НП, давностният срок по ЕФ започва да тече от
датата на извършване на деянието, по който въпрос липсва спор в съдебната
практика. В конкретната хипотеза процесното деяние е извършено на
05.01.2022г. и електронният фиш е относим именно към дата на нарушението,
доколкото законодателят не е предвидил дата на неговото издаване– арг. от
6
чл.189ж, ал.1 ЗДвП, за разлика от АУАН и НП, поради което именно датата на
нарушението 05.01.2022г. се явява и датата, от която започва да тече
обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК за неговото
връчване. В случая са налице предпоставките по чл.80, ал.1, т.5 от НК,
доколкото от датата на нарушението 05.01.2022г. до датата на връчване на
електронния фиш - 14.05.2025г., което е следващото хронологично
документирано действие в това производство, е изтекъл срок, надхвърлящ
тригодишния, предвиден в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Следователно, последиците от изтичане на давността за преследване са
настъпили, доколкото липсват каквито и да е доказателства за предприети от
наказващия орган действия за прекъсване на давността или обуславящи
основание за спирането й. При тази констатация, обжалвания ЕФ е
необходимо да бъде отменен само на това основание, без да се обсъждат
въпросите по съществото на спора, или пък дали е изтекла абсолютната
давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, доколкото в случая всъщност
е реализирано основание именно по чл.80, ал.1, т.5 от НК, изключващо
административно-наказателната отговорност на извършителя за извършено
административно нарушение.
От изложеното дотук следва да се приеме, че е налице основателност на
жалбата и доводи по същество относно съставомерността на деянието,
визирано в ел. фиш не следва да бъдат излагани, поради наличие на
обстоятелства, изключващи отговорността на жалбоподателя.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалвания
електронен фиш, са били направени разноски от жалбоподателя - а именно
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно мотивите по-горе за отмяна
на обжалвания ел.фиш, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за реално сторени такива - представен договор за правна защита
и съдействие от адв.Любомир Гочев, в което е описано, че за процесуалното
представителство е заплатена в брой сумата от 400 лв. и изрично отправено
искане за присъждане на направените разноски, то такива следва да бъдат
присъдени на жалбоподателя. Налице е и възражение за прекомерност на
сторените разноски от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган. В тази връзка, съобразно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа „Ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ От своя страна разпоредбата на
чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: 1. при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. В случая материалният
интерес попада в тази хипотеза, като съобразно степента на защита и
процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да
се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния,
определен от наредбата размер от 400 лв., който размер съвпада с този,
договорен и заплатен от жалбоподателя, поради което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. В тази
връзка следва да бъдат присъдени разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение именно в претендирания размер от 400 лв.
7
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр.София, с който на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ***,
за извършено на 05.01.2022г. нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, и на
основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева - като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ****,
сумата в размер на 400 лева, представляваща направени от него разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
8